Катрин Панкол
Muchachas (51)

Бележка на автора

Беше 20 юни 2010 година, тежък и лепнещ от горещина ден.

Намирах се в градчето Плезанс-дю-Жерс. Недалеч от Лурд.

Седях на терасата на едно кафене.

Беше горещо като във фурна и никой не желаеше да си покаже носа навън, освен ако наистина не се налагаше.

Поръчах си една бира радлер и разгърнах вестника.

Появи се една двойка. Мъжът носеше джапанки, развлечен потник и сини найлонови шорти. Дребен и кльощав, с русолява рядка брада. Жената беше копие на Бриджит Бардо с кестенявата перука на Камий от филма на Годар „Презрението“ и големи черни очила.

Беше изумително красива.

С тях бяха и две момченца, на около осем и десет години.

Настаниха се през няколко маси от мен.

Дълго се съвещаваха, преди да поръчат.

С едно око четях вестника, с другото ги наблюдавах.

Мъжът говореше на жената тихо, много тихо.

Хокаше я. Тя не трепваше. Седеше неподвижно, вперила очи право пред себе си.

Беше бременна в четвъртия или петия месец, някъде там.

Неочаквано…

Мъжът замахна и я зашлеви няколко пъти.

Лицето на жената се блъсна в каменния парапет. Няколко пъти.

Тя не издаде звук.

Намести хвръкналите черни очила.

Момченцата извикаха:

— Ама какво е направила мама?

Дребосъкът ги сряза:

— Вие може би не знаете, но тя си знае какво е направила.

Сервитьорът донесе поръчката. Четиримата забучиха сламките в чашите си и засмукаха.

След известно време жената се запъти към тоалетната и аз я последвах.

Мъжът ме настигна и ме блъсна до стената.

— Изчезвай, или ще я пребия — просъска той.

Тя ме погледна.

Никога няма да забравя този поглед.

Умоляваше ме да си мълча.

Направи ми знак да си вървя.

Тръгнах си.

Повече нищо не видях.

Дълго време нищо не виждах.

Докато не реших да седна и да пиша.

Писането ни помага да видим онова, което искаме да забравим.

Едва бях започнала и гласът на Ортанс прозвуча в ушите ми като контрапункт. И гласът на Гари. И този на Жозефин, на Шърли, на Зое и Филип. Всички се завърнаха при мен. Надпреварваха се да ми съобщават новини за себе си.

Идваха да се включат в историята на Леони и Стела, на Рей и Адриан, на Жорж и Сюзон, на Жюли и на всички останали, които никнеха като гъби в моя разказ.

 

 

Написах този роман с мисълта за жената, която видях на терасата на кафенето в Плезанс-дю-Жерс.

И за всички други жени, с които говорих, за да я има тази книга. Жени бити, изнасилвани, тормозени. Те имаха смелостта да проговорят, да споделят с мен, за което им благодаря.

 

 

Благодаря и на всички, които ми помагаха по моя път.

Надин, която ме прие в нейната ферма с магаретата, кучетата, котките, гъските, прасето и папагала!

Глория, която ми отвори вратите на „Ферай“.

Жером, лекарят, моят консултант по медицинските въпроси.

Мартин дьо Рабоди, моята консултантка по музикалните въпроси.

Дидие Ролан, огнеборецът.

Мишел Бенвениги от френското консулство в Единбург.

 

 

Благодаря и на

Октави Диремер

Шарлот дьо Шанфльори

Софи Монжермон

Тиери Пере

Коко Шери

Сара Маг

Ален Касториано, на живо от Маями, Софи Льогран от Англия

Дом Дом, Патрисия, Лило, Мариан, Маги, Жилбер, Кристоф.

 

 

Благодаря и на

Клара Фруджони, „Средновековието като на игра“, изд. „Бел Летр“, 2011

Марджъри Уилямс, „Бархетният заек“ (1922), изд. „Кастерман“, 1995

Питър Линъхан, „Дамите от Самора“, изд. „Бел Летр“, 1998

Инес дьо ла Фресанж, „Парижанката“, изд. „Фламарион“, 2010

Брюно Монсенжон за книгата му „Госпожицата“, посветена на Надя Буланже, изд. „Ван де Велде“, 1980

Жорж Дюби и Мишел Перо, „История на жените от Запада“, том 2, „Средните векове“, изд. „Темпюс“, 2002

 

 

Благодаря и на всички онези, които ме вдъхновяваха с думите си и ме „захранваха“ с подробности, наистина „божествени подробности“! И за трите тома!

Джема, Беатрис А. и Беатрис Б.Д., Инес дьо ла Фресанж, Мари-Луиз дьо Клермон-Тонер, Жан-Жак Пикар, Франк Дела Вале, Елиз, Вили льо Дьовен, Орели Райа, Карин Бизе, Гийомет Фор, Давид Ларусри, Ан Сесил Бодуен, Адел ван Рет, Филип Пьоти.

 

 

Благодаря отново и отново на Шарлот и Клеман, любимите ми деца.

На Ромен. На Жан-Мари, of course. Благодаря ви, че сте винаги до мен.