Катрин Панкол
Muchachas (41)

Стрелката продължава да снове наляво-надясно.

От кметството отидоха в кафенето на бащата на Жерар. Господин Лансени избра плоча, включи автоматичния грамофон и я покани на танц. Една песен на дуета Стоун и Ерик Шарден — двойка не само на сцената, но и в живота. Обувките я стягаха, подплънката на сутиена й се беше измъкнала и тя се молеше да не падне.

Г-н Лансени й прошепна „Много си красива, Леони“. Тя се усмихна смутено. На бара Рей си поръчваше трета мастика и се целеше със стрелички в афиш на една плеймейтка.

Песента свърши. Леони отиде да седне до Фернанд. Не знаеше как да се обръща към нея. Не желаеше да я нарича „мамо“. Изчакваше и се въртеше на стола, опитваше се да намести подплънката на сутиена.

Седнали на една пейка, Жорж и Сюзон си говореха с г-н Лансени за поскъпващия живот, за цената на цигарите, франк и петдесет, за франзелата, която вече струваше шейсет сантима. Вече едва свързваме двата края, въздишаха те.

Г-н Лансени пусна нова плоча, „Да умреш от любов“ и пак я покани на танц. Очите й се пълнеха със сълзи всеки път, когато чуеше рефрена. Кавалерът й я поднасяше, това е просто песен, Леони, не го вземай толкова присърце! Да не мислиш, че Азнавур реве, когато я пее? Тя заби нос в рамото му, за да попречи на сълзите й да рукнат.

На бара Рей и Жерсон се надпреварваха кой колко мастики ще гаврътне. Той беше изпил шест, Жерсон — четири. Младоженецът крещеше, спечелих, спечелих. Жерсон не отстъпваше, чакай, партията не е приключила.

Тюрке пусна монета в автомата. „Добре хапнах, добре пийнах“, припяваше той заедно с Патрик Топалоф. Обърна се, оригна се и си вдигна ципа.

За една бройка да се строполи, но се задържа, предизвиквайки оглушителен хор от подигравки: вижте го Рака колко носи на пиене!

Жерсон полюбопитства, не си ли поканил Клервал?

Рей отвърна, не, той е гаден тъпанар.

 

 

Вечерта хапнаха в един малък хотел срещу гарата в Санс, където щяха да прекарат първата си брачна нощ.

Рей бе запазил маса. Предупреди, че всеки ще си плаща яденето и пиенето. Леони си говореше с Жорж и Сюзон. Продължаваше да умува как да се обръща към Фернанд. Сервитьорът им предложи меню за двайсет и три франка и петдесет, в които бе включено и обслужването.

Избухна разправия, защото Рей бе забравил да напълни резервоара на реното на Жерар, след като му го бе поискал за случая.

— Какво си въобразяваш, литърът струва франк и двайсет! — палеше се Жеже. — Аз да не съм милионер. Щом е така, ти ще ми платиш сметката!

— О, писна ми, вземи си изгнилата таратайка!

За малко да се сбият.

След вечерята Жорж и Сюзон казаха:

— Стана късно, тръгваме, чака ни доста път.

Леони излезе да ги изпрати. Идеше й да им каже: „Не ме оставяйте, страх ме е, не знам какво ме чака тази нощ“.

Двамата седнаха в старата си кола и на Жорж му отне доста време, докато запали.

— Май доста си пийнах — заяви той.

Автомобилът потегли и тя им помаха за довиждане.

Погледът й падна на трите пръста на дясната ръка, все още я боляха.

 

 

Не може да си го обясни, но някои спомени, най-бруталните, се връщат в настоящето.

Сякаш не принадлежат само на миналото.

Сякаш могат да се повторят днес, утре, все едно са извън времето.

