Рьоне Госини
Малкият Никола` тръгва пак на училище (6)

Извинителни бележки

Нещо адски практично в училище са извинителните бележки. Извинителните бележки са писма или визитни картички, които ви дава баща ви и върху които пише на учителката, за да я помоли да не ви наказва, задето сте закъснели или не сте си научили уроците. Гадното е, че извинителната бележка трябва да бъде подписана от баща ви, а също така да има и дата, за да не може да послужи за друг ден. Учителката не обича много-много извинителните бележки и трябва да се внимава, понеже може да станат разправии, като оня път, когато Клотер донесе напечатана на машина извинителна бележка. И учителката взе, че позна правописните грешки на Клотер и го изпрати при директора, който искаше да изключи Клотер, но за жалост беше само временно отстранен и баща му за утеха му купи жестока пожарна кола с работеща сирена.

Учителката ни беше дала за другия ден адски мъчна задача по аритметика за някакъв фермер, дето имал сума ти кокошки, снасящи сума ти яйца, пък аз не обичам домашните по аритметика, защото когато имам домашно, винаги се караме с татко и мама.

— Какво пак има, Никола̀? — попита ме мама, като се прибрах вкъщи след училище. — Що за физиономия!

— Имам задача по аритметика за утре — отвърнах й аз.

Мама въздъхна дълбоко, каза, че това не е нещо ново, да съм закусел светкавично, да съм идел бързо да си пиша домашните и повече не искала да чуе за мен.

— Ама аз не мога да я реша тая задача по аритметика — проплаках аз.

— Моля те, Никола̀ — рече ми мама, — да не започваме пак.

Тогава се разплаках, казах, че не е честно, че ни дават прекалено мъчни задачи в училище и че би трябвало татко да иде да се оплаче на учителката, че ми е дошло до гуша и че ако продължават да ми дават задачи по аритметика, кракът ми повече няма да стъпи в училище.

— Чуй, Никола̀ — рече ми мама. — Имам много работа и нямам време да се разправям с теб. Значи качваш се в стаята си, опитваш се да решиш задачата и ако не успееш, в такъв случай добре, като се прибере татко, ще ти помогне.

Качих се в стаята си и докато чаках татко, си поиграх с новата синя количка, която ми изпрати маминка, и като си дойде татко, изприпках с тетрадката.

— Татко! Татко! — развиках се. — Имам задача по аритметика!

— Ами реши я, зайо — рече татко. — Нали си голямо момче.

— Не мога да я реша самичък — обясних му на татко. — Трябва ти да ми я решиш.

Татко, който бе седнал на креслото в гостната и бе разтворил вестника си, изпъшка.

— Никола̀ — рече ми, — сто пъти съм ти казвал, че трябва сам да си пишеш домашните. Ходиш на училище, за да се изучиш. Няма никакъв смисъл аз да ти пиша домашните. След време ще ми благодариш. Не искаш да останеш неук все пак, нали? Тогава иди си реши задачата и ме остави да си прочета вестника!

— Ама мама ми каза, че ти ще ми я решиш! — рекох.

Татко пусна вестника на коленете си и кресна:

— Ха! Така ли каза мама? Добре де, мама е сбъркала, като е казала така! А сега ме остави на мира. Разбра ли?

Тогава аз пак се разплаках, казах, че не мога да реша задачата и че ще се самоубия, ако не ми я решат. И мама дотича.

— А, не, моля ви! — викна мама. — Уморена съм, имам мигрена и ще ме разболеете с вашите викове! Какво пак има?

— Татко не иска да ми реши задачата! — обясних аз.

— Представи си — рече татко на мама, — не смятам, че е особено възпитателно да пиша домашните вместо малкия. Не по този начин ще постигне нещо в живота. И ще ти бъда признателен да не му даваш обещания от мое име!

— Ау, браво! — рече мама на татко. — Прави ми забележки пред малкия сега! Точно така! Браво! Много възпитателно, няма що!

И мама каза, че й е втръснало от тази къща, че по цял ден работи и ако така й се отблагодаряваме, предпочитала да се върне при майка си (моята маминка, същата, която ми подари синята количка) и че всичко, което искала, било малко спокойствие, ако не е прекалено от нейна страна.

