Сун Дзъ
Изкуството да побеждаваш (13)

Сражението

Сун Дзъ рече:

1. Що се отнася до управлението на войски, местността може да бъде разсейваща, погранична, ключова, открита, на кръстопът, сериозна, труднопроходима, лесна за обкръжаване и смъртоносна.

2. Когато феодален владетел се бие на собствена територия, той е в разсейваща местност.

 

 

Цао Цао:

„Офицерите и войниците жадуват да се върнат при близките си вкъщи.

(По тази причина Сун Дзъ дава на собствената територия своеобразното определение «разсейваща» или отвличаща вниманието на офицерите и войниците от военните дела.)“

3. Когато едва навлезе във вражеска територия, той е в погранична местност.

(В някои преводи я наричат „лесна“, тъй като връщането назад е възможно и войските все още мислят за връщане. — Бел. ред.)

4. Местността, която предлага еднакви предимства за врага или за мен, е ключова.

(В някои преводи — „спорна“. — Бел. ред.)

5. Местността, която е еднакво достъпна за врага и за мен, е открита.

 

 

Ту Му:

„Това е равна и широка местност, достатъчно голяма за битка и за издигане на противостоящи едно на друго укрепления, местност, в която винаги можеш да дойдеш и да си отидеш.“

6. Когато една държава е заобиколена от три други държави, нейната територия е на кръстопът. Който пръв я завладее, ще получи подкрепата на цялата Поднебесна империя.

(Китайската империя е била наричана „Поднебесна“, или „Всичко, което съществува под небето“. — Бел. ред.)

7. Когато армията навлезе дълбоко във вражеска територия, оставяйки зад себе си много укрепени градове, тя е в сериозна местност.

 

 

Цао Цао:

„Това е местност, от която е трудно да се върнем.“

8. Когато армията прекосява планини, гори. стръмнини или напредва през дефилета, блата, тресавища и въобще по труднодостъпни пътища, тя е в труднопроходима местност.

9. Местност, до която достъпът е труден, а излизането от нея — мъчително, и където малки вражески сили могат да нападнат големите ми сили, се нарича лесна за обкръжаване.

 

 

Ту Му:

„… Там лесно се правят засади и всеки може да бъде напълно разбит.“

10. Местност, в която армията може да оцелее само ако се бие с храбростта на отчаянието, се нарича смъртоносна.

 

 

Ли Чуан:

„Блокиран от планини отпред и от реки в тила, с привършващи запаси. В такова положение, за да оцелееш, трябва веднага да влезеш в бой и всяко забавяне крие опасност.“

11. Следователно не се сражавай в разсейваща местност; не спирай в погранични земи.

12. Не нападай враг, който е заел ключова местност; в открита местност не допускай формированията ти да бъдат разделени.

13. В местност, която е на кръстопът, се съюзявай със съседните страни; в сериозна местност — попълни запасите си от продоволствие.

14. В труднопроходима местност настъпвай; в лесна за обкръжаване — разсъждавай; в смъртоносна местност се сражавай.

15. В разсейваща местност укрепвай духа и решимостта на армията.

16. В погранична местност дръж формированията си в пряка връзка едно с друго.

 

 

Мей Яочен:

„В поход само няколкото единици поддържат връзка; при спиране лагерите и укрепените постове са свързани в едно цяло.“

17. В ключова местност ускори придвижването на тиловите си части.

 

 

Чен Хао:

„Значението на горното правило е… че врагът, разчитайки на числеността си, идва да оспори тази местност, а аз трябва да използвам всичките си сили, за да го победя.“

Чан Ю:

„… Това значи «Да тръгнеш след врага и да пристигнеш преди него».“

18. В открита местност отдели особено внимание на отбраната си.

19. В пресечена от големи пътища местност укрепвай съюзите си.

 

 

Чан Ю:

„Потенциалните си съюзници възнаграждавай със скъпоценности и коприни и ги обвързвай с тържествени договори. Строго спазвай тези договори и тогава може винаги да разчиташ на помощта на съюзниците си.“

20. В сериозна местност осигури постоянен приток на провизии.

