Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 孫子兵法, 510 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод откитайски
- Иван Господов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata
- Корекция, Форматиране
- analda(2020)
Издание:
Автор: Сун Дзъ
Заглавие: Изкуството да побеждаваш
Преводач: Иван Господов
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: китайски; руски; английски
Издание: второ (не е указано)
Издател: Хомо Футурус
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: роман
Националност: китайска
Печатница: Офсетграфик
Редактор: Савка Байчева
Технически редактор: Боян Байчев
Консултант: Станислав Баев
Художник: Кръстьо Кръстев
Коректор: Радост Петрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/137
История
- —Добавяне
Тайните агенти
Сун Дзъ рече:
1. Когато армия от сто хиляди души бъде изпратена в далечен поход, финансовото бреме, носено от народа, и разходите на хазната ще възлязат на хиляда жълтици на ден. Ще възникват постоянни вълнения както в страната, така и извън пределите й. Народът ще бъде изтощен от реквизиции за транспортни нужди, а трудът на 700 хиляди домакинства ще е нужен за издръжката на армията.
Цао Цао:
„По онова време осем семейства образували една община. Когато едно семейство изпращало мъж на война, останалите седем помагали за издръжката му. Затова когато се събирала армия от сто хиляди, 700 хиляди домакинства се грижели за издръжката й.“
2. Този, който се бори с противника си в продължение на години, а изходът зависи от победата му в една решаваща битка, но комуто се свидят отличия, награди и неколкостотин жълтици и поради това е в неведение за положението на противника, той е напълно лишен от човечност. Такъв човек не е генерал; не е опора за своя владетел; не владее изкуството да побеждава.
3. Просветеният владетел и мъдрият генерал побеждават врага и успехите им се покриват със слава само защото знаят всичко за него предварително.
Хо Йенси:
„В книгата за порядките в Джоу има раздел за «Военните офицери, в който се говори за „Ръководителя на националното разузнаване“. Този офицер вероятно е ръководел тайните операции в други страни».“
4. Предварителната информираност не може да бъде получена от духове и богове, нито по аналогия с минали събития или чрез пресмятания. Тя трябва да се получи от хора, запознати с положението на врага.
5. Използват се пет вида тайни агенти: местни, вътрешни, двойни, обречени да умрат и белязани да живеят.
6. Когато тези пет вида агенти работят едновременно и никой не знае за начина им на работа, те се наричат „божествена тайна“ и са съкровището на всеки владетел.
7. Местните агенти са хора от вражеската страна, които ние използваме.
8. Вътрешните агенти са чиновници на вражеската държава, които ние използваме.
Ту Му:
„В класата на служителите има достойни мъже, които са били лишени от служба; други, които са допуснали грешки и са били наказани. Има подмазвачи и фаворити, които са жадни за богатства. Има такива, които дълго време заемат неоправдано ниски длъжности, които не са оценени и не са получили отговорни постове или които желаят единствено да се възползват от различните времена, за да разширят полето на възможностите си. Има и хора двулични, непостоянни и измамници, и такива, които винаги седят на оградата и всеки момент могат да се прехвърлят от едната или другата й страна. Що се отнася до всички изброени по-горе, може тайно да проучиш материалното им положение, да ги възнаградиш щедро със злато и коприна и по този начин да ги обвържеш към себе си. Тогава ще можеш да разчиташ те да разузнаят истинското положение на страната си и да проникнат в плановете й, насочени срещу твоята държава. Те могат също да предизвикат вражда между владетеля и неговите министри, така че последните да не постигнат съгласие.“
9. Двойните агенти са вражески шпиони, които ние използваме.
Ли Чуан:
„Когато врагът изпрати шпиони да разузнаят какви успехи съм постигнал, подкупвам ги щедро, привличам ги на своя страна и ги правя мои агенти.“
10. Агентите на смъртта са тези агенти, на които преднамерено давам невярна информация, за да заблудят противника.
Ту Ю:
„Ние предаваме информация, която всъщност е фалшива, на някои наши агенти. Когато бъдат заловени от врага на негова територия, те със сигурност ще му дадат тази невярна информация. Врагът ще повярва и ще си направи съответни планове. Но действията ни няма да съответстват на тази информация и той ще убие агентите.“
Чан Ю:
„… По време на нашата династия началник-щабът на войските на Цао помилвал един осъден човек, когото накарал да глътне топче от восък, и преоблечен като монах, да отиде в Тангут. Когато мнимият монах пристигнал, бил веднага хвърлен в затвора. Той казал на заловилите го за топчето, което после с напрягане на дебелото си черво извадил на бял свят. Когато отворили топчето, тангутците намерили в него писмо от началник-щаба на Цао до техния началник по стратегическо планиране. Главатарят на варварите бил вбесен, убил своя военачалник и монаха шпионин. В това бил замисълът на Цао. Но агентите, обречени на смърт, нямат само едно предназначение. Понякога пращам агенти при врага да подпишат мирен договор и тогава го нападам.“
11. Агентите, белязани да живеят, са тези, които се връщат обратно с нужната ми информация.
