Карли Филипс
Целуни ме, ако можеш (8)

Глава седма

— Беше мило от страна на Сара да ме покани да те изчакам — каза Лекси, докато влизаха в жилището му.

Куп метна ключовете си на масичката и заключи вратата зад себе си.

— Надявам се да не те е накарала да се чувстваш прекалено неловко. — Знаеше каква става Сара, когато беше настроена да мъчи някого.

— Голямо момиче съм. Мога да се справя и сама. — Лекси му се усмихна малко насила, както му се стори.

За краткото време, откакто я познаваше, бе свикнал с искрените й усмивки и жизнерадостния й смях. Сега нещо не беше наред.

— Което означава, че безмилостно те е въртяла на шиш, каквото си е ченге!

Лекси замълча за миг.

— Да кажем просто, че се чувства длъжна да прилага закона. — Тя отмести поглед към масичката до дивана в хола. — Това нов лаптоп ли е? — попита тя с явното желание да смени темата.

Друг път щеше да разбере какво бе казала Сара.

— Това си е моят лаптоп. Откраднат миналата нощ и върнат по пощата до офиса ми днес. Това е другата причина, заради която закъснях. Трябваше да изчакам полицаите да вземат отпечатъци и да го проверят. Не че някой очакваше да открият нещо.

Тя го погледна на свой ред. Очите й се ококориха зад очилата.

— Не може да бъде! Крадецът ти го връща?!

Той кимна.

— И на мен ми звучи странно, макар че с това си изкарвам хляба. Бях убеден, че хард дискът е изтрит или че всичко е разглобено и продадено на части.

Тя се приближи към масата, върху която бе компютърът.

— Нещо против да го поразгледам?

— Не, разбира се, но защо?

Лекси седна на дивана и отвори капака.

— Защото искам да съм сигурна, че не са ти пуснали „Троянски кон“ или друг вирус, докато е бил в чужди ръце.

Той повдигна едната си вежда, впечатлен от начина й на разсъждение.

— Не бях се сетил за това.

Тя лекичко се усмихна.

— Тъкмо затова съм ти аз.

Това изказване и искрената й лъчезарна усмивка попаднаха точно, където трябва. Компанията й бе толкова приятна, тя изглеждаше толкова щастлива и възхитителна, че той не можеше да повярва колко бързо се увличаше по нея. В крайна сметка, колкото и да беше опасно за него, не му се искаше точно сега да се тревожи как ще се откаже от нея.

— Ти се занимавай, а аз ще сервирам храната. Дано да обичаш китайско.

— Много — отговори тя, без да откъсва поглед от компютъра. Вече бе погълната от работата си.

Докато подреждаше на масата чиниите, които бе донесъл от бара на баща си, осъзна, че за първи път кани жена на вечеря в дома си — и дори не разполагаше с два еднакви прибора. Макар че гостенката му нямаше собствено жилище и едва ли щеше да забележи, той се притесни. А пък да не говорим за чаршафите ми, помисли си унило и реши, че единственото решение бе да отвлече вниманието й с бурни креватни изпълнения.

— Как върви? — попита той, когато приключи с подреждането на белите кутии върху кухненската маса.

Тя измрънка нещо, което не можа да чуе.

— Я повтори?

— Казах, защо не може светът изцяло да премине на „Макинтош“? На обикновен компютър всичко е по-дълго и по-трудно.

— Значи аз съм „обикновен компютър“, а ти си „Макинтош“. Приемаш ли такава уговорка? — подкачи я той.

Тя въздъхна дълбоко и отметна косата си, която бе паднала на лицето й.

— А, мисля, че мога да живея с това. На пръв поглед компютърът ти изглежда чист, но го оставям за пълно сканиране за всеки случай, което ще отнеме известно време.

— Благодаря. Нямам спомен да съм го правил някога.

— Предположих. Освен това ти актуализирам антивирусния софтуер и инсталирам някоя и друга безплатна програма, за да може това чудо да работи както трябва.

Като я слушаше как му обяснява, не можа да сдържи смеха си.

— Казвал ли ти е някой колко си сладка, като говориш на жаргон?

