Наоми Новик
Драконът на Негово Величество (12)

Дванадесета глава

На следващата сутрин Прекурзорис вече бе заминал, изпратен с драконов транспорт от Портсмут за Нова Скотия, откъдето щяха да го заведат в Нюфаундленд и да го затворят в развъдниците, които се строяха там. Лорънс гледаше да избегне всякакви срещи със съкрушения дракон и нарочно сложи Темерер да си легне по-късно предната вечер, за да може да проспи момента на заминаването.

Лентън избра момента колкото се може по-предпазливо. Всеобщата радост от победата продължаваше и служеше да предотврати донякъде личното нещастие. Същия ден се получиха листовки, обявяващи, че над Темза ще има фойерверки. Лили, Темерер и Максимус, като най-млади и най-засегнати от случката, бяха изпратени по заповед на адмирала.

Уил изпитваше дълбоко облекчение, докато многоцветните светлини огряваха небето и музиката от шлеповете долиташе през водата. Очите на Темерер бяха широко отворени от вълнение, ярките избухвания се отразяваха в зениците и люспите му и той току накланяше глава в опит да чуе по-добре. През целия обратен път не говореше за нищо друго, освен за музиката, експлозиите и светлинната феерия.

— Такива ли са концертите, които изнасят в Дувър? Лорънс, не може ли пак да отидем, този път малко по-близо? Ще седя много тихо и няма да смущавам никого.

— Страхувам се, че подобни фойерверки са за специални случаи, драги мой. Концертите са само музика. — Уил избягваше прекия отговор. Можеше да си представи реакцията на гражданите при вида на дракон, посещаващ концерт.

— Аха. — Все пак не изглеждаше особено обезкуражен. — Пак би ми харесало. Днес не чувах много добре.

— Не знам дали в града може да се уреди нещо удобно — изтъкна Уил, но за щастие го осени внезапно вдъхновение и той добави: — Може да наемем няколко музиканти да дойдат и да ти посвирят. Така ще е най-удобно.

— Това би било чудесно — зарадва се Империалът. Той сподели идеята с Максимус и Лили, още щом се приземиха, и двамата проявиха не по-слаб интерес.

— Проклет да си, Лорънс, научи се да отказваш — изсумтя Бъркли. — Все ни набутваш в някакви абсурдни ситуации. Само гледай да видиш какви музиканти ще дойдат тук — било то за пари или от любов към музиката…

— От любов едва ли. Но съм сигурен, че за едноседмична заплата и обилен обяд повечето музиканти ще се съгласят да свирят и в лудница.

— Идеята е чудесна — отбеляза Харкорт. — И на мен би ми харесало. Не съм била на концерт от шестнадесетгодишна. Трябваше да си сложа рокля и само след половин час някакъв мръхльо седна до мен и взе да ми шушне неприлични подмятания, докато не излях чаша кафе в скута му. Съсипа ми удоволствието — нищо, че си тръгна веднага.

— Исусе Христе, Харкорт, ако някога ми се прииска да те обидя, ще гледам наблизо да няма нищо горещо — отбеляза Бъркли, а Лорънс се колебаеше между шока от това как е станала жертва на подобна обида и как се е справила със ситуацията.

— Е, щях да го халосам, но трябваше да се изправя. Нямате представа колко трудно се натъкмяват тия рокли, като сядаш. Първия път ми отне пет минути — добави Катрин. — Та не исках да ми се налага да го правя пак. Точно тогава дойде сервитьорът и ми се стори, че така ще е по-лесно, пък и е нещо, което по приляга на момиче.

След малко Лорънс им пожела лека нощ и заведе Темерер да си почине. Отново спа в малката палатка до него, макар да смяташе, че Империалът напълно е преодолял скръбта си, и на сутринта бе възнаграден с ранно събуждане. Драконът се пулеше в палатката с едно огромно око и питаше дали не би било възможно Уил да отиде в Дувър още сега и да организира концерта.

— Щеше ми се да поспя до малко по-нормален час, но тъй като очевидно е невъзможно, може да поискам позволение от Лентън — говореше Лорънс, докато изпълзяваше от палатката и се прозяваше. — Може ли първо да закуся?

— О, разбира се — великодушно му позволи Темерер.

Промърморвайки, Уил си сложи палтото и се упъти към главния щаб. На половината път почти се сблъска с Морган, който тъкмо го търсеше.

— Сър, адмирал Лентън иска да ви види — изстреля момчето, задъхано от вълнение. — И казва Темерер да се екипира за бой.

— Добре — кимна Лорънс, едва прикривайки изненадата си. — Отиди да уведомиш лейтенант Гранби и господин Холин, а после прави, каквото ти каже лейтенантът. И не говори с никого другиго.

— Да, сър. — Момчето се втурна към казармата, а Уил ускори крачка.

— Влизай, Лорънс! — извика Лентън при почукването му. Изглеждаше, сякаш всички капитани се бяха наблъскали в кабинета. За изненада на Уил, Ранкин бе най-отпред и седеше до бюрото на адмирала. Негласно се бяха споразумели да не си говорят, откакто Ранкин бе преместен от Лох Лаган, и Лорънс не знаеше нищо ново за него и Левитас. Явно бяха минали през по-големи опасности, отколкото можеше да си представи. Около бедрото на Ранкин имаше превръзка, изцапана с кръв, такива бяха и дрехите му. Слабото му лице бе бледо и измъчено.

Лентън изчака, докато и последните пристигнали затворят вратата зад себе си, и започна:

— Навярно вече сте разбрали, господа — радостта ни бе преждевременна. Капитан Ранкин тъкмо се връща от полет над брега. Успял е да се промъкне отвъд границите им и зърнал над какво работи проклетият корсиканец. Вижте сами.

Той бутна към тях парче хартия, оплескано от мръсотия и кръв, които обаче не пречеха да се види елегантно начертаната схема с точния почерк на Ранкин. Лорънс се намръщи в опит да разгадае нарисуваното — изглеждаше като боен кораб, само че без никакви перила около горната палуба и без мачти. От предната и задната част на кораба стърчаха странни дебели прътове, а амбразури за оръдията нямаше.

— Какво е това? — Ченъри обърна рисунката. — Мислех, че вече имат кораби…

— Може би ще стане по-ясно, ако кажа, че ги носеха дракони — каза Ранкин.

Лорънс веднага се досети. Прътовете представляваха места за захващане. Наполеон възнамеряваше да прекара войниците си над оръдията на Флота, докато по-голямата част от британските въздушни сили се намираше в Средиземноморието.

— Не сме сигурни колко души може да побере във всеки… — започна Лентън.

— Сър, извинете ме. Може ли да попитам колко са дълги тези съдове? — прекъсна го Лорънс. — Мащабът на рисунката верен ли е?

— Така ми се стори — кимна Ранкин. — Онзи, който видях във въздуха, имаше по два Рийпъра от всяка страна и оставаше още място. Дълги са около шейсетина метра от единия до другия край.

