Сун Дзъ
Изкуството да побеждаваш (2)

Вместо биография

Сун Дзъ, родом от държавата Ци, благодарение на книгата си за изкуството да се побеждава успял да получи аудиенция при Хълу, княз на държавата У.

Хълу казал: „Прочетох, господине, тринадесетте глави, които сте написали. Можете ли да проведете малък експеримент по командване на войските?“

Сун Дзъ отговорил: „Мога.“

Хълу попитал: „Можете ли да го осъществите с жени?“

Сун Дзъ отговорил: „Мога да направя от всеки човек, който да е той, добър войник.“

Князът, на когото били омръзнали обичайните придворни забавления, изпратил да извикат от двореца сто и осемдесет красиви жени.

Сун Дзъ ги разпределил на два отряда и назначил за техни командири двете любими наложнички на княза. Научил ги как да държат алебардите. След това ги попитал: „Знаете ли къде се намира сърцето, коя е лявата и дясната ви ръка и къде е гърбът ви?“

Жените отговорили: „Знаем.“

Сун Дзъ казал: „Когато ви дам командата «Мирно» или ударя веднъж по барабана, гледайте право пред себе си в посока на сърцето; когато кажа «Наляво» или ударя два пъти по барабана, гърдите ви застават там, където е била лявата ръка; когато кажа «Надясно» или ударя три пъти по барабана — там, където е била дясната; когато кажа «Кръгом» или ударя четири пъти по барабана, гърдите ви застават там, където са били гърбовете ви.“

Жените рекли: „Разбрахме.“

Когато тези команди били обявени, оръдията на палача били извадени и поставени на видно място (като предупреждение за строгостта на наказанието, ако заповедите не бъдат изпълнени).

Тогава Сун Дзъ три пъти подал команди и пет пъти ги разяснил, след което ударил по барабана командата „Надясно“. Жените избухнали в смях.

Сун Дзъ рекъл: „Ако заповедите не са ясни и командите не са добре обяснени, това е грешка на командира.“ След това той повторил още три пъти заповедите и ги обяснил още пет пъти, и накрая ударил на барабана сигнала за обръщане наляво. Жените пак прихнали да се смеят.

Сун Дзъ рекъл: „Ако инструкциите не са ясни и командите не са категорични, това е грешка на командира. Но когато те са обяснени, а не се изпълняват в съответствие с военните закони, това е престъпление от страна на офицерите.“ Тогава той наредил да обезглавят командирите на двата отряда.

Князът на У, който наблюдавал занятието от терасата на двореца си, видял, че любимите му наложнички ще бъдат екзекутирани. Той се ужасил и изпратил веднага един слуга с посланието: „Вече знам, че генералът може да ръководи войски. Без тези наложнички няма да ми бъде сладка храната. Моля да не ги екзекутират.“

Сун Дзъ отговорил: „Вашият слуга вече бе назначен за командващ и когато командващият е начело на армията, той може да не изпълнява всички заповеди на владетеля.“ Той наредил двете жени, командвали отрядите, да бъдат обезглавени за назидание. След това поставил следващите по старшинство за командири. Повторил сигналите с барабана и жените се обръщали наляво и надясно, напред и назад, клякали и ставали всички в строго подчинение на издадените нареждания. Не посмели да вдигнат и най-малкия шум.

Тогава Сун Дзъ изпратил да уведомят княза: „Сега войските са обучени и дисциплинирани. Князът може да направи преглед и да ги инспектира. Те ще изпълнят всяка заповед на княза, дори ако трябва да минат през огън и вода.“

Князът на У казал: „Генералът може да се оттегли в покоите си и да почива. Не желая да инспектирам войските.“

Сун Дзъ рекъл: „Князът обича само празните приказки. Той не е способен да ги прилага на дело.“

Тогава Хълу оценил способностите на Сун Дзъ като командир и го направил пълководец на войските си. Сун Дзъ разбил силната държава Чу на запад и завзел Ин. На север той всявал страх у Ци и Цин. Държавата У се прославила сред феодалните владетели и могъществото й нараствало благодарение и на неговите победи.

Повече от век след смъртта на Сун Дзъ живял някой си Сун Пин, който бил роден между О и Чуан. Сун Пин бил потомък на Сун Дзъ и учил военна теория заедно с Пан Чуан. Пан Чуан служел в държавата Юе и получил длъжността командващ от княза Хой. Той разбрал, че способностите му отстъпвали на тези на Сун Пин, и тайно пратил доверен човек да го повика. Когато Пин дошъл, Пан Чуан, опасявайки се, че е по-малко достоен, изпитал ревност и му скроил фалшиво обвинение. На Сун Пин били отсечени ходилата, лицето му било дамгосано и бил хвърлен в тъмница.

Посланик от Ци пристигнал в Та Лян (столица на държавата Юе) и тайно се срещнал със Сун Пин, който бил обявен за престъпник. Посланикът на Ци го счел за необикновена личност и тайно го отвел със себе си в Ци.

Тиен Ци, главнокомандващ армията на Ци, бил доволен от него и го посрещнал като гост.

