Рьоне Госини
Малкият Никола` тръгва пак на училище (2)

Непобедимите

Ще си направим банда… На Жофроа му хрумна. Каза ни в междучасието, че току-що чел книга, в която едни приятелчета си направили банда, и след това вършели какви ли не дивотии — защитавали хората срещу лошите, помагали на бедните, залавяли бандитите, въобще падала страхотна веселба.

— Бандата ще се казва Непобедимите, досущ като в книгата. Ще се събираме след училище в запустелия двор — обяви Жофроа. — Паролата ще бъде: „Неукротима смелост!“

Когато пристигнах в запустелия двор, Жофроа, Рюфюс, Йод, Алсест и Жоашен вече бяха там. След часовете учителката ме задържа за малко, каза, че съм допуснал грешка в домашното по аритметика. Ще трябва да кажа на татко да внимава повече.

— А паролата? — попита ме Алсест, като ме замеряше с късчета кифла по лицето (той Алсест все яде).

— Неукротима смелост — рекох.

— Можеш да влезеш — каза ми той.

Пущинакът е върхът. Често ходим там да си играем; има трева, котки, консервени кутии, автомобилни гуми и една стара таратайка, вече без гуми, в която обаче здравата се забавляваме, врум, врум!

— Ще се събираме в колата — каза Жофроа.

Жофроа ме разсмя, беше извадил от чантата си маска и си я бе сложил на очите, черно наметало с едно Z, на гърба и шапка. Татко му е много богат и винаги му купува играчки и неща за дегизиране.

— Мязаш на палячо — казах на Жофроа и това хич, ама хич не му допадна.

— Бандата е тайна — заяви Жофроа — и понеже съм главатар, никой не бива да ми вижда лицето.

— Главатар? — учуди се Йод. — Шегуваш се, нали? Защо точно ти да си главатарят? Защото мязаш на гъба с тая твоя шапка?

— Не, господинчо — отвърна Жофроа, — защото на мен ми хрумна за бандата, ето защо!

И после дойде Клотер. Клотер винаги си тръгва от училище след другите. И понеже е най-слабият в класа, често си има вземане-даване с учителката и му се налага да преписва цели редове.

— Паролата? — запита го Алсест.

— Неудържима смелост — отвърна Клотер.

— Не — каза Алсест, — няма да влезеш. Не е тази паролата!

— Да имаш да вземаш — рече Клотер, — ще ме пуснеш, дебелак такъв.

— Не, господинчо — запъна се Рюфюс, — ще влезеш, като научиш паролата, не се шегувам! Алсест, дръж го под око!

— Аз пък — рече Йод — предлагам главатаря да го изберем, онче бонче, счупено пиронче…

— Дума да не става! — отсече Жофроа. — В книгата главатарят беше най-храбрият и най-добре облеченият. Главатарят съм аз!

Тогава Йод го перна с юмрук по носа, той Йод много си пада по тия работи. Жофроа се озова седнал на земята, с килната маска и с ръце върху носа.

— Щом е така — рече Жофроа, — изключен си от бандата!

— Голям праз! — каза Йод. — Предпочитам да се прибера у дома да си играя с електрическото влакче!

И си тръгна.

— Невъобразима смелост? — пробва пак Клотер и Алсест му отвърна, че и това не е паролата и не можело да влезе.

— Хубаво — рече Жофроа, — трябва да решим какво ще правим. В книгата Непобедимите се качиха на самолета, за да идат в Америка да търсят чичото на едно клето сираче, на което лошите бяха задигнали наследството.

— Аз няма да мога да ида в Америка със самолета — каза Жоашен. — Мама отскоро ме пуска да пресичам сам улицата.

— Не искаме страхливци сред Непобедимите!… — изкрещя Жофроа.

Тогава Жоашен се разлюти страшно, каза, че това вече е прекалено, че той е най-храбрият от всички и че щом като е така, си тръгва, обаче горчиво ще съжаляват. И после си тръгна.

— Несломима смелост? — попита Клотер.

— Не! — отвърна Алсест, похапвайки кифличка с шоколад.

— Всички в колата — разпореди Жофроа, — ще обсъждаме нашите тайни планове.

Аз бях адски доволен, много обичам да се качвам в колата, нищо че пружините, които стърчат от седалките, бодат, също като на канапето у дома в хола, онова, дето сега е на тавана, понеже мама каза, че е срамота, и татко купи ново.

— Навит съм да се качим в колата — рече Рюфюс, — ако аз седна зад волана и карам.

— Не, това е мястото на главатаря — отвърна Жофроа.

— Ти си главатар, колкото и аз — рече Рюфюс, — прав беше Йод; мязаш на палячо, както си маскиран…

— Завистник, ето какъв си — каза Жофроа.

— Добре тогава! Щом е така — рече Рюфюс, — ще направя друга тайна банда и ще разпердушиним твоята тайна банда, и ние ще отидем в Америка заради историята със сирачето.

— Не, господинчо — развика се Жофроа, — сирачето си е наше, а не ваше, намерете си друго сираче… ама не, сериозно!…

— Ще видим — каза Рюфюс и си тръгна.

— Неукротима! — извика Клотер. — Сетих се. Неукротима!

— Стой — каза Алсест, — не мърдай… — и после Алсест се приближи към нас. — Каква беше паролата? — попита той.

— Каква? — изкрещя Жофроа. — Не се сещаш за паролата?

— Ми не, чудо голямо — рече Алсест, — заради този тъпчо Клотер, който все нещо ми приказва, вече не си я спомням…

Жофроа беше бесен.

— Няма що, хубава банда на Непобедимите — каза, — вие не сте Непобедими, а некадърни!…

— Какви? — попита Алсест.

Клотер се приближи.

— При това положение мога ли да вляза, или не? — рече.

Жофроа хвърли шапката си на земята.

— Нямаш право да влезеш. Не си казал паролата. Една тайна банда трябва да има парола, като в книгата! Който не знае паролата е шпионин!…

— Да не мислиш — кресна Алсест, — че ще стоя тук да му слушам глупостите на Клотер, дето ми ги дрънка!… Между другото, вече нямам нищичко за ядене. Налага се да си ходя у дома, иначе ще закъснея за следобедната закуска.

И Алсест си тръгна.

— Не ми е нужно твоето позволение, за да вляза тук — рече Клотер на Жофроа. — Пущинакът не е твой!… Всеки може да влезе тук, даже шпионите!

— Писна ми вече!… Щом е така, влезте всички!… — изкрещя Жофроа и се разплака под маската. — Ама вярно не умеете да играете! Ще си направя сам банда на Непобедимите! Не говоря вече с вас!…

Останахме само двамата, Клотер и аз. Тогава му казах паролата — така вече не беше шпионин и си поиграхме на топчета.

Беше бомба хрумването на Жофроа да си направим банда. Спечелих три топчета!…