 

 

Леглото е голямо и ужасно скърца. Покривката е на шотландски карета. От същия плат са и завесите на прозорците. В единия ъгъл на стаята има умивалник, а под него биде. Рей се изпикава в умивалника. Тя го вижда в гръб. Казва си, че все още не е виждала пенис. В книгите, които й дава Сюзон, мъжете са безполови. Жените също. Мъжете и жените си разменят любовни слова, устните им се срещат и те изпитват невероятно щастие.

Преди да влезе в стаята, видя, че на етажа има баня. Ще отиде да се измие в нея, няма да използва мивката.

Рей се съблича. Тя извръща очи. Той си ляга, пали цигара, завит е до кръста. Устата му е суха, трудно преглъща. Бърше ъгълчетата на устните си с гримаса на недоволство.

— Намери ми пепелник — заповядва й той.

Тя зърва един пепелник на нощното шкафче и му го подава.

Той потупва с ръка по леглото и изкомандва:

— Хайде да си лягаш.

Тя събува обувките си и се мушка под завивката напълно облечена.

Той прихва развеселен.

— Съблечи се! Това е първата ти брачна нощ, скъпа.

Тя се усмихва. Отдръпва се да разкопчае бялата си рокля. Смъква си чорапите, сваля сутиена, слипа. Потреперва и се загъва, прикривайки с длани гърдите си.

— Загаси светлината! — нарежда й той.

Малката настолна лампа е на шкафчето от неговата страна.

— Ама… и ти можеш да я загасиш — отвръща тя изненадана.

— Загаси светлината. Няма да повтарям!

Тя протяга ръка и съвсем леко докосва Рей по лицето.

— Какво е това? Не си си почистила подмишниците?

— Напротив, подрязах космите.

— Останали са още косми. Не искам да виждам отсега нататък такива неща, ясно?

— Мислех, че…

— Какво мислеше?

Говори й с неприязън. Също както в деня, в който прещипа пръстите й, тряскайки вратата на колата. Леони предчувства надвисналата опасност, но недоумява от какво е породена. Какво лошо е направила? Никой не й бе казал, че младоженката трябва да си обръсне космите. Никой не й е говорил нищо за първата й брачна нощ.

Отново слага длани на гърдите си и се старае да стои възможно най-далеч от него.

— Мръсна си… миришеш на недобре измито момиче.

Той й обръща гръб.

— Извинявай — казва тя, — не знаех.

— На какво са те учили в онзи замък?

Той се изхилва подигравателно и добавя:

— Не го заслужавам, така ли?

— О, не!…

В ума й се блъскат безброй мисли. Иска да му каже толкова неща, за пръв път обича мъж. За пръв път е сама и гола в леглото с мъж до себе си. За пръв път иска да даде всичко на този мъж.

— Искаш ли да отида да се измия?

— Това е най-малкото…

Тя става от леглото, търси с какво да се загърне, за да не върви гола по коридора. Облича булчинската си рокля. Взема тоалетната си чантичка и излиза.

Чува го да й крещи:

— Вземи и моята тоалетна чантичка, да не я мъкна утре сутрин, когато отида да си взема душ!

Тя се връща, грабва я и внимава да не я обърне и разсипе на пода.

Единственото й желание е да избяга.

Вече е късно. Вече е омъжена, вече е г-жа Рей Валенти. Ще трябва да му се подчинява, докато смъртта ги раздели.

Бутва вратата на банята, вътре има умивалник и душ. Неоновото осветление над мивката потрепва, разпръсквайки бледа светлина. На стената е окачена кърпа. Тя се пита дали е чиста, дали някой не я е използвал преди.

Слага двете чантички на ръба на мивката. Внимателно обляга тази на Рей до облицованата с плочки стена.

Забелязва поставения в единия ъгъл зелен бидон с прах против мравки. Черен прах, който образува мръсен кръг на пода.

Съблича се, опитва се да пусне душа. Стои на белите плочки, трепереща и гола, и се взира глупаво в душа, от който не потича капка вода.

Оказва се, че не знае как се пуска този душ.

Различен е от нейния в банята й в замъка.

