Сун Дзъ
Изкуството да побеждаваш (7)

Мощта

Сун Дзъ рече:

1. Общо взето, да управляваш много хора е същото, като да управляваш малко. То е въпрос на организация.

 

 

Чан Ю:

„За да се управлява войска, първо трябва да се определят задълженията на генералите и техните помощници и да се установи числеността на редовите подразделения…

Един боец е единица; двама — двойка; трима — тройка, двойка и тройка правят петорка, което е отделение; две отделения правят по-голямо отделение; пет такива отделения — взвод; два взвода — рота; две роти — батальон; два батальона — полк; два полка — групировка; две групировки — бригада; две бригади — армия. Всеки е подчинен на по-висшестоящия и контролира нисшестоящия. Всеки е добре обучен. Така че може да се управлява армия от един милион души така, както се управляват неколцина.“

(Термините съответстват на композицията на китайската армия от онова време, поради което не отговарят на значението им днес. Българските термини са подбрани така, че да съответстват във възможно най-голяма степен на тях. — Бел. ред.)

2. А да ръководиш мнозина е същото, както да ръководиш малцина. Това е въпрос на построяване в боен ред и на сигнализация.

 

 

Чан Ю:

„… Когато се ръководи голяма войска, нейните части се намират на големи разстояния и нито ушите чуват, нито очите виждат добре. Затова на офицерите и войниците се дават команди за настъпление или отстъпление с удари на гонгове и барабани. Така нито храбреците ще се хвърлят в атака сами, нито страхливците ще побягнат.“

3. Армията издържа на вражеската атака без, да бъде разбита, благодарение на действията на обикновени и специални сили.

 

 

Ли Чуан:

„Силите, които се изправят лице с лице срещу врага във фронтален бой, са обикновените, тези, които го обхождат с маневри и нападат по фланговете, са специалните сили. Нито един пълководец не може да изтръгне преимущества от врага, без да използва специалните сили.“

Хо Йенси:

„Карам противника да смята обикновените ми сили за специални, а специалните — за обикновени. Нещо повече — обикновените сили мога да превърна в специални и обратното.“

4. Пример за действие са войските, хвърлени като воденичен камък върху яйце, които го помитат, както пълното заема празното.

 

 

Цао Цао:

„Използвайте най-силното за нападение срещу най-податливото.“

5. В повечето случаи използвайте обикновените сили за започване на боя; специалните сили използвайте за победа.

6. Бойните възможности на тези, които владеят използването на специалните сили, са безкрайни като небето и земята, неизчерпаеми като теченията на великите реки.

7. Те свършват и започват отново, циклични като движенията на слънцето и луната. Умират и се раждат отново, повтарят се като отминаващи сезони.

8. Музикалните тонове са само пет на брой, но техните мелодии са толкова много, че човек не може да изслуша всичките.

9. Основните цветове са само пет на брой, но техните съчетания са толкова много, че човек не може да си представи всичките.

10. Ароматите са само пет на брой, но техните съчетания са тъй разнообразни, че човек не може да опита всичките.

11. В битката участват само обикновените и специалните сили, но техните комбинации са безброй; никой не може да възприеме всичките.

12. Защото тези две сили се възпроизвеждат взаимно; тяхното взаимодействие е също така безкрайно, както на съединените един с друг пръстени. Кой може да определи къде свършва единият и къде започва другият?

13. Когато буйната река влачи камъни, прави го по инерция.

14. Ястребът прекършва тялото на плячката си с един удар на клюна, тъй като добре е избрал момента.

 

 

Ту Ю:

„Поразете врага тъй бързо, както соколът се стрелва към целта си. Той чупи гръбнака на плячката си, защото е изчакал подходящия за удар момент. Движението му е пресметнато.“

15. Така устремът на опитния във водене на война е неотразим, а атаката му — точно пресметната.

16. Потенциалът му е като на опънат докрай арбалет; времето на удара избира с пускането на стрелата.

17. Поради сблъсъка на войските и тътена си битката изглежда хаотична, но в нея няма безпорядък; войските сякаш се въртят като мелници в кръг, без да могат да бъдат спрени.

 

 

Ли Чуан:

„В битката всичко изглежда объркано. Но знамената и флаговете показват разположението на войските, а ударите на гонговете дават командите.“

18. Привидното объркване е израз на добър ред; привидният страх — на храброст; привидната слабост — на сила.

 

 

Ту Му:

„Горното значи, че ако някой иска да симулира смут, за да заблуди противника, самият той трябва да е дисциплиниран. Само тогава може да симулира объркване. Този, който иска да се престори на страхлив и да издебне противника си от засада, трябва да бъде храбър, защото само тогава може да симулира страх. Този, който иска да мине за слаб, за да го подцени противникът му, трябва да бъде изключително силен. Само тогава може да симулира слабост.“

19. Редът или безпорядъкът зависят от организацията; смелостта или страхът — от обстоятелствата; силата или слабостта — от диспозицията.

