Джон Бойн
Момчето с раираната пижама (12)

11. Фюри

Няколко месеца преди това, точно когато Татко беше получил новата си униформа, която означаваше, че всички трябва да му викат „комендант“, и преди Бруно да се върне у дома и да свари Мария да стяга багажа му, една вечер той се прибра вкъщи много развълнуван, което бе страшно нетипично за Татко, и влезе право във всекидневната, където Мама, Бруно и Гретел седяха, всеки зачетен в книгата си.

— Четвъртък вечер — заяви той. — Ако имаме някакви планове за четвъртък вечер, трябва да ги отменим.

— Ако ти имаш, можеш да си ги отмениш — обади се Мама, — но аз съм се уговорила да ходя на театър с…

— Фюри има нещо, което държи да обсъди с мен — каза Татко, който можеше да прекъсва Мама, когато говори, макар че това не беше разрешено на никой друг. — Днес следобед ми се обади по телефона. Единственото му свободно време е четвъртък вечер и затова се самопокани на вечеря.

Мама зяпна и устните й образуваха „о“. Бруно я погледна и се почуди дали и той не изглежда по същия начин, когато нещо го изненада.

— Не говориш сериозно — каза и пребледня. — Ще дойде тук? В нашата къща?

Татко кимна.

— В седем часа — продължи. — Така че трябва да измислим нещо по-специално за вечеря.

— О, божичко! — извика Мама и погледът й взе да шари напред-назад, като си мислеше за нещата, които трябва да се свършат дотогава.

— Кой е Фюри? — попита Бруно.

— Произнасяш го погрешно — каза Татко и произнесе думата правилно.

— Фюри — повтори Бруно, като се опита да го произнесе правилно, но не успя.

— Не! — отсече Татко. — Фю… О, няма значение!

— Добре де, ама кой е той? — настоя Бруно.

Татко го изгледа удивен.

— Много добре знаеш кой е той — отвърна му.

— Не знам — каза Бруно.

— Той управлява страната, идиот такъв — намеси се Гретел и пак се изфука както правят всички сестри. (Именно такива неща я правеха Безнадежден случай.) — Вестници не четеш ли?

— Моля те, не наричай брат си „идиот“ — скастри я Мама.

— А глупак може ли да го наричам?

— Предпочитам да не го правиш.

Гретел седна отново на мястото си много разочарована, но въпреки това се изплези на Бруно.

— Сам ли идва? — попита Мама.

— Забравих да попитам — каза Татко. — Но сигурно и нея ще доведе.

— О, божичко — повтори Мама, изправи се на крака и взе да брои наум нещата, които трябваше да организира преди четвъртък, до който оставаха само още две вечери. Къщата трябваше да бъде почистена от горе до долу, прозорците — измити, масата в трапезарията — намазана и лъсната, храната — поръчана, униформите на прислужничката и на иконома — изпрани и изгладени, а чиниите и чашите трябваше да блестят.

Неизвестно как, въпреки че списъкът ставаше все по-дълъг и по-дълъг, Мама успя да свърши всичко навреме, но не спря да натяква, че вечерта можела да стане далеч по-успешна, ако някои хора й бяха помогнали малко повечко, за да се справи с къщната работа.

Един час преди Фюри да пристигне Гретел и Бруно бяха пуснати на долния етаж, където бяха удостоени с рядката възможност да влязат в кабинета на Татко. Гретел носеше бяла рокля и три четвърти чорапи, а косата й беше навита на масури. Бруно носеше тъмнокафяви къси панталони, най-обикновена бяла риза и тъмнокафява вратовръзка. Бяха му купили нови обувки специално за случая и той много се гордееше с тях, въпреки че му бяха малки и така му стискаха на пръстите, че едва пристъпваше. Всички тези приготовления и нови дрехи все пак му се струваха голямо разточителство, още повече че двамата с Гретел не бяха поканени да присъстват на вечерята; бяха вечеряли един час по-рано.