Ту Ю:
„Подбираме мъже, които са начетени, умни, талантливи и могат да се сближат с приближените на чуждия владетел и неговите велможи. Така те могат да наблюдават действията на врага и да разузнаят неговите замисли и планове. Разучавайки истинското положение на нещата, те се връщат и ме информират. Затова се наричат агенти, белязани да живеят.“
Ту Му:
„Това са хора, които отиват и изпращат доклади. За агенти, предвидени да живеят, трябва да набираме хора, които са интелигентни, но изглеждат тъпи; имат храбри сърца, но изглеждат флегматични; които са бързи и енергични, решителни и смели; добре запознати с реалностите на живота и издръжливи на глад, студ, мизерия и унижения.“
12. От хората, които имат достъп до командващия, никой не е по-близък от тайния агент; от всички награди най-големи са тези, давани на тайните агенти; от всички въпроси най-поверителни са онези, свързани с тайните операции.
Мей Яочен:
„Тайните агенти получават инструкциите си в палатката на генерала и се ползват с голямото му доверие.“
Ту Му:
„Това са въпроси, които се обсъждат «на ухо».“
13. Този, който не е разсъдлив и мъдър, справедлив и хуманен, не може да използва тайни агенти. А този, който не е отзивчив и внимателен, не може да научи истината от тях.
Ту Му
„Първото най-важно нещо е да се прецени характерът на агента, за да се определи дали е искрен, верен и интелигентен. След това може да бъде използван… Между агентите има такива, които се интересуват само от богатства, без да научат истинското положение на врага, те отговарят на исканията ми с празни думи. В такъв случай трябва да бъда потаен и внимателен. Така ще мога да позная истината или лъжата в думите на агента и да разгранича кое е важно и кое не е.“
Мей Яочен:
„Вземи предпазни мерки срещу агент, който е изменил на господаря си.“
14. Колко финес е нужен! Истински финес! Няма място, където да не се използва шпионажът.
15. Ако планове за тайни операции бъдат разкрити преждевременно, агентът и всички, които той е посветил в тях, трябва да бъдат убити.
Чен Хао:
„… Те трябва да бъдат убити, за да им се запушат устата и да се попречи на врага да разбере плановете им.“
16. Обикновено, когато искаш да нападнеш армия, град или да убиеш предводителя им, трябва да знаеш името на командира на гарнизона, на офицерите от щаба, на караула при портите и на личната охрана. Трябва да инструктираш агентите си да научат това с най-големи подробности.
Ту Му:
„Ако искаш да водиш нападателни военни действия, трябва да познаваш онези, които служат в щаба на врага. Дали са умни или глупави, разсъдливи или недодялани? След като прецениш качествата им, предприеми необходимите мерки. Когато владетелят на Хан изпратил Хан Син, Цао Цан и Куан Ин да нападнат Вей Пао, той попитал: «Кой е главнокомандващият на Вей?» Отговорът бил: «По Цин».
Владетелят казал: «Той още има майчино мляко по устата си. Не може да се мери с Хан Син. Кой командва кавалерията?» Отговорът бил: «Фен Цин». Владетелят казал: «Това е синът на генерал Фен Учъ от Цин. Макар да е достоен, не може да се мери с Кан Ин. А кой командва пехотата?» Отговорът бил: «Сян То». Владетелят казал: «Той пък не може да се сравнява с Цао Цан. Няма за какво да се тревожа».“
17. Важно е да откриеш вражеските агенти, изпратени да те шпионират, и да ги подкупиш, за да служат на теб. Давай им указания и се грижи за тях. Така се набират и използват двойните агенти.
18. Чрез двойните агенти се набират и вербуват местните и вътрешните агенти.
Чан Ю:
„Това е така, защото двойният агент познава тези свои сънародници, които са алчни, както и служителите, онеправдани в службата. Тях можем да привлечем да ни служат.“
19. По същия начин агентът, обречен на смърт, може да бъде изпратен да заблуди врага с фалшивата информация.
Чан Ю:
„Тъй като двойните агенти знаят как да измамят врага, те могат да решат и как да се изпратят агентите, обречени да умрат, за да му предадат фалшива информация.“
20. По същия начин агентите, белязани да живеят, могат да се използват в подходящ момент.
21. Владетелят трябва да познава изцяло дейността на петте вида агенти. Тази информация идва от двойните агенти и затова към тях трябва да се отнасяте с най-голяма щедрост.
22. В древността възходът на Ин се дължал на И Ци, който преди това служел на Ся; династията Джоу дошла на власт чрез Лу Ю, слуга на Ин.
Чан Ю:
„И Ци бил министър при Ся, след това преминал на служба при Ин. Лу Ван бил министър на Ин, който отишъл да служи при Джоу.“
23. Затова само просветеният владетел и достойният генерал, които използват като агенти най-интелигентните хора, ще постигнат велики неща. Тайните операции са важни при воденето на война; на тях армията разчита за всяко свое действие.
Ча Лин:
„Армия без тайни агенти е като човек без очи и уши.“