21. В труднодостъпна местност упорито се придвижвай напред.

22. В местност, лесна за обкръжаване, блокирай пунктовете за влизане и излизане.

 

 

Ту Му:

„Според военната доктрина обкръжаващият трябва да остави пролука на обкръжените сили, за да им покаже, че има изход и че не трябва да се бият до смърт. После, възползвайки се от това, нанасяш удар. Ако си обкръжен и врагът открие път, за да подмами войските ти, затвори този изход, за да накараш офицерите и войниците си да се бият до смърт.

(Според една легенда от края на управлението на династията Уъй, Шен У изпаднал в такова положение и блокирал единствения изход за бягство на войските, задръствайки го с животни на обоза на армията. Войските му се сражавали отчаяно и победили армия от двеста хиляди души.)“

23. В смъртоносна местност покажи, че няма шанс за оцеляване. В природата на войниците е да се съпротивляват, когато са обкръжени; да се бият до смърт, когато нямат изход, и безусловно да изпълняват командите, когато са отчаяни…

24. Тактическите варианти, подхождащи на деветте вида местност, предимствата на различните позиции за разположение на войските и различните страни на човешката природа са въпроси, които генералът трябва да вземе предвид при всяко едно свое решение.

25. В древността изкусните във воденето на война не допускали предната линия на врага да взаимодейства с тила му; големите и малките му части да си съдействат; силните войски да подкрепят слабите и командири и подчинени да си помагат един на друг.

26. Когато вражеските сили били разпокъсани, те му пречели да ги съсредоточи; когато били съсредоточени, го обърквали и нарушавали бойния ред на войските му.

 

 

Мън:

„Постоянно организирай операции за заблуда на противника. Когато те видят от запад, появи се от изток; подмажи го от север, а го нападни от юг. Подлудявай го и го обърквай, така че да разпилее силите си в безредие.“

Чан Ю:

„Нанасяй му изненадващи удари, където не е подготвен. Нападай го неочаквано с елитни сили.“

27. Те са се придвижвали, когато имали изгода от това; спирали, когато по-нататъшното придвижване губело смисъла си.

28. Ако някой ме попита как да се справи с голяма вражеска армия в пълен боен ред, която се готви да го нападне, отговарям: „Завладей нещо, което той много цени, и тогава ще изпълни желанията ти.“

29. Бързината е същността на войната. Възползвай се от неподготвеността на врага; мини по неочаквани маршрути и го нападни там, където защитата му е най-слаба.

 

 

Ту Му:

„Това обобщава истинската природа на войната… и висшето майсторство на генерала.“

Чан Ю:

„Тук Сун Дзъ отново обяснява… че най-ценна е божествената бързина.“

30. Общите принципи за водене на война във вражеска територия са, че когато сте проникнали дълбоко в нея, армията ви е обединена и отбраняващият се не може да ви победи.

31. Заграби плодовете на плодородните земи, за да снабдиш армията си с достатъчно продоволствие.

32. Грижи се за изхранването на войските, не ги изморявай без нужда. Укрепвай духа им; пази силите им. Направи така, че врагът да не може да разгадае плановете ти за движението на армията.

33. Разположи войските в позиция, откъдето няма измъкване, и те ще предпочетат смъртта пред бягството. Защото ако са готови да умрат, кой може да им попречи да победят? Тогава офицерите и войниците обединяват всичките си сили. Изправени пред гибел, те не се боят от нищо; в безизходно положение стават несломими. Дълбоко във вражеска територия те се обединяват в едно цяло и когато нямат избор, влизат в ръкопашен бой с врага.

34. Така войските без подтик остават бдителни. Без да търси подкрепата им, генералът я има; без да се бори за верността им, той я получава; без да иска доверието им, го печели.

35. Моите офицери не са особено богати, но не защото презират светските блага; те не очакват да живеят дълго, но не защото не обичат дълголетието.