— Значи вътре ще са трипалубни — заключи мрачно Уил. — Ако опънат хамаци, може да побере около две хиляди души във всеки един, ако не слагат провизии.

Из стаята се разнесе тревожен шепот.

— Имат по-малко от два часа път, дори да тръгнат от Шербург, а Бонапарт разполага с над шестдесет дракона.

— Боже милостиви! Значи може да транспортира петдесет хиляди души до късния предиобед — обади се един от пристигналите наскоро капитани, които Лорънс не познаваше. Същите изчисления се въртяха в главите на всички. Невъзможно бе човек да не се огледа из стаята и да не преброи останалите — по-малко от двадесетина, една четвърт от тях разузнавачи и куриери, от чиито дракони нямаше реална полза в сражение.

— Но тези неща навярно са безнадеждно трудни за управление — отбеляза Сътън, разглеждайки схемата. — Могат ли драконите да летят с такава тежест?

— Сигурно ги е построил от леко дърво. Нужни са му само за ден, все пак, а и не е наложително да са водоустойчиви — изтъкна Лорънс. — Трябва му само добър попътен вятър. Конструкцията им е тясна и ще имат съвсем малко съпротивление. Обаче са уязвими във въздуха и без съмнение Екзидий и Мортифер вече се връщат, нали?

— В най-добрия случай са най-малко на четири дни оттук и Бонапарт добре го знае — въздъхна Лентън. — Пожертва почти цялата си флотилия, че и испанската също, за да се освободи от присъствието им. Няма да пропилее шанса си. — Всички почувстваха очевидната истина на тези думи и мрачна, напрегната тишина изпълни стаята. Адмиралът погледна към бюрото си и се изправи с непривично бавни движения. Уил за първи път забеляза, че косата му е рядка и посивяла.

— Господа, днес духа северняк, тъй че може да имаме малко време, ако Бонапарт предпочете да изчака по-добър вятър. Всичките ни разузнавачи ще летят на смени малко пред Шербург, следователно ще разполагаме поне с едночасово предупреждение. Няма нужда да ви казвам, че противникът ни има отчайващо числено превъзходство. Можем само да направим всичко по силите си и да отложим непредотвратимото. — Никой не продума и след миг адмиралът добави: — Ще се нуждаем от всеки боец средна и тежка категория. Те ще летят независимо от останалите. Целта ви е да унищожите транспортите. Ченъри и Уорън, вие ще заемете средни флангови позиции във формацията на Лили, а двама от разузнавачите ни ще са по върховете на двата фланга. Капитан Харкорт, Бонапарт без съмнение ще запази някои дракони за конвой на транспортите — задачата ви е да държите тези защитници заети възможно най-дълго.

— Тъй вярно, сър — рече тя. Останалите кимнаха.

Лентън си пое дълбоко дъх и потърка челото си.

— Нямам друго за казване, господа. Отивайте да се приготвите.

 

 

Нямаше смисъл да го крие от екипажа. Французите замалко да спипат Ранкин по обратния път и вече знаеха, че тайната им е разкрита. Лорънс тихо съобщи новостите на лейтенантите си и ги изпрати по задачи. Виждаше как вестта се разпространява — всеки се навеждаше да чуе какво говори другият, лицата на всички се изопваха и обичайните сутрешни празни приказки заглъхваха. Беше горд от най-младите си офицери, които приеха храбро новината и веднага се заеха за работа.

За първи път Темерер щеше да използва пълната екипировка за тежък бой извън тренировка. За патрулите се използваше много по-лек комплект, а предишната им битка ги бе заварила с юздата за пътувания. Империалът стоеше изправен и неподвижен, обърнал само главата си назад, за да наблюдава как екипажът му слага най-тежката, тройно занитена кожена юзда, и прикрепя огромните парчета сплетени метални брънки, които щяха да са бронята му.

Лорънс се зае да провери собствената си екипировка и със закъснение осъзна, че Холин не се вижда никъде. Три пъти огледа поляната, преди да се увери напълно, че той отсъства, и побърза да извика отговорника по бронята Прат, който остави работата си по големите защитни плочи за гърдите и раменете на Темерер.

— Къде е господин Холин? — попита Уил.

— Хм, не мисля, че не съм го виждал тази сутрин, сър — отвърна Прат, като се чешеше по главата. — Снощи си беше тук.

— Много добре. — Лорънс го освободи. — Роланд, Дайър, Морган! — извика той и когато тримата куриери пристигнаха, им нареди: — Отидете да намерите господин Холин и му кажете, че го очаквам тук на секундата.

— Да, сър — почти едновременно отвърнаха те и след кратко съвещание хукнаха в различни посоки.

Дълбоко намръщен, той се обърна да наблюдава работата на екипажа. Беше изумен как изобщо бе възможно някой да не изпълнява дълга си, особено в такава сериозна ситуация. Чудеше се дали Холин не се е разболял и отишъл на лекар. Това бе единственото извинение, ала в такъв случай трябваше да каже на някой от другарите си.

Измина повече от час и Темерер вече беше в пълно снаряжение, а екипажът тренираше маневри за абордаж под строгия поглед на лейтенант Гранби, когато Роланд се върна.

— Сър — каза тя с унил тон. — Сър, господин Холин е с Левитас. Моля ви, не се сърдете. — Всичко излезе от устата й на един дъх.

— Ооо. — Лорънс се смути. Не можеше да признае на момичето, че самият той се бе правил на ударен по отношение на посещенията на Холин, и виждаше как тя се срамува, задето издаваше свой другар летец. — Ще му се наложи да отговаря, но това може да почака. Отиди да му кажеш, че ми трябва веднага.

— Сър, казах му, но той ми рече, че не може да остави Левитас. Нареди ми веднага да се върна и да ви кажа, че ви моли да отидете при него, ако можете — изстреля тя и го изгледа неспокойно, за да види как би приел подобно неподчинение.

Уил я изгледа недоумяващо. Не му идваше никакво обяснение за необичайния й отговор, ала след миг преценката му за характера на Холин определи решението му.

— Господин Гранби, трябва да ви оставя за момент. Поемете нещата в свои ръце. Роланд, остани тук и ела да ме известиш, ако има нещо.

Той закрачи с бързи стъпки, разкъсван между гнева, тревогата и неохотата да се сблъска още веднъж с оплакване от страна на Ранкин. Не можеше да се отрече, че съвсем наскоро офицерът бе изпълнил смело дълга си, ето защо би било невероятно грубо да бъде засегнат по този начин. В същото време не можеше да спре да се гневи — полянката на Левитас бе малка и се намираше в близост до главния щаб, без съмнение за удобство на Ранкин. Мястото не изглеждаше добре поддържано и когато дребният дракон се появи пред погледа му, Уил видя, че лежи в кръг оголена песъчлива пръст, а главата му почива в скута на Холин.

