Здравко Ненов
Един филм, една игра (6)

Царски екшън

Както видяхме, евреите завладели обещаната земя и се заселили в нея. Те имали Божия закон, но нямали държавно управление. Това време било много интересно. Можете ли да си представите държава без централна власт, без изпълнителни органи, без войска, без бюрокрация, с плосък данък 10% и всеки си знае закона и го спазва? Така започнало управлението още при Мойсей. Той получавал напътствия пряко от Бога, като се молел и търсел неговата воля. Знаел много добре закона и внимавал за спазването му. Когато имало война, свиквал целия народ и се биели заедно. Но Мойсей не бил цар, както нямало и редовна войска и полиция. По този начин израелският народ живял няколкостотин години. След Мойсей народът имал други водачи, макар и не толкова велики. Те се наричали съдии. Господ им говорел и те водели народа. Отсъждали, когато между хората имало спорове. Всички зачитали техния авторитет и присъдите се изпълнявали, без да има нужда от полиция и затвори. Това е повече от демокрация. Върховният авторитет бил самият Бог. Целият народ му имал уважението и се съобразявал с неговите правила.

Такова нещо днес ни е чуждо. Общо взето се смята, че можеш да си нарушаваш законите, колкото си искаш, стига да не те видят. Пардон, не да не те видят, а да не те хванат. То, Бог и сега вижда всичко, но никой не се интересува от него. Доста по-късно гърците измислили демокрацията. Започнали сами да си създават закони и по цял ден се занимавали със създаване на закони. Измислили парламента за тази цел. Така се родила днешната демокрация, в която човекът уж се управлява сам и място за Бог няма. Но и до този момент не е могло да се измисли нищо по-добро от закона на Твореца.

Да живееш пряко под властта на Твореца, предполага доста голяма лична отговорност. А хората естествено не са склонни към това и се стремят да прехвърлят отговорността на някой друг. Така се раждат диктатурите. Уж диктатурата била нещо лошо, но я колко много хора си спомнят за нея с носталгия. Диктаторът отговаря за всичко — ако сме добре, да си жив, бащице, ако сме зле, той е виновен. Дори при човешката демокрация благото на обществото зависи от отговорността на отделния гражданин. И много народи просто не искат демокрация, а ако им се наложи отвън, тя не успява да функционира.

За жалост, така се развил и Божият народ. Околните народи си имали царе. Всичко било ясно. Царят нареждал какво да се прави. Царят предвождал военните походи. Имало някаква сигурност. И израилтяните се събрали при тогавашния съдия, Самуил, и поискали от него да им постави цар, за да бъдат и те „нормален“ народ, като всички останали — царят да се грижи за всичко, а не всеки човек сам да спазва Божия закон. Това си било доста тежко оскърбление за Бога. Той специално бил създал този народ, за да покаже на останалите как е най-добре да живеят. Евреите трябвало да са за пример, а не да подражават на другите. Но те не искали. Не искали Бог да ги управлява, а искали „нормален“ цар. Е, щом така искали, Бог уважил желанието им. Разбира се, предупредил ги за последиците. Царят, който искали, нямало да е посредник между Бога и тях, както били Мойсей и съдиите, а щял да управлява по собствената си воля. Ако зачитал Бога, щяло да им е добре, но ако не — народът щял да изпадне под властта на Божия противник (знаете кой е той, от райската градина).

И така, Господ избрал един човек за цар на Израил. Името му било Саул. Бил точно това, което народът искал — с една глава по-висок от всички, красавец, силен и авторитетен. Истински цар! Скоро обаче станало точно това, за което Бог ги предупредил. Саул се изложил. Не слушал точно какво му казвал Бог, а действал самоволно. Някои неща не довършвал, други изпълнявал само приблизително, за трети се натягал прекалено, изземвал инициативата на Бога и неговия посредник Самуил. Когато му се посочвали грешките, гледал да се оправдае и да прехвърли вината на някой друг. Ще кажете, човешко е, на всеки се случва. Да, но за царя, и то на Божия народ, е недопустимо. След като Бог му е поверил управлението на своя народ и царят е обещал да спазва Божиите изисквания, не бива да нарушава споразумението. Но така Бог показал на народа си докъде ще стигнат с един „нормален“ цар, като на всички народи. Когато чашата преляла, Бог казал на Саул, че му отнема царската власт и ще я даде на друг.

Този друг бил Давид. Той пък външно никак не приличал на „нормален“ цар. Изглеждал като малко момче, бил овчарче, а не опитен воин. Но Бог, за разлика от хората, не гледал на външния вид. Давид бил човек „по сърцето на Бога“. Той обичал Бога, доверявал му се и го слушал във всичко. Самуил го помазал за цар (така се нарича в Библията определянето за този пост), но постът не бил свободен. Саул нямал никакво намерение да отстъпва трона и смятал не само да си изкара доживотния мандат, но и да го подсигури за наследниците си. Позната история в политиката. Давид обаче не искал сам да си извоюва властта. След като Бог го определял за цар, щял и да го издигне на престола, когато му дойде времето. Давид изобщо не смятал да измества сегашния цар.

