Георги Коновски
Минало бешело (2)

2.

За пенсията трябват документи. Обаче… Училищата намаляха, доста бяха закрити, документите — преместени нейде си.

Та се обадих в Бърдарски геран за справка. Вдига слушалката жена. Обяснявам й, тя казва: „Няма проблем, кажете името и адреса, ще ви го изпратим“.

Казах…

Отсреща: „Ооо, аз съм слушала за Вас! Вие сте преподавал на свекъра ми…“.

Малей, добре, че не каза „на дядо ми“…

Толкова ли съм одъртял?

От друга страна — радвам се. Помнят ме. А бях там 1977/78 година. Само за една учебна година. При това — приходящ даскал…

Странно за мен тогава село. Католици. Изселници от Банат, получили земя през 1878 година, построили село в познатия им стил. Там снимаха „Тримата от запаса“ и „Зарево над Драва“. Външните снимки — като в Унгарската пуста…

В центъра на селото — общината, църквата, училището. Като едно време…

Децата — възпитани по селски, с малко западен привкус. Чистички, трудолюбиви, изпълнителни, захващащи се с ученето като с всяка работа — внимателно и последователно.

Там имаше и дом „Майка и дете“. Макар майки да не виждах, освен в събота — ако някоя дойдеше на свиждане.

Имаше братче и сестриче, баща им ги посещаваше редовно. Сваляха го от автобуса, след него — дъска с четири колелца. Нямаше крака.

Веднъж се разбра, че улучил от тотото две шестици. И ги внесъл на децата. Още през нощта от съседно село долетял ерген с трактор, през нивите, грабнал момата — в осми клас беше…

Но иначе времето беше равномерно-спокойно.

Сутрин отивах с автобуса на работа, на обяд се връщах, когато бях дежурен по занималня — обядвах в селския ресторант. Обикновено следобед ходехме на стадиона. Селски, ама пригладен, в ред. И футбол играехме, и момичетата нещо си бъбреха на пейките… Спокойствие…

Трудолюбиви ученици бяха. 1963 набор. Помня ги — Иван, Рици Кукова, Красимир Йохан Енглер, Виолета, Лилия, Надя…

Даже бал им правиха. Малко село, децата отиват да учат в Бяла Слатина и Враца, абитуриентски балове няма, а всеки родител иска да види детето си изкласило. Та затова и правеха балове след осми клас…

То баш тогава беше световното в Аржентина. Отидох в ресторанта, туй-онуй… Изчезнах, гледах първия мач в един колега, върнах се…

След полунощ всичко утихна — хората на другия ден имат работа, децата също са включени в нея…

Много чисто, подредено, хубаво село. Пред къщите лехи с цветя, в дворовете животни. Гледаха прасета и зимата… Големи празници! В някои къщи мятаха по три, че и четири прасета. После ги опушваха по специален начин, в специални сградички. И напролет месото си беше прясно…

А правеха колбасИ. С ударение на последната гласна. Салами по немски рецепти. Страхотни!

Отчето им беше завършил във Ватикана. Млад, интелигентен, съвсем не консерватор. Може да е бил йезуитски хитър, не разбрах. Но беше приятен човек.

Директорът на училището беше типичен интелигент с каскет. Завършил някакво полувисше като физкултурник и не помня какво. От началото беше наострен — ами единствен висшист идва, СУ завършил… След две години най-много — заемам му мястото. После разбра, че в края на учебната година заминавам и стана от любезен по-любезен. Особено, когато — подучен от един местен колега — отидох следобеда до кабинета му и го заварих да разопакова едната възпитателка. Даже не бяха се заключили, толкова самоуверен беше.

Там работих с какви ли не хора. Всеки ден пътувах с колега, циганин по произход. Преподавател по физика и химия. Жена му пътуваше до Враца — в инспектората. Дъщеря му спечели окръжната олимпиада по математика. Майка му и баща му — черни като антрацит. У тях чисто, светло, трудят се…

Има цигани и цигани, старо правило…

А в края на юни напуснах и заминах.

Наскоро ходих да видя… Да видя спомените си. Промени доста. Училището зее отворено. Закрито през 2002 година. Пустоооо…

Децата ходят в града, пуснали и цигани в селото да живеят, автобуса го чакаха много хора — работа в селото няма, пътуват…

Иначе си е все още чистичко и подредено. Но — само като сравнение с околните села. Не като едно време.

Накрая — примери от банашкия говор, особен диалект: „Ма, де си й крейнала въз пътьо?“, „Па ля Бърдаре“…

Бърдаре…