Тогава татко прекара ръка по лицето си от челото до брадичката.

— Добре де, добре — каза. — Да не драматизираме. Покажи ми да я видя тая прословута задача, Никола̀, и да не говорим повече за това.

Дадох си тетрадката на татко, той прочете условието на задачата, пак го прочете, облещи очи, хвърли тетрадката на килима и после изкрещя:

— А, не, не и не! Аз също съм изморен! Аз също съм болен! Аз също работя по цял ден! Аз също, като се върна вкъщи, искам малко тишина и спокойствие! И колкото и странно да ви се вижда, нямам желание да решавам задачи по аритметика!

— При това положение — казах, — напиши ми извинителна бележка до учителката.

— Знаех си! — викна татко. — За нищо на света! Би било твърде лесно! Реши си задачата като всички други!

— Аз също съм болен! — викнах. — Аз също съм адски уморен!

— Слушай — рече мама на татко, — наистина ми се струва, че малкият е неразположен, бледичък ми изглежда. Трябва да признаем, че много ги товарят в училище, а той още не е напълно оздравял от ангината. Питам се дали не е по-добре да си почине малко тази вечер, да си легне ранко. Какво пък, не е чак толкова страшно, ако веднъж не си реши задачата.

Татко помисли, помисли, после рече хубаво, но само защото тази вечер до един сме болни. Аз пък останах адски доволен, целунах татко, целунах мама и се претърколих на килима. Татко и мама се разсмяха и татко взе една от своите визитки — новите, с лъскави букви — и написа отгоре:

„Госпожице, поднасям ви моите почитания и ви моля да извините Никола̀, задето не си е написал домашното по аритметика. Всъщност следобед се върна от училище с лека температура и предпочетохме да го сложим да си легне.“

— Обаче те предупреждавам, Никола̀ — каза татко. — За последен път тази година ти давам извинителна бележка! Добре ли ме разбра?

— О, да, татко! — казах.

Татко написа датата, подписа се и мама ни рече, че вечерята е готова. Беше направо супер, понеже имаше печено с картофки и понеже всички бяхме доволни и щастливи.

Когато пристигнах в училище тази сутрин, приятелчетата си говореха за задачата по аритметика.

— На мен отговорът ми излиза 3508 яйца — рече Жофроа.

Това адски разсмя Йод.

— Ей, момчета! — провикна се той. — Жофроа ги изкарва 3508 яйца!

— Аз също — обади се Анян, който е първенец на класа и любимец на учителката.

Тогава на Йод му секна смехът и той се запъти в дъното на двора да нанася поправки в тетрадката си.

Жоашен и Мексан бяха стигнали до един и същи резултат — 3.76 яйца. Когато има мъчни домашни, Жоашен и Мексан си говорят по телефона и учителката често им лепва по една нула на всеки. Този път обаче ни казаха, че са спокойни, понеже бащите им си говорили по телефона.

— А на теб колко ти излиза? — попита ме Алсест.

— Николко — рекох. — Аз имам извинителна бележка.

И показах визитката на татко на приятелчетата.

— Ти си късметлия — заяви Клотер. — На мен баща ми не иска повече да ми пише извинения, откакто ме изритаха от училище заради последното, дето ми го даде.

— И на мен баща ми не иска да ми пише извинения — рече Рюфюс. — Пък и такива разправии стават вкъщи, за да се сдобия с извинителна бележка, че предпочитам сам да си се оправям.

— И при мен не беше лесно — рекох. — И моят баща ми заяви, че няма повече да ми пише за тая година.

— Прав е — каза Жофроа. — Не бива все един и същи човек да носи бележки. Пък и учителката няма да се хване, ако всички занесем бележки в един и същи ден.

— Ми да! — рече Алсест. — Извади късмет, че никой друг не донесе извинителна бележка тази сутрин.

После звънецът би и отидохме в строя. Дойде директорът и ни каза:

— Деца, Буль… така де, господин Дюбон ще ви наглежда. Между другото, учителката ви е болна и се е извинила за днес.