Сун Дзъ
Изкуството да побеждаваш (3)

Ключовете към победата

Сун Дзъ рече:

1. Войната е от жизнена важност за държавата, въпрос на живот или смърт, път към оцеляване или гибел. Това налага тя основно да бъде проучена.

 

 

Ли Чуан (древнокитайски капацитет по военните въпроси, чиито основни произведения са запазени и до днес):

„Оръжията са играчки на злата поличба. Войната води до сериозни последствия; възможността хората да започнат война без необходимия размисъл буди безпокойство.“

2. Следователно преценете я от гледна точка на петте фундаментални фактора и направете сравнения със седемте елемента, изброени по-долу. По този начин ще можете да оцените същността й.

3. Първият от тези фактори е моралното влияние; вторият — природните условия; третият — теренът; четвъртият — ръководството; петият — доктрината.

 

 

Чан Ю (древнокитайски историк и критик, написал „Биографии на сто генерали“):

„Систематичният ред, даден по-горе, е напълно ясен. Когато се събират войски, за да се накажат грешниците, религиозният съвет първо преценява доколко благоволението на управниците към поданиците им съответства на доверието на техните народи към тях; след това доколко са подходящи различните сезони на годината и най-накрая — трудностите, които може да създаде топографията. След цялостното обсъждане на тези три въпроса се назначава генерал, който да осъществи нападението. След като войските преминат границата, отговорността за съблюдаване на законите и заповедите пада върху генерала.“

4. Под морално влияние аз разбирам установяването на такава хармония между народите и техните водачи, че те да ги следват в живота и в смъртта.

 

 

Чан Ю:

„Когато владетелят се отнася към народа великодушно, справедливо и честно и му се доверява, армията ще бъде единна духом и с радост ще служи на предводителя си. Книгата на промените гласи: «В щастието да преодоляват трудностите народите забравят опасността от смъртта».“

5. Под природни условия аз разбирам взаимодействието на природните сили, влиянието на зимния студ и на лятната жега и провеждането на военните операции в съответствие със сезоните на годината.

6. Под терен разбирам разстоянията, дали теренът може да се прекоси лесно или трудно, дали е открит или недостъпен и шансовете за живот или смърт.

 

 

Мей Яочен (известен древнокитайски поет и историк — 1002–60 г. от н.е., автор на историческите хроники за династията Тан):

„… Когато ръководите войски, е важно предварително да познавате условията на терена. Знаейки разстоянията, можете да възприемете план за преки или за обходни действия. Ако знаете дали лесно или трудно ще прекосите терена, можете да прецените предимствата от използването на пехота или кавалерия. Ако знаете къде теренът е труднодостъпен и къде открит, можете да прецените най-подходящия брой на необходимите ви сили. Ако знаете къде ще дадете бой, ще можете да прецените кога да се съсредоточат или разделят войските ви.“

7. Под ръководство разбирам качествата на генерала, каквито са мъдростта, искреността, човечността, храбростта и строгостта.

 

 

Ли Чуан:

„Тези качества са добродетелите на генерала. Затова армията го нарича «високоуважаемия».“

Ту Му (известен древнокитайски поет — 803–52 г. от н.е. — секретар на Великия съвет на империята):

„… Ако е мъдър, командващият е в състояние да оцени променящите се обстоятелства и да действа в съответствие с тях. Ако е искрен, неговите войници няма да се съмняват, че наградите и наказанията са заслужени. Ако е човечен, той обича човешкия род, проявява разбиране към другите и оценява тяхното прилежание и труд. Ако е храбър, той побеждава, като се възползва без колебание от всяка благоприятна възможност. Ако е строг, войските му са дисциплинирани, защото изпитват страхопочитание към него и се боят от наказание.“

 

 

Шен Паосъ (името му не е отбелязано в древнокитайските исторически хроники) рече:

„Ако генералът не е храбър, той няма да може да превъзмогне колебанията си или да сътвори велики планове.“

8. Под доктрина аз разбирам организацията, контрола, присвояването на подходящи звания на офицерите, регулирането на пътищата за снабдяване и осигуряването на основните материали, използвани от армията.

9. Няма генерал, който да не е чувал за тези пет фактора. Тези, които ги овладеят — побеждават; онези, които не ги овладеят — губят.

