Уилям Шекспир
Ти виждаш туй годишно време в мен… (Сонет 73)

Ти виждаш туй годишно време в мен,

когато зъзнат тук-таме листа

по голи клони — храм опустошен,

от който хорът птичи отлетя.

Ти в мене виждаш онзи късен зрак,

чиято жар след сетните зари

лъч подир лъч нощта заключва в мрак,

като смъртта, с която са сестри.

Ти в мене виждаш огъня, изтлял

връз пепелта на младия си плам

от онова, което уж е ял,

накрая — ето на — изяден сам.

 

Туй виждаш ти и повече цениш

онуй, с което ще се разделиш.