Отпуска се на плочките, разтърсвана от ридания.

Изморена е. Има чувството, че нищо не разбира, че е пълна глупачка. Шепне си, искам Сюзон, сълзите я задавят.

Чува стъпки в коридора. Той влиза при нея.

— Какво има пък сега?

— Не знам как се пуска този душ. Не е като у дома.

— Ти тъпа ли си, или какво?

— Не знам как…

Разгневен, той рязко протяга ръка зад мивката, дръпва някаква ръчка и водата потича отгоре й. Намокря косата й. А тя толкова искаше да си запази прическата за утре. Фризьорката от Сен-Шалан, малката Корин, й направи тази красива плитка, украсена с перли и с розови и бели изкуствени цветчета. На излизане от салона приличаше на момиченце, готово да приеме първо причастие.

— Тече студена вода — отбелязва тя.

Той я поглежда вбесен и замахва да я удари.

Тя се предпазва, вдигнала лакът. Той се отказва с думите:

— Прекалено си тъпа, моето момиче!

Рей регулира температурата на водата и тя се обнадеждава.

Поглежда го с плаха усмивка на разкаяла се грешница, седнала под душа, обхванала с две ръце голите си крака.

Извинителната й усмивка сякаш разпалва отново гнева му.

В очите му светва злобно пламъче, което се мени, преминава от ожесточение през учудване до удовлетворение и назряващо желание. В черните му очи се чете ликуващо превъзходство. Все едно си казва, виж ти, никога досега не съм опитвал подобно нещо с нея…

Отново замахва с ръка и тя се свива под струята вряла вода, която я изгаря.

Усеща силна болка в слепоочието.

Изведнъж осъзнава, че я е ударил.

Мълниеносен удар, защото дори не го бе видяла да замахва.

Не разбира причината. Вдига глава и смаяно го поглежда.

И отново се взира в очите му.

Той я фиксира учуден, по-скоро слисан. Сякаш открива у себе си свръхестествена дарба. Досега не съм вдигал ръка на жена, още повече на гола жена, паднала в краката ми, която ми принадлежи, която чака само това, съдейки по погледа й, подготвя се за удара, разтреперана вдига ръка да се прикрие. Би трябвало да опитам… Ако искам да ме уважава, да ми се подчинява, ето един лесен начин да се наложа. Да ударя силно, за да съм спокоен в бъдеще.

Тя вижда какво мисли по очите му. Двамата крачат по един и същ път, ръка за ръка като съучастници. Едновременно откриват силата на удара.

— Защо ме удари? — осмелява се да го попита Леони.

— Не разбра ли?

— Заради кранчето?

— Не ми пука за кранчето.

— Тогава…

— Искаш ли пак да те ударя, та да се досетиш защо го направих?

Тя клати глава отрицателно. Осъзнава, че току-що е направила ужасна грешка. Съгласява се с неговата логика.

— Да не мислиш, че не видях как танцуваше с дъртия Лансени?

— Но той ме покани и аз реших, че…

— Че може да си въртиш задника пред очите ми? За какъв ме вземаш? Росни — пресни младоженци сме, а вече си готова да ми сложиш рога. На всичко отгоре, пред очите на приятелите ми.

— Не, грешиш!

— Не ми говори с този тон! Не си много хитра. Държиш се като безсрамница и искаш да ме изкараш мене виновен!

Безсрамница. Досега никой не я е наричал така. Наистина ли се държа неподобаващо, като танцува с бащата на Жерар? Тя смяташе, че така се постъпва, когато си младоженка, танцуваш с гостите. Може неволно да го е засегнала.

— И не се опитвай да ме лъжеш! Катеричката ти беше пламнала!

Още една дума, която не беше чувала. Не смее да отвори уста, да се изправи, смалява се, забила врат в раменете си, безмълвно се моли да не я удари отново.

В главата й все едно бие чук, черепът й пулсира, горещата вода я облива, в краката й се стичат червени струйки. Тя докосва слепоочието си, има голяма подутина, веждата й е сцепена. Разплаква се и гълта солените си сълзи.