10. Следователно при изготвянето на планове вземете предвид следните елементи, преценявайки ги с най-голямо внимание:

11. Ако установите кой управник има морално влияние, кой военачалник е по-способен, коя от армиите ще се възползва от предимствата на природните условия и терена, в коя от тях разпоредбите и заповедите се изпълняват по-добре, кои войски са по-силни;

 

 

Чан Ю:

„Яки колесници, бързи коне, храбри бойци, остри оръжия, така че когато чуят барабаните да бият за нападение, те са щастливи, а когато чуят гонговете да бият отбой, се разгневяват. Този, който има такава армия, е силен.“

12. Кой има по-добре обучени офицери и войници;

 

 

Ту Ю (съставител на енциклопедичен труд с раздели по политическа икономия, управление на държавата, военно дело, национална сигурност и др. Присвоена му била висока благородническа титла, назначен за Велик пазител на империята, след смъртта си е обявен за светец):

„… Тогава владетелят Ванг каза: «Ако офицерите не са свикнали с тежки учения, те ще са разтревожени и колебливи по време на битка; ако генералите не са напълно подготвени, те вътрешно ще треперят, когато се изправят срещу врага».“

13. И кой награждава и наказва така, че всички да се поучат;

 

 

Ту Му:

„С никое наказание или награда не бива да се прекалява.“

14. Тогава аз ще мога да предвидя кой ще спечели и кой ще загуби.

15. Ако генералът, който прилага моята стратегия, бъде назначен, той със сигурност ще победи. Задръжте го! Ако назначите някой, който не я възприема, той със сигурност ще загуби. Уволнете го!

16. След като оцени предимствата на моите планове, генералът трябва да създаде условия, които да допринесат за тяхното осъществяване. Под „условия“ разбирам, че той трябва да използва без отлагане преимуществата, с които разполага, и по този начин да контролира баланса на силите.

17. Цялото военно дело се основава на заблудата.

18. Затова, когато си силен, престори се на слаб; когато си боеспособен, симулирай пасивност.

19. Когато си наблизо, направи да изглежда, че си далеч; когато си далеч — че си близо.

20. Подхвърли на врага примамка, за да го подлъжеш, престори се на объркан и го нападни.

 

 

Ту Му:

„Генералът Ли Му от държавата Чао пуснал на свобода стада от добитък заедно с пастирите им; щом войските на Сюн Ну (китайско наименование на хуните — Бел. прев.) напреднали, той се престорил, че отстъпва, оставяйки след себе си няколко хиляди от хората си, все едно че ги изоставя. Когато ханът научил за това, той се зарадвал и начело на големи сили се насочил към това място. Ли Му групирал по-голямата част от силите си на десния и левия фланг, влязъл в ръкопашен бой, смачкал хуните и избил над сто хиляди техни конници.“

21. Когато врагът се съсредоточава, гответе се за нападение; където е силен, избягвайте го.

22. Разгневи неговия генерал и го объркай.

 

 

Ли Чуан:

„Ако генералът е раздразнителен, властта му може лесно да се подкопае. Характерът му е неустойчив.“

Чан Ю:

„Ако вражеският генерал е твърдоглав и избухлив, оскърбете го и го разгневете, така че да се ядоса и обърка и безразсъдно и без всякакъв план за действие да тръгне срещу вас.“

23. Престори се, че изпитваш чувство на малоценност, и насърчавай неговото високомерие.

 

 

Ту Му:

„Към края на династията Цин, Мо Тун от народа Сюн Ну за пръв път установил своя власт. Източните Ху били силни и изпратили посланици за преговори. Те казали: «Искаме да получим коня на Ту Ма, който може да пробяга хиляда ли.» Мо Тун се допитал до съветниците си, които викнали в един глас: «Конят, който може да пробяга хиляда ли! Най-ценното нещо в тази страна! Не им го давай!» Мо Тун отговорил: «Защо да ми се свиди един кон за съседа?» И изпратил коня.“

Малко след това източните Ху изпратили пратеници, които казали: „Искаме една от принцесите на хана.“ Мо Тун поискал съвет от приближените си, които гневно казали: „Източните Ху са безбожници! Сега те искат дори принцеса! Призоваваме те да ги нападнеш!“ Мо Тун казал: „Как да ми се свиди една млада жена за съседа?“ И дал жената.

След известно време източните Ху се върнали и казали: „Ти имаш хиляда ли неизползвана земя, която ние искаме.“ Мо Тун се допитал до съветниците си. Някои казали, че ще е разумно да се даде земята, други — че не. Мо Тун се разгневил и казал: „Земята е основата на държавата. Как може да я даваме?“ И всички, които дали такъв съвет, били обезглавени.

Тогава Мо Тун скочил на коня си, разпоредил всички, които изостанат, да бъдат обезглавени и внезапно нападнал източните Ху. Те го презирали и не се били подготвили. Той ги нападнал и ги унищожил. Тогава Мо Тун се обърнал на запад и нападнал Ю Ти. След това анексирал Лу Фан на юг… и нахлул в Йен. Той напълно си възвърнал земите на предците на Сюн Ну, които преди това били завоювани от цинския генерал Мен Тиен.

Чен Хао (името му не е отбелязано в древнокитайските исторически хроники):

„Дай на противника млади момчета и жени, за да го омаеш, и скъпоценни камъни и коприна, за да възбудиш амбициите му.“

24. Дръжте го под напрежение и постепенно го изтощавайте.

