Иван Вазов
Триумфът на турчина

A notre rage ainsi rien ne s’opposa.

Psara n’est pluis. Dieu vient de l’effacer.

Sur ses débris le vain qanqueur qui se repose

Rêve le sang qu’ll lui reste à verser.

(Psara, Beranger)

С кръв гяурска утолихме

Жаждата си, ей Аллах!

Ний душмана поразихме,

И байрака си побихме

        Върху неговия прах!

 

С името на Мохамеда

Мръсния стъпкàхме кръст!

Ей Аллах! Каква победа!

Черна кръв се вредом гледа,

        Знак на страшната ни мъст!

 

Българи! О сган робове!

Смърт ли вий креехте нам?

Тъй ли чупите окови?

Тъй ли вдигате ножове

        Срещу славния Ислям?!

 

Вижте, как ви зле измачка

Вас пророковият гняв!

Сичко ваше нам е плячка,

А момите ви — играчка

        На добишкия ни кеф!

 

Ваште хубави градища

Днес са страшен пущинак,

И въз техни пепелища

Гарваните грачат! Вижте

        Перущица и Батак!

 

Вий сте жертви поругани

И оставени на нас,

И от наште ятагани

Кой ще смей да ви отбрани?

        Кой ще се смили за вас?

 

Ей Аллах! Каква победа!

Цапаме в гяурска кръв.

Пущинак се вредом гледа

И гяурските му чеда

        Дразнят ни със нова стръв.

 

Скоро сичко ще се свърши!

Сичко ще да стане прах!

Ножът сичко ще довърши —

И огънят ще избърши

        И последний знак от тях?

 

А Русия?!… От години

Враг е наш непримирим!

Нека днес сеир да чини —

В нейни братя и роднини

        Как ще да я поразим!

 

1876, юлий 30