— Защо го направи? — повтаря тя учудена. — Толкова беше мил досега…

— Бях глупав, права си. Не знаех, че се женя за курва.

Той се надвесва над нея заплашително. Тя не смее да отвори уста. Прокарва пръсти по раната. Не усеща горещата вода, не усеща нищо. Вцепенена е от ужас. Иска само едно, той да се махне и тя да се опита да си събере мислите.

Погледът й се плъзга встрани. Дали няма да я удари отново?

— Мълчиш — хили се злобно той. — Съвсем правилно. Признаваш грешката си… На това ли те научиха в замъка? Да си въртиш задника пред мъжете?

Сега говорът му стана по-бавен и той започва да повтаря едни и същи думи. Търси нещо и обхожда с поглед тясната баня.

Забелязва зеления бидон в ъгъла с праха против мравки и го грабва.

Отваря го, подушва го, чете етикета.

Отново я поглежда.

Чертите на лицето му се отпускат, той се засмива. С хубава, широка усмивка. Същата, с която я чакаше на автобусната спирка и вземаше от ръцете й учебниците и тетрадките със записки от лекциите.

Тя му се усмихна в отговор.

Стана така сигурно защото пи повече. Не знае какво приказва. След малко ще я прегърне и ще я помоли да му прости. Тя ще го накара да обещае повече да не пие толкова много. Ще добави, милвайки го, не ти понася. Всичко това ще остане един лош спомен. Тя ще внимава отсега нататък да не танцува с друг мъж, дори няма да позволява на друг мъж да я доближи.

Той може да е толкова мил, когато поиска.

Отново му се усмихва, моли го да й подаде сапуна от чантичката, на ръба на мивката.

Той отвръща, готово, нямаш проблем.

Не помръдва. Продължава да държи зеления бидон, поглежда я и усмивката му отново става зла.

Обръща бидона отгоре й.

Черният прах се посипва по косата й, по гърдите, ръцете, краката. Здраво я хваща за главата, не й позволява да мръдне, дърпа я назад и ръси праха в очите и устата й.

— А това е в памет на брат ти! Помниш ли?

Тя кашля, дави се, плюе. Търка очи, от което я смъди още по-силно. Цялото й тяло е почерняло.

— А сега се измий, поне ще знаеш защо!

Тя го поглежда уплашено.

— Престани да се страхуваш! Този път ти прощавам.

Той се връцва и излиза от банята.

Тя се изправя и отива да си вземе сапуна. „“Санет", сапунът на чистата жена". Какво можех да сторя, когато Андре го тормозеше? — пита се тя, търкайки се здраво. Ами с господин Лансени? Откъде можех да предположа?

Засрамих го пред приятелите му.

Той не е такъв. Той е красив, смел, силен, нежен. Ожени се за мен. Всички момичета мечтаеха да се оженят за него, но той избра мен. Сега трябва да се науча да му доставям удоволствие, искам да се гордее с мен. Получи се така, защото винаги правя всичко наопаки, естествено е, че се дразни, но аз ще се науча.

Зърва самобръсначката на Рей, която се показва от несесера, взема я и се избръсва под мишниците.

Облича отново бялата си рокля, сресва се, забожда тук-там в косата си изкуствените цветчета и перлите и се връща при него в леглото.

— Няма да правиш така повече, нали? — пита я нежно той, събличайки роклята й.

— Не, обещавам.

— Винаги ще бъдеш такава чиста и гладка, когато те пожелая?

— Да…

Той протяга ръка и заповядва:

— Ела до мен…

Тя се доближава колебливо. Дали се е измила добре навсякъде? Прошепва:

— Нали знаеш, за пръв път ми е…

— Не говори! Остави на мен! Аз съм твоят съпруг, нали така?

— Да, така е.

