Карли Филипс
Целуни ме, ако можеш (14)

Глава тринайсета

Лекси се събуди, свита на дивана в хола, със схванат врат и болки в главата. Първо отиде да провери къде е баба й, но не я намери. Обади се на Силвия, но никой не отговори. Успокои се с мисълта, че баба й се е почувствала по-добре сутринта и е излязла с приятелката си.

Взе си душ, постоя под топлата вода, за да отпусне мускулите си, изми си косата, изсуши я, после се облече и тръгна към кухнята за кафето, от което толкова се нуждаеше. На втората чаша вече започна да се чувства отново като човек.

Тя разгърна вестника, прехвърли страниците и когато стигна до „Ергенския блог“, направо изръмжа. Някой беше съобщил, че Лекси и Куп са били в болницата миналата вечер. Тя отдавна се беше отказала да се надява на дискретност в отношенията си с Куп. Просто не можеше да свикне, че всеки, когото подминеха, изпращаше новини на вестника. Надяваше се този път източникът да не е собствената й баба.

Благодарение на кофеина и новините от вестника мозъкът на Лекси се раздвижи и събитията от предишната нощ изведнъж нахлуха в главата й. Спомените едва не й причиниха ново главоболие. И тогава си спомни, че имаше нещо различно в цялата неблагополучна вечер. Куп бе останал до нея, бе я държал за ръката, докато спореше с родителите си, бе я придружил в болницата.

Повечето време през живота си е била сама, но не и този път.

Телефонът й иззвъня и прекъсна нейния много рискован мисловен поток. Тя грабна блекбърито си от плота.

— Ало?

— Хей, Лекс!

Само като чу гласа на Куп, стомахът й се сви от някакво топло, гъделичкащо, странно чувство.

— Хей, ти!

— Как си тази сутрин? — попита той.

През съзнанието й прелетя смътен спомен как й сваля очилата.

— Докога остана?

— Достатъчно дълго, за да те погледам как спиш — отговори й той с дрезгав глас.

— О! — Малки вълнички страст започнаха да се надигат у нея. — Съжалявам, че не бях забавна компания.

— Кой го казва? — изкиска се той. — Харесва ми да слушам хъркането ти.

— Хей! Аз не хъркам!

— Аз пък ти казвам, че хъркаш и то доста симпатично, ако ме питаш.

Тя се усмихна и си помисли, че сигурно и той прави същото.

— Трябва да поговорим.

— Знам. За съжаление, имам работа. Една среща, която не мога да отменя. Какво ще кажеш да се видим днес за вечеря?

Тя нямаше нищо против да поработи върху проектите си този ден. Може би с Клодия щяха да успеят да се срещнат без предварителна уговорка.

— Става. Вечеря е добре.

— Чудесно. А как е любимата ни осемдесетгодишна юбилярка тази сутрин?

Лекси се усмихна.

— Иска ми се да знам. Когато се събудих, я нямаше. Дори бележка не е оставила.

— Мислиш ли, че те отбягва?

— Точно това си мисля. Страхува се, че ще задавам още въпроси за колието.

Куп се покашля.

— Трябва ни план.

Лекси кимна.

— Съгласна съм. Можем да го обмислим на вечеря.

— У нас? — предложи той.

Тя си спомни какво се бе случило последния път, когато вечеряха в неговия апартамент. Тялото й също и усети пулсираща възбуда между краката си. Тя стисна бедра, за да прекрати това усещане, но стана тъкмо обратното.

— Лекси?

— У вас ме устройва — измрънка тя. Доста интимно. Тя се усъмни дали ще оживее този ден в очакване на предстоящото.

— Ще се видим по-късно, сладурче.

Сладурче?! От това обръщение устата й пресъхна.

— До по-късно — отговори тя едва чуто.

Въздъхна дълбоко. Очакваше я дълъг ден и нищо нямаше да свърши, ако мислеше само за плътния му глас и ръцете му. Без такива работи. Трябваше да се хваща на работа и часовете щяха бързо да отлетят.