— Не и с толкова много думи, не — усмихна се тя.

Той й направи знак да остави компютъра.

— Можеш да довършиш и по-късно. Ела да ядем! Оставих те доста дълго да чакаш.

Тя скочи и се присъедини към него на масата. Оказа се, че Лекси наистина обича китайска храна. Явно беше направил добър избор и очите й бляскаха от удоволствие, докато отваряше всяка от белите кутии и опитваше от съдържанието им. Дори използваше клечките, а той ядеше с вилица.

Хранеше се лакомо и това го впечатли. Имаше добър апетит и не се притесняваше да го показва. Стори му се освежаваща промяна след колежките от офиса, които пощипваха зеленчуци на пара за обяд, или след жените, с които бе имал връзки, за които вечерята приключваше с предястието. Срещите му излизаха евтино, но за сметка на това не бяха така приятни.

Лекси настоя да му помогне да разчистят и през това време двамата си бъбреха приятно. Разказа й подробно как бяха минали трите дни, тя също. Тъй като тя не спомена нищо за блога, реши, че не е видяла снимката, на която се целуват. Едва ли щеше да има по-подходящ момент, реши Куп.

— Как е баба ти? — подхвана той.

Тя подпря хълбок на плота близо до мивката.

— Странно — отговори тя.

— По-странно от обичайно?

На устните й се появи вяла усмивка.

— Вярваш или не, така е. Тя и Силвия постоянно висят пред компютъра. Когато съм вкъщи, едвам се справя и въпреки това все е наведена над него. И нещо си шушукат — много повече от обикновено.

Тя му подаде чиниите, за да ги сложи в миялната.

— Не съм изненадан.

Лекси се поколеба.

— Защо? — попита тя и го погледна в очите.

— Отново сме във водещите заглавия. — Разказа й за снимката и я изчака сама да си направи изводите.

— Целуваме се — зачуди се тя и по страните й изби чаровна червенина. — Това трябва да е станало, когато бяхме тук сами или… у баба ми. Ще я удуша! — Лекси повиши глас.

Не биваше да се смее, но не можа да се въздържи.

— Хайде, признай, че е смешно! Баба ти си я бива!

Лекси поклати глава.

— Кара ме да я уча да работи на компютъра, а щрака снимки с телефона си и ги праща по имейла като истински спец!

Той отново се закиска.

— Поне се занимава с нещо.

Лекси завъртя очи.

— Май има нужда от една лекция как да си гледа нейната работа и да стои настрана от личния ми живот — каза ядосано тя.

— Не й се нахвърляй. — Този път Куп сдържа смеха си.

— Може би трябва да й се обадя още сега — тя погледна към телефона на плота.

— Или може би трябва да изчакаш да се успокоиш?

Лекси започна да движи устни, сякаш брои до десет.

— Прав си — каза най-сетне тя. — Ще говоря с нея утре. Между другото, знаеш ли, че телефонният ти секретар мига? — Тя посочи с глава към устройството.

Не бе забелязал. Просто вниманието му бе прекалено ангажирано с Лекси.

— Трябва да съм забравил да го проверя. Явно бях прекалено зает да те наблюдавам — каза той с надеждата да я разсее от неприятностите с баба й.

Мина пред нея и се пресегна да натисне бутона на телефонния секретар. Ръката му съвсем леко и не толкова случайно се допря до гръдта й под леката памучна риза.

Тя се сепна и пое дъх.

Мисията изпълнена, помисли си той, доволен от смаяния й поглед, в който зърна взаимност и копнеж.

По време на вечерята се постара да не мисли за секс с Лекси, вместо това се съсредоточи да научи повече за нея и просто да се забавлява. Но вече потисканото желание бе изплувало на повърхността и той едвам сдържаше страстта си.

Внезапно мъжки глас долетя от телефонния секретар и прекъсна трепетния момент.

„Отново се обажда Рики Бърнет — каза дрезгавият глас. — Реши ли да върнеш пръстена? Ще ти се отплатя в брой, че спаси дъщеря ми. Ще ме намериш почти винаги в магазина, така че отбий се някога. Пръстенът има сантиментална стойност за мен и си го искам обратно!“

— Не му обръщай внимание — намръщи се Куп.

