Рьоне Госини
Малкият Никола` тръгва пак на училище (9)

Рожденият ден на Клотер

Днес следобед у Клотер има страхотно празненство. Клотер е едно приятелче, дето е последно в класа, това му е рожденият ден и всички до един сме поканени на следобедна закуска.

Когато пристигнах у Клотер, цялата банда вече беше там. Мама ме целуна, каза ми, че ще дойде да ме вземе в шест часа и ме помоли да мирувам. Отвърнах й: има си хас, ще мирувам както обикновено, а мама ме позагледа, позагледа и ми каза, че ще види дали нямало да може да мине към пет и половина.

Вратата ми отвори Клотер.

— Ти какъв подарък ми донесе? — попита ме.

Подадох му пакета, той го разтвори — беше книга по география с картинки и карти.

— Благодаря все пак — рече ми Клотер и ме заведе в трапезарията, където бяха останалите, за да закусим. В едно ъгълче мярнах моя приятел Алсест — един дебеланко, дето много яде, — който държеше пакет в ръка.

— Не си ли си дал подаръка? — попитах го.

— Че защо — отвърна ми, — дал съм го. Този пакет не е подарък, мой си е — и разтвори пакета, и извади отвътре сандвич със сирене, и се залови да се храни.

Там бяха и техните на Клотер, много са мили.

— Хайде, деца, на масата! — рече таткото на Клотер.

Всичко живо се спусна към столовете и Жофроа на шега препъна Йод, който падна върху Анян, който пък се разплака. Той Анян все плаче. Не беше особено хитро да подложиш крак на Йод, понеже е ужасно силен и обича да удря хората по носовете, то и на Жофроа не му се размина де, потече му кръв по покривката, пък и не беше любезно заради майка му на Клотер, която бе застлала чисто нова покривка. Това впрочем не допадна на майката на Клотер и тя ни каза:

— Ако не се държите прилично, ще повикам родителите ви и ще им кажа да ви отведат незабавно у дома!

Таткото на Клотер обаче рече:

— Спокойно, скъпа. Деца са това, забавляват се и много ще мируват, нали, приятелчета?

— Аз не се забавлявам, боли ме извънредно — отвърна Анян, докато си търсеше очилата. Анян се изразява много префърцунено, понеже е първенец на класа.

— Донесъл съм подарък, имам право на закуска и нямам намерение да си тръгна преди това! — извика Алсест, като плюеше парченца сандвич със сирене.

— Сядайте! — кресна татко му на Клотер и този път не се смееше.

Насядахме около масата и докато майка му на Клотер ни поднасяше течния шоколад, таткото ни раздаваше хартиени шапки, да си ги наложим на главите. Самият той си беше сложил моряшка шапка с червен помпон.

— Ако мирувате, след закуската ще има куклено представление, аз ще съм Палячо — каза ни.

— С такава шапка няма да ви е трудно — отбеляза Йод и таткото на Клотер му нахлупи една шапка на главата, ама понеже не е особено сръчен, нахлузи му я до врата.

Закуската по-скоро си я биваше, със сума ти сладкиши, а после поднесоха тортата на рожденика със свещички и на нея можеше да се прочете написано с бял крем: „Честит рожден ден!“ Клотер беше неописуемо горд.

— Това върху тортата го написах аз — каза ни.

— Ще духнеш ли свещичките, че да можем да ядем? — попита Алсест.

Клотер духна и се нахвърлихме на храната, та се наложи Рюфюс да изтича с майката на Клотер, понеже му призля.

— А сега, като закусихте, заповядайте на представление в хола — рече таткото на Клотер, — аз ще играя с марионетките.

И таткото на Клотер чевръсто се извърна, за да мерне Йод, който не каза дума. Алсест отвърна вместо него. Рече:

— Какво? Свърши ли закуската?

— Хайде в хола! — провикна се таткото на Клотер.

Бях много доволен, понеже страшно обичам марионетките. Голяма работа е таткото на Клотер! В хола бяха подредили столовете и креслата в редица пред сцената.

— Наглеждай ги — рече таткото на Клотер на майката на Клотер.

Но майката на Клотер отвърна, че трябвало да почисти трапезарията, и си тръгна.

— Така — каза ни татко му на Клотер, — настанете се кротичко, а аз ще ида зад сцената, за да почнем представлението.

Седнахме мирно; съборихме само един стол, жалко, че на него седеше Анян, който се разциври. Завесата се разтвори, но вместо марионетки от нея се показа главата на Клотеровия татко, целият зачервен и разгневен.

— Ще мирувате ли най-после? — изкрещя той.

Йод изръкопляска и каза, че таткото на Клотер е страхотен като Палячо. Таткото на Клотер впери очи в Йод, изпъшка и главата му се скри.

Зад паравана таткото на Клотер изби трите удара, за да предупреди, че представлението ще започне. Завесата се разтвори и ние видяхме Палячо с тояга в ръце как напира да ступа стражаря, от което Рюфюс се обиди, понеже баща му е полицай. Йод пък беше разочарован, намираше, че първата част от програмата била по-смешна заради главата на Клотеровия татко. Лично аз намирах, че по-скоро си я бива, пък и татко му на Клотер се беше развихрил, изобразяваше караницата между Палячо и жената на Палячо и си преправяше гласа, което не ще да е лесно.

Не видях продължението на пиесата, защото Алсест, който беше излязъл да провери дали е останало нещо на масата в трапезарията, се върна и ни каза:

— Охо, момчета, те имат телевизор!

Тогава отидохме всички да видим и беше върхът, понеже в този час показваха един страхотен приключенски филм, с облечени целите в желязо хора. История от стари времена за един момък, който краде пари от богатите, за да ги дава на бедните, и явно, че това е нещо много похвално, защото всички страшно си падаха по момъка, освен лошите, дето им крадеше парите. Жофроа тъкмо ни обясняваше, че татко му му купил една от онези железни брони и че следващия път щял да дойде с бронята на училище, когато зад нас чухме гръмовен глас, който крещеше оглушително:

— Подигравате ли се с мен?

Извърнахме се и видяхме таткото на Клотер. Изглеждаше сърдит, но беше безумно смешен с моряшката си шапка и с по една марионетка във всяка ръка. Рюфюс сгреши, задето се разсмя, защото таткото на Клотер го зашлеви със стражаря, това на Рюфюс ще да му е напомнило за неговия собствен татко, обаче не му хареса и той се разпищя. Майката на Клотер дотърча от кухнята да види какво става и Алсест я попита дали не с останало още нещичко за ядене.

— Стига вече! Тишина! — изрева таткото на Клотер и удари с юмрук телевизора, който спря, след като издаде странен звук, а е жалко, понеже аз гледах и това стана тъкмо когато момъкът щеше да бъде обесен от лошите, дето ги беше крал, и силно се надявах да се отърве.

Майка му на Клотер казваше на татко му на Клотер да се укроти, че сме били деца и че всъщност негово било хрумването да организират това тържество и да поканят другарчетата на Клотер. Клотер пък плачеше, понеже телевизорът не искаше да проработи. Забавлявахме се наистина чудесно всички до един, само дето часът беше вече шест и нашите татковци и майки дойдоха да ни вземат, за да ни отведат у дома.

На другия ден в училище Клотер беше много умърлушен. Рече ни, че заради нас нямало да може да кара влак. Обясни ни, че искал да кара влак, като порасне, обаче след вчерашното празненство повече нямало да расте, понеже татко му му казал, че никога повече нямало да има рождени дни.