— Ако се държа по този начин, ако съм малко рязък, то е за твое добро. Твоите родители нищо ли не са ти обяснили?

― …

— Както виждам, на нищо не са те научили, за което търпят критика! Как може да си въобразяваш, че си толкова високопоставен, след като не си дал никакво възпитание на дъщеря си. Аз ще те дресирам, но преди това, пиленцето ми, ще те схрускам.

Дъхът му мирише на алкохол. Тя не смее да извърне глава. Трудно му е да се движи. Прокарва ръка нагоре-надолу между бедрата й. Тя се чуди защо.

— Ама помогни ми де! — вика той.

— Аз… не знам как.

— Мамка му! Каква тъпачка! Не може да бъде!

Той се отпуска на леглото и се удря по главата.

— Кой ми пробута тази тъпачка! Не е истина! Нямам думи!

Изритва я от леглото.

Тя прекарва първата си брачна нощ на килимчето, трепереща, наметната с бялата си рокля.

На сутринта я прескача, за да отиде до банята.

Подът трепери под краката му. Тя протяга ръка, докосва грубата материя на килимчето пред леглото, долавя горчивия мирис на прах, умът й още спи, недоумява защо е спала на пода, студено й е, свива крака, булчинската й рокля се повдига нагоре, няма чаршаф, нито завивка, отваря очи, вече разсънена, и осъзнава, че нещо не е наред. Все още не може да определи със сигурност какво е, но предчувствието за нещо ужасно я парализира. Страхът я връхлита. Не помни какво не беше както трябва, но е убедена, че има някакъв проблем. Огромен при това. Във въздуха витае заплаха. Изобщо не иска да си припомня. Иска да заспи отново, да потъне в сън. Иска да продължи това състояние, да не си припомня онова ужасно нещо, което знае, че ще я унищожи. Свива се на кълбо, коленете й опират до брадичката, опитва се да прескочи спомена, запитва се дали не е болна, умът й търси, лута се, внезапно си дава сметка, че лежи на пода пред леглото. И в този миг споменът се връща.

Иска да изчезне. Хваща с две ръце главата си да не вижда килимчето, пода, жълтите первази покрай стените.

Той нахлува в стаята с крясък.

— Виж, самобръсначката ми! Видя ли я?

Размахва я пред нея, очите му мятат мълнии.

— Цялата е в косми! Прецакала си ми я!

Този път не се задоволява да я шамароса, ударите и ритниците валят като порой. Тя няма къде да избяга, да се скрие, остава да лежи на пода, свита на кълбо.

 

 

Метрономът спира и Леони си спомня.

В паметта й се връща споменът за онази първа нощ и за събуждането на другата сутрин.

Уплахата й беше толкова голяма, че тя изгуби и малкото си останало достойнство. Беше напълно объркана, но бе сигурна в едно: никога нямаше да постъпва „правилно“.

Разбра също, че е напуснала познатия си свят. За една нощ нейният свят се бе свил до малка клетка: Фернанд, Рей и тя. Бе попаднала в клопка. Беше затворничка.

Облече бялата си рокля, скри подутите си очи зад черните очила „Рей Бан“, които й бе подарил във времето, когато беше „мил“, излезе от стаята и откри, че въздухът е тежък и лепкав.

 

 

Рей седеше на терасата на хотела пред чаша бяло вино.

Беше прекрасна октомврийска сутрин и собственикът бе изнесъл няколко маси, за да се възползва от последните слънчеви лъчи.

Рей се провикна гръмогласно: „А, ето я моята женичка! Каква красавица!“. Присъстващите широко се усмихнаха.

— Късметлийка сте, имате такъв любвеобилен съпруг — подхвърли й собственичката. — Сигурно сте прекарали чудесна нощ!

И избухна в мазен и дрезгав смях. Останалите се захилиха двусмислено, вдигнали чаши.

Той й прави знак да седне до него.

Прегръща я с една ръка през раменете.

Целува подутата й зачервена буза.

— Как си, коте?