Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 1глас)

Информация

Издание:

Автор: Георги Коновски

Заглавие: Ранни мемоари

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: роман

Националност: българска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11865

История

  1. —Добавяне

24.

Колеги по работа — бол. Колеги по мислене и разбиране — малко.

Не твърдя, че мисленето ми е правилно и разбиранията ми единствено верни. Обаче — имам аргументи защо мисля по този начин и какво смятам за логично и хубаво.

Насреща ми обикновено са излизали все с един аргумент: така пише в… И изброяват — правилата, закона, дебелите книги…

Само дето и правилата, и законът, и дебелите книги обикновено ги създават хора, никога не занимавали се с учителството. Не преподаване, а учителство.

Тъй като едно е да четеш лекции пред студенти — понякога една лекция години наред, друго е да си учител. Което обхваща наедно куп дейности. И преподаването обикновено е основата. В най-добрия случай.

Смешно ми е, когато по разпределенията са слагали печат: „Одобрил. Специалист…“.

Специалист…

Специалист, защото са сложили на вратата му табелка с тоя надпис. Обикновено е човек, уреден на длъжността — или като „наш човек“, или…

Как да ви кажа… Директор никога няма да назначи за свой помощник по-умен. Тъй като усеща — оня ще го измести. Или поне ще трябва да се пази от този риск.

Затова назначава по-глупав и некадърен. А после, когато директорът си замине, заменилият го некадърник назначава за помощник… Правилно — по-некадърен…

И нивото логично и нормално спада ли, спада…

Учителят няма как да бъде заменен от ученика. И затова умният — повтарям: умният! — учител подпомага умния ученик. Открива го, подкрепя го, понякога дори го тласка напред. Хем няма риск да бъде заменен — абе, кой ще се заеме с тая трудна даскалска работа… Хем се радва като градинар на създаденото.

Разбира се, ако умее да създава. Което е много, много трудно.

Най-напред трябва да го е създал в себе си. Няма как да четеш — а съм го виждал и в буквалния смисъл! — учебника на учениците и да смяташ, че те уважават знанията ти…

По този случай. Обикновено забранявах учебници в клас. „Те ви трябват у дома — казвах. — Каквото искате да видите, тогава го гледайте. Тук ви трябва книгата и акъла. Да мислите върху написаното…“

Книги исках. И често — няма какво да се лъжем — учениците ги носеха. Последните години — в телефони и таблети. Удобно…

А това дразнеше и колеги, и редките „гости“. Не можаха и не можаха да схванат, че учениците се улесняват, а учителят затруднява. Да следиш под око кой къде зяпа… Не е лесно… Но е хубаво — за да им е удобно, за да могат да работят. Твое натоварване — за тяхна по-лека работа…

Иначе — да изпее някой учебника… Имало е такива случай, разбира се. При което действах твърдо. Бях предупредил — без зазубряне. В такъв случай следваше наказание. Правене за смях. А един учител винаги може да направи за смях зубрача. Винаги!

Жестоко, но ефективно. Просто спираш погрешно развитие.

Което, между другото е много полезно днес. Повтарянето на чужди мисли, де… Слушаш шефа, началниците, премиера, партийния лидер… И повтаряш — понякога, за разнообразие, вариативно.

Полезно…

А при мисленето е вредно, изключително вредно.

Та затова се мъчех да развивам мисленето. Нали учим за живота, не за оценката?

Съчетание — книгата и мисленето. Авторът дава идеята и старта, ти тръгваш напред. Пък… Където стигнеш. От теб зависи…