Снежана Ташева
Групата от Ада (27)

* * *

Шефът успя да ни изненада — реши да дойде с нас до Пловдив. Пътувахме тримата заедно със сутрешния влак в шест и половина. Двамата със Станчо преглеждахме документите, а господин Асмодей си цъкаше нещо на таблета — сигурно свързано с развалената сделка. Настроението ни не беше особено добро, даже аз и Станчо си мърморехме под носа. Чувствах се толкова напрегната, че дори не ми се додряма, въпреки че бях спала лошо.

Срещата беше на пощата, а нашият любим посредник ни остави да го чакаме двайсет минути. Явно въобще не му се занимаваше с нас. Когато най-сетне се появи, мрънкайки извинения, шефът кротко ни каза да го следваме, и просто отпраши напред по главната.

Щом седнахме в едно кафе с широки маси, посредникът измърмори в посока на господин Асмодей:

— Нали ви казах, земята вече е продадена. Нищо не мога да направя по въпроса.

— Може да си изтеглите документите! — ядосах се аз, но шефът ми направи знак да си трая.

— Там е работата, че документите ви не са редовни — каза той, изпъвайки дланите си в шпиц-позиция. — И ще ви бъдат върнати. Направете услуга на всички, особено на стария ми приятел Виктор, и подпишете нашите документи. Аз лично ще се погрижа да бъдат приети. И може да му предадете, че началството ще бъде уведомено за неговите машинации.

Посредникът остана да се блещи насреща ни с отворена уста, а господин Асмодей му подаде листи и химикалка. Човекът преглътна и подписа всичките хиляда екземпляра.

— Може да си ходите — повелително му каза шефът.

Посредникът събра остатъка от достойнството си, кимна ни за довиждане и се омете. Чак тогава Станчо се осмели да заговори:

— Откъде знаете, че господин Велзевул е замесен?

— Оставил си е ръцете по сделката — отговори господин Асмодей. — Може да се види и онлайн.

— Може ли да погледнем? — попита Станчо.

Шефът разцъка нещо по таблета си и ни го подаде. Станчо внимателно започна да разглежда документите, които на мен ми изглеждаха като образец на китайско писмо.

— Да, той е — каза след малко Станчо и ми показа няколко реда, в които единствените познати ми думи бяха „продавачът“ и „купувачът“. Мълчаливо се съгласих с него, докато се радвах, че нищо не разбирам от право. Твърде ми е сложно.