Сун Дзъ
Изкуството да побеждаваш (1)

Към читателя

Имало едно време един китайски император, който царувал щастливо над поданиците си преди повече от деветнадесет века. Един ден той заповядал на своите учени мъже да съберат в императорската библиотека всички творби на китайските мъдреци от незапомнени времена. Един от първите ръкописи, които те представили пред очите на своя владетел, бил трактатът „Изкуството да побеждаваш“ на някой си Сун Дзъ, живял най-вероятно през 400–320 г. пр.н.е.

По онова време хартията била непозната дори на древните китайци, но писмеността им съществувала повече от 2000 години. Пишели с мастило от сажди на тънки бамбукови плочки или дървени дъсчици, които пробивали и свързвали една с друга с ремъци от кожа, конци от коприна или коноп. Така писанията им се запазили в продължение на векове, но тъй като ремъците и конците гниели, понякога се губели и части от велики произведения. Но нищо не било загубено от трактата на Сун Дзъ, към който интересът постоянно растял и той бил преписван многократно с коментари на императори, учени и пълководци. Те се възхищавали от мъдростта му, изучавали сентенциите му и се убеждавали в тяхната правдивост в многократни битки.

Кой е всъщност Сун Дзъ? Според някои военни теоретици той е преди всичко военен мислител, формулирал основните закони за водене на война, пред който древногръцките военни стратези Ксенофонт (V век пр.н.е.), Еней (IV век пр.н.е.), а по-късно и Бегеций (IV век от н.е.) изглеждали като невръстни деца. Други твърдят, че той остава ненадминат и днес и че ако оказалите огромно влияние върху европейската политика, дипломация и военна мисъл монументални трудове на Клаузевиц за войната са били поне отчасти балансирани с мъдростта на тринадесетте кратки глави от трактата на Сун Дзъ, европейската цивилизация е щяла да си спести много от разрушенията на войните през последното столетие. Вън от всяко съмнение, казват трети, той е оказал такова влияние върху държавническото и военно теоретичното мислене на Изтока и най-вече на Китай и Япония, каквото в античния свят е оказал за развитието на човешкото знание Аристотел. Безспорно е едно — достигналият до нас през вековете глас на Сун Дзъ е глас на древнокитайски мъдрец, от който ще разберем в какво светът се е променил и кое в него остава вечно, в какво са прави и в какво грешат съвременните политици и в края на краищата — каква е цената на всяка победа. И което е особено важно за всеки от нас — ще осъзнаем, че много от неговите сентенции са приложими не само при водене на военни действия или в голямата политика, но и за да успеем в един свят като днешния. В тях някои ще намерят повече мъдрост, отколкото в книгите по модерна психология, съдържащи различни рецепти какво да правим и какво да не правим. А за онези, които се стремят да вникнат в тайните на съвременния бизнес, те могат да са по-полезни, отколкото който и да било учебник по мениджмънт.

Макар да принадлежи на всички времена, Сун Дзъ е преди всичко човек на своето време. През този период от китайската история, известен под названието Чао, централизираната робовладелска държава отслабнала и била разпокъсана на отделни самостоятелни държави — Ци, Сун, Чу, У, Юе и др. В продължение на няколко века те водели безкрайни междуособни войни, които най-често завършвали с гибелта на една от воюващите държави и изчезването й от историческата сцена. Летописците на този период лаконично пишат, че „всичко под небето е хаос“, а войната е въпрос на „живот и смърт“ за държавата, основна професия на всички и главно средство за постигане на политическите цели. Тя се водела от големи, добре въоръжени и обучени армии, предвождани от професионални военни. Нямало генерали, които да умират в леглата си. Напразно великият философ Конфуций обикалял държавите и се опитвал да убеди управниците да се откажат от силовата политика и да се върнат към „добрия път“ на просвещението, по който вървели техните предшественици — царете мъдреци.

Начело на воюващите държави стояли владетели, изцяло погълнати от борбата за власт и надмощие над съперниците си. Ако не победели, щели да ги победят, поради което политиката от позиция на силата нямала разумна алтернатива. Били образовани и живеели в разкош, като разсейвали скуката си в харемите си сред танцьорки, акробати и музиканти и с екзотична кухня. Подкупът, лъжата и измамата били основни средства в дипломацията. Процъфтявали шпионажът и интригите. Всеобща била практиката управници и военноначалници да изменят на владетелите си и да отиват да служат на техните врагове. Общественият ред се пазел от жестоки закони, според които няколко хиляди престъпления се наказвали със смърт или осакатяване. Търговията завладяла столиците им. Заможните търговци продавали сол, коприна, желязо, сушена риба и всичко друго, което човек можел да пожелае, а свободното си време прекарвали в музикални зали, ресторанти и в публични домове или залагали на бой с петли, надбягвания с кучета или на игра с топка (футбол). Единствено безропотните селяни, които били 9/10 от населението, обработвали неуморно земята, хранели и поели всички и воювали ли, воювали…

А на какво посвещавали времето си учените мъже, или тези, които днес наричаме „интелигенция“? Предлагали услугите си в управлението, дипломацията или като съветници по военни въпроси. Ако съветите им се окажели добри, били щедро възнаграждавани, ако ли не — жестоко наказвани за „неортодоксалните“ си идеи. Помагали на владетелите си да решават неотложните си държавни дела, като измисляли правила за вътрешно управление и средства за осъществяване на външната политика. А значението на тези две неотменими страни на всяка политика било толкова съдбоносно за всяка държава, колкото и днес. И целта им като цяло била същата — да запазят и укрепят държавата, като увеличат нейната мощ и влияние за сметка на враговете й — истински или потенциални. В тези условия интелектуалният елит е творял идеи по всеки въпрос на управлението на държавата и е сложил своя отпечатък върху реалната политика.

Сун Дзъ, известен пълководец и военен съветник на владетеля в държавата У, очевидно е бил един от избраниците, в чиито съвети владетелите са се вслушвали. Той не бил моралист и приемал превратностите на своето време като неизбежна реалност, но едновременно с това се стремял да ги съвмести с човешката природа и човешката мъдрост. За него използването на военни средства е допустимо само тогава, когато всички други средства са изчерпани, войната се подчинява на определени правила и изисквания, а умението да се побеждава е издигнато в ранг на изкуство, чието първо изискване е да не воюваш, ако можеш да го избегнеш. Всяка мисъл на автора е съпроводена от коментари и обобщения на известни китайски императори, философи и военачалници, живели през различни векове, което прави четивото изключително увлекателно и като че ли ни връща в света на приказките.

Но не оставайте с погрешно впечатление — зад тази ефирна повърхност наистина се крият изворите на човешката мъдрост. И не оставяйте лъковете, стрелите, бойните колесници и военните термини да ви заблудят — вникнете във философията на древния мъдрец и военен мислител и ще откриете един нов свят, толкова древен, колкото и съвременен. Свят, в който всички искат едно — да победят, но като че ли само Сун Дзъ е прозрял истината. Поставете се на мястото на някой от неговите пълководци, вместо за бой се подгответе да постигнете поредната цел, внимателно подберете съмишлениците и съюзниците си, проучете и отстранете всичко онова, което може да ви попречи, поемете разумен риск, без нито за миг да изпускате инициативата и тогава победата ще ви се усмихне.

И нека, както за стотици поколения, четенето на тази перла на човешката мъдрост се превърне в истинско преживяване за вас.