Беше прав. Трябваше им план. Но какъв? Да притиснат Шарлът и да рискуват да я разстроят? Или да се откажат и така мистерията щеше да си остане неразгадана завинаги. Последното беше неприемливо за Лекси и несъмнено и Куп никога нямаше да се съгласи.

Ами ако тяхното разследване потвърди вината на баба й? Лекси притвори очи, като си помисли, че репортерът Куп никога нямаше да се съгласи да покрие такава история. Точно сега споделяха една и съща цел. А после? Тази цел щеше да бъде разделена на две.

Ясно бе, че краят наближаваше. Много по-скоро, отколкото тя се бе надявала. Затова трябваше да се възползва от всяка минута и тази вечер — прелъстяването първо, обсъждането после.

 

 

Шарлът и Силвия, увили червените си коси с шалове и сложили огромни очила на носовете си, стояха на тротоара срещу „Винтидж бижута“ и чакаха жертвата си. Вече бяха влизали и разговаряли с дъщерята на Рики. Тя им бе казала, че баща й е за риба и скоро ще се върне.

Рики никога не е бил от мъжете, които обичат да си цапат ръцете, затова им се стори подозрително. Бяха се споразумели да окупират мястото, докато той се завърне. Само дано не е разбрал, че има проблем, и да е решил да играе на сигурно. Може би щеше да се опита да се промъкне незабелязано. Неслучайно го наричаха змията.

Историята му беше избрала това име.

Докато го чакаха, Шарлът не можа да не си спомни как бяха стигнали дотук. Тя и Силвия бяха израснали заедно в бедния Бронкс. Нито една от тях не искаше да следва традиционния път на брак и семейство и така двете останаха без средства за издръжка. И двете си намериха работа, за да свързват двата края — сервираха в местни заведения и да, понякога решаваха и да откраднат по нещо, за да не мизерстват.

Силвия се беше запознала с Рики, когато той работеше на половин ден в някакъв бижутериен магазин. По-късно я беше наел на работа и лансира идеята да обират богаташи, за да дават на бедните — Рики беше от бедните. Силвия винаги е била влюбена в Рики, но щом той зърна Шарлът, започна да приема Силвия повече като приятелка. Въпреки всичко приятелството между тримата оцеля.

До онази съдбовна вечер, когато Шарлът ги свари двамата в леглото. Спря да им говори. Скоро след това съдбата в лицето на любимия й Хенри се намеси. В присъствието му тя се чувстваше жива и щастлива и реши да се оттегли към нормален живот. Не успя да зачене веднага. После дойде мобилизацията и войната в Корея.

Шарлът бе толкова отегчена и самотна, че когато Рики се появи на прага й с молба да им помогне за един последен обир, тя се съгласи. Целта бе къщата на семейство Ланкастър. Място, което Шарлът познаваше, откакто съпругът й бе работил временно там като шофьор. Тази част от историята, която бе разказвала на Лекси, се оказа истина.

— Още не мога да разбера как такава долна змия може да има такова сладко, красиво дете — каза Силвия и върна Шарлът към действителността.

Тя вдигна поглед и видя Анна, която излизаше от магазина вероятно на обяд.

— Не мислеше, че е змия, когато скочи в леглото му. — Явно мислите й още бяха в миналото, когато думите се изплъзнаха въпреки уговорката им никога да не обсъждат романтичните си похождения с Рики.

Силвия изпъна рамене, явно притеснена.

— Присмял се хърбел на щърбел, госпожичке! Знаеше, че имам чувства към него, но го примами в мрежите си. Можеш ли да ме обвиниш, че си върнах това, което по право ми принадлежеше? — попита Силвия с пламнало лице и повиши тон.

Шарлът се опули.

— По дяволите, да, мога да те обвиня, безсрамна уличница! Отначало той харесваше мен!