 

 

Ван Си:

„… Когато офицерите и войниците се интересуват само от светски блага, те поставят живота си над всичко.“

36. В деня, в който армията получи бойна заповед да тръгне в поход, сълзите на седящите попиват в реверите им; сълзите на лежащите се стичат по бузите им.

 

 

Ту Му:

„Всички имат договор със смъртта. В деня преди битката се издава заповед: «Победата зависи само от тази битка. Телата на тези, които не са готови да заложат живота си, ще наторят полетата и ще се превърнат в мърша за хищните птици и зверове».“

37. Хвърлете ги обаче в безизходна ситуация и те ще проявят легендарната смелост на Джуан Чу и Цао Куей.

(Историческите хроники разказват как Чуан Чу убил по време на пир княза на Лао и свитата му с меч, който бил скрит в една голяма риба; пълководецът на Лу Цао Куей, който загубил три войни срещу държавата Ци, по време на среща с княза й го заплашил с кинжала си и поискал да върне заграбените земи. — Бел. ред.)

38. Действията на изкусните във воденето на война приличат на светкавичните реакции на змия от планината Чан.

Когато я ударят по главата, напада откъм опашката; когато я ударят по опашката, напада откъм главата; когато я ударят по средата, напада откъм главата и опашката.

(Благодарение на Сун Дзъ този израз се утвърждава в китайския език като определение за стремителен и гъвкав отпор на всеки удар. В случая става дума за боен ред, при който всички подразделения автоматично се подкрепят и при удар по едно от тях другото веднага отговаря с контраудар. — Бел. ред.)

39. Ако някой попита: „Могат ли войските да се подчинят за такава светкавична координация?“, отговарям: „Могат.“ Макар хората от У и Юе да се мразят взаимно, ако се окажат в една подмятана от вятъра лодка, те ще си помагат, както лявата ръка помага на дясната.

40. Така че не трябва да се разчита само на спънатите коне или вкопаните колела на колесницата.

(Преди да се укрепят на дадена позиция, войските поставяли колесниците в кръгова отбрана, като леко закопавали колелата им в земята, а конете връзвали на групи около тях. — Бел. ред.)

41. Да се постигне общо равнище на храброст е целта на военното изкуство. А чрез правилното използване на особеностите на местността ударните и фланговите подразделения се използват с максимална изгода.

 

 

Чан Ю:

„Ако се възползвала от предимствата на местността, дори слабите и нерешителни войски могат да победят врага. Още по-вярно е това, ако те са неустрашими! Фактът, че и едните, и другите могат да бъдат използвани ефективно, се дължи на доброто им разположение в съответствие с характера на местността.“

42. От генерала се иска да е спокоен и непроницаем, да се владее и да е безпристрастен.

 

 

Ван Си:

„Ако е спокоен, той няма да се ядоса; ако е непроницаем, плановете му няма да бъдат разгадани; ако се владее, няма да се обърка; ако е безпристрастен, няма да е непочтен.“

43. Той трябва да държи плановете си в тайна от офицерите и войниците си.

 

 

Цао Цао:

„… Войските му могат да участват с него в радостта от победата, но не и в изработването на плановете за нея.“

44. Той забранява суеверните ритуали и така освобождава армията от съмнения в победата. Тогава до момента на смъртта няма да възникнат трудности.

 

 

Цао Цао:

„Забранете приказките за поличби и свръхестествени предзнаменования. Освободете плановете от несигурност и съмнения.“

Чан Ю:

„Прогонете суеверията.“

45. Той променя тактиката си и изменя плановете си, така че войниците му остават в неведение за истинските му замисли.

 

 

Чан Ю:

„Следваните по-рано начини на действие и осъществяваните по-рано планове трябва да се променят.“

46. Той променя местата си за лагеруване и напредва по околни пътища и така не позволява на никой друг да разгадае намерението му.