— Е, господин Холин, какво е това? — Раздразнението изостри тона му. Тогава той направи още няколко крачки и видя множеството превръзки, застлали корема на Левитас, вече пропити с почти черна кръв. — Боже мой! — възкликна неволно.

Очите на Левитас се отвориха и се обърнаха към него, изпълнени с надежда. Бяха прибулени и лъщяха от болка, но след миг го разпознаха и малкият дракон въздъхна и отново ги затвори, без да продума.

— Сър — започна Холин, — съжалявам, знам, че имам работа да върша, но не можах да го оставя. Лекаря го няма. Казва, че нищо не може да се направи за него и че не му остава много. Тук няма абсолютно никой, не мога даже да поискам вода. — Той замлъкна и повтори: — Не можах да го оставя.

Лорънс коленичи до него и сложи ръка върху главата на Левитас — много внимателно, опасявайки се да не му причини още болка.

— Естествено. Напълно те разбирам.

Вече се радваше, че е толкова близо до щаба. До вратата безделничеха някакви слуги и си разменяха клюки, тъй че побърза да ги изпрати на помощ на Холин, а Ранкин лесно можеше да бъде открит в клуба на офицерите. Пиеше вино, страните му бяха поруменели и вече бе сменил превръзката си с нова. Лентън и неколцина от разузнавачите седяха с него и обсъждаха позициите, които трябва да държат по бреговата линия.

Уил се приближи до него и много тихо му каза:

— Ако можеш да вървиш, ставай. Иначе ще те нося.

Ранкин остави чашата си и го изгледа студено.

— Моля? Да не би това да е още някой от наглите ти…

Без да го слуша, Лорънс сграбчи облегалката на стола и го издърпа рязко. Ранкин падна напред и заразмахва ръце, за да се подпре на пода. Уил го хвана за ревера и го вдигна на крака, без да обръща внимание на болезнения му стон.

— Лорънс, какво за Бога… — изумен, Лентън започна да се надига от стола си.

— Левитас умира. Капитан Ранкин желае да се сбогува. — Уил гледаше Лентън право в очите и държеше офицера за яката и едната ръка. — Моли да го извините.

Другите капитани ги наблюдаваха безмълвни, застинали в полуизправено положение. Лентън се взря в Ранкин и отново седна.

— Добре. — Посегна към бутилката. Другите капитани също се върнаха на столовете си.

Ранкин се препъваше в ръцете му и дори не се опитваше да се освободи — само гледаше да е по-далеч от Лорънс, докато вървяха. Току пред полянката Уил спря и се обърна към него.

— Ще си добър към него, ясно ли ти е? Ще му дадеш всяка похвала, до последната думичка, която е заслужил и никога не е получил от теб. Ще му кажеш, че е смел, верен и че е по-добър партньор, отколкото ти заслужаваш.

Ранкин не отвърна, само зяпаше, сякаш Лорънс бе опасен луд. Той го разтърси отново.

— Кълна се в Бога, ще сториш всичко това, че и повече, и ще се надяваш да е достатъчно, за да остана доволен — свирепо изръмжа Уил и отново го завлачи.

Холин още седеше с главата на Левитас в скута си. До тях имаше кофа, в която потапяше чисто парче плат и го изстискваше в устата на дракона. Той изгледа Ранкин с неприкрито презрение, а после се наведе и рече:

— Левитас, Левитас. Виж кой е дошъл.

Очите на Уинчестъра се отвориха, но бяха млечнобели и слепи.

— Моят капитан? — несигурно промълви той.

Лорънс бутна Ранкин да застане на колене. Ездачът на Левитас прехапа устни и прегъна бедрото си, но каза:

— Да, тук съм. — Сетне погледна към Уил, преглътна и изтърси: — Беше много смел.

Нямаше нищо естествено или искрено в тона му — той дори звучеше неприятно. Драконът само прошепна:

— Ти дойде — и облиза няколко капки вода от ъгълчето на устата си. Кръвта още струеше бавно изпод превръзките — черна, лъщяща и достатъчно плътна, за да ги раздели една от друга. Ранкин се размърда некомфортно. Панталоните и чорапите му бяха прогизнали, но той вдигна поглед към Лорънс и не опита да се отдръпне.

Левитас въздъхна и повърхностното му дишане секна. Холин притвори очите му с огрубялата си длан.

Ръката на Уил още лежеше тежко върху врата на Ранкин. Сега той я вдигна с отвращение.

— Върви. Ние, които го ценяхме, ще се погрижим за него, а не ти. — Дори не погледна към офицера, докато той напускаше поляната. — Не мога да остана — рече на Холин. — Ще се справиш ли?

— Да. — Мъжът погали малката главица. — Нищо по-специално няма да има, с тази битка и прочее, но ще се погрижа да го вземат и да го погребат както трябва. Благодаря ви, сър. Загрижеността ви означаваше много за него.

— Повече, отколкото би трябвало. — Уил постоя още известно време, загледан в мъртвия Уинчестър. Сетне се върна в щаба и намери адмирал Лентън.

— Е? — Лентън се мръщеше, докато въвеждаха Лорънс в кабинета му.

— Сър, извинявам се за поведението си. С радост ще понеса каквото наказание счетете за подходящо.

— Не, не, какви ги приказваш? Кажи какво стана с Левитас — нетърпеливо рече адмиралът.

— Мъртъв е — въздъхна Уил. — Много се мъчи, но си отиде щастлив.

Лентън поклати глава.

— Жалко, мътните го взели. — Наля по чаша бренди за себе си и Лорънс. Пресуши своята на две дълги глътки и тежко въздъхна. — Ужасно неподходящо е за Ранкин да остане без дракон. В Четъм ще имаме неочаквано излюпване на Уинчестър. Съдейки по втвърдяването на черупката, ще е всеки момент. Трескаво съм се разтърсил за някой, достоен за позицията и с желание да го сложим на Уинчестър. Сега онзи е свободен и даже е герой, задето ни донесе новините. Ако не го изпратя и звярът остане без ездач, цялото му семейство ще ми писка и като нищо може да повдигнат въпроса в Парламента.

— Бих предпочел да видя дракона мъртъв, отколкото в неговите ръце — заяви Уил и остави рязко чашата на масата. — Сър, ако искате някой, който ще е гордост за службата, изпратете господин Холин. Бих се заклел в живота си за него.

— Отговорникът на наземната ти бригада? — Адмиралът се замисли. — Това е добра идея, ако го смяташ за подходящ за задачата. Едва ли ще е недоволен от тази стъпка в кариерата си. Не е благородник, предполагам.

— Не, сър, не е благородник, но е доблестен мъж.

Лентън изсумтя.

