Здравко Ненов
Един филм, една игра (10)

Игра без компютър

Как може да се направи една игра за целия свят? И то игра, която да се играе на живо поне 5000 години? Ами като се напише на книга, защото компютрите ги има от едва 30–40 години. Е, така била написана Библията.

Но ще кажете, какво общо има това с игра? Като почетеш малко, разбираш. В Библията се говори за много реални неща от живота. И човек може да участва активно във всичко! Можеш да правиш ходове, които ще определят посоката на живота ти. Тази книга съвсем наистина се намесва в живота ти. Но най-чудното е, че можеш да участваш в събития и да вземаш решения, които ще определят твоето място дори след смъртта на този свят — в един вечен живот. Лека-полека играта става много лична. И доста сериозна. А евентуалната печалба — колосална.

Но нека да се опитам да обясня всичко. Библията е сборник от различни книги — някои дълги, някои съвсем късички, писани от различни хора. А Новият Завет е тази част от Библията, която е писана след идването на Христос. Тя съдържа 27 писания на неговите ученици. В началото са четирите Евангелия. Това са разкази за живота на Христос. Сами разбирате, че те са различни, понеже са писани от различни хора. Ако вие и още трима ваши приятели разкажете за едно и също събитие, ще се получат четири различни разказа, нали? След тях следва едно историческо описание на развитието на християнството от самото му начало. Освен това има и писма на ученици на Христос, писани до различни общности и отделни хора. В Новия Завет се разказва не само за живота на Христос, но и за идеите му. Предадени са негови думи, разсъждения, поучения и предупреждения.

Тези исторически неща са разказани с цел ти, драги читателю, да се включиш в играта — играта на реалния живот. И целта е да имаш полза от това, да излезеш на голяма печалба. Иначе казано, какво ще спечеля от този живот? Естествено, както е при всяка игра, само ако се решиш да играеш, можеш да спечелиш. Ако откажеш да се запознаеш с правилата и да се включиш лично, отнапред си загубил.

Та, играта започва така. Бог създава едно дете само от жена, без мъж. Казва се, че жената, на име Мария, забременяла от Светия Дух. Разбира се, и по онова време хората много добре са знаели как се правят бебета, та годеникът на Мария, Йосиф, намислил да я напусне, когато тя се оказала бременна и със сигурност не от него. Но тогава Бог се намесил и чрез извънземни същества, ангели, потвърдил пред Йосиф, че Мария не му е изневерила. Детето било създадено по свръхестествен начин. Ако щете вярвайте. Не на всички игри трябва да се вярва. Но на тази има сериозни причини да й повярваме. Във всеки случай Йосиф приел обяснението. (Пък и ако се замисли човек, какво толкова невероятно има в това — Бог и без това е създал целия свят, включително и човешките гени. Едва ли е проблем за него да създаде още няколко хромозоми, без да прибягва до помощта на някой мъж.)

И така, Мария родила момче, чийто баща бил лично Бог. Затова го наричат Божия Син. Иначе казано, това бил самият Бог, който се въплътил в човек. (Но нали сами разбирате, че не е подходящо да наричаме Мария „Богородица“, понеже тя не е създала Бога, а Бог е бил преди нея и само я е използвал, за да се въплъти в човешко тяло. Пък и никъде в Библията не е наречена така — сигурно по същата причина.) Бог прави това, за да можем ние да го разберем. Но също и за да изживее един истински човешки живот — с радостите и мъките му, с трудностите и страданията. За да не може никой да го обвини, че няма представа от реалния живот, както казва народът — „Бог високо“, сиреч, не ни разбира. Бог ни кани да влезем в играта от равен старт.

Та Бог станал човек и го нарекли Иисус, което значи простичко „спасител“. Както ще видим по-нататък, само Бог може да спасява. Затова името Иисус е Божие име. Той е Божият Син — Бог-Спасител. За „Христос“ вече говорихме — това е гръцка дума и значи Месия, избраник, специално определен за някаква мисия. Това име показва, че Иисус е избраният, определен от Бога човек — и е съвсем истински човек, а не някаква свръхестествена имитация. Така дори и от името му личи, че той е едновременно и Бог, и човек.

А знаете ли кога празнуваме рождения му ден? Разбира се, на 25-ти декември. Ама защо му казват „Коледа“, не ме питайте. Мога обаче да ви кажа защо се украсяват елхи. Това е предсказано от пророк Исая. Той казва, че когато дойде Месията, вместо трън ще израсне елха — образно казано. Това означава, че чрез Христос идва спасение. И чрез него нашият живот вместо на трън ще заприлича на украсена елха.

За целта обаче самият той попаднал право сред тръните. Още с раждането му започнали проблемите. Когато го родила, майка му не била в своя си град. Обаче в хотела — пардон, в местния хан — нямало място и ги настанили в обора. Така че тя го родила в обор! И вместо в люлка го сложила в хранилката за животните. Доста по-зле от днешните условия, дори да нямаш връзки. Е, никой не може да каже, че понеже е Бог, се е ползвал с предимства при раждането си.