 

 

Ли Чуан:

„Когато врагът изпитва успокоение, изтощи го, без да разбере.“

Ту Му:

„… Към края на управлението на династията Хан, след като Цао Цао разбил Лю Пей, Пей избягал при Юан Шао, който извел войските си, за да даде бой на Цао Цао. Тиен Фан, един от офицерите от щаба на Юан Шао, казал: «Цао Цао е майстор на военното дело; срещу него не можем да излезем неподготвени. Няма по-добра тактика от това да протакаме нещата и да го държим на разстояние. Вие, генерале, би трябвало да се укрепите в планините и покрай реките и да удържите четирите провинции. Вън от страната създайте съюзи със силни управници; вътре — следвайте аграрно-военна политика.» (Става дума за създаването на селскостопански военни колонии в отдалечените райони, в които войниците и семействата им живеели постоянно. Част от времето те отделяли за обработването на земята, а останалото — за военно обучение и при необходимост — за военни действия. — Бел. прев.)

След това подбери елитни войски и ги групирай в специални части. Използвай местата, където врагът е неподготвен, прави постоянни набези и не го оставяй на мира южно от реката. Ако дойде да помогне на десния си фланг, нападни левия; като реши да подкрепи левия, нападни десния; изтощавай го, като го караш постоянно да обикаля от едно място на друго… Ако отхвърлиш тази победоносна стратегия и решиш да рискуваш всичко само в една битка, после ще бъде прекалено късно да се разкайваш. Юан Шао не последва този съвет и бе разбит.“

25. Когато е обединен, раздели го.

 

 

Чан Ю:

„Един път забий клин между суверена и неговите министри; при друг случай го откъсни от съюзниците му. Накарай ги да се подозират взаимно, така че да се изпълнят с недоверие един към друг. Тогава можеш да кроиш планове срещу тях.“

26. Нападни го, където не е подготвен; удари го, когато не очаква.

 

 

Хо Йенси (името му не е отбелязано в древнокитайските исторически хроники):

„… Ли Цин от Тан предложил десет плана, които да бъдат използвани срещу Сяо Сие, и цялата отговорност за командването на армиите била възложена на него. На осмия месец той събрал войските си при Гуй Джоу.

Тъй като било сезон на есенните наводнения, водите на река Янцзъ преливали и пътищата през трите дефилета били опасни, Сяо Сие бил сигурен, че Ли Цин няма да тръгне срещу него. Затова и не се подготвил.

На деветия месец Ли Цин поел командването на войските и се обърнал към тях: «От първостепенна важност във всяка война е изключителната бързина; не мога да си позволя да пропусна нито една благоприятна възможност. Сега ние сме съсредоточили силите си, а Сяо Сие дори не подозира. Възползвайки се от това, че реката е излязла извън бреговете си, ние ще се появим неочаквано под стените на неговата столица. Както казват: „Когато удари гръм, няма време да си запушиш ушите.“ Дори и да ни открие, той няма да може веднага да измисли план да ни се противопостави и със сигурност ще го пленим.»

Той настъпил към И Лин, Сяо Сие се уплашил и повикал подкрепления на юг от реката, но те не могли да пристигнат навреме. Ли Цин обсадил града и Сие се предал.

«Да нападнеш, където врагът не те очаква», означава например да направиш това, което направила към своя край династията Уъй: изпратила генералите Чун Хой и Тен Ай да нападнат Шу… През зимата, през десетия месец, Ай напуснал Ин Пин и направил преход над седемстотин ли през ненаселена местност, прокарвайки пътища през планините и строейки висящи мостове. Планините били високи, долините — дълбоки, и задачата му била изключително трудна и опасна. При това армията почти свършила провизиите си и била близо до гибелта. Тен Ай се увивал в килими и така се търкалял надолу по склоновете; генерали и офицери се катерили, хващайки се за корените и клоните на дърветата. Преодолявайки пропастите като ята риби, войските напредвали.

Тен Ай се появил най-напред пред вратите на Чан Ю в Шу и Ма Му, генералът, който трябвало да го защитава, се предал. Тен Ай обезглавил Джугъ Чан, който оказал съпротива при Миен Чу, и продължил настъплението си към Чен Ту. Князът на Шу, Лю Шан, се предал.“

27. Това са ключовете на стратега към победата. Не е възможно всичко да се обмисли предварително.

 

 

Мей Яочен:

„Когато се срещнеш с врага, реагирай на изменящите се обстоятелства и намери най-подходящи средства. Нима те могат да бъдат обсъдени предварително?“

28. Така че ако преценките, направени в храма преди началото на бойните действия, сочат победа, то е защото пресмятанията показват, че силите на тази страна са по-големи от тези на врага й; ако сочат загуба, то е защото пресмятанията показват, че тя е по-слаба. С много пресмятания може да се спечели; с малко — не може. Колко е по-малък шансът за победа на този, който не пресмята изобщо! По този начин аз изследвам ситуациите и виждам ясно изхода от всяка битка.