Катрин Панкол
Muchachas (35)

Едмон нагласява лампата, за да освети по-добре махалото. Взема малка четчица, топва я в почистващата паста и захваща да го лъска.

Онази вечер ознаменува върха на приятелството им. Двамата, слети в едно същество, пламнали като огъня, който бе бушувал, преди Рей да се намеси. В нощ ясна и бяла, черна и червена, черна като пушека и червена като кръвта, ослепително бяла като усмивката на Рей.

Едмон беше създал Рей Валенти легендата. А Рей Валенти направи от Едмон мъж. Освободи го от шала около врата, от сиропа за кашлица, от гела за коса и от възтесните панталони. Разпали у него жаждата за успеха, разшири перспективата му.

Онази вечер Едмон не прозря, че бе настъпил краят. Не осъзна, че увенчан с ореола на славата и новопридобития статут на герой, Рей нямаше вече нужда от него. Че щеше да си намери нови идоли, които да възхвалява и да събаря в прахта. Докато някой ден не се изкатери сам на пиедестала на собствената си лудост и всемогъщество.

Едмон отмества щипката, с която изважда стъклото на часовника. Почесва се по носа. Отдръпва се назад. Скръства длани зад главата си.

Появата на Ролан Клервал промени всичко.

Дотогава се занимаваха с дребни кражби, хлапашки лудории. Водеха своята момчешка война.

Ролан беше племенникът на кмета, синът на депутата центрист Лоран Клервал и близък приятел на Жан Льоканюе. Беше се провалил на приемните изпити за едно от многото не особено престижни висши училища за инженери, за което Едмон дори не бе чувал, и баща му го беше изпратил в Сен-Шалан да се подготвя и да се яви отново на конкурса през септември. Двумесечно наказание.

Пристигна, яхнал мощен „Харли Дейвидсън“, с който нокаутира Рей. Бе монтирал на мотора уредба и докато момчетата на Рей слушаха Майк Брант, като припяваха с пълно гърло: „Позволи ми да те обичам тази нооощ“, и пикаеха срещу стената, Ролан Клервал надуваше звука на Jumping Jack Flash и вдигаше пушилка по улиците на градчето.

— Няма повече да се правим на тъпаци, дотук с песните на Майк Брант! — заяви Рей с изкривена от гняв физиономия.

Ролан Клервал сновеше напред-назад пред смаяните им погледи. Намаляваше, когато ги доближеше, след което даваше газ и отпрашваше.

— Ау, видяхте ли! Суперяко!

Рей нямаше думи, дъхът му секваше. На всяка цена искаше да се сприятели с пича с „Харли Дейвидсън“-а. Изпращаше Тюрке, Жерсон, Лансени да се навъртат покрай мотора чудо и неговия собственик, канеше се дори да изпрати Едмон.

— Върви ти, след като толкова те интересува… — ядосваше се Едмон.

— О, пич! Няма защо да се цупиш! Ревнуваш ли, маце?

Едмон не му обръщаше внимание и си тръгваше.

— Хайде сега, само се пошегувах, върни се! — провикваше се Рей. — Мамка му на тоя, нищо не можеш да му кажеш!

Едмон се прибираше у дома, гледаше телевизия или се зачиташе в някоя книга. Подготвяше се за приемните изпити за престижното Висше търговско училище и си бе поставил за цел да успее.

 

 

Нещата се наместиха именно през онова лято.

Съдбата им влезе в правата си, без никой от тях да забележи. Един лош вятър задуха из улиците на Сен-Шалан.

След много усилия Рей успя да се запознае с Ролан Клервал покрай новия флипер в кафенето на Лансени. Двойно по-бърз от предишната машина, той святка, издава звуци и плюе красавици по бикини. Двамата се заприказваха за мотори, мощни двигатели, запалване, за къстъми и круизери. Ролан даде на Рей да яхне мотора.

— Истински FX 1200 Super Glide. Не е някаква кукленска играчка! Погледни само, седалка и калник от полиестер, направо е върхът!

— Може ли да направя едно кръгче? — попита Рей, на когото направо лигите му течаха от мерак.

