Джон Милтън
На покойната си жена (Сонет 23)

Аз сякаш зърнах своята светица,

        от гроба вдигната — Алкеста съща,

        която Зевсовият син ми връща,

        макар с лице по-бледо от свещица,

след раждането като мъченица

        пречистена от църквата могъща —

        тъй, вярвам, взорът ми ще я прегръща

        в чертога на небесната царица.

Дойде неопетнена, в бяла дреха,

        забулена, но моят дух я зърна

        в лъчи от обич, благост и утеха

и аз се наклоних да я прегърна,

        но се събудих и ми я отнеха

        и о, денят изгрял нощта ми върна.