— Попита те дали не си променил мнението си — отбеляза Лекси. — Обаждал ли се е и друг път?

— Само веднъж. Очевидно съм му отказал.

Лекси присви поглед. Близостта му разбъркваше мислите й. Подпряла гръб на плота, а едрото му тяло стоеше пред нея и не й даваше възможност да мръдне. Не че искаше. Цялото й същество пулсираше в очакване на целувката, която беше сигурна, че ще получи, преди съобщението на Рики Бърнет да ги прекъсне.

Въпреки това тя нямаше намерение да позволи на сексуалното привличане да замъглява съзнанието й.

— Кога беше това?

— В деня, когато се срещнахме в бара на баща ми. И преди да се поддадеш на гнева, да знаеш, че не съм искал да го крия от теб. Тогава едва те познавах. Бях го забравил, докато не разбиха жилището ми, а после ни връхлетя ураганът Шарлът — побърза да се защити той.

— Значи това беше преди обира?

— Да, и това го прави заподозрян номер едно, тъй като очевидно не е могъл да знае, че пръстенът е в джоба ми, когато се обади първия път и поиска да му го върна. Може би, след като му отказах, е решил да си го вземе сам.

— И като не го е намерил тук, е взел лаптопа… Защо ли? — зачуди се тя на глас.

— За да изглежда като обикновен обир, предполагам — отговори Куп.

— Но защо го връща?

Той сви рамене.

— Не мога да разбера. Това не ми се връзва.

Тя сви устни, ровейки в съзнанието си за мотив, който не откриваше. И как можеше, когато стегнатите бедра на Куп се опираха в нейните и я притискаха към плота… Това я възбуждаше и отклоняваше вниманието й от темата.

— Какво казаха от полицията по този повод? — успя да попита Лекси.

— Не им съобщих. Поне не още. — Той се притисна към нея и тя почувства възбудата му с корема си. Погледът му потъмня и й подсказа, че действията му са съвсем преднамерени.

Лекси преглътна с усилие.

— Защо не?

Той подпря ръка на плота зад нея.

— Защото получих експертиза за пръстена, която доказва, че е краден.

— Тогава защо оценителят не е съобщил на полицията?

— Да кажем, че ми е задължен.

Лекси бавно кимна.

— Добре, ами ти?

— Тогава ще започнат да се ровят в историята на пръстена, ще го конфискуват, преди двамата с теб да сме разгадали мистерията — обясни той.

— Ааа, звучи логично.

— И аз така си помислих. — Той обхвана с другата си ръка кръста й.

Сърцето й лудо заби, а гърдите й набъбнаха под тънкия сутиен. Въпреки това тя успя някак си да формулира мисълта, която я човъркаше.

— Знаеш ли, докато Рики говореше, ми се стори странно, че не спомена за разбиването на апартамента ти. Би трябвало да предположи, че пръстенът е откраднат, въпреки това не каза нито дума! Когато аз научих за обира, това бе първата ми мисъл.

— Да, спомням си колко се притесни за мен — подсмихна се той. — А колкото до Рики, може да не е разбрал за обира.

— Съобщиха го по всички новини. Ти си ергенът! — Тя не можа да сдържи смеха си. — А неговият магазин се споменава във всички статии за теб. Не мога да си представя, че го е пропуснал.

— Вярно — бавно кимна Куп. — Ако тръгнем по тази следа и приемем, че Рики е извършителят, той не би споменал обира, за да не го свържа с него.

— Тъкмо това си помислих и аз. Освен това, според мен, трябва да поговорим с този човек лично — предложи Лекси. Тя все още се надяваше, че може да се сдобие с пръстена, за да го подари на баба си. Но не можеше да си представи какво ще последва.

Цялото й тяло тръпнеше в очакване на първото му истинско докосване.

— Какво ще кажеш да отидем до магазина още утре сутрин, щом отворят? — попита Куп.

Тя кимна.

— Дадено.