47. От генерала се иска да обедини армията и в критичен момент да я постави в отчаяно положение, от което единственият изход е победата.

48. Той отвежда армията си дълбоко във вражеска територия и там натиска спусъка. (Има се предвид, че привежда плановете си в изпълнение. — Бел. ред.)

49. Той изгаря лодките си и разбива казаните за готвене; води армията си, сякаш е стадо овце — първо в една посока, после в друга и никой не знае къде отива.

50. Той определя деня за бой с врага и след като двете войски се срещнат, отрязва пътя на своята армия за връщане назад, сякаш дърпа стълбата, на която тя стои.

51. Който не познава плановете на съседните страни, не може своевременно да подбере съюзниците си; ако не познава условията в планините, горите, опасните дефилета, блатата и тресавищата, не може да води похода на армията; ако не използва местни водачи, не може да се възползва от предимствата на местността. Генерал, който не е запознат дори с един от тези три фактора, не може да командва войските на владетеля.

 

 

Цао Цао:

„Тези три въпроса вече са били разглеждани. Причината Сун Дзъ да се върне отново към тях е, че той не можел да понася тези, които не могли правилно да управляват войските.“

52. Когато владетелят хегемон нападне мощна държава, той пречи на врага да съсредоточи силите си. Сплашва го с мощта си и не позволява на съюзниците му да се присъединят към него.

 

 

Мей Яочен:

„Ако успееш да разделиш силите на противника, когато нападаш велика държава, твоите собствени сили ще са предостатъчни и да го победиш.“

53. Следователно той не създава силни съюзи и не съдейства за укрепване мощта на други държави. За постигане на целите си разчита на собственото си могъщество. Така той превзема градовете на врага и покорява държавата му.

 

 

Цао Цао:

„Владетелят хегемон е княз, който не се съюзява с феодалните владетели. Той разбива съюзите в Поднебесната империя и заема властваща позиция в нея. Използва авторитета и добродетелите си, за да постигне целите си.“

(Владетелят хегемон е предводител на всички други князе в условията на отслабване властта на династията Чао и постоянни междуособни борби между воюващите държави. — Бел. ред.)

 

 

Ту Му:

„От горното също следва, че ако не търсиш помощта на съседите си и не правиш планове, основани на целесъобразността, а за постигане на своите цели разчиташ само на собствените си войски, тогава твоите градове могат да бъдат превзети, а държавата ти — разрушена.“

54. Раздавай награди, без да се съобразяваш с обичайната практика; издавай заповеди без оглед на прецедентите. Така ще можеш да командваш армията като един човек.

 

 

Чан Ю:

„… Ако кодексът за наградите и наказанията е ясен и лесно приложим, тогава ще можеш да управляваш мнозината тъй, както управляваш малцината.“

55. Възложете на войските задачи, без да ги посвещавате в плановете си; използвайте ги за постигане на предимство, без да разкривате произтичащите опасности. Хвърлете ги в опасен бой и те ще издържат; изправете ги пред смъртна опасност и те ще оживеят. Защото само ако бъде поставена в такова положение, армията може да превърне поражението в победа.

56. Основният въпрос при военните операции е да заблудиш врага, че действаш в съответствие с плановете му.

57. Съсредоточете войските си срещу врага и се опитайте да убиете неговия генерал дори от разстояние хиляда ли. Това е умение да се постигне целта по изобретателен и хитър начин.

58. В деня, в който плановете ти за нападение бъдат приведени в действие, затвори проходите, премахни всички разрешения за преминаване през тях, прекъсни контактите си с пратениците на врага и поискай религиозният съвет да благослови плановете ти.

59. Бързо се възползвай от всяка възможност, която врагът ти предостави. Първо заграби онова, което той цени най-много, и после спокойно го изчакай.

60. Военната доктрина изисква да следиш състоянието на врага, за да решиш кога да го сразиш.

61. Затова отначало бъди срамежлив като девственица. Щом разбереш слабото му място, стани бърз като заек и той няма да може да ти се противопостави.