— Добре, не сме толкова тесногръди, че да обръщаме особено внимание на това. Добро решение, наистина. Стига да не сме мъртви или пленени, докато се излюпи яйцето, че както е тръгнало…

 

 

Когато Лорънс го освободи от служба, Холин остана със зяпнала уста и промълви объркано:

— Мой си дракон? — Трябваше да се обърне, за да скрие вълнението си, и Уил се направи, че не вижда. — Сър, не зная как да ви благодаря — изрече шепнешком, за да не го предаде гласът му.

— Гарантирал съм, че ще си достоен за ездач. Не ме изкарвай лъжец и ще съм доволен — каза Лорънс и стисна ръката му. — Заминаваш веднага. Излюпването може да стане всеки миг, файтонът за Четъм те чака.

Втрещен, Холин си взе торбата с нещата, които другарите му от наземната бригада бяха опаковали набързо, и позволи на младия Дайър да го отведе до файтона. Колегите му сияеха. Той започна да се ръкува с всички подред и по едно време Лорънс се притесни, че това никога няма да свърши, ето защо реши да ги върне обратно на работа с думите:

— Господа, вятърът още духа от север. Да свалим част от бронята на Темерер за през нощта.

Империалът гледаше малко тъжно на заминаването.

— Много се радвам, че новият дракон ще си има него, а не Ранкин, но ми се ще да го бяха дали на Левитас — въздъхна той. — Може би Холин не би позволил той да умре.

— Няма как да узнаем какво би се случило, ала не съм убеден, че Левитас би бил радостен от подобна подмяна. Дори в предсмъртния си миг искаше само обичта на Ранкин, колкото и странно да ни се струва.

Лорънс прекара и тази вечер при Темерер, защитен в обятията му и завит с няколко вълнени одеяла заради ранната слана. Събуди се точно преди първи зори и видя как оголелите върхари се извиват пред изгрева — вятърът бе задухал от изток, от Франция.

— Темерер — прошепна той и огромната глава се надигна, за да подуши въздуха.

— Вятърът се е обърнал — измърмори Империалът и потърка муцуна в него.

Уил си позволи да се поглези пет минути, докато лежеше на топло и галеше нежните люспи на носа на дракона си.

— Надявам се никога да не съм ти причинил мъка, драги мой.

— Никога, Лорънс — тихо му отвърна Темерер.

Наземната бригада се появи на бегом от казармата в мига, когато Уил докосна звънеца. Металните брънки бяха оставени под парче плат на поляната, а този път Империалът бе спал с тежката си юзда. Бързо го екипираха, докато в другия му край Гранби инспектираше коланите и закопчалките на всеки от мъжете. Лорънс също се подложи на проверката и отдели малко време да изчисти и презареди пистолетите си и да запаше сабята си.

Студеното небе се белееше и само няколко по-тъмносиви облаци се влачеха по него като сенки. Още нямаше заповеди. По молба на Лорънс Темерер го вдигна на рамо, изправяйки се на задните си крака. Зад дърветата се виждаше тъмната ивица на океана, а в пристанището се поклащаха кораби. Вятърът го удари силно в лицето — хладен и солен.

— Благодаря, Темерер. — Драконът го остави на земята. — Господин Гранби, нека екипажът се качва.

Наземната бригада вдигна голяма врява — по-скоро рев, отколкото ура, — докато Империалът излиташе. Уил чуваше подобни възгласи из цялата база, докато другите зверове размахваха криле нагоре към небето. Максимус сияеше в алено и златисто и изглеждаше огромен в сравнение с всички останали. Викториатос и Лили също изпъкваха сред множеството по-малки Рийпъри.

Флагът на Лентън се вееше от дракона му Обсервария — превъзходен златен Енгълуинг. Тя бе малко по-едра от Рийпърите, ала премина през тълпата с лекота и грация, а крилете й се движеха почти като тези на Темерер. Тъй като по-големите дракони бяха оставени да летят сами, нямаше нужда Империалът да се съобразява със скоростта на формацията и той бързо си проправи път към позиция на върха на ятото.

Вятърът ги шибаше в лицата, студен и влажен, а ниският, тънък писък на въздуха, през който летяха, отнасяше всички звуци и оставяше само плющенето на опънатите като платна криле на Темерер и скърцането на юздата. Нищо друго не прекъсваше неестествената, тежка тишина сред екипажа. Вече имаха видимост, от това разстояние френските дракони приличаха на ято чайки и врабчета — толкова много бяха, и поразително единни в движенията си.

Французите поддържаха сериозна височина — около триста метра над водата, далеч извън обхвата и на най-далекобойните оръдия. Под тях, прекрасни и безполезни, бяха опънали бели платна корабите от флотилията при Канала. Много от тях се обвиха в дим, опитвайки безнадеждни изстрели нагоре. Повечето плавателни съдове бяха заели позиция по-близо до сушата, въпреки опасността от толкова близко разположение към подветрен бряг. Ако французите се принудеха да се приземят около ръба на скалите, можеха да попаднат за кратко в обхвата на далекобойните оръдия.

Формациите на Екзидий и Мортифер летяха с бясно темпо от Трафалгар, но нямаха шанс да пристигнат преди края на седмицата. Нито един сред британците не се съмняваше в бойната сила, която французите бяха способни да съберат. Рационално погледнато, нямаше никакви основания за надежда.

Дори при това положение обаче бе съвсем различно човек да види всички тези дракони от плът и криле — дванадесет дървени транспорта като тези, които Ранкин бе видял, всеки носен от четири дракона и защитен от още толкова. Лорънс никога не бе чувал за подобни цифри в модерната военна история. Такива неща бе имало само при Кръстоносните походи, когато драконите са били по-малки, а околността — по-некултивирана, за да ги изхранва по-лесно.

С тази мисъл Уил се обърна към Гранби и каза спокойно, ала достатъчно силно, за да го чуят и хората му:

— Средствата за изхранване на толкова дракони биха били непрактични за един по-дълъг период. Скоро няма да успее да направи нещо подобно.

Гранби се усети само след миг и отвърна:

— Точно така. Прав сте. Да поупражним ли момчетата? Мисля, че имаме поне половин час, преди да ги срещнем.

— Много добре. — Лорънс се надигна. Вятърът бе много силен, но ремъците го държаха здраво и той успя да се обърне. Останалите не можеха да го погледнат право в очите, но имаше ефект — гърбовете им се изправиха и спряха с шушуканията. Никой не желаеше да покаже страх или нежелание пред него.

— Господин Джонс, смяна на позиции, ако обичате! — извика Гранби през рупора. Не след дълго топмените и белмените бяха привършили с размяната под надзора на лейтенантите си и мъжете се посгряха. Лицата им не изглеждаха толкова измъчени. Не можеха да започнат стрелкова практика, понеже другите дракони бяха твърде близо, но във възхитителна проява на енергия лейтенант Ригс накара хората си да стрелят с халосни, за да раздвижат пръсти. Дън имаше дълги, слаби ръце, които вече бяха замръзнали от студа. Докато се мъчеше да презареди, рогът му за барут се изплъзна от захвата му и почти падна. Колинс успя да го спаси на косъм, като се наведе във въздуха и успя да хване връвта.

