Снежана Ташева
Групата от Ада (5)

* * *

Някъде към третото занятие студентите започнаха да се сприятеляват с мене. След четвъртото ме поканиха на дискотека, а след петото ме склониха наистина да отида.

— Ама, госпожице, как може да не излизате? — подкачи ме Данеел тогава. — Елате с нас, ние ще ви научим как да се забавлявате.

— Не ми се излиза много — излъгах аз. Всъщност се притеснявах, че съм малко стара и асоциална за това.

Никой не обърна особено внимание на протестите ми.

— Хайде де, госпожице, ще бъде яко — включи се и Азазел.

Минах през къщи, за да се преоблека в дънки и риза — по мое мнение изглеждах приемливо, нищо че сигурно никой в дискотеката нямаше да ми обърне внимание. По-важно за мен беше да запазя авторитета си на преподавател.

— Каква ще е музиката в дискотеката? — бях ги попитала, когато най-накрая се съгласих да отида.

— Ретро — беше отговорил Данеел. — Трудно понасяме съвременната музика.

— Освен това — добави Станчо — по чалга дискотеките ходят дяволите прелъстители. Нали разбирате — да се тренират. А ние не се обичаме особено с тях.

— Нещо като инженерите и филолозите, а?

— Да, нещо такова. Не че имам особена представа от филолозите.

И така, вървях към ретро кръчмата с вързана на опашка коса и потропвах с малките токчета на ботушите. Щом отворих вратата на заведението, отвътре ме лъхна хитът на Куин We Will Rock You. Промуших се между няколко якета, две сервитьорки и някакви студенти, които тропаха по масите в такт с песента, и тръгнах към вътрешността на дискотеката, мислейки си, че наистина съм твърде стара за такива неща.

— Госпожицеее! — провикна се някой от дъното на залата. — Елате при нас!

Обърнах се натам и гледката просто ме потресе. Един от студентите ми, мисля, че беше Тамиел, се беше качил на масата и тропаше с крака, а останалите му акомпанираха, пляскайки и викайки. Обръщаха водка на екс, безупречните им по-рано през деня костюми бяха намачкани, вратовръзките — разхлабени или липсващи, а саката — нахвърляни на един куп.

— Какво ще пиете? — Станчо се откъсна за малко от тупурдията и се обърна към мен.

— Вино и минерална вода, благодаря.

— Е-е-е, госпожице, как може? — присъедини се към него Данеел. — Пийнете нещо по-силно, не сте на работа.

— Добре тогава, джин с тоник — примирих се аз.

— Келнер! Една бутилка джин и един тоник! — провикна се Данеел. Тия младежи щяха да ме побъркат.

Налях си малко джин в една от чашите, които все още не бяха паднали на земята от блъскането и тропането, и я допълних с тоник. Вдигнаха тост в моя чест, после още един и така, докато ми свърши тоникът и трябваше да мина на джин, защото сервитьорът се бавеше с втория. Докато се усетя, вече бях пияна на кирка (може би третото пиянство в живота ми), отнякъде бяха намерили червило и ме бяха намацали, ризата ми беше завързана под гърдите и пеех Gimme! Gimme! Gimme! A man after midnight!, качена върху масата, а някакъв нагъл тип от съседната компания се опитваше да ме свали оттам, с цел да ми досажда.

— Момчета, мноу съм пияна, ама тоя ни гу щъ! — извиках, след като успях да се отскубна от прегръдката на досадника. Двама от студентите отидоха да си поприказват с него. Не знам какво направиха, но след като приключиха, той вече не се виждаше никъде.

Останалите пък ме заразпитваха кого съм си харесала в такъв случай. Аз се дърпах, не казвах, опитвах се да отклоня въпросите, а в главата ми все се въртеше образът на Тошо. Тогава Станчо като най-трезвен успя да разчете неизказаното и го сподели с всички. Моментално чашите бяха напълнени пак и се вдигна тост за Тошо, докато аз през цялото време ги молех да мълчат. В крайна сметка те млъкнаха, но всички в кръчмата вече знаеха, че „Боряна харесва Тодор“. Също като в детската градина.

Тръгнахме си в малките часове, като Станчо и Данеел дойдоха да ме изпратят до общежитието. После се наложи и да ме напоят с водичка, да ми свалят дрехите и да ме напъхат в пижамата ми, като аз по-скоро им пречех, отколкото да им помагам. Никой от двамата не се и опита да ми се натрапи, нито пък аз — на тях, нищо че бях крещяла и викала на масата. Те ми обясниха, че това било, защото не са инкуби, но аз имах много по-добро обяснение. Просто не бяха високи 1,70, нямаха очила, нито дълга черна коса.