— Дами, има ли проблем? — попита един униформен полицай с авторитетен глас.

— Не, господине. — Освен че най-добрата й приятелка е лъжлива, продажна змия. — Обсъждаме нещо, което се случи далеч в миналото — каза мило Шарлът.

— Очевидно спомените ни за едно и също нещо се различават — добави Силвия. Шарлът забеляза мразовития поглед зад стъклата на очилата й.

— Знаете как е, когато времето започне да си играе с нечия памет. Особено с възрастта — обясни Шарлът.

Силвия кимна.

— А тя ги знае тези работи, защото е с цяла година по-възрастна от мен, в случай че сте пропуснали да забележите повечето бръчки.

Полицаят заклати глава.

— Добре. Сега ви предлагам да се целунете и одобрите, преди това да е преминало в кавга. — И той се разсмя на собствената си шега.

— Мога да й простя винаги — отговори Шарлът. — Правила съм го преди, ще го направя и сега.

— Доколкото си спомням, имах кичури от вече оредяващата ти коса в ръцете си! — сопна се Силвия.

Полицаят взе да заеква, неспособен да формулира смислено изречение. Накрая той подпря ръце на кръста си.

— Оставете миналото там, където си е, и си намерете друго занимание. — С троснато кимване той се отдалечи по улицата.

Шарлът силно въздъхна.

— Е, на косъм бяхме. Няма и ден, откакто напуснах болницата, а щеше да се наложи Лекси да ме измъква от дранголника!

— О, за това вече съм съгласна — отговори Силвия.

Двете жени знаеха, Лекси е причината Шарлът да изпадне в такава паника. Вярно, че си искаше пръстена обратно, но бе живяла без него толкова години. Ако имаше избор, Шарлът би предпочела да зареже всичко и Лекси да продължи да я гледа с блеснал поглед. Вече рядко изпитваше чувство на вина заради миналото си, но при мисълта, че внучката й може да разбере, сърцето на Шарлът щеше да изскочи. Оттогава бе живяла порядъчен живот. Обичаше Лекси и тя я боготвореше. Ако разбереше, дали щеше да продължи да я гледа по този начин?

В усилията си да отвлече вниманието на Лекси Шарлът всеки път измисляше разни работи. Постоянно даваше информация на „Ергенски блог“ хем да окуражи връзката между нея и Куп, хем да ги разсейва, но явно това много не помагаше.

Шарлът погледна приятелката си.

— Вместо да спорим за миналото, трябва да измислим как да запазим историята там, където си е!

Силвия бавно кимна.

— Права си — измърмори тя. — Само ми обещай, че няма пак да си паднеш по Рики. Имаме си хубаво, здраво приятелство, неговото появяване само може да го развали.

Шарлът погледна часовника си.

— Не искам да имам нищо общо с него. Не съм си го и помисляла, откакто срещнах моя любим Хенри!

Силвия замълча, после леко наклони глава настрани.

— Добре.

— А ти? Обещай, че няма да се хвърлиш в обятията му веднага — настоя Шарлът със скръстени на гърдите си ръце.

— Че как ще стане, с този негов огромен корем — потръпна Силвия. — Имаме си приятелството — някой, с когото да си говоря вечер, да си вечерям или да отида на кино. Защо да се отказвам от всичко това заради някакъв си мъж? — Тя махна пренебрежително към магазина.

— Тогава да се разберем — каза Шарлът. — Тук взе да става доста горещо. Да се върнем, преди да затворят, и ако нямаме късмет, ще дойдем пак утре сутрин.

— Дадено — съгласи се Силвия.

Но докато се влачеха към дома си, Шарлът не можа да спре да се чуди дали Силвия ще успее да устои на Рики, както твърдеше. Надяваше се, защото наистина не й се искаше да прекара последните години от живота си без най-добрата си приятелка.

 

 

След като си изясни концепцията за главната страница на Куп — с идеята, че скоро той щеше да предложи на света още романи — Лекси предприе нещо, което не правеше често. Отиде на пазар.