— Какво ще получа в замяна? — отвърна Ролан Клервал, изкривил уста.

Този тип не се усмихваше, той кривеше уста.

— Среща с Валери, най-красивото момиче на Сен-Шалан, тя прави всичко каквото й кажа.

— Съгласен. Тази вечер, тук, в девет? Ти ще й чукнеш среща, за да не ми откаже на мен, става ли?

— ОК, нямаш проблем.

И Рей подкара бленувания FX 1200 Super Glide.

Обиколи градчето да се изфука. Намали пред аптеката, поздрави Ани, която говореше с аптекаря, намигна й, завъртя се пред къщата на Валери. Тя веднага излезе, размахвайки ръце, за да изсуши по-бързо яркочервения си маникюр. Той й определи среща: „Точно в девет, и да се направиш красива, имам нещо предвид за теб“. Валери се прибра вкъщи, подскачайки като козле.

Слязъл от мотора, Ролан Клервал не беше никак привлекателен: дребен, със сплескана глава, вкопана в раменете, с полегато чело, безформена брадичка, кафяви миши очички и гъста къдрава руса коса, която по̀ приличаше на перука, отколкото на истинска кичара. С нетърпение чакаше Рей да му докара обратно машината, та да се покатери на нея и да си възвърне авторитета.

Имаше камера „Кодак Инстаматик“ и цветен „Полароид“, с натъртване на думата „цветен“.

Подреждаше Рей и момчетата, заснемаше ги с камерата, правеше им моментални снимки с „Полароид“-а. Заемаше вдъхновена поза и заявяваше, че мечтаел да прави кино, но баща му не искал да чуе за това.

Носеше панталон чарлстон в оранжево, виолетово, жълто, боти на висок ток, впити шотландски пуловери в необичайни, ярки цветове, бяло, възтясно якенце от изкуствена кожа. Никой не бе виждал нещо подобно в Сен-Шалан.

— Естествено… тук не сте чували за бутика „Ренома“! Това е най-великият бутик на Париж!

Изкривяваше устни и сигурно си казваше вътрешно: „Селяни нещастни!“.

Рей понасяше презрителното му поведение, арогантността му, само и само да яхне „Харли Дейвидсън“-а. Заповядваше на Валери да го котка, сещаш се какво ти казвам, кукло! Ще ти се реванширам! И се понасяше по пътищата.

Онова лято Едмон прекара малко време с бандата. Имаше основателна причина: подготовката за изпитите.

Една вечер, кацнал на мотора, Рей мина покрай Леони на автобусната спирка. Тя се прибираше от лекции, свършваше втората година право. Той закова, усмихна й се и я покани да се качи.

Тя отклони поканата, пламнала от смущение.

Той даде газ, махайки й с ръка, след което се върна, спря до нея, разтворил широко ръце, хайде, ела! Тя стана още по-червена. Рей заби в нея усмивката си, черните му очи настоятелно я оглеждаха, бе изпъчил гърди и я принуждаваше да отстъпва пред ослепителните му бели зъби и изпънатите ръце, хванали здраво кормилото. Тя притискаше учебниците до гърдите си и навеждаше глава, без да отделя очи от Рей.

После той внезапно отпраши, без дума да обели.

Наблюдаваше я в огледалото за обратно виждане. Тя се отпусна на пейката и учебниците се разпиляха на земята. Бинго! Налапа въдицата! — каза си той и забърза към Едмон да му разкаже случката.

— Видя ли какво може да направиш с един мотор! Свалих момичето от замъка!

Едмон го изгледа ядосан.

— И без мотора можеше да я свалиш, Рей.

— Мислиш ли? Наистина? Тя не е като другите момичета.

Изглеждаше искрен.

— Не виждаш ли как действаш на хората? Само не ми казвай, че не си даваш сметка…

— Тези от Сен-Шалан, окей, но момичето от замъка…

— И то е като другите, Рей. Момиче, нищо повече.

— О, не, Едмон! Тя не е като другите. Различна е. Не мога да ти кажа в какво точно е разликата, но се набива на очи, откъдето да я погледнеш.

