Снежана Ташева
Групата от Ада (15)

* * *

Останах почти седмица, както ме бяха заплашили. С времето обаче открих, че мястото съвсем не е лошо. Винаги беше горещо до задух (любимото ми време), а светлината си оставаше наситено червена през целия ден. Дяволите само забелязваха присъствието ми, след което изгубваха интерес към мен, а хората ме гледаха учудено, особено тези облечени в работни гащеризони, каквито бяха почти всички тук. Явно не се случваше често човек да се мотка току-така в Ада.

Имаше малки заведения тип „капанче“ навсякъде — открих, че разполагам със златните си монетки и тук, явно някой ми ги беше донесъл, а персоналът беше особено щастлив от това, че си ги харча при тях. Дори един ден Станчо дойде и ми остави още една кесия с пари — за в случай че съм имала нужда от извънредни средства.

Имаше и лаборатория — показаха ми я и останах захласната и безмълвна поне десет минути. Епруветки и колбички, подредени на стативи и прибрани зад витрини. Спиртни лампи с разноцветни пламъци (подозирах ги, че слагат нещо в спирта или че дори това не е спирт). И огромен склад с реактиви. Лилит каза, че силните корозиви се държали под още един ключ, а в солиден на вид метален шкаф, облицован отвътре с оловни тухли, имаше радиоактивни изотопи.

Оставиха лабораторията на мое разположение и в продължение на ден-два само я разглеждах. Оказа се, че някои от реактивите не са ми съвсем познати или пък са много редки. Например си имаха платина в големи количества.

За да работя там активно обаче, трябваше да правя справки в дебели книги — установих, че наистина има нови вещества, които няма как да съществуват на Земята по една или друга причина.

Просто някого го бяха изкефили и си ги беше направил. Останалите обаче си бяха същите, само дето трябваше да се ровя сума време за непознатите ми. Например оказа се, че имат стабилен тритий, твърд живак и тем подобни.

— Добре де, защо учите на Земята, когато дори химията ви не е същата? — попитах веднъж Лилит.

— Защото няма къде другаде — отговори тя. — Явно животът тук действа разлагащо на морала и никой не иска да си мръдне пръста да преподава. Шефът едва успява да организира допълнителните курсове, които надграждат тези на Земята.

Е, явно допълненията не бяха чак толкова много, колкото ми се струваха. Но започвах да схващам защо „огънчето“ няма да вирее толкова добре при хората.

Лилит и Станчо често ми правеха компания из града, един път дори Тамиел дойде с мен. Казаха, че били заети, но можеха да разтеглят времето си така, че да ме водят на обяд и вечеря. Слава на Сатаната, Лилит не повтори предложението си да ми сводничи, но аз не можах да го забравя през целия си престой.

Често обаче двете с Лилит обикаляхме всевъзможни заведения (покриващи разнообразни вкусове), за да гледаме дяволски стриптийз — не всеки ден се вижда как дяволи се връткат на пилон — или да се отдаваме на най-различни удоволствия. Пушихме цигари (за мен бяха донесли специално от Земята, защото не понасях местните), марихуана, но аз ударих вето върху твърдата дрога. Достатъчно ми беше, че като химик, познавах и кътните й зъби. Понякога, когато Лилит я домързяваше да излиза (а това се случваше често), си викахме стриптийзьор направо в стаята ми и го гледахме по хавлии. След което го отпращахме с бельо, пълно с монети.

Понякога си мислех, че са ме довели тук само за да видят доколко могат да ме развратят за няколко дни. Но сигурно си въобразявах. Адът си беше такъв, независимо дали аз се мотаех из него или не, така че вероятно просто се опитваха да ме накарат да се чувствам комфортно.

Когато решиха, че вече съм достатъчно здрава психически и мога да си ходя, ми организираха парти край басейна, а специално за мен бяха поканили и един от стриптийзьорите дяволи. Тъй като нямаше какво толкова да сваля от себе си, той цяла вечер плува с мен насам-натам, като ме забавляваше с вицове за Ада.

На следващия ден ме изпратиха пеша до мястото, откъдето се стигаше до Земята, а Тамиел ме придружи до Студентски град. Както бях изумена да установя, беше същият ден и около час по-късно от момента, в който ме бяха отвлекли. Шефът ми се обади по телефона да пита защо така съм изчезнала, а аз го излъгах, че ми е станало лошо. Искаше да говори с мен, затова се разбрахме да се видим на следващия ден в обедната почивка.