Междувременно Бог се погрижил Давид да стане много известен сред народа. Дори и днес може би всички са чували за битката между Давид и Голиат. Историята била следната. Съседният народ нападнал израилтяните. Двете войски се разположили на два срещуположни хълма и никой не смеел да слезе в долината, за да атакува противника. Патова ситуация. Тогава от вражеския лагер излязъл Голиат, един истински великан, висок над 2,5 метра (тогава имало такива хора, и дори с по шест пръста на ръцете и краката), и отправил предизвикателство към еврейската войска. Искал да му изпратят противник, с когото да се бие, и изходът от битката щял да реши цялата война. Дни наред не се намерил такъв смелчага. Дори Саул, който бил с една глава по-висок от целия народ, и пр., не смеел да излезе напред. И дни наред Голиат се подигравал на Бога на израилтяните. А Давид не бил във войската — още бил малък и семейството му го оставило да пасе овцете, а големите му братя отишли на война. Един ден баща му го пратил да види как са братята му и да им занесе продукти. Тогава Давид станал свидетел на позора на израилевата войска. Възмутил се ужасно. Не можел да изтърпи да се хули неговия Бог! И без колебание заявил, че ще отиде да се бие срещу великана. Това предизвикало доста голямо учудване, дори братята му го обвинили, че е натегач. Царят се опитал да го разубеди. Давид обаче го уверил, че докато е пасъл овцете, вече се е бил и с мечка, и с лъв, и дори бил хващал лъв за брадата (!) и го убивал. Бог винаги бил с него и предавал зверовете в ръцете му. Така щяло да стане и с този нахалник, който си позволявал да хвърля позор върху живия Бог и неговата войска! Тогава Саул склонил, предложил му собствените си доспехи, но Давид бил малък, а доспехите — тежки, и не можел да се движи с тях. Излязъл срещу великана само с прашка и няколко камъка в овчарската си торбичка. Онзи направо не повярвал на очите си и се обидил, че излизат срещу него, като че ли е куче. Давид не подценявал противника, но добре познавал Бога, който бил на негова страна. Още с първия камък уцелил великана между очите и го проснал на земята. После взел собствения му меч и с него му отсякъл главата. Когато човек е с Бога, всичко е възможно.

Но не само това, понякога Бог е милостив към нас и ни помага в странни ситуации дори без да сме го молили. Просто имаш чувството, че нещо свръхестествено е на твоя страна. Спомням си веднъж, като бях малък, се бяха събрали една компания много по-големи от мен момчета и стреляха с прашки по един буркан на около 15 м. Никой не можеше да го уцели. Идвам аз, с една глава по-малък от всички, и искам и аз да опитам. Смях! Но опъвам прашката и от първия път бурканът се пръсва. С каменно лице се отдалечавам пред смаяните им погледи — бях нов в тази махала. Страхотно! Но насаме никога повече не успях да повторя успеха… Някак си Някой ми помогна.

Чудната победа на Давид му спечелила уважението и любовта на целия народ. За жалост му навлякла и омразата на Саул, който се уплашил за положението си. Той решил да убие Давид и затова Давид избягал и няколко години се крил от преследването на царя. При това му се удали няколко уникални възможности да убие Саул. Дори приближените му се опитали да го убедят, че това е от Бога. Но Давид познавал и почитал своя Бог и не му минавало и през ум да убие царя и сам да завземе властта. По-късно Саул бил убит в една битка. Давид се възцарил. Управлявал 40 години, спечелил много битки, осигурил на народа спокойствие и справедливост. Той установил Ерусалим за столица на Израел. Но във всичко се допивал до Бога и Бог му показвал какво да направи, и му помагал. Ще кажете как? Давид се молел и Бог му отговарял. Това е нещо като разговор. Дори бих ви препоръчал да си направите и вие този експеримент. Бог чува какво му казвате и може да ви отговори. И знае точно как да ви отговори, така че да го разберете. Нали е всемогъщ. Единственото условие е човек да е искрен, да търси Бога и да е готов да го слуша. Знам го от личен опит.