Тиен Ци често залагал на конни надбягвания заедно с принцовете на Ци. Сун Пин забелязал, че състезаващите се коне не се различавали особено един от друг. Те били от три класи — първа, втора и трета. Виждайки това, Сун Пин казал на Тиен Ци: „Заложете в това състезание; вашият слуга ще ви помогне да спечелите.“

Тиен Ци му повярвал и се разбрал с княза и принцовете да заложат по хиляда жълтици в състезанията. Когато се готвел да наброи парите, Сун Пин казал: „Постави най-слабия си кон срещу най-добрия от неговите, твоя най-добър — срещу неговия втори по сила, а втория си по сила — срещу най-слабия от неговите.“ Трите надбягвания минали и макар Тиен Ци да не спечелил първото, неговите коне спечелили другите две места, а с това и хиляда жълтици от княза. След това Тиен Ци представил Сун Пин на княз Уъй, който се съветвал с него по военни въпроси и го направил офицер в щаба си.

По-късно, когато държавата Юе нападнала държавата Чао, Чао се обърнала с молба за спешна помощ от Ци. Князът на Ци поискал да назначи Сун Пин за главнокомандващ. Сун Пин благодарил и отказал с думите: „Тъй като преди аз бях затворник, това няма да е подходящо.“ Тогава Тиен Ци бил назначен за главнокомандващ, а Сун Пин — за началник на неговия щаб.

Сун Пин пътувал в товарен фургон и правел плановете си, докато седял вътре. Тиен Ци поискал да поведе армията си навътре в държавата Чао. Сун Пин му казал: „Който иска да разплете обърканото и заплетеното, не хваща изведнъж цялото кълбо. По същия начин, за да се реши изходът от една битка, не трябва да се хващат алебардите. Нанеси удар с вклиняване в бойния ред на противника или по някое незащитено място. А когато противниците стигнат до задънена улица, ситуацията ще се разреши от само себе си. Сега Юе и Чао се нападат една друга. Леките им подразделения и ударните им сили са на бойното поле и със сигурност са отслабени; у дома им старците и слабите са изтощени. Няма нищо по-добро от това бързо да настъпим към Та Лян, завземайки главните комуникации и пътища, и по пътя да нападнем столицата, докато е незащитена. Тогава Юе ще трябва да остави на мира Чао, за да се спаси. Така с един удар ще вдигнем обсадата на Чао и същевременно ще пожънем плодовете от разгрома на Юе.“

Тиен Ци изпълнил този съвет, в резултат на което армията на Юе напуснала Хан Тай и нападнала Ци край Гуй Лин, където войските на Юе били напълно разбити.

Петнадесет години по-късно Юе в съюз с Чао нападнала Хан. Хан поискала спешно помощ от Ци. Князът на Ци наредил на Тиен Ци да настъпи направо към Та Лян.

Главнокомандващият на Юе Пан Чуан, научавайки за това, напуснал Хан и се върнал в своята държава. Армията на Ци вече била пресякла границата и се движела на запад.

Тогава Сун Пин казал на Тиен Ци: „Войските на трите държави Цин (Хан, Юе и Чао) са обикновено свирепи, храбри и мразят Ци. Те смятат воините на Ци за страхливци. Разумният боец ще вземе предвид това обстоятелство и ще планира стратегията си така, че да се възползва от него.“

Според „Изкуството да побеждаваш“, ако армията бърза, за да спечели преимущество от 100 ли (мярка за дължина, равна на 576 м. — Бел. прев.), командирът на авангарда ще бъде заловен; ако разстоянието е 50 ли, само половината от войските ще стигнат „критичната точка.“ Той заповядал, след като армията на Ци прекоси границата и влезе в Юе, първата вечер да бъдат запалени 100 хиляди огъня за приготвяне на храна, на следващата нощ — 50 хиляди, и на третата — 30 хиляди.

Пан Чуан бил в поход вече три дни и много се зарадвал: „Винаги съм мислил, че войските на Ци са страхливци. Те са в страната ми само от три дни и вече повече от половината им войници и офицери са дезертирали!“

С тази мисъл той оставил назад тежковъоръжената си пехота и колесниците и продължил да прави форсирани преходи само с леко въоръжените си ударни сили. Сун Пин пресметнал, че Пан Чуан ще пристигне в Ма Лин вечерта. Пътят към Ма Лин е тесен и от двете страни има много клисури и дефилета, където могат да се разполагат войски в засада.

Сун Пин обелил кората на едно голямо дърво и написал на ствола му: „Пан Чуан ще умре под това дърво.“ Тогава той разположил най-добрите стрелци от армията си с десет хиляди арбалета в засада от двете страни на пътя и им наредил щом вечерта видят огън, всички да стрелят по него. Пан Чуан наистина пристигнал по тъмно и като видял надписа на дървото, запалил факла да го прочете. Още преди да свърши, десетте хиляди стрелци изстреляли едновременно стрелите си и армията на Юе била напълно объркана. Пан Чуан разбрал, че е в безизходица и че армията му ще бъде разбита. Тогава той сам си прерязал гърлото и издъхвайки, рекъл: „И аз допринесох този нещастник да се прослави!“ Сун Пин, възползвайки се от тази победа, напълно унищожил армията на Юе и пленил престолонаследника Шен, след което се върнал в Ци.

Така Сун Пин спечелил световна слава и поколения си предавали едно на друго неговата стратегия.