Едмон се трогна от наивността на Рей.

— Впечатлява те, така ли?

Рей разкърши рамене, изкриви устни в гримаса, да, тя не е обикновено момиче, каквото и да ми приказваш…

Избърса с ръкав седалката на мотора и попита:

— Мислиш ли, че ако я поканя на кино, ще се съгласи?

— Опитай. Според мен, да.

— Не ми се ще да ме отреже… Ти на моето място щеше ли да го направиш?

— Никой няма да разбере, ако ти откаже. Тя не е момиче, което ще го разтръби.

— Прав си. Ще я поканя… В Санс дават Love Story. Става ли за момиче този филм?

— Да, Рей, става.

 

 

Ролан Клервал си замина за Париж и Едмон отново влезе в ролята си на довереник на Рей. Нещо обаче се бе прекършило. Играта беше приключила. Дотук с момчешките лудории.

На другата година го приеха във Висшето търговско училище и той замина за Жуи-ан-Жозас. Живееше в студентските общежития. Доста тъжна картина, бяха само момчета, по това време все още не приемаха момичета в това училище.

Майка му му купи една симка 1000 втора ръка и той си идваше в Сен-Шалан за по-продължителни уикенди или за ваканциите. Срещаше се с Рей и с другите от бандата. Тюрке беше постъпил в отдела по гражданско състояние в общината, Жерсон работеше в един автосервиз и кроеше планове да поеме сервиза, след като собственикът се пенсионира. Няма деца и ме харесва, обясняваше той, чоплейки си зъбите с почернели от греста нокти. Лансени работеше в кафенето на баща си и се наливаше с бира. Бяха си все същите. Продължаваха с дребните далавери под крилото на Рей, все така обект на всеобщо уважение, и си деляха плячката, парите, момичетата, комисионите.

Едмон не знаеше какво да им каже… единствената разлика от преди беше, че в компанията се включи и Леони, увиснала на ръката на Рей. Леони до шефа, прегръщана от шефа. Вече покорена, вече изгубена.

Леони бе станала красива девойка със срамежлива и нежна усмивка. Наклонила глава, тя слушаше, отклоняваше леко с ръка някоя прекалено свойска покана, изпиваше ви като попивателна със сините си очи и се засмиваше тихо и плахо, извръщайки глава, сякаш се извиняваше.

Леони, симфония от нежност и женственост.

Едмон не можеше да откъсне очи от нея.

Мислеше за нея ден и нощ.

Крадеше дребни предмети, които й принадлежаха: тубичка крем за устни, скъсано копче от блуза, музикална партитура, която бе докосвала.

Прибираше в носна кърпичка дъвката, която бе залепила под масата в кафенето, и вечер я дъвчеше в леглото, представяйки си следите, оставени от зъбите й. Нейните бяха като на малко момиченце, разделени отпред. Твърдяха, че носели късмет… Даваше й шала си, когато захладнееше, тя го вдигаше до носа си и той я съзерцаваше, очарован. Шалът поемаше нейния мирис, топлината й. Нощем го разстилаше на възглавницата си и забиваше нос в него, все едно бе тя.

Очи в очи с Леони, Едмон си губеше думите, изпотяваше се, чувстваше се като в присъствието на божество.

 

 

До слуха му достига шум от кола, после чува, че се отваря вратата на гаража. Сигурно жена му се прибира след бриджа. Шумни стъпки, блъсната врата, остър глас:

— Едмон, тук ли си? В кабинета ти свети.

Той не отговаря. Ако иска да говорят, ще бутне вратата и ще влезе. Той не е куче да му свиркат отдалеч.

— Едмон?

Гласът издава колебание. В следващия миг се чува още веднъж:

— Едмон!

Сега тонът е станал раздразнителен и нетърпелив.

— Добре… качвам се да си легна. Не стой до късно!

Точно така, мислено отвръща той, върви си лягай, сложи си тапите за уши и заспивай.