— Да. Така си и мислех. — Той наведе глава, докато челата им се допряха. Палецът му нежно описваше кръгчета по голия й гръб. — Въпросът е какво ще правим ние двамата до утре?

— О, сещам се за много работи — промърмори Лекси.

Защото не й достигаха думи, нито мисли, освен една. Тя хвана лицето му между дланите си и залепи устни до неговите, като сложи край на всички разговори, надявайки се за доста дълго време.

Куп не си бе представял, че едно съобщение на телефонния секретар може да бъде прелюдия към любовната игра, но така се получи. Закачките, които си разменяха, здраво го разгорещиха. Съдейки по първата целувка, с която го изпревари, явно и той така й въздействаше.

Тя зарови пръсти в косата му и го дръпна към себе си, като го докосваше с устни и език нежно, страстно и настоятелно, съвсем по женски.

Той не можа да се въздържи и изстена, после плъзна ръце около талията й, повдигна я и я качи на кухненския плот.

— Какво правиш? — попита тя с пламнало лице и влажни устни.

— Осигурявам си достъп — отговори той с дрезгав глас, който сам едва разпозна.

— До какво?

— До теб. До това. — Благодарен за леките блузки на жените през лятото, той я дръпна нагоре и откри голите й гърди.

Гледката разтърси цялото му тяло. Гърдите й бяха много по-едри, отколкото очакваше — налети и бели, зърната й — розови пъпки, от които устата му се навлажни.

Тя отпусна глава назад и се взря в жадните му очи. Изгарящ от нетърпение, той се настани между разтворените й крака и докосна с устни тръпнещата й гръд. Подхвана с ръка натежалата плът и започна внимателното си проучване. Тръгна от далечния край по млечнобялата кожа, вдишвайки аромата й, докато я опитваше с език и милиметър по милиметър приближаваше към центъра. Накрая обви с устни твърдото зърно, захапа го и настоятелно засмука.

Лекси нададе дълбок стон. Тя сключи крака около кръста му и го придърпа между краката си. Явно й харесваше и той бе готов да й даде още, да я накара да затрепери, да се извива в ръцете му и да го моли да проникне в нея. Бързо усети какво й допада и покри с длан гърдата й, като продължи да хапе зърното й със зъби, после да го облизва с език.

Тя се вкопчи в него, изви гръб и тласна таза си нагоре, търсейки удовлетворението, което той не бе готов още да й даде.

Поне.

Не.

Още.

Прехвърли вниманието си върху другата гърда със същата страст и продължи да измъчва нея и себе си още известно време. Когато гърдите й станаха толкова чувствителни, че тя захленчи и започна да го моли да спре, той я послуша, разкопча копчето на панталонките й и рязко дръпна ципа надолу.

— Повдигни се! — нареди той.

Лекси се подпря на ръце върху плота и се надигна, за да му помогне да ги смъкне заедно с почти невидимите й бикини.

Пак седна и изписка:

— Студено е!

— Не за дълго — обеща й той и без да чака нито миг, плъзна пръсти между краката й и коленичи, за да я стопли с устни.

При първия му допир тя се наведе назад и удари главата си в шкафа.

— Добре ли си? — попита той.

— Да, само не спирай — отговори задъхано тя.

— В никакъв случай. — Повдигна краката й и ги подпря на раменете си, за да си осигури пълен достъп.

За миг се зачуди дали ще се отдръпне. Но тя се отпусна без съпротива.

Отдаде му се изцяло и той не искаше да я разочарова. Езикът му се плъзна. Тя изстена и се изви към него. Проникна в нея, а тя го привлече още по-дълбоко.

Боже, толкова страстна, нежна и невероятно чувствена жена, мислеше си той, докато устните му търсеха зърното й. Знаеше, че това щеше да я прати в небесата. Дишаше на пресекулки, простенваше и той разбра, че кулминацията наближава.

За съжаление, по дяволите, и при него бе така.

Продължи със силни тласъци, докато я докара до бурен оргазъм, който го остави без дъх. Изчака я да свърши и внимателно пусна краката й.

