Снежана Ташева
Групата от Ада (21)

* * *

Няколко дни по-късно шефът ме повика — някак си беше разбрал за инцидента с царската вода. Размърмори ми се, че оставям кръжочниците да вършат каквото си искат, и не беше далеч от истината.

— Боби, или ще ги стегнеш, или ще трябва да им забраним да припарват до лабораторията — намръщи се той. — И без това са много малки все още.

— Доцент Борисов, вината в случая е изцяло моя — излъгах на един дъх, след като си представих как им забранява да ми помагат. Защо го подписвах този договор? За да ми натресат дяволчета, които не познавам? Или пък да ми забранят изобщо дяволските кръжочници? — Аз им поръчах да синтезират царската вода, и не им казах да вземат стъклената мензура.

Останалият половин час беше посветен на тирадата „Не поръчвай на студентите си да синтезират опасни корозиви без твое наблюдение“. Когато най-накрая началството се намърмори, аз си отдъхнах. Никак не ми се искаше студентите ми да отнесат някое наказание още в първата си седмица при мене. А и те не бяха виновни, че са толкова бръкливи и приемат химията като игра.

Дали пък не си взех беля на главата с тия дяволчета?