Ако тази вечер щеше да е последната й с Куп, искаше и двамата да я запомнят.

Обикновено спеше с някоя стара тениска, затова не познаваше добре магазините за фино бельо. Първият, който й дойде наум, беше „Блумингдейлс“ — голям универсален магазин в центъра на Манхатън. Остави бележка на баба си, която още не се бе върнала, и тръгна.

 

 

Още щом прекрачи прага, Лекси незабавно потъна сред ярка светлина и най-разнообразни аромати на козметика и парфюми. Тръгна да обикаля, чувствайки се съвсем не на място, и реши да попита някого за магазина за бельо. Колкото по-бързо намереше и купеше, каквото си е наумила, толкова по-бързо щеше да се махне оттук. Лекси се приближи към една продавачка, която зърна наблизо.

— Извинете, къде е магазинът за дамско бельо? — попита тя.

— Интимното облекло е на четвъртия етаж — каза силно гримираната жена и посочи най-близкия ескалатор с безупречния си маникюр.

— Благодаря. — Лекси се обърна в тази посока и изведнъж дочу името си.

Обърна се и изненадана видя съседката на Куп Сара Риос.

— Така си и мислех — ти си! — поздрави я Сара с усмивка.

— Здравей! — Лекси не можеше да откъсне поглед от жената, която отново изглеждаше съвършено различно от строгия полицай или небрежно облечената съседка, която бе срещнала преди. Облечена в минипола, ефирна блузка, нежни сандали и силно гримирана, с дългата й коса, спусната по раменете й, Лекси вероятно не би я познала дори да я бе видяла първа.

— Светът е малък. — Не успя да се въздържи Лекси.

— Аз съм редовен посетител тук. Имам ли почивен ден, тук съм. — Сара разпери ръце, за да покаже наоколо.

— Пазаруването не е моята стихия.

— А тогава какво? — попита Сара, като я направляваше насам-натам из магазина.

— Пътешествията. Обичам да си спестявам пари и когато ми се прииска, тръгвам — обясни Лекси.

Докато разговаряха, Сара току спираше и оглеждаше разни козметични щандове.

— Къде си била?

— Миналия месец ходих до Индонезия, за да видя района, който бе ударен от цунами през 2004-а, после се озовах в Дарфур с едни хора, с които се запознах по път.

— Значи и твоят външен вид лъже. Трябва да си доста смела, за да пътуваш сама, а после да ходиш в Дарфур с непознати.

Лекси сви рамене.

Никога не бе мислила, че пътешествията могат да я правят смела.

— Хората, които срещнах, работеха в една неправителствена организация. Бяха достатъчно сигурни.

Сара кимна.

— А откъде тръгна тази твоя страст към пътешествията?

Колко интересно! От всички хора точно приятелката на Куп изглеждаше най-любопитна за начина й на живот. Тъкмо заради това беше лесно да се открие пред нея.

— Когато бях по-малка, баба ми ме водеше тук-там из страната. Обикновено се случваше, когато вкъщи станеше доста напечено. Отначало ходехме по местните паркове, имахме разни тайни местенца. После дойде ред на туристическите забележителности като Статуята на свободата и после Емпайър Стейт Билдинг.

— Явно е специална тази твоя баба — каза Сара.

Лекси се усмихна.

— Такава е. — А и вероятно опитна крадла, помисли си тя. — Като пораснах, тя ме насърчи да пътувам и да разглеждам света, докато мога. Пътувах до прекрасни места като Франция, Испания и си дадох сметка, че откъсването от дома е глътка свеж въздух. Накрая пътуването стана мой начин на живот. Нещо, за което жадувах и на което истински се наслаждавах.

— Изглежда у дома ти е било напрегнато.

— Не повече, отколкото на другите хора — небрежно отговори Лекси, изведнъж смутена, че бе изпаднала в откровение. — Ами да не те задържам, беше ми приятно, че те видях, и аз ще направя някои покупки.