— Сега, деца, чуйте ме — каза Татко, седна зад писалището си и взе да мести поглед от Бруно към Гретел и обратно, а те двамата стояха изправени пред него. — Знаете, че ни чака една много специална вечер, нали така?

И двамата кимнаха.

— За моята кариера е много важно тази вечер да протече гладко.

И двамата кимнаха отново.

— Има няколко основни правила, които трябва да се знаят, преди да започнем. — Татко много вярваше в правилата. При всеки повод, когато в къщата трябваше да се празнува нещо важно или специално, той създаваше нови правила.

— Номер едно — каза Татко. — Когато гостът пристигне, вие трябва да стоите мирно в антрето, без да шуквате и трябва да бъдете готови да го поздравите. Няма да го заговаряте преди той да се е обърнал към вас, а когато го направи, ще му отвръщате с ясен глас, като произнасяте всяка дума отчетливо. Ясно ли е?

— Да, Татко — измънка Бруно.

— Точно това е нещото, което не искаме — каза Татко, намеквайки за мънкането. — Отваряте уста и говорите като възрастни. Последното нещо, което очаквам от вас двамата, е да се държите като деца. Ако гостът ни не ви обърне никакво внимание, тогава нито един от вас не бива да се обажда, ще стоите мирно, ще гледате право напред и ще му покажете уважението и вниманието, което заслужава този велик лидер.

— Разбира се, Татко — каза Гретел с ясен глас и отчетливо произношение.

— А когато ние с Мама се оттеглим за вечерята с него, вие двамата се качвате в стаите си и стоите там без звук да издадете. Никакво тичане по коридорите, никакво пързаляне по перилата — и тук той изгледа Бруно продължително — и нищо да не ни прекъсва, когато разговаряме. Ясно ли е? Не искам нито един от вас да вдига шум.

Бруно и Гретел кимнаха, а Татко се изправи, с което им даде да разберат, че срещата им е приключила.

— Значи мога да смятам, че основните правила са усвоени — отсече той.

Четирийсет и пет минути по-късно звънецът проехтя и къщата изригна във вулкан от възбуда. Бруно и Гретел заеха местата си един до друг при стълбата, Мама също се нареди до тях, като нервно кършеше ръце. Татко им хвърли един бърз поглед и кимна, очевидно доволен от видяното, след което отвори вратата.

Отвън стояха двама души: един доста дребен мъж и по-висока от него жена.

Татко ги поздрави и ги покани да влязат вътре, където Мария, с глава наведена по-ниско от обичайното, взе палтата им и тогава дойде ред на представянето. Първо се обърнаха към Мама, което даде възможност на Бруно да огледа гостите и сам да реши дали наистина заслужаваха цялата тази суматоха около тях.

Фюри беше доста по-нисък от Татко и не беше, както си въобразяваше Бруно, по-силен от него. Имаше тъмна, ниско подстригана коса и много тънки мустачки — всъщност толкова тънки, че Бруно се почуди дали изобщо си ги е пуснал или просто е забравил да се обръсне както трябва. Жената до него обаче беше най-красивата дама, която беше виждал. Имаше руса коса и много червени устни и докато Фюри говореше с Мама, тя се обърна, погледна Бруно и му се усмихна, при което той се смути и целият пламна.

— Това са моите деца — каза Татко, при което Гретел и Бруно направиха крачка напред. — Гретел и Бруно.

— И кой кой е? — попита Фюри и всички се разсмяха, с изключение на Бруно, който смяташе, че е съвсем ясно кой кой е и това изобщо не беше смешно. Гостът протегна ръка и се здрависа с тях, а Гретел направи лек, дълго репетиран реверанс, което много зарадва Бруно, защото той нещо не се получи както трябва и тя за малко да падне.

— Какви сладки деца — каза красивата блондинка. — И на колко сте години, ако мога да попитам?

— Аз съм на дванайсет, докато той е само на девет — каза Гретел и погледна презрително брат си. — Освен това мога да говоря и френски — добави тя, което, ако трябва да сме точни, не беше вярно, въпреки че беше научила няколко фрази в училище.

