Катрин Панкол
Muchachas (6)

Мобилният й, оставен на бялата покривка, започна да вибрира.

— Ортанс?

— Младши! Не спиш ли?

— Тъкмо се готвех да заспивам, когато получих съобщението ти… Наложи се да прибягна до хитрост, тъй като родителите ми още не си бяха легнали, така че се промъкнах в хола.

Именно в хола на Жозиан и Марсел Гробз се намира телефонът, от който може да се говори безплатно с Америка.

— Ти ли беше гласът, който ми говореше преди малко?

— Да, доста време ти трябваше, докато се включиш!

— Ядосана съм. Гари ме изостави в Парка. А когато съм ядосана, недочувам. Още повече че не съм много наясно как става тази работа.

— Сто пъти ти го обяснявах. Визуализирам задната част на горния ти темпорален гирус…

— На кое?

— Става дума за част от мозъка, в която звуците се преобразуват във фонеми. Аз се включвам към тези фонеми, те започват да трептят и…

— Нищо не разбирам!

— На същия принцип работят телефонът, радиото и телевизията. Това са вълни. Ти излъчваш вълни, Ортанс, и аз се включвам към тях.

— Нали знаеш, че не обичам да влизаш в главата ми, без да ме предупредиш.

— Ама аз се представям! Винаги се представям! Не си ме чула, понеже гневът обърква мрежата ти, но ако беше наострила слух…

— Излиза, че ти знаеш всичко?

— Хич да не ти е! По това време вече е на път към къщи, разведрен. Ще седне на пианото и ще изгуби представа за времето. Ще вдигне глава, когато огладнее, и ще тръгне да те търси навсякъде.

— Вече не ми обръща никакво внимание. Все едно съм кранче, бърсалка за прах, солница. Не знам какво да правя. Освен това… имам пристъпи на тревожност. Не мога да дишам, задушавам се, подувам се, задъхвам се. Страхувам се от бездната…

— Напълно в реда на нещата, красавице моя. Нали смяташ да започнеш да работиш самостоятелно, сменяш си кожата. А това не е лесно.

Младши има право.

Само че как се става изгряваща звезда на небосклона на висшата мода?

Липсва й стълба.