Оскар Уайлд
Домът на блудницата

В тъй лунна нощ отде се взе

шум на танцуващи нозе?

На блудницата ей домът!

 

Отвътре „Treues liebes Herz“

на Щраус чухме ний през смерч

от врява, спряла ни сред път.

 

Като в гротеска сенки рой

летяха в непонятен строй

върху пердето през нощта.

 

С цигулка тъжна и фагот

кръжеше този хоровод —

от вихър вдигнати листа.

 

Подобно кукли на конци,

изпосталели мъртъвци

се плъзгаха в кадрила вял.

 

И сарабандата така

танцуваха ръка в ръка

със смях, до писък изтънял.

 

Марионетка с болна страст

прегръщаше фантом летящ

и пееха познат мотив.

 

В миг манекен като на сън

излезе сам да пуши вън

на стъпалата като жив.

 

Аз рекох: „Мила, гледай как

мъртвец с мъртвец танцуват в крак,

прахта ведно с прахта кръжи.“

 

Но чула на цигулка зов,

тя влезе там без мен — любов

в дома на сластните лъжи.

 

И в музиката дрънна фалш.

И разпиля се този валс.

А сенките — къде са те?

 

По притаената земя

зората изпълзя сама

като уплашено дете.