Сун Дзъ
Изкуството да побеждаваш (12)

Местността

Сун Дзъ рече:

1. По своята природа местността може да бъде достъпна, измамна, пресечена, долинна, планинска и отдалечена.

2. Местност, която и ти, и врагът можете да преминете с еднаква лекота, се нарича достъпна (местност с удобни пътища, които се пресичат).

Който пръв заеме височините в такава местност откъм слънчевата им страна и осигури пътищата си за снабдяване, ще има предимство в боя.

3. Местност, от която лесно можем да излезем, но в която трудно можем да се върнем, се нарича измамна. Ако нападнеш неподготвен враг в такава местност, ще го победиш. Ако врагът е подготвен и ти влезеш в бой, но не го победиш, трудно ще се върнеш на старите позиции. Това не е изгодно за теб.

4. Местност, която е еднакво неблагоприятна и за врага, и за теб, се нарича пресечена. Природата й е такава, че макар врагът да ми предлага предимство, аз не се поддавам на примамките му и карам да ме последва. Когато половината от войската му направи това, мога да го нападна с предимство.

 

 

Чан Ю:

„… «Военното изкуство» на Ли Цин гласи: «На терен, който не дава предимство на никоя страна, трябва да подмамиш противника, като симулираш оттегляне, да изчакаш половината му войска да излезе от нея и да го нападнеш изпреварващо».“

5. Ако пръв заема долинна местност в някое дефиле, трябва да блокирам проходите и да изчакам врага. Ако врагът пръв заеме такава местност и блокира проходите, не трябва да го следвам; но ако не ги е блокирал напълно, мога да го последвам.

6. В планинска местност трябва да заема позиция на слънчеви височини и да изчакам врага. Ако той пръв заеме такава позиция, подмамвам го, като се оттеглям, но не го следвам.

 

 

Чан Ю:

„Трябва първи да заемем позиция в долинна местност, но още по-важно е да направим това в трудните и опасни места. Как може такъв терен да се отстъпи на врага?…“

7. Когато се намирам в отдалечена от противника местност и силите ни са еднакви, трудно е да вляза в бой и няма да спечеля предимство, ако го нападна в избраната от него позиция.

8. Това са правилата за поведението ни в шестте различни вида местност. Основно задължение на генерала е да ги проучи с най-голямо внимание.

 

 

Мей Яочен:

„Природата на местността е основен фактор, който помага на армията да спечели победа.“

9. Когато войските отстъпват в бяг, не се подчиняват, попадат в плен, обхванати са от смут или биват разбити — това е грешка на генерала. Никоя от тези беди не може да се припише на природни сили.

10. При равни други условия, ако войска нападне десет пъти по-големи сили от нея, ще отстъпи в бягство.

 

 

Ту Му:

„Когато един трябва да нападне десет, първо трябва да сравним мъдростта и стратегията на противостоящите генерали, да преценим храбростта и страхливостта на войските, благоприятни ли са природните условия и местността, дали войските са добре нахранени, или са гладни, изтощени или отпочинали.“

11. Когато войските са силни, а офицерите слаби, армията няма да им се подчинява.

 

 

Ту Му:

„Тук става дума за подофицери, които са буйни и надменни, и за генерали и командири, които са боязливи и слаби.

При сегашната династия в началото на управлението на Чан Цин назначили Тиен Пу за пълководец на войските във Вей и му наредили да нападне Ван Тинджоу. Пу бил израсъл във Вей, хората там го презирали и всеки ден десетки хиляди души го правели за смях в лагера му. Пу не можел да ги обуздае. Той останал на позицията си няколко месеца и когато решил да влезе в бой, офицерите и войниците му се разбягали във всички посоки. Пу си прерязал гърлото.“

12. Когато офицерите са храбри, а войниците — лошо подготвени, армията е в опасност.

13. Когато старшите офицери са недоволни и не се подчиняват на заповедите на командира си и при среща с противника безразсъдно влизат в бой, без да са получили заповед, армията загива.

 

 

Цао Цао:

„Старши офицери“ са непосредствените подчинени на генерала. Ако… в пристъп на гняв те нападнат врага, без предварително да преценят силата на двете страни, армията несъмнено е пред гибел.

14. Когато генералът е морално слаб и не е взискателен към подчинените си, когато в ръководството му и в заповедите му няма яснота, когато няма постоянни изисквания, от които да се ръководят офицерите и войниците, и когато в подразделенията няма дисциплина, в армията цари безпорядък.

 

 

Чан Ю:

„Това е хаос по вина на командира.“

15. Когато командирът е неспособен правилно да оцени противника си и използва малки сили, за да нападне големи, или слаби войски, за да атакува силни, или когато не успее да осигури ударни сили за предната си линия, следва разгром.