Темерер погледна назад веднъж, когато прозвучаха първите изстрели, но след това изпъна шия напред, без да му се напомня. Летеше с лекота, със скорост, която можеше да поддържа през по-голямата част от деня. Дишането му не бе задъхано, не беше дори ускорено. Единственият му недостатък бе излишъкът на ентусиазъм. Когато френските дракони се доближиха още повече, той се поддаде на вълнението и рязко ускори, ала лекичкото докосване на Лорънс бе достатъчно да го върне в строя.

Отбранителите на французите бяха оформили нестройна бойна линия — по-големите дракони летяха отгоре, по-малките — отдолу, като се стрелкаха непредвидимо насам-натам и играеха ролята на щит за транспортите и носачите им. Уил си даде сметка, че ако успеят да разкъсат тази линия, биха имали някаква надежда. Носачите, повечето от средно тежката категория Пешьор Рай, летяха трудно — нетипичният товар даваше своето отражение и Лорънс бе сигурен, че ще са уязвими за атака.

Само дето британците разполагаха с двадесет и три дракона срещу повече от четиридесет защитници и почти четвърт от британската войска бяха Грейлинги и Уинчестъри, които не бяха равностойни на бойните дракони на врага. Щеше да е почти невъзможно да пробият, а веднъж преминал линията, всеки британски дракон би станал на свой ред лесна мишена.

На Обсервария Лентън даде сигнал за атака: „Доближете врага“. Лорънс усети ускорения си пулс и леката треска на вълнението, която щеше да премине едва в първите мигове на сражението. Вдигна рупора и извика:

— Избери целта си, Темерер. Ако успееш да ни вкараш в близост до транспорт, си се справил. — Сред хаоса на летящите дракони Уил вярваше в инстинкта на Империала повече, отколкото вярваше на своя. Ако във френския строй имаше пролука, крилатият му приятел със сигурност щеше да я види.

Като че ли в отговор на думите му, Темерер веднага се спусна към един от външните транспорти, сякаш имаше намерение да се забие право в него. Изведнъж сви криле и се изстреля надолу, а трите френски дракона, които бяха застанали един до друг срещу него, се спуснаха в гонитба. Завъртайки криле, Империалът застина във въздуха, докато тримата го подминаха с мълниеносна скорост. С няколко мощни маха той се устреми право към незащитения корем на първия от носачите отляво и сега ясно се виждаше, че той, дребен женски Пешьор Рай, видимо бе уморен. Крилете й се движеха трудно, макар все още да пазеше равномерно темпо.

— Пригответе бомбите! — извика Лорънс. Темерер мина покрай Пешьора и замахна към него, а в същото време екипажът метна бомбите на палубата на транспорта. От гърба на вражеския дракон се чу пукот на стрелба и зад гърба на Уил се разнесе вик — Колинс вдигна ръце и се отпусна на ремъците, а пушката му полетя към земята. Секунда по-късно тялото му я последва — беше мъртъв и някой от останалите бе срязал ремъците му.

На самия транспорт нямаше оръжия, ала палубата бе построена под наклон, като покрив. Три от бомбите се изтърколиха от нея, димейки безполезно, преди да се взривят. Две обаче експлодираха навреме — цялата структура се наклони, когато шокът наруши за кратко ритъма на женския дракон, а в дъските зейнаха дупки. Лорънс успя да мерне за миг едно бледо, ококорено лице вътре, почернено и с нечовешки израз на ужас, след което Темерер се отдръпна.

Някъде отдолу капеше кръв на тънка черна струйка. Уил се наведе да провери, но не видя рана — Империалът летеше стабилно.

— Гранби! — Той посочи надолу.

— От лапите му… другия звяр! — проехтя отговорът и Лорънс кимна.

Нямаше възможност за втори набег — още два френски дракона налитаха право към тях. Темерер бързо се издигна, последван от тях. Бяха видели как маневрира и сега се приближаваха по-бавно, за да не го подминат.

— Обърни се, а после право надолу, към тях — викна Уил на Темерер.

— Пригответе пушките! — изрева Ригс зад него, а Империалът си пое дълбоко дъх и зави елегантно на сто и осемдесет градуса. Остави се на гравитацията и пикира към френските дракони с яростен рев. Невероятната сила на звука разтресе костите на Лорънс. Първият от двата звяра отхвръкна назад с писъци и заплете главата на другия в крилете си.

Темерер профуча право между тях, през горчивия дим на неприятелския огън, докато британските стрелци отвръщаха на стрелбата. Няколко мъртви французи вече падаха, отделени от ремъците си. Тогава Империалът раздра втория дракон отстрани, докато минаваха покрай него. Плисналата кръв оплеска панталоните на Лорънс и опари кожата му.

Отдалечиха се, а двамата нападатели още се мъчеха да оправят летенето си. Първият се справяше много зле и издаваше тънки писъци на болка. Уил хвърли поглед назад и видя как обръщат дракона към Франция — при численото си превъзходство капитаните на Бонапарт нямаха нужда да вкарват ранените дракони в сражение.

— Много храбро! — извика Лорънс, неспособен да удържи ликуването и гордостта в гласа си, колкото и да бе абсурдно подобно настроение в разгара на подобна отчаяна битка. Зад него екипажът му диво се радваше, когато вторият дракон избяга, търсейки друг противник, понеже не смееше да атакува Темерер сам. Империалът веднага зави към първата им цел, гордо вдигнал глава — още не беше ранен.

Другарката им по формация Месория също беше там. Тридесетте години боен опит бяха направили нея и Сътън достатъчно коварни, за да се промъкнат през бойната линия и да продължат атаката по вече отслабения от нападението на Темерер Пешьор. Двойка по-малки Пу дьо Сиел^[1] я защитаваха. Заедно тежаха повече от Месория, но тя използваше всеки свой трик, като ги примамваше майсторски и се опитваше да си спечели пролука за набег срещу ранения носач. От палубата на транспорта се вдигна още дим — хората на Сътън явно бяха успели да взривят още няколко бомби върху нея.

Мини вляво, сигнализира Сътън от гърба на дракона си, когато Темерер приближи. Месория се хвърли срещу двамата защитници, за да задържи вниманието им върху себе си, докато Империалът се спусна напред и отново удари Пешьора отстрани. Ноктите му разкъсаха металните брънки на бронята му с отвратителен звук и оттам бликна тъмна кръв. Ревейки, френският звяр инстинктивно се опита да отвърне и едната му лапа пусна пръта. Той бе завързан за нея с няколко тежки вериги, но дори така транспортът видимо се наклони и Уил чу как мъжете вътре крещят.

Темерер подскочи не съвсем елегантно, но ефективно, размахвайки криле, и избегна удара, като запази късата дистанция. Откъсна още едно парче от металната броня и отново стовари ноктите си върху противника.