После тогавашният местен владетел Ирод чул слуха, че се е родил Месията — наследникът на цар Давид, истинският цар на Израил. И решил, че това е някакъв претендент за престола му. За да си спести бъдещи неприятности, направо изпратил войниците си да избият всички малки момченца във въпросния град и наоколо. Отвратителна жестокост. Играта загрубява, но не забравяйте, че тук има пръст и „лъжецът“ — помните го, нали? — наречен още дявол и Сатана. Играта продължава, и не на шега! Но Бог предупредил Йосиф, мъжа на Мария, и той взел жена си с бебето и избягали в Египет. Така Иисус израснал като дете на емигранти. От собствен опит мога да ви кажа, че да си чужденец е незавидна съдба — макар че голяма част от нашия народ за това мечтае. Но хич не е приятно постоянно да те гледат накриво, като натрапник.

Когато Иисус пораснал, дошло времето да се заеме със задачата си, иначе казано, да сложи началото на играта, в която да участват всички хора оттук нататък. То играта се играела още от много отдавна, но той щял да определи условията наново и много ясно. И сам щял с живота си да покаже реалността на това, което се играе.

Началото било, че Бог изпратил един вестител, точно както било пророкувано от пророк Исая. Той се казвал Йоан и призовавал хората да се покаят, понеже Месията идва. Като знак за покаянието им ги потапял във вода, което се нарича „кръщаване“. Затова и му останал прякорът Йоан Кръстител. А какво значело „да се покаят“? Това са три стъпки. Първо, човек осъзнава, че е виновен пред Бога, понеже е нарушил Неговите правила (справка Десетте Божи заповеди). Второ, искрено съжалява за това и иска прошка. Трето, взима решение, че повече няма да прави така. Простичко, нали? Е, покаянието е второто условие за участие в играта.

Сега ще кажете, а кое е първото? Не се ли сещате? Би трябвало всеки, който е взел да чете тази книга, вече да се е запитал: Вярвам ли аз изобщо, че има Бог? Това е първото условие! Не можеш да се включиш в играта на Бога, ако не вярваш, че него го има. Съществуването на Бога не може да се докаже, но е доста очевидно — и от природата, и от човешкия живот. А и винаги можеш да кажеш: Господи, открий ми се! Бог е обещал, че който търси, намира.

Самият Христос се е погрижил да покаже ясно реалността на Бога и собствената си божественост, така че който имал някакви съмнения, да се убеди напълно. Той е правил много неща, които никой обикновен човек не може да направи. Например, нахранил е 5000 души, без да има нито полева кухня, нито пари за храна. Изцелявал е хора от нелечими болести, отварял е очите на сляпородени, съживявал е мъртви. Ходил е по водата, укротил е една буря. И с много други чудеса е показал, че има власт над материята и над живота. Но най-добре да се запознаете с тези факти сами. Те са разказани в Евангелията, а това са не много дълги и крайно интересни книжки.

И сега идва ред на третото условие за участие в голямата игра на живота. Ти трябва лично да дадеш съгласието си. Да вземеш доброволно решение да участваш. Няма как да бъдеш вкаран насила. Бог зачита човешката воля, понеже обича човека и търси любовта на човека, а както знаем, любовта не може да се купи с пари, нито да се изтръгне насила. Тя се дава само доброволно, иначе не е никаква любов. Разбира се, любовта се развива постепенно. Не можеш да обичаш някого истински, ако не го познаваш. Така е и с Бога. С времето го опознаваш като реална личност. Опознаваш характера му, научаваш какво харесва и какво не, започваш да отгатваш реакциите му — макар че той цял живот ще продължи да те изненадва. Виждаш как той съвсем реално участва в живота ти — предпазва те от лоши неща, подрежда събитията, както не можеш и да си мечтаеш. Въобще, имаш лична връзка с най-големия шеф във Вселената.

Но тук вече навлизаме в хода на играта, а за това е още малко раничко.

Засега, нека да повторим трите условия за участие:

1. Трябва да вярваш, че има Бог. За целта можеш да се запознаеш с многото факти, които говорят за това (справка Новият Завет). Можеш и да се обърнеш към него и да го помолиш да ти покаже лично на теб, че го има.

2. Трябва да си признаеш, че не си такъв, какъвто би трябвало — според изискванията на Бога (а той е шефът и има право да изисква). Но няма смисъл да си скубеш косите и да повтаряш колко си лош, а трябва простичко да си поискаш прошка и да решиш да се промениш.

3. Трябва доброволно да решиш, че искаш да опознаеш Бога. Да му кажеш „да“ и да започнеш постепенно да изграждаш лични отношения с него. А това означава да търсиш отговор на двата прости въпроса: Какъв е Бог? И какво иска той от мен?

Толкова за началото на голямата „игра на живота“. По-нататък има и други условия, но ще трябва да дочетете тази книжка докрай, за да ги откриете. А печалбата е за цялата вечност.