 

 

Цао Цао:

„При тези условия той командва войски, които ще се разбягат при първа опасност.“

Хо Йенси:

„… По времето на Хан неговите «Храбреци от трите реки» били необичайно талантливи в бой с мечове. В У наричали елитните ударни части «Преодоляващи трудностите»; в Ци — «Покорители на съдбата»; в Тан — «Победители». Това са различните наименования на ударните сили; няма нищо по-важно от използването им във военната тактика.

Обикновено, когато всички войски са събрани заедно, генералът избира от всяка част най-храбрите и с най-висок дух офицери, които се отличават с бързина и сила и чиито войнски постижения са над средните. Те се групират в специален корпус, като от десет човека се избира само един, от десет хиляди — само хиляда.“

Чан Ю:

„… Използването на елитни части като острие на авангарда е от основно значение за всяка битка. Първо, защото засилват собствената ни решимост; второ, те притъпяват острието на противниковите сили.“

16. Когато някое от тези шест условия вземе връх, армията я очаква разгром. Ето защо отговорността на генерала изисква да ги прецени внимателно.

17. Особеностите на местността оказват голяма помощ на войските в битката. Следователно умението да се прецени положението на врага, да се пресметнат разстоянията, да се определи степента на трудност на терена и по този начин да се осигури победата са добродетели на изкусния генерал.

Който знае това и го приложи, непременно ще спечели; който води бой, без да се съобразява с тях, непременно ще загуби.

18. Ако създалата се обстановка обещава победа, но владетелят е наредил да не се влиза в бой, генералът може да реши да се бие. Ако ситуацията е такава, че не може да спечели, но владетелят е наредил да се влезе в бой, не е необходимо генералът да се подчинява.

19. Следователно генералът, който в настъпление не търси слава за себе си, а при отстъпление не се страхува от позор, но чиято единствена цел е да защити народа си и интересите на своя владетел, е скъпоценният камък на държавата.

 

 

Ли Чуан:

„… Такъв генерал няма лични интереси.“

Ту Му:

„… Трудно е да намериш такива.“

20. Понеже такъв генерал гледа на войниците си като на деца, те ще тръгнат с него и накрай света. Той се отнася с тях като с любими синове и те са готови да умрат за него.

 

 

Ли Чуан:

„Ако генералът цени хората си по този начин, ще придобие върховна сила. Така например, когато владетелят на Чу кажел само една дума, войниците му се чувствали като облечени в топли копринени дрехи.“

Ту Му:

„По времето на воюващите държави, когато У Ци бил генерал, той ядял същата храна и се обличал със същите дрехи, както и последният редник от войската му. На леглото му нямало дюшек; по време на поход не се качвал на коня си; сам носел резервния си порцион храна. Споделял винаги умората и тежкия труд на войниците си.“

Чан Ю:

„… Затова Военният кодекс гласи: «Генералът трябва да споделя всички тежести на войнишкия живот. В лятна жега той не отваря чадъра си, нито пък облича дебели дрехи в зимния студ. На опасните места слиза от коня и ходи. Чака да се изкопаят кладенци за армията и чак тогава пие вода; да се сготви храната за армията и тогава яде; да се издигнат укрепленията за армията, преди да се укрие сам».“

21. Ако генералът глези войските си, но не може да ги използва; ако ги обича, но не може да ги накара да изпълняват командите му; ако сред тях цари безредие и той не може да ги контролира, те могат да се сравнят с разглезени деца и са безполезни.

 

 

Чан Ю:

„… Ако си прекалено благ, войските заприличват на своенравни деца и не могат да се използват по предназначение. Затова Цао Цао си отрязал косите и по този начин се наказал сам… Добрите командири ги обичат и в същото време се страхуват от тях. Това е всичко.

(Цао Цао издал заповед да се пазят нивите, но по невнимание изпуснал коня си в една от тях. Той наредил веднага да го обезглавят, но офицерите му го разубедили със сълзи на очи и тогава той се самонаказал по този символичен начин, за да покаже, че пълководецът е също подвластен на военния закон и дисциплината.)“

22. Ако знам, че войските ми могат да нападнат противника, но не знам, че той е неуязвим за нападение, шансовете ми за победа намаляват наполовина.

23. Ако знам, че врагът е уязвим за нападение, но не знам, че войските ми са неспособни да го атакуват, шансовете ми за победа намаляват наполовина.

24. Ако знам, че врагът може да бъде нападнат и че войските ми са способни на това, но не разбирам, че не бива да го правя поради особеностите на местността, шансовете ми за победа намаляват наполовина.

25. Следователно, когато посветените в изкуството да побеждават воюват, те не правят грешки; в техните действия изобретателността е безгранична.

26. Затова казвам: „Опознай врага, опознай себе си и победата никога няма да ти се изплъзне. Опознай местността и природните условия и тогава победата ти ще бъде пълна.“