Искаше набързо да се отърве, но ръката на Сара я спря.

— Извинявай, ако съм била настъпателна. Полицаят в мен проговори.

Лекси поклати глава.

— Не, нищо подобно. Нещо у теб ме предразполага да говоря.

Сара се усмихна.

— Чувала ли си някога израза „добро ченге, лошо ченге“?

Лекси кимна.

— С бившия ми партньор често изпадахме в подобни роли и макар че мога да бъда доста неприятна, когато е нужно, също мога и да съм добър слушател, което ме прави идеална за ролята на доброто ченге. А ти какво ще купуваш? Защото аз просто разглеждам.

Лекси нямаше намерение да споделя точно това със Сара.

— Трябва ми бельо — подхвърли тя, но лицето й пламна. — Искам да изненадам Куп — смотолеви тя още преди Сара да е забелязала притеснението й.

Широка усмивка цъфна на лицето на другата жена.

— Защо не каза? Нещо против да те придружа? Много ме бива да избирам бельо трепач.

Тя размърда вежди и Лекси се разсмя.

— Защо не? Наистина не съм много веща по тези работи — призна си тя.

Нещо у Сара предразполагаше Лекси въпреки студеното й държание в началото. Явно беше доста предпазлива, докато прецени човека срещу себе си, но щом веднъж някой получеше одобрение, Сара сваляше преградите. Лекси само се надяваше някой ден Сара да не съжалява за решението си да й помогне.

Двете обядваха в ресторанта на последния етаж и в края на деня Лекси се бе сдобила с доста пикантен комплект бельо, с който се надяваше да нокаутира Куп.

Като излязоха от магазина, горещината удари Лекси и тя каза:

— Беше забавно и оценявам помощта ти.

Сара се усмихна.

— Удоволствието е мое. А сега ще се осмеля да кажа още нещо, което не касае дрехите.

Някакво предупреждение щракна в главата на Лекси.

— Слушам те — предпазливо я подкани тя.

— Преживяла съм един развод. Това си е нещо типично — не съм по дългите отношения.

Лекси долови тъга и съжаление в гласа на Сара.

— Бягането е мой специалитет.

Лекси присви очи.

— Аз не бягам.

Трябваше да се досети, че прекалено бързо е свалила гарда. Ето ти я и Сара — още някой да я съди за избора й.

— Обясних ти, че пътуването е станало част от мен.

— Да, обясни ми. — Сара кимна в знак на разбиране. — Но също каза, че си започнала да пътуваш, когато си искала да се откъснеш от дома.

— И прерасна в нещо по-значимо. Нещо важно за мен. Защо всички настояват да го тълкуват като грешно? — попита Лекси, притеснена и изнервена. Достатъчно я тормозеше семейството й за това. Нямаше да го позволи и на жена, която й бе съвсем чужда.

Но освен това бе и най-близката приятелка на Куп.

Коя ти е най-близката приятелка? Въпросът изникна ненадейно в съзнанието на Лекси, подкопавайки защитата, която си бе изградила през годините.

— Само искам да кажа, че понякога се въвличаме в цикъл, от който не можем да излезем. И ти предлагам сериозно да се вгледаш в живота си, преди да си потеглила нанякъде. Защото нещата, които са най-важни за теб, може и да не те дочакат, когато се върнеш.

Уоу! Е, това вече си беше същата Сара от първата им среща. Наежена и нападателна.

— Благодаря за съвета — каза Лекси през зъби.

Проницателният поглед на Сара срещна нейния.

— Знам, че сега си бясна, но се надявам някой ден да си спомниш какво ти казах.

— Съмнявам се. — Лекси стисна здраво дръжката на плика с покупки.

— Ще видим. Приятно пазаруване — каза Сара, обърна се и тръгна в обратната посока, като остави Лекси онемяла и побесняла от недискретния съвет.

