Уилям Блейк
Отровно дърво

На другар се разгневих,

казах му — и му простих.

Към врага гневът ме тласна,

премълчах — гневът порасна.

 

И със сълзи нощ и ден

го поливах изнурен,

и го греех без почивка

със преструвка и усмивка.

 

Тъй той расна ден и нощ

и наля се плод — разкош.

В миг врагът плода съзира

и че той е мой, разбира.

 

И във двора ми по мрак

се промъква злият враг.

Радва ми в зори окото —

проснат възнак под дървото.