— Подгответе залп! — изрева Ригс и стрелците нанесоха още тежки поражения по гърба на вражеския дракон. Лорънс видя как един от френските офицери се прицелва в главата на Темерер и светкавично стреля с пистолетите си. Вторият изстрел събори французина, който стисна крака си.

— Сър, позволете абордаж — обади се Гранби. Противниковите стрелци и топмени бяха претърпели тежки загуби. Гърбът на Пешьора бе почти пуст и възможността бе идеална. Лейтенантът стоеше готов с още дузина мъже, всички с извадени мечове и готови да се откопчаят.

Уил най-много се страхуваше от подобна ситуация. С дълбоко нежелание той предаде на Темерер да се изравни с френския дракон.

— На абордаж! — Той махна с ръка към Гранби в знак на одобрение, макар че стомахът му се свиваше. Нищо не беше тъй неприятно като това да стои на собствената си позиция и да гледа как хората му скачат необезопасени към очакващите ги противници.

Недалеч от тях ужасяващ писък разкъса въздуха — Лили току-що бе уцелила един дракон право в муцуната и сега той истерично дереше с лапи очите си и се мяташе насам-натам, обезумял от болка. Темерер присви съчувствено рамене, както и Пешьорът. Дори Лорънс потрепери от непоносимия звук. Внезапно пищенето секна и Уил видя, че капитанът бе пропълзял по шията и бе застрелял собствения си дракон в главата, вместо да гледа как създанието умира бавно, докато киселината разяжда черепа и мозъка му. Мнозина от екипажа се бяха прехвърлили на други дракони — някои дори на гърба на Лили, — ала той отхвърли тази възможност. Лорънс го видя да пада заедно с премятащия се дракон и двамата заедно се гмурнаха в океана.

Откъсна се от кошмарната гледка и се озърна. Кървавият абордаж вървеше добре за тях и неколцина от младшите офицери вече се занимаваха с веригите, с които транспортът бе закрепен за дракона. Бедата на носача обаче не бе останала незабелязана — още един френски дракон се приближаваше, а от дупките в повредения транспорт изскачаха изумителни смелчаци, които се опитваха да се покатерят по веригите на гърба на дракона в беда, за да помогнат. Пред очите на Лорънс няколко от тях се подхлъзнаха на наклонената палуба и полетяха към океана. Над дузина обаче правеха подобни опити и ако стигнеха навреме, със сигурност щяха да обърнат битката срещу Гранби и хората му.

Тогава Месория нададе протяжен писък.

— Оттегляй се! — викаше Сътън. От дълбокото нараняване в гърдите на дракона му шуртеше тъмна кръв, а другата рана, на крака й, вече биваше превързвана. Тя слезе ниско и сви встрани, оставяйки двата Сиела, които допреди малко я атакуваха безнаказано. Макар и да бяха по-дребни от Темерер, той не можеше да продължи набезите си, докато го атакуваха от две страни — Уил трябваше да привика обратно абордажниците или да ги изостави с надеждата, че ще успеят да накарат дракона да се предаде, като заловят капитана му жив.

— Гранби! — извика Лорънс. Лейтенантът се огледа, бършейки кръвта от лицето си, и кимна веднага щом видя позицията им, след което направи знак да се отдалечат. Уил докосна Темерер и му предаде. Империалът замахна за последно, като одра хълбока на неприятеля до кокал, а сетне се изви настрани, спечели им малко пространство и се зарея във въздуха, за да им позволи да огледат. Двата по-малки френски дракона не ги последваха, а останаха близо до атакувания. Не посмяха да се приближат достатъчно, за да изпратят хора на него, тъй като Темерер лесно можеше да ги надвие, ако се оставеха толкова открити.

Империалът обаче също бе в опасност. Стрелците и половината белмени бяха сформирали абордажната група. Рискът си струваше, защото ако успееха, транспортът не можеше да продължи. Ако не паднеше в океана, трите останали дракони вероятно щяха да се принудят да се върнат във Франция. Но това означаваше, че сега на Темерер не му достига екипаж и лесно може да бъде взет на абордаж. Ето защо не можеха да си позволят още един близък бой.

Бойците начело с Гранби сега напредваха срещу последните бранители и със сигурност се движеха по-бързо от бойците от транспорта. Един от малките дракони се стрелна и опита да се изравни с Пешьора.

— Към тях! — нареди Лорънс и налитащият Темерер бързо прогони дребния звяр. Това бе достатъчно. Французите изгубиха шанса си, а женският дракон запищя от страх, въртейки глава като обезумял. Гранби стоеше на шията му с пистолет, опрян в черепа на един от войниците — бяха пленили капитана.

По заповед на лейтенанта свалиха веригите от Пешьора и обърнаха муцуната на пленената драконка към Дувър. Тя летеше бавно и с неохота, като непрекъснато въртеше очи, уплашена за капитана си. В крайна сметка обаче излетя и транспортът увисна на една страна, а трите останали дракона изнемогваха под тежестта му.

Уил нямаше възможност да се наслади на победата, защото тутакси ги връхлетяха два нови дракона — един Пети Шевалиер^[2], който бе значително по-едър от Темерер, въпреки името си, и средно голям Пешьор Курон, който подхвана празния прът. Мъжете, все още вкопчени в покрива, хвърлиха веригите на новия екипаж и след няколко мига транспортът отново бе стабилизиран и продължи по пътя си.

Двата Сиела сега ги атакуваха от противоположни страни, а Шевалиерът ги заобикаляше отзад. Бяха открити и позицията им ставаше все по-безнадеждна.

— Темерер, отстъпваме. — Нямаше друг изход, макар че думите горчаха. Империалът веднага се обърна, но преследвачите се приближиха. Бе се сражавал вече близо половин час и започваше да се уморява.

Двата Сиела работеха заедно, опитвайки се да принудят Темерер да се приближи към големия дракон, и се стрелкаха пред него, за да го забавят. Внезапно Шевалиерът ускори и се приближи току до Империала. Неколцина мъже от вражеския дракон прескочиха на гърба му.

— Внимание, абордажници! — чу се дрезгавият баритон на лейтенант Джонс и Империалът се огледа неспокойно. Страхът го зареди с нова енергия. Шевалиерът изостана, а след като Темерер уцели с лапа един от Снелите, те също се отказаха от преследването.

Само че осмина вече бяха успели да преминат и да се закопчаят. Лорънс презареди пистолетите си и ги препаса на колана си, след което удължи кожените ремъци и се изправи. Петимата топмени под командването на лейтенант Джонс се защитаваха в средата на гърба. Уил тръгна натам толкова бързо, колкото смееше. С първия изстрел пропусна, но вторият уцели един от французите право в гърдите. Мъжът падна, кашляйки кръв, и увисна от коланите си.