 

 

Ли Чуан:

„Когато войските спечелят добра позиция, страхливецът се превръща в храбрец; ако я загубят, смелите стават страхливци. В изкуството да се побеждава няма фиксирани правила. Те могат да се изработят само според обстоятелствата.“

20. Така тези, които знаят как да накарат противника да действа, създават ситуация, с която той е принуден да се съобрази; примамват го с нещо, на което той не може да устои, и съблазнявайки го с привидни изгоди, те го изненадват със съкрушителната си сила.

21. Затова изкусният командир търси победа в конкретната ситуация, а не изисква подчинените му да му я дадат.

 

 

Чен Хао:

„Изкусните военни най-вече разчитат на използването на подходящата възможност и на навременността на действията си. Те не прехвърлят бремето на стремежа си към успехи само върху подчинените си.“

22. Той подбира хората си, а те разработват дадената ситуация.

 

 

Ли Чуан:

„… Храбрият може да се бие; внимателният — да се отбранява; а мъдрият — да съветва. Така няма човек, чиито способности да не бъдат използвани.“

 

 

Ту Му:

„… Не искайте постижения от тези, които не са способни на това.

Когато Цао Цао нападнал Чан Лу в Хан Чун, той оставил генералите Чан Ляо, Ли Тиен и Ло Цин да командват хиляда души — защитници на Хо Фей, Цао Цао пратил инструкции на армейския комисар Сие Ти и написал върху плика: «Да се отвори, когато се появят бунтовниците.» Не след дълго пристигнал Сун Джуан от У начело на стохилядна войска и обсадил Хо Фей. Генералите отворили плика с инструкции и прочели: «Ако Сун Джуан пристигне, генералите Чан и Ли да излязат да се бият. Генерал Ло да защитава града. Армейският комисар да не участва в битката. Всички други генерали да влязат в бой с врага».

Чан Ляо казал: «Нашият повелител се бие далеч от тук и ако чакаме да дойдат подкрепления, бунтовниците със сигурност ще ни унищожат. Следователно инструкциите гласят, че преди врагът да се е организирал, ние трябва незабавно да го нападнем, за да неутрализираме превъзходството му и да укрепим духа на нашите войски. След това можем да отбраняваме града. Възможността за победа или загуба се определя единствено от това наше действие.»

Ли Тиен и Чан Ляо настъпили и победили Сун Джуан, с което сломили бойния дух на армията на У. Те се върнали, възстановили отбранителните съоръжения и войските се почувствали сигурни. След това Сун Джуан десет дни безуспешно нападал града и накрая се оттеглил.

Обсъждайки този случай, историкът Сун Шен отбелязал: «Войната сега е въпрос на измама. Колкото до отбраната на Хо Фей, градът е висял във въздуха, слаб и без надежда за подкрепления. Ако човек вярва само на храбрите генерали, които обичат битките, това ще доведе до беда. Ако ли пък разчита само на онези, които са предпазливи, изплашените им сърца трудно ще контролират положението».“

 

 

Чан Ю:

„Най-добрият начин да се използват хората е като и на користните и глупавите, и на мъдрите и храбрите се възлагат отговорности в онези положения, които им подхождат. Не възлагайте на хората задачи, които те не могат да изпълнят. Подбирайте ги и им възлагайте отговорности, съответстващи на способностите им.“

23. Този, който разчита на ситуацията, използва хората си в битката, както търкаля камъни или дървени трупи. Отличителната особеност на трупите и камъните е, че на стабилен терен те остават неподвижни, а на нестабилен се движат. Ако са четвъртити, спират; ако са кръгли, се търкалят.

24. Така потенциалът на изкусно управляваните в битката войски може да се сравни с този на кръгли канари, които се търкалят надолу по планински склон.

 

 

Ту Му:

„… Затова с малко сила може да се постигне много.“

Чан Ю:

„… Ли Цин каза: «На война има три вида ситуации:

Когато генералът презира противника си, офицерите му обичат да се бият, амбициите им летят високо като леки облаци в небето и духът им е свиреп като ураган — това е ситуация по отношение на бойния дух;

Когато един човек отбранява планинско дефиле, тясно като овчи черва или като вратата на кучешка колиба, той може да се противопостави на хиляда. Това е ситуация по отношение на терена;

Когато се възползваш от отпуснатостта на врага, от неговата умора, глад или жажда или нанасяш удар, докато предните му отряди още не са се установили, или армията му е преминала едва наполовина реката — това е ситуация по отношение на врага.

Следователно, когато се ръководят войски, трябва да се използва ситуацията точно тъй, както се пуска топка надолу по стръмен склон. Приложената сила е малка, а резултатите — огромни».“