— Това хубаво, ама защо ти е? — попита Фюри и този път никой не се разсмя; вместо това всички взеха притеснено да пристъпват от крак на крак, а Гретел го зяпна втренчено, защото не беше много сигурна дали той очаква отговор от нея или не.

Но въпросът бързо приключи, когато Фюри, който беше най-грубият човек, който им беше гостувал, се обърна рязко, закрачи право към трапезарията и веднага се настани на челното място на масата — мястото на Татко! — без думичка повече да каже. Леко смутени, Мама и Татко тръгнаха подире му, а докато минаваше край Ларс Мама му прошепна да стоплят супата.

— И аз мога да говоря френски — каза красивата блондинка, наведе се към двете деца и им се усмихна. Тя, за разлика от Мама и Татко, като че не се страхуваше от Фюри. — Френският е красив език и много умно от твоя страна, щом си се хванала да го учиш.

— Ева! — извика Фюри от другата стая и щракна с пръсти, сякаш тя му беше някакво кученце. Жената завъртя очи, изправи се бавно и тръгна.

— Бруно, харесвам обувките ти, но май ти стягат — добави тя с усмивка. — Ако е така, трябва да кажеш на майка си, преди да са ти излезли пришки.

— Наистина ми стягат, ама малко — призна Бруно.

— И аз обикновено не нося косата си на масури — обади се Гретел, която явно ревнуваше, че обръщат повече внимание на брат й.

— А защо не? — попита жената. — Толкова хубаво ти стоят.

— Ева! — провикна се Фюри отново и този път тя наистина се отдалечи от тях.

— Беше ми много приятно да се запознаем — каза им, преди да прекрачи в трапезарията и да седне отляво на Фюри. Гретел тръгна към стълбите, но Бруно остана на място, сякаш бе пуснал корени — стоеше загледан в русата жена, докато тя улови погледа му и му махна, точно когато Татко се появи, поклати глава и затвори вратата под носа му, от което Бруно разбра, че е време да се прибере в стаята си, да седне кротко и да не вдига никакъв шум, а още по-малко да се пързаля по перилата.

Фюри и Ева останаха почти два часа, след което нито Гретел, нито Бруно бяха поканени да слязат долу и да им кажат „довиждане“. От прозореца на стаята си Бруно ги проследи как си тръгват и забеляза, че когато приближиха колата, която имаше шофьор и това страшно го впечатли, Фюри не отвори вратата на своята приятелка, а вместо това седна и веднага се зачете в някакъв вестник, докато тя се сбогува още веднъж с Мама и й благодари за прекрасната вечеря.

Какъв ужасен човек, помисли си Бруно.

По-късно същата вечер дочу откъслечни фрази от разговора на Мама и Татко. Някои думи просто излитаха през ключалката или се промъкваха под вратата на татковия кабинет, изкачваха стълбите, завиваха по стълбищната площадка и пропълзяваха под вратата на стаята на Бруно. Гласовете им бяха необичайно високи, но Бруно успя да долови само отделни фрагменти:

— … да напуснем Берлин. И да отидем на такова място… — каза Мама.

— … нямаме избор, или поне не, ако искаме да продължим… — каза Татко.

— … сякаш това е най-естественото нещо на света, ама не е, просто не е… — каза Мама.

— … онова, което ще последва, е, че ще ме арестуват и ще бъда третиран като… — каза Татко.

— … очакваш да растат на място като… — каза Мама.

— … и край на разговорите. Не искам да чувам и думичка по въпроса… — каза Татко.

И това сигурно беше краят на разговора, защото Мама излезе от кабинета на Татко, а после Бруно заспа.

Два-три дни след това на връщане от училище той свари Мария в собствената си стая да издърпва нещата му от гардероба и да ги нарежда в четири големи сандъка, дори нещата, скрити най-навътре, които бяха лично негови и никой не трябваше да знае за тях. Оттам започна историята.