Дойде ред на бясна, трескава фехтовка, а небето се носеше твърде бързо покрай него, за да види каквото и да било, освен мъжете пред себе си. Изведнъж един френски лейтенант се появи отпред. Той видя златните му плочки и насочи пистолета си, ала Лорънс нито чу репликите му, нито им обърна внимание. Англичанинът изби оръжието му и халоса французина в слепоочието с дръжката на своето. Лейтенантът падна. Този отзад се хвърли към него, но въздушното течение биеше насреща му и пронизващият му удар само одраска коженото палто на Уил.

Лорънс преряза ремъците му и го събори с ритник в кръста. Огледа се за други противници, но за щастие всички останали бяха или мъртви, или обезоръжени. От тяхна страна жертви бяха станали само Шалонър и Райт, както и лейтенант Джонс, който висеше на закопчалките си, а от огнестрелната рана в гърдите му обилно бликаше кръв. Преди да успеят да се погрижат за него, той си пое за последно дъх и замря.

Уил се наведе и притвори изцъклените му очи, а сетне закачи сабята на колана си.

— Господин Мартин, поемете командването на гърба, отсега сте лейтенант. Отървете се от телата.

— Да, сър — отвърна задъхано Мартин. През бузата му бе минало острие, а в русата му коса се червенееха кървави петна.

— Ръката ви добре ли е, капитане?

Лорънс погледна — през един процеп в палтото му течеше малко кръв, но можеше лесно да движи ръката си и не чувстваше слабост.

— Само драскотина. Сега ще я превържа.

Прекрачи един труп и се върна на шията, където се закопча здраво и развърза шала си, за да го стегне около раната.

— Абордажът отблъснат! — извика той и нервното напрежение изчезна от плещите на Темерер. Той се бе отдръпнал от бойното поле, както се правеше при абордаж. Сега се обърна и щом Лорънс вдигна очи, видя пред себе си цялата панорама на битката, забулвана тук-там от дим и драконови криле.

Всички транспорти, освен три, бяха подложени на атака — британските дракони се биеха свирепо с френските защитници. Лили летеше сама — с нея бе единствено Нитидос, а другите от формацията й не се виждаха. Уил се огледа за Максимус и го видя вкопчен в стария им враг Триумфалис. Изминалите два месеца го бяха изравнили като размери с френския дракон и сега двата гиганта се хапеха и деряха с ужасяваща свирепост.

От това разстояние звуците от битката долитаха приглушени. Един обаче, по-фатален, се чуваше съвсем ясно — сблъсъкът на вълните с белите скали. Британците бяха изблъскани почти до брега и Лорънс виждаше червено-белите униформи на войниците, подредени на земята. Още нямаше пладне.

Внезапно фаланга от шест тежки дракона се откъсна от френския строй и се спусна към сушата, а всички зареваха с пълно гърло, докато екипажите им хвърляха бомби. Тънките редици червено-бели палта се разлюляха като тръстики на вятъра и запасняците в центъра почти се разпръснаха. Мъжете се свличаха на колене и покриваха главите си, макар че реални щети почти нямаше. Дузина пушки изтрещяха напосоки. Пропилени изстрели, помисли си отчаяно Уил. Водещият транспорт можеше да се спусне почти необезпокояван.

Четиримата носачи се сгъстиха и взеха да летят близо един до друг точно над транспорта, оставяйки съда да спре сам, като си изрови корито с кил. Британските войници в предните редици вдигнаха ръце пред лицата си, когато ги връхлетя огромен облак прах, а после почти за миг половината паднаха мъртви. Цялата предна стена на транспорта се бе отворила и отвътре изригна пушечен залп, който покоси войниците най-отпред.

Вик „Vive l’Empereur!“^[3] се издигна във въздуха, когато френските войници се хвърлиха напред през дима. Бяха над хиляда мъже, повлекли със себе си чифт оръдия с десеткилограмови снаряди. Мъжете се подредиха, за да защитят топовете, докато артилеристите ги заредят и стрелят. Червените униформи дадоха ответен залп, а миг по-късно и запасняците ги последваха, ала французите бяха обръгнали ветерани. Макар дузини от тях да паднаха мъртви, редиците им се затвориха, запълвайки местата им, и войниците продължиха настъплението си.

Четирите дракона-носачи отхвърляха веригите си. Освободени от товара си, те се надигнаха да се включат в сражението и да направят численото превъзходство на французите още по-съкрушително. След малко още един транспорт щеше да се приземи под вече изградената защита и неговите носачи щяха допълнително да влошат положението.

Максимус изрева диво, освободи се от Шевалиера и налетя отчаяно върху следващия спускащ се транспорт. Без да демонстрира ловкост или маневри, Регалът просто се метна надолу. Два по-малки дракона се опитаха да преградят пътя му, но той бе вложил цялата си маса в движението. Макар да понесе сериозни одрасквания от ноктите и зъбите им, ги разблъска с чистата си мощ. Единият само се завъртя във въздуха, а другият — ивичест червено-син Оньор д’Ор^[4] — се блъсна в скалите със строшено крило. Задраска по нащърбените камъни, хвърляйки облаци тебеширен прах, като се опитваше да се захване някъде и да се изкатери на върха на скалата.

Една лека фрегата с около двадесет и четири оръдия и плитко газене се бе осмелила да остане близо до брега. Сега се възползва от случая — преди драконът да успее да се измъкне, двойният й ред оръдия проечаха като гръмотевици, френският дракон изпищя веднъж и падна покосен. Безпощадният прилив премаза в скалите трупа му и остатъците от екипажа.

Междувременно Максимус бе кацнал върху втория транспорт и удряше с масивните си нокти по веригите. Теглото му бе твърде голямо за носачите, но те полагаха всички усилия и с мощен напън успяха да прехвърлят съда над върха на скалата, преди прътовете да се пречупят. Дървената черупка падна от шест-седем метра и се разчупи като яйце, разпилявайки хора и оръдия навсякъде, но височината се оказа недостатъчна за по-сериозни поражения. Оцелелите почти веднага се вдигнаха на крака и се скриха в безопасност зад собствената си бойна линия.

Регалът се спусна тежко на земята зад британските войници. От бедрата му в студения въздух се вдигаше дим, кръвта му бликаше от над дузина рани, а крилете му се бяха отпуснали на земята. Той се опита да ги размаха отново и да се издигне, ала не можа и падна на задницата си с треперещи крайници.

От френска страна три-четири хиляди войници вече бяха стъпили на земята, подкрепени от пет оръдия. Британците бяха не повече от двадесет хиляди, повечето запасняци, които явно нямаха желание да атакуват под заплахата от драконите в небето. Мнозина вече се опитваха да бягат. Ако френският командващ имаше и капка разум, нямаше да чака следващите три или четири транспорта, за да започне собствения си щурм, а ако мъжете му превземеха оръдейните гнезда, щяха да обърнат артилерията против британските дракони и да разчистят пътя за останалите.

— Лорънс! — Темерер обърна глава. — Още два съда ще се приземят всеки момент.

