Майкъл Дрейтън
Щом няма как, целувай ме — и с бога!… („Идея“, сонет 61)

Щом няма как, целувай ме — и с бога!

Не, друго вече не търси от мен.

Дори се радвам, радвам се, че мога

да се освободя от този плен.

Да се ръкуваме и — край довека!

И ако някога се срещнем пак,

в очите си от тази обич нека

да не открием ни следа, ни знак.

Сега, когато любовта умира,

заглъхва пулсът, чувството мълчи

и верността край одъра й спира,

за да затвори мъртвите очи,

        сега едничка ти, ако решиш,

        отново можеш да я съживиш.