Успя да избута коментарите на Сара някъде назад в мислите си и се концентрира върху предстоящата вечер. Завладя я комбинация от вълнение и очакване.

Особено като си спомни, че ключът на Куп бе все още в чантата й.

 

 

Куп се отправи към дома си, като се надяваше да му останат няколко минути да се изкъпе преди пристигането на Лекси. Бе прекарал последните няколко часа, преглеждайки полицейската сводка, за да си избере материал за вестника. Този ден имаше странни случаи. В някакъв луксозен ресторант се бе състояла среща на колекционерите от обществото „Яйцата Фаберже“ — кой е знаел, че въобще има такава група — на която бяха съобщили, че е изчезнало рядък модел яйце. В един миг яйцето си било там, в следващия вече го нямало. Всички членове на обществото, сервитьорите и служителите на ресторанта били разпитани, но нямало заподозрени. Била обявена награда за намирането на ценната антика. Тъй като разполагаше със свободно място, Куп написа статия, пусна я за печат и забрави за случая.

Метна ключовете си на шкафчето в коридора и влезе. Масата бе подредена с различните му съдове и той премигна смаяно. Забеляза свещите, които явно тя бе купила. Кутийки с китайска храна също бяха подредени и чакаха да бъдат отворени.

— Лекси? — извика той.

— В спалнята съм.

Незабавно устата му пресъхна. Приближи се и веднага долови съблазнително ухание. Ароматът го примами към спалнята.

Вратата беше леко притворена. На дръжката беше небрежно закачена ефирна рокля. Цялото му тяло настръхна. Подритна леко вратата, пое си въздух и влезе.

В затъмнената подредена по мъжки стая сега романтично блещукаха пръснати навсякъде свещи, а Лекси, разположила се в средата на леглото, изглеждаше като видение в бельо от червена дантела.

Повика го с пръст и всичките му мисли за китайска храна и душ се изпариха. Виждаше само жената, която го очакваше.

— Каква приятна изненада — каза той със странно променен глас.

— Мислех, че ме очакваш.

Той разхлаби вратовръзката си и я измъкна през глава, после я метна на пода. Докато се приближаваше към нея, се зае с ризата си — разкопчаваше копче по копче, докато тя се изхлузи от раменете му и се свлече надолу.

Лекси го наблюдаваше и погледът й се замъгляваше с всяко негово движение.

— Не бях разбрал, че си падаш по дантелите. — Подритна обувките си, свали чорапите и после разкопча панталона си. Пъхна пръсти в колана и с едно ловко движение смъкна наведнъж панталона и боксерките си.

— Още много неща не знаеш за мен. — Гласът й заглъхна с една октава и тя прикова поглед в твърдата му като камък възбуда.

Усети, че възхитеният й жаден поглед му въздейства още по-силно.

Докато я изпиваше с очи, се зачуди какво още не бе разбрал за Лекси, но имаше намерение да открие. Плъзна се по матрака към нея, пъхна пръст под тънката презрамка на рамото й и зарови лице в ямката на врата й. Вдиша нежния й аромат и започна да я опитва бавно и страстно с език.

Тя потръпна и отметна глава, за да го окуражи. Той продължи нагоре, като нежно я гризваше със зъби по кожата, после нежно я облизваше.

Цялото й тяло затрепери от това сладострастно покушение. Той поспря, колкото да я погълне с поглед — рошава, съблазнителна, с това еротично бельо, под което прозираше бледата й кожа.

— Купих го специално за теб — дрезгаво прошепна тя.

Това откровение направо го разби. Влезе му под кожата. Възбуди го неимоверно. Искаше му се веднага да проникне в нея, но тя толкова внимателно бе планирала това съблазняване, че й се полагаше нещо повече от бърза страст.

Опря длан до главата й и я дръпна към себе си.

— Наистина го оценявам.

Тя се усмихна и прокара върховете на пръстите си по лицето му.

