Снежана Ташева
Групата от Ада (19)

* * *

Придружена от Лилит и Тамиел, се телепортирах в Ада от градинката зад факултета. Както и предния път, не почувствах нищо особено. Лилит ми обясни, че било най-трудно за телепортиращия, а пътниците изобщо нищо не усещали.

Времето беше същото, както при предишното ми посещение — горещо и задушно. Помогнаха ми да си сваля якето и пуловера и те също разхвърляха малко дрехи.

Господин Асмодей ми беше насрочил среща в кабинета си и беше поръчал на двамата студенти да ме доведат. Неговият кабинет, за разлика от тези на колегите му, беше съвсем спартански — просто дървено бюро и тапицирани столове. За сметка на това имаше гигантски шкафове, фрашкани с листи хартия. Явно тук си държеше документацията.

— И така, значи се разбрахте с момчетата? Тогава тук ще трябва само да подпишем.

— Да. Лилит, Тамиел и Данеел се съгласиха да ми помагат. Всъщност ми се беше искало да взема Станчо вместо Данеел, но той каза, че е много зает, и сам ми предложи замяната. Надявах се, че ще търпя достатъчно, за да не изгоня онзи дрънкалник, пък и той невинаги беше така досаден, както на Витоша.

— Добре тогава. Ето ви договора, прегледайте го.

В интерес на истината, текстът не беше дълъг. Представляваше няколко страници, които започваха с „Аз, Боряна Стилиянова Андреева, обещавам да сътруднича за период от сто и двадесет години на Института за приложна химия към Университета на адските науки на Негово Величество Император Луцифер I по направления, определени от професор В. А. Асмодей…“, споменаваше се къде ще си почивам, какво ще ям (когато имам нуждата и/или желанието да го правя) и т.н. Едва ли не очаквах да видя и какви осигуровки ще ми плащат, но после се засмях и продължих да чета. Интересното беше, че тримата студенти се прикрепяха към мен безсрочно с опцията да бъдат подменени, ако аз искам.

Прочетох текста още веднъж, да не би да съм изпуснала нещо важно, след което вдишах дълбоко и кимнах. Господин Асмодей щракна с пръсти и от възглавничката на безименния ми пръст потече вадичка кръв. Взех перото, което той ми подаде, натопих го в кръвта и подписах.

Вече не бях свободен човек.