Давид също не бил безгрешен. В един момент от живота си и той пренебрегнал Божиите правила и извършил голямо зло. Свалил жената на един свой много верен военачалник. Иначе си имал достатъчно свои жени, ама с греха винаги е така, иска ни се това, което е забранено. Така било и с Адам. Жената взела, че забременяла, и като се видяло, че работата не може да се потули, Давид пратил мъжа й на най-напеченото място на фронта и там го убили. Тогава Бог изпратил един пророк при Давид да го изобличи за греха му. Давид се разкаял искрено и Бог му простил. Ще кажете, много просто било! Това е невероятен феномен. Бог е милостив и прощава, ако човек искрено съжалява за злото, което е направил. И това можете да изпробвате. Е, не минава съвсем без последствия. Ако цял живот си се тровил с алкохол и наркотици, Бог ще ти прости, но не можеш да очакваш да си добре с черния дроб. Въобще по-добре се живее, ако човек се съобразява с Божиите правила, те не са случайни. За Давид също имало много тежки последствия. Но вече става много дълго да ви разказвам и за тях. Четирите „Книги на царете“ в Библията разказват подробно цялата история. Тя е много интересна и се чете като исторически роман. Най-добре си я прочетете сами.

Като цяло Давид наистина се оказал човек по Божието сърце. Управлявал справедливо, според Божиите закони. Освен това бил и талантлив поет и музикант. Написал много песни за прослава на Бога. Те се наричат „псалми“ и са събрани в отделна книга в Библията. Бог обещал на Давид да му даде наследник, който щял да бъде най-великият цар. И ако останел верен на Бога, царството щяло да се утвърди и неговите потомци да го управляват завинаги.

Е, този син на Давид бил Соломон. И днес, 3000 години по-късно, всички са чували за цар Соломон. Той бил един от най-мъдрите хора, които някога са живели. Една цяла книга от Библията, книгата „Притчи“, съдържа събрани негови мъдрости — между другото, доста практични и полезни и за съвременния живот. Освен мъдър, цар Соломон бил и приказно богат. По негово време в Ерусалим имало толкова много злато, че „среброто се считало за нищо“, така пише в Библията. Войни почти не водил, това вече бил свършил баща му Давид. Царството било стабилно и врагове нямало. Соломон построил на Бога огромен, величествен храм. Така наречената Стена на плача в днешен Ерусалим е останка от този храм. Там и до днес евреите ходят да се молят и да плачат за отминалото величие.

Мирното царуване на Соломон било илюстрация на Божието царство. Бог иска всички хора да живеят в мир, радост и благоденствие. И ако го оставим, той да ни управлява, резултатите са такива. Само че ние не го оставяме. Искаме сами да се управляваме. А пък той не е диктатор и не иска да ни управлява насила. Иска ние да сме съгласни. И понеже повечето хора не са съгласни, той си има специален метод — събира поединично тези, които са съгласни и доброволно го признават за Цар. От цялото човечество и от всички времена, от Адам чак до днес. И от тези съгласни ще си направи истинското царство, с истинския Цар, на който Соломон е бил само бледа имитация. Ще кажете — чудна работа, как става това? Става, но за това после.

По-нататък за съжаление царството тръгнало на зле. Соломон оплескал работата. Да се чудиш, при цялата му мъдрост, при цялото величие, което Бог му дал, в края на живота си взел, че започнал да почита някакви други, измислени, богове! Като всеки ориенталски владетел, и Соломон имал много жени. Но те не били само от неговия народ, а и от околните народи, които не познавали истинския Бог. И Соломон проявил голяма „религиозна толерантност“, оставил жените си да си почитат своите богове, даже им направил съответните храмчета за целта. И накрая, от много толерантност, се подвел и той по тях. Изневерил на Бога, а това е най-тежкият грях. (Ако знаете кои са Десетте Божи заповеди, първата и втората се отнасят точно до това.) Дали ще е дървен тотем, или ще е „Природата“ — всичко, което измества Бога от мястото, което му се полага като Творец и Владетел на Вселената, се нарича идол. И преди да бързаме да се присмиваме на древните хора заради техните идоли, по-добре да се огледаме наоколо си. Идоли много.

Заради това падение на Соломон царството се разделило на две, но чак след смъртта му. Една част от израилтяните (десет племена) се отцепили, избрали си нов цар и си образували нова държава на север. В Ерусалим останали да царуват наследниците на Соломон, но само над две от племената — Юда и Вениамин. С времето това южно царство започнало да се нарича само Юда, или Юдея. Някои от потомците на Соломон били много добри царе, почитали Бога и управлявали справедливо. Други били лоши. А северното царство се обособило със столица град Самария. Неговите царе били без изключение лоши. Никой от тях не почитал Бога, както трябва. Лека-полека царството западнало. След време го завладели асирийците и заселили там други народи. Те се смесили с останалите евреи и така се получил един нов народ, който започнал да се нарича „самаряни“, понеже столицата им била Самария. Тези самаряни пазели някакъв смътен спомен за живия, истински Бог на Израил, но почитали и всевъзможни други богове. Те постоянно враждували с останалите в южното царство израилтяни. Това е важно да се знае, понеже в Новия Завет самаряните играят важна роля.

Историята на израилевите царе е много интересна. Има доста епизоди, които звучат съвсем актуално. Пак ви препоръчвам да си я прочетете сами от Библията.