Лекси с усилие повдигна натежалите си клепки и се озова лице в лице с мъжа, който току-що й бе доставил най-неописуемото удоволствие.

— Боже…

— Невероятна си!

Лицето й пламтеше. Не й липсваше опит, но никога досега… в кухнята… и толкова освободена.

Докато се чудеше има ли причина да се притеснява, той хвана лицето й в ръце и с дълбока целувка я накара да забрави тревогите си. Устните му й показаха каква наслада бе изпитал и той.

— Защо не се преместим в спалнята? — предложи той, сякаш прочел мислите й.

Тя кимна.

Неочаквано я грабна на ръце.

— Мога и сама — почувства се длъжна да уточни тя.

Той я целуна по челото.

— Така е по-бързо.

Защо пък не? Прегърна го през врата и продължи да гризва ухото му, вдишвайки уханието му на мъж, което отново я възбуди.

Положи я на леглото. Тя се намести върху възглавниците, а той продължи да съблича дрехите си, нетърпелив да усети допира на кожата й до тялото си. Лекси отмести поглед само докато свали каквото бе останало по нея.

Когато той се плъзна по матрака, Лекси вече бе готова — лежеше подпряна на лакти, за да го види в пълния му блясък. И не остана разочарована. За репортер, който прекарва времето си зад бюрото, беше много добре сложен. Изкушаваше се да го докосне по загорялото мускулесто тяло.

Прокара пръст по средата на гърдите му, като лекичко го драскаше, вперила поглед в очите му. Когато стигна целта си, с удивление забеляза как тя трепна и се втвърди пред погледа й.

Той я гледаше стръвно и безмълвно я остави да докосва и проучва твърдата му кадифено гладка възбуда. Усети как нараства в ръката й и простена дълбоко, дрезгаво от удоволствие.

Лекси се усмихна и продължи да движи ръката си. Нещо у него я подтикваше да води играта и да се освободи от притеснението си. Предизвикваше я да бъде дръзка и да се държи нетипично за себе си.

Чак сега си даде сметка, че преди бе определяла поведението си в леглото спрямо мъжа. Дрю, най-продължителната й връзка, се бе превърнал в нейна мярка за поведение и за следващите. Не че бяха много, но в нито една от тях не се бе разкрила докрай. Бе се въздържала от страх, че също като Дрю не биха харесали — за обич въобще и не говорим — истинската й същност. Затова винаги бе потискала действията си.

— Направо ме убиваш — каза Куп с напрегнат, страстен тон.

Лекси погледна надолу. Палецът й се плъзгаше по върха на пениса му, размазвайки напиращата лъскава влага. С Куп задръжките падаха и това я изпълваше с наслада.

Усмихна му се.

— Няма да ти позволя да умреш точно сега. Имаме още толкова много работа — измърка тя.

Куп пусна ръце зад врата й и я дръпна за дълга, гореща целувка. После свали очилата й.

— Много ми харесваш с тях, но трябва да ги махна. Може да се счупят.

Харесва очилата й?! Сърцето й се разтопи. Това бе едно от нещата, които Дрю все искаше да промени. Поредният провал да отговори на нечии надежди, мечти или очаквания. Постоянно й бе натяквал, че трябва да се подложи на операция с лазер, пренебрегвайки страха й. Единствената му грижа бе да престане да носи тези „проклети неща“, както ги наричаше. За него бяха голям проблем.

— Къде потъна? — Куп я докосна по главата.

— Никъде. — Това бе обещание към него и към самата себе си. Запрати всички и всичко от миналото си там, където им бе мястото.

Куп я погледна несигурно, преди да се обърне, за да постави очилата на нощното шкафче.

— Преди да продължим, ползваш ли предпазни средства? — попита Лекси. Това бе единственото, за което не би отстъпила. Не само защото показваше колко е интелигентна и внимателна за здравето си, но и защото начинът й на живот не предполагаше неочаквани изненади. Беше на хапчета, но не пречеше да е предпазлива.

Вместо отговор той дръпна горното чекмедже и извади кутийка с презервативи.

Като видя, че е запечатана, тя почти въздъхна от облекчение.