— Да. Трябва да се опитаме да ги спрем. Успеят ли, битката на земята е загубена.

Империалът помълча известно време, насочвайки полета си под такъв ъгъл, че да ги изведе пред водещия транспорт. Тогава рече:

— Лорънс, не можем да победим, нали?

Двамата предни съгледвачи — и двамата младши офицери — също слушаха, тъй че Уил трябваше да отговори колкото на Темерер, толкова и на тях.

— Навярно не, но можем да сторим всичко по силите си, за да защитим Англия. Ако ги принудим да се приземяват един по един или в неудобни за тях позиции, запасните войници ще успеят да ги удържат по-дълго време.

Империалът кимна и Уил разбра, че е проумял негласната истина — битката е изгубена и дори това е само символичен опит.

— И все пак трябва да опитаме, защото иначе оставяме приятелите си да се сражават без нас — изтъкна Темерер. — Мисля, че това имаше предвид под дълг през цялото време. Разбирам го… или поне го разбрах сега.

— Да. — Гърлото на Лорънс го болеше. Изпреварили транспортите, сега се намираха над земята, а запасната войска под тях представляваше размито червено море. Темерер вече се обръщаше срещу първия от транспортите. Имаше време само да положи длан върху шията му в безмълвен жест.

Гледката на земята окуражаваше френските дракони и те увеличиха скоростта си. Пред транспорта летяха два Пешьора, приблизително еднакви по размери, и двамата невредими. Уил остави на Темерер да реши кой ще е целта и презареди пистолетите си.

Империалът застина във въздуха пред наближаващите дракони и разпери криле, сякаш за да им препречи пътя — с настръхнала инстинктивно якичка, прозрачносива на слънчевата светлина. Бавна, дълбока тръпка премина по цялата му дължина, докато си поемаше дъх, и тялото му се изду още повече под огромния гръден кош, тъй че костите и мускулите му се очертаха ясно. Кожата му изглеждаше странно изпъната и Лорънс започна да се тревожи. Чуваше как въздухът свисти, ехти и резонира в камерите на белите дробове на Темерер.

Нисък грохот започваше да набира сила през плътта на Империала — нещо като далечен тътен на барабани.

— Темерер! — извика Уил или поне се опита. Не можеше да чуе гласа си. Усети как по тялото на Империала преминава мощен трепет и увлича целия поет въздух. Драконът му разтвори челюсти и оттам изригна рев, който бе не толкова звук, колкото сила — ужасяваща вълна от шум, толкова тежка, че сякаш изкривяваше въздуха пред дракона.

За момент Лорънс не можа да види нищо през краткотрайната мараня. Когато зрението му се проясни, замига недоумяващо. Транспортът пред тях се разпадаше, като че ли бе попаднал под пълен корабен залп, лекото дърво пукаше като пушечни изстрели, а хора и оръдия се изсипваха в неравния прибой до скалите. Челюстта и ушите го боляха, сякаш бе ударен в главата, а тялото на Темерер още трепереше под него.

— Лорънс, май аз направих това. — Империалът звучеше по-скоро шокиран, отколкото доволен. Уил напълно го разбираше — още не си бе възвърнал дар словото.

Прътовете на попиления транспорт още се крепяха от четирите носача, ала предният дракон отляво кървеше от ноздрите, давеше се и ревеше от болка. Бързащи да спасят звяра си, офицерите на борда захвърлиха веригите и той успя да прекоси четиристотинте метра до френските редици. Капитанът и екипажът веднага скочиха, раненият дракон стенеше и се удряше с лапи по главата.

Зад тях британските войници изреваха едно неконтролируемо „Ура!“, а френските им отвърнаха с пушечен огън. Бойците на земята стреляха по Темерер.

— Сър, в обсега на онези оръдия сме, ако ги заредят — побърза да го предупреди Мартин.

Империалът го чу и се стрелна над водата. Щом се отдалечи на безопасно разстояние, спря и закръжа на място. Засега френското въздушно настъпление бе спряло и защитниците сновяха насам-натам, като внимаваха да не се приближават, по-стъписани и от Лорънс и Темерер. Всеки момент обаче френските капитани щяха да се вземат в ръце. Щяха да атакуват Империала едновременно и да го свалят. На Уил и дракона му им оставаше малко време да се възползват от ефекта на изненадата.

— Темерер! — извика Лорънс, — сниши се и опитай, ако можеш, да удариш тези транспорти отдолу, от височината на скалата. Господин Търнър — обърна се той към сигналчика, — стреляйте, за да привлечете вниманието и им дайте сигнал „Доближете се още до врага.“ Мисля, че ще схванат значението му.

— Ще опитам — несигурно се обади Империалът и се сниши, като застана на място и започна да си поема дъх. Извивайки се нагоре, той отново изрева — този път срещу долната част на един от транспортите над водата. Разстоянието бе по-голямо и съдът не се натроши съвсем, но в дъските на корпуса се отвориха големи цепнатини. Четирите дракона отчаяно се опитваха да му попречат да се счупи докрай.

В този миг клиновидна формация френски дракони се стрелна право към тях — шест тежки дракона с Гранд Шевалиера начело. Темерер се плъзна встрани и когато Лорънс го докосна, мина ниско над водата, където чакаха половин дузина фрегати и три линейни кораба. Докато минаваха покрай тях, далекобойните оръдия изреваха едно след друго и разпръснаха френските дракони сред писъци и хаос, докато те се опитваха да избегнат картеча и гюлетата.

— Сега следващия, бързо — изстреля Уил, ала заповедта не беше необходима, понеже Империалът вече завиваше. Мина право под дъното на другия транспорт в колоната — най-големия, носен от четири тежки дракона, с големи знамена със златни орли, развяващи се на палубата.

— Това е неговият знак, нали? — повиши глас Темерер. — Бонапарт там ли е?

— По-скоро някой от маршалите му — опита се Лорънс да надвика вятъра. Напук на думите си, изпитваше неистово вълнение. Защитниците се престрояваха на по-голяма височина, готови да ги погнат отново. Империалът обаче яростно ускори маховете си и ги изпревари. Този по-голям транспорт бе направен от по-тежко дърво, ето защо не се строши толкова лесно. Въпреки това дървото изтрещя като изстрел от пистолет и навсякъде се разлетяха трески.

Темерер направи обход и предприе втори набег. Лили се озова до тях, от другата им страна застана Обсервария, а Лентън ревеше през рупора:

— Атакувайте ги, просто ги атакувайте! Ще се оправим с проклетите педер… — и двата дракона се завъртяха, за да посрещнат групата след Империала.

Ала в същия миг, докато Темерер набираше височина, от повредения транспорт се вдигнаха нови сигнали. Четирите дракона носачи завиха в обратна посока и се заотдалечаваха. Всички транспорти, които все още бяха във въздуха, отстъпиха и се обърнаха за дългото изнурително пътешествие обратно към Франция.