Снежана Ташева
Групата от Ада (10)

* * *

Имах по-малко от десет минути да се приведа в приличен вид. Зачервените ми очи, разрошената коса, изгорената кожа и изцапаните дрехи — всяко от тях можеше да заеме цялото това време, че и отгоре. С помощта на Станчо обаче успях да се справя — аз си миех лицето, а той ми решеше косата, после си изпрах дрехите и докато се намажа с крема, той ги изсуши с няколко подухвания. Взех си нещата под мишница и се юрнах към поредния час, който беше с една от нормалните групи.

Дори успях да срещна Тошо на стълбището.

— Благодаря за дефламола — казах му с равен тон и му го тикнах в ръцете. След това го подминах, оставяйки го да се пули на съвсем чистите ми дрехи. Това ми беше отмъщението, задето не искаше да излезе с мен.

Освобождението ми от неговия образ обаче трая само половин ден. Вечерта, когато останах сама, уморена и без работа, която трябва да се свърши незабавно, в главата ми отново нахлуха натрапчивите мисли. Бях толкова отчаяна, че за пръв път се замислих сериозно над предложението на Тамиел.