Бари Късел
Мистерията на изгубения пръстен (51)

51.

След като хвана пръстена на Титос, Бери не осъзна напълно какво става с него. Премина през тавана, необезпокояван нито от материята на бетонното здание, нито от обшивката му от титан. Подобно на духовете, както в повечето филми на ужасите, той полетя в пространството над военния комплекс „Марине“.

Пелена от малки, сребърни топчици се метна върху него и той увисна като в паяжина. През цялото време обаче Бери чувстваше, че има някой до него, някой, който направлява тази пелена.

След няколко мига Бери се осмели да погледне надолу. Под него се простираше градът Амстердам в цялата си големина. Имаше чувството, че е отворил Гугълмап и гледа в екрана на компютъра си. Това, че висеше в пространството, не бе голяма изненада за него, но когато погледна към краката си, чак тогава забеляза, че няма такива. Нямаше и тяло, нямаше нищо от него. Попипа се и установи, че движенията му бяха по-скоро мисловни, отколкото физически. Нямаше плът, която да пипне, нямаше нищо материално около него.

Тогава го обзе паника. Помисли си, че е мъртъв и че това е неговият дух. Но въпреки че бе заклет атеист, Бери започна да вярва в това предположение. Как иначе би могъл да обясни всичко това? Нанотехнологията на „бледниците“, може би? Самият той видя как изчезна листа, когато доктор Лукас го пусна. Още няколко минути продължи висенето във въздуха и тогава се случи нещо, което човек не би помислил, че е възможно.

Земята под Бери се разтвори и той се спусна към процепа със скоростта на светлината. Обгърна го тъмнина и плътна материя.

„Това трябва да е «Адът»!?“ — помисли си той и изгуби напълно съзнание.

Когато отвори очи, Бери видя, че се намира в модерно, болнично легло, с различни апарати, прикрепени към тялото му.

„Поне тяло си имам!“ — ухили се вътрешно той.

Погледна към нещо, което бе седнало на стол до него и много приличаше на обрисуваната субстанция на прапрадядо му МакЕвън.

— Събуди ли се най-после, Бери? — попита съществото и добави: — Вече три месеца си в кома.

— Ти си МакЕвън, нали? — отговори Бери на въпроса с въпрос и добави: — Или си поне нещо, останало от него?

— Да, така е, остроумнико! — засмя се субстанцията.

— Три месеца? И къде съм бил? Все тук ли?

— И аз не знам, Бери. Изгубих управлението, когато те взех от Амстердам. Исках да те „транспортирам“ с новата нанотехнология, тук, при мен в Шотландия, но пелената от малките топчици се разпадна и ти пропадна в земята. Тъкмо бе разчленен на наномолекули и всичко се срина. Пръстенът ни изигра! Като че ли това бе негова, малка шега?! — заобяснява субстанцията, стана от стола и се приближи още по-близо до Бери.

— Нищо не помня, дядо! — каза легналият в леглото холандец и попита: — Мога да ти казвам дядо, нали?

— Да, разбира се, аз съм твоят прапрадядо, но просто „дядо“ ми звучи добре! — засмя се МакЕвън.

— Помня само тъмнината, която ме обзе и нищо повече. Три месеца? По-скоро бих казал, че бяха три мига.

— Много е важно да си спомниш какво стана, синко? — започна пак да говори субстанцията — от това зависи дали ще победим злото. Ти бе в „Ада“, Бери!

— В ада? Има ли такъв?

— Да, има, синко! И го изучавам от векове. Това е черният свят на сенките. Затова те и отнех от Лукас и от твоя свят. Първо искам да победя злото и тогава да сътворим новия свят с теб, Бери. Лукас искаше да започне сам, без мен и без да знае как да победи злото.

— И какво общо имам аз, дядо?

— Ти бе там цели три месеца. Трябва да си спомниш. Ще те оставя на спокойствие. Необходими са ти още наномолекули на втора степен. Не си още целият — каза МакЕвън и посочи под завивката, където трябваше да бъдат краката му.

Бери погледна натам, отви одеялото и забеляза, че е без крака. Бе само с труп и ръце.

— Какво съм аз? — промълви холандецът и добави: — само един труп!

— Не се безпокой! — обади се дядо му. — Всичко ще се възстанови. Важното е, че те намерихме и те възпроизвеждаме!

— Но къде бях?

— Точно това искам и аз да знам, синко. Остави се на медитацията. Сигурно знаеш как се прави? Или и това не си научил в твоя свят?

— А къде съм сега?

— Ах, много е за разказване, Бери. Сега си в Шотландия, под планината Кайрнгорм, в главната ни резиденция. Но първо си почини, възстанови краката си и след това ще знаеш всичко. Ще ти пратя наставник. Той ще те подготви за транспортирането ти в твоя свят, който за теб се нарича Амстердам.