— Купих я след вечерята у баба ти.

Явно не ги купуваше постоянно, за всеки случай. Както Сара й бе обяснила, той не си падаше по безразборните връзки.

Куп не приличаше на нито един от предишните й приятели. И макар да знаеше, че отношенията им са временни, искаше й се да даде и да вземе всичко, докато бяха заедно. Вярваше, че и той се чувства така и че никога не би я предал, както направи бившият й любим.

Такова доверие бе плашещо. И все пак го имаше.

Той остави целофановата опаковка настрани и се обърна към нея:

— Отгоре или отдолу? — попита той с дяволита усмивка.

Тя прокара пръст по лицето му.

— Ти избираш.

— Нито едното — глухо отговори и я дръпна към себе си. Легнал настрани, силно възбуден, той се прилепи до гърба й в ембрионална поза.

Тя преглътна сухо, но се отпусна в обятията му. Остави се да я обгърне с горещото си тяло и да я потопи в трептящото във въздуха желание.

— Страшно си секси — прошепна в ухото й той.

Никога преди не я бяха наричали така. Нито бе мислила за себе си по този начин, но с Куп се чувстваше точно така.

— Свий си колената!

Направи го, раздалечи бедрата си и го пусна между тях. Ръката му се плъзна нагоре и пръстът му проникна в нея. Беше гореща и влажна — готова за него. Устните му докоснаха шията й, топлият му дъх — кожата й. Хвана я здраво и с тласък влезе в нея, издавайки стон от удоволствие.

Лекси отдавна не бе правила това и за миг изпита болка. Той усети и спря, за да я изчака да свикне.

— Добре ли си?

Постепенно напрежението отстъпи на удоволствието, което бавно я завладяваше. Тя леко се раздвижи и задъхано каза:

— О, да…

Покри с една ръка гърдите й, пръстите му се пускаха по чувствителните й зърна, което й достави мазохистична наслада. Притисна се към него, сливайки се още по-плътно и дълбоко.

Куп разбра намека. Хвана я през кръста и се задвижи напред-назад, докато й шептеше колко е прекрасна.

Тази поза беше нова за нея, тя му позволяваше да прониква още по-навътре. Всеки тласък я доближаваше до кулминацията, докато накрая стана нетърпимо. Тя се вкопчи с една ръка за таблата на леглото, той проникваше отново и отново, докато я накара да стене от страст заради надигащата се експлозия.

Внезапно се отдръпна и я претърколи по гръб, легна върху нея и пак влезе, оставяйки я без дъх.

— Искам да виждам лицето ти, когато свършваш — каза той между две дълги целувки.

Боже, дори само думите му я разпалваха!

Тя също искаше да гледа лицето му, когато свършва, и го искаше сега. Повдигна крака, привлече го още по-навътре, без да откъсва поглед от неговия. Той продължи да се движи и да се задържа по-дълго на най-чувствената точка. С всяко движение я доближаваше все повече и повече до върха, поддържаше ритъма и натиска и я поглеждаше при всеки дълбок тласък.

Лекси чувстваше, че ще експлодира, и въпреки това искаше още.

— Искам…

— Какво — попита той с пламтящ поглед.

— Теб… По-силно! Сега! — Тя едва произнасяше думите и на устните му се появи доволна усмивка.

Спря за момент, хвана ръцете й, за да ги вдигне над глава й.

— Дръж се за таблата!

Тя се пресегна и грабна студените метални пръчки на леглото. Той наклони глава с леко кимване и се наведе, за да я целуне още веднъж.

После подпря ръце от двете страни на главата й и направи онова, което тя искаше — по-бързо и по-силно, без да си поема дъх, като я издигаше все по-високо, както пожела тя.

Дъхът им се сля, издаваха стонове, които я възбуждаха още повече, спря да мисли, не й достигаше въздух, пред очите й засвяткаха бели искри и цялото й тяло бе завладяно от заслепяващ, безкраен екстаз.

— Хайде — промълви той с дрезгав, сексапилен глас. — Давай още!

Тя така и направи и го повлече със себе си.