 

 

Леони виждаше само Рей, а Рей парадираше с нея. Запретваше полата й, за да покаже прекрасните й крака, пощипваше я по гърдите, целуваше я по устата пред всички, нежно я пляскаше по дупето, заповядвайки, хайде, зайче, направи удоволствие на мъжа си. И тя сядаше на коленете му, за да може да я опипва на воля. Или отиваше да му донесе чаша бира, без пяна, казах, без пяна. И той повишаваше тон.

Леони се подчиняваше с пламнали бузи, оставяше се да бъде мляскана, след което се изправяше на крака и заявяваше, че трябва да отива да учи. Беше последна година право и искаше на всяка цена да си вземе изпитите и да получи правоспособност. Важно е за мен, остава ми само един месец, на последната права съм, добавяше тя за извинение.

Рей се цупеше. Караше я да му обещае, че няма да се бави дълго. Държеше я за ръката и я извиваше, когато тя се опитваше да се отскубне. Тя се отдалечаваше с танцова стъпка, обръщаше се и му изпращаше въздушни целувки, връщаше се на бегом да го целуне и поемаше към замъка, където се затваряше да учи целия следобед.

Един ден, когато цялата компания седеше на терасата на едно кафене — беше такава горещина, че момчетата пиеха третата си бира, душеха подмишниците си, мамка му, каква жега — Леони, която смучеше разредената си с вода ментовка и хрускаше бучките лед, смръщи вежди и едва доловимо прошепна, че трябва да върви да учи, оставали само два дни и след това край! Знаеше, че Рей ще се подразни. Отпусна рамене, разбърка питието със сламката си, повтаряйки, само два дни, сякаш молеше за извинение за грешка, която нямаше да се повтори никога вече.

— Госпожицата иска да си вземе дипломата — изръмжа Рей. — Госпожицата иска да подчертае колко е различна от нас.

— Каква диплома? — намеси се Тюрке, сякаш не знаеше за какво става дума.

Все същата комедия. Играеха все същите роли, преструваха се на изненадани.

— Диплома по право — отвърна Рей, топвайки устни в халбата.

— А за какво служи това чудо? — осведоми се Жерар, бършейки чело. — Освен да носиш дълга черна роба, с която приличаш на гарга…

И той се закиска, махайки с ръце като гарга, прелитаща над дърветата.

— Искам да защитавам жените и децата. Всички потиснати — запротестира Леони.

— А мъжете не? Мен ще ме защитаваш ли? — ехидно попита Рей.

— Да, но… Много добре го знаеш, не се вдетинявай! — плахо промълви Леони.

— О! Как се изразява само! — възкликна Тюрке. — „Не се вдетинявай!“ И ти си мълчиш? Не я поставяш на място?

Едмон извърна глава. Загледа се в мама Валенти, в черно от глава до пети, която прекосяваше площада, понесла под мишница панера с изпрано и изгладено бельо, на път към някой господарски дом. Долавяше как нараства напрежението и се молеше Леони да си тръгне на бегом. Но тя стоеше, допряла бедра до масата, прегърнала Рей през раменете, потропвайки с крака.

— Той е прав! Повече не ми говори така, ясно? — изръмжа Рей.

Фернанд Валенти мина покрай тях, без да спре, злобно усмихната.

Разтреперана, Леони потвърди, кимайки. После каза плахо:

— Добре, а сега си тръгвам…

— Чакай, ще те изпратя — каза Рей.

Леони му хвърли изненадан поглед.

— Няма нужда, недей…

— Казах ти вече! — тросна се той.

— Сигурен ли си? Аз съм с колелото.

— Остави колелото, ще те изпратя… Остави го тук, утре ще си го прибереш. Жеже, ще ми дадеш ли ключовете от колата ти?

Жерар му хвърли ключовете на реното си, паркирано точно отсреща. Рей ги хвана във въздуха. Хвана Леони за ръка и я побутна напред. Отвори вратата на реното, тя се хвана с една ръка за горната част на вратата, за да седне, без да се повдига полата й, той затръшна вратата, приклещвайки пръстите й.

Тя извика от болка и припадна.

Така и не се яви на изпити, така и не се дипломира.

Този ден Едмон осъзна, че бе помогнал да се пръкне едно чудовище.