— Цял ден очаквах този миг — каза му тя и го целуна.

Щом устните им се сляха, деликатните им движения изведнъж станаха трескави. Внимателно бе подготвила всичко, но от начина, по който впи пръсти в рамото му и се притисна към гърдите му, явно не искаше бавно обладаване.

Нито пък той. Куп се гмурна надолу и дръпна с устни твърдото й напиращо зърно, засмука копринената материя, стисна малката пъпка със зъби, докато не изтръгна високо стенание от Лекси. Тя се изви назад и намести още по-навътре в устата му гръдта си. Той рязко дръпна плата, за да стигне до голата й плът, и разкъса тънката дантела.

— Ще ти я платя — измрънка той и залепи устни на кожата й. Езикът му зашари около набъбналото зърно и тя изстена, като стръвно зарови пръсти в косата му.

Двамата седнаха един срещу друг. Тя се покатери върху него, обви крака около кръста му и повдигна таза си напред, така че влажните й горещи слабини прилепнаха към корема му.

Беше без бельо.

— Боже… — дълбоко изстена той. Беше толкова влажна и гореща. Той плъзна ръка между телата им и единият му пръст проникна в нея.

Стенанията й го възпламениха още повече и Куп почувства, че ще изригне. Навътре-навън с дългия си пръст той й доставяше удоволствие и целуваше страстните й устни.

Тя го прегърна през врата и леко се отпусна назад, за да му осигури по-лесен достъп. През цялото време се поклащаше върху ръката му, стенеше с безсмислени, страстни думи, подканяше го за още. Отвън палецът му описваше кръгчета по чувствената й точка и когато я натисна по-силно и продължи да движи пръста си навън-навътре, тя нададе вик.

Задиша плитко, на пресекулки. Долната част на тялото й се притисна към него, търсейки по-дълбок и по-плътен контакт. Куп стисна зъби и си обеща, че няма да свърши, докато не я обладае. Наведе се напред и отново я целуна, от което пръстът му се плъзна още по-навътре.

Точно когато си мислеше, че няма да издържи, тя достигна кулминацията и освободи гласа си, тялото й обля ръката му, докато той я провокираше до последната контракция.

Тогава се пресегна към нощното шкафче, извади един кондом и едва го постави с треперещите си ръце.

Лекси се отпусна на леглото и разтвори крака в очакване.

— Побързай — прошепна тя.

Той се надвеси над нея и тласна рязко, припряно и дълбоко във влажната й вагина, знаейки, че няма много време до финала. Не очакваше от нея да се включи.

Но в мига, когато я облада, сливането на телата им я възбуди отново. Приковаха погледи. Тя го наблюдаваше как се плъзга в тялото й, после силно се притисна към него.

Лекси сви колена.

— Пак — прошепна тя, без да отделя поглед от неговия.

Този път той излезе напълно и забеляза негодуванието й.

— Какво правиш? — попита тя.

Той я прекъсна с целувка — силна, настоятелна, алчна целувка. После разтвори краката й с ръце, настани се между тях и отново я облада.

Тя взе да надава страстни викове. Той тласкаше все по-дълбоко в желанието си да се слеят още по-плътно. Не искаше да се отделя от нея. Надигна се на една ръка и продължи да движи бедрата си в равномерен ритъм. Завладяваше я. Превземаше я. Докато проникваше навътре и тялото му все повече се приближаваше към момента на освобождаването, Куп осъзна, че никога дотогава не бе правил такъв секс.

Тази жена не приличаше на нито една от предишните.

Защото я обичаше.

По дяволите! Мислеше, че се бе предпазил. Поне се постара.

Тя го поемаше тласък след тласък, отдаваше му се цялата, безрезервно и тогава мисълта му се изплъзна. Една гореща вълна го запрати през прага. Съзнание и тяло експлодираха и той потъна в нея.

Звукът, който се дочу изпод него, му подсказа, че и тя е изпитала същото.