Филип Сидни
Ела, о сън, як възел на покоя… („Астрофел и Стела“, сонет 39)

Ела, о сън, як възел на покоя,

дом на ума, за мъката балсам,

богатство в бедността, прохлада в зноя,

строг съдник между малък и голям;

със своя щит спаси ме от безброя

стрели на скръб, не ме оставяй сам;

о, усмири в душата ми двубоя —

и аз най-щедър откуп ще ти дам.

        Вземи тогаз възглавките ми меки,

леглото сладко, тихия ми кът,

венеца розов, мислите нелеки —

и ако те не те задоволят,

        не се гневи — у мен ще видиш ти

        най-жив ликът на Стела да блести.