Рьоне Госини
Малкият Никола` тръгва пак на училище (16)

Не ни посрамиха

Днес следобед нашите татковци и майки ще идват на посещение в училище и ние в клас бяхме на тръни. Учителката ни обясни, че директорът ще приеме нашите татковци и майки в кабинета си, ще си поприказва с тях и после ще ги доведе в нашата класна стая.

— Ако обещаете да сте много послушни — рече учителката, — няма да ви изпитвам, докато родителите ви са тук, да не ви посрамя пред тях.

Ние обещахме, то се знае, и бяхме страшно доволни, без Анян, който е отличникът на класа и му се щеше да го изпитат пред татковците и майките. То на него не му е хич весело де, защото учи по цял ден; ето защо — в това е номерът — знае винаги всичко. А после учителката рече, че посещението на родителите не е причина да чакаме със скръстени ръце, и ни каза да намерим отговора на задачата, дето ще я напише на черната дъска. Беше ужасно гадна задача за един земеделски стопанин, който имал сума ти черни кокошки и сума ти бели кокошки, които снасяли сума ти яйца, и всеки път ни разясняваха колко снасяли черните кокошки и колко снасяли белите кокошки, а ние трябваше да отгатнем колко яйца са снесли всичките кокошки за час и четирийсет и седем минути.

И после, едва-що учителката бе привършила с писането на задачата, вратата на класната стая се отвори и директорът нахълта заедно с нашите татковци и майки.

— Клас стани! — каза учителката.

— Клас седни! — каза директорът. — Ето къде се учат вашите деца. Смятам, че повечето от вас вече познават тяхната класна ръководителка…

И учителката се здрависа с нашите татковци и майки, които се усмихваха наляво и надясно и ни поздравяваха, като мърдаха пръсти, мигаха с очи или кимаха с глави. Имаше сума ти народ в класа, нищо че не всички татковци и майки бяха тук. Таткото на Рюфюс, който е полицай, не могъл да дойде, понеже било негов ред да охранява полицейския участък. Не бяха също така таткото и майката на Жофроа. Таткото на Жофроа обаче, който е зверски богат и зверски зает, беше изпратил Албер, шофьора. Таткото на Анян пък не могъл да дойде, понеже май работи без прекъсване човекът, даже в събота следобед. Затова пък моят татко и моята майка бяха тук и ме гледаха развеселено. Мама бе цялата в розово и адски хубава; бях от горд по-горд.

— Струва ми се, госпожице — рече директорът, — че бихте могли да кажете няколко думи на тези господа и дами за напредъка на вашите ученици… Да ги поздравите или да ги укорите според случая.

Всичко живо прихна да се смее, освен таткото и майката на Клотер, който е последен в класа и опрат ли нещата до училище, на Клотерови хич не им е до смях.

— А сега — рече учителката, — трябва с удоволствие да кажа, че през този месец вашите деца действително положиха усилия, постараха се както по отношение на уроците, така и на дисциплината. Много съм доволна от тях и съм сигурна, че онези, които мъничко изостават, ще побързат да догонят другарчетата си.

Майката и таткото на Клотер изгледаха на кръв Клотер, обаче ние бяхме ужасно доволни, понеже беше супер това, което каза учителката.

— Може да продължите урока си, госпожице — рече директорът, — сигурен съм, че родителите на вашите ученици ще се радват да ги видят как работят в клас.

— Всъщност — поясни учителката — аз им дадох да решат една малка задачка. Току-що написах условието на дъската…

— Тъкмо това гледах — каза таткото на Клотер, — не ми се вижда лесна задачката…

— Отговорът е 362 яйца — обади се таткото на Алсест.

Тогава всички татковци и майки се обърнаха към таткото на Алсест, един дебел господин с много гуши. После таткото на Жоашен каза:

— Не искам да ви противореча, драги господине, но на пръв поглед ми се струва, че грешите… Позволете…

И той извади тефтерче от джоба си и написа нещо с химикалката си.

— Я да видим… я да видим — упорстваше таткото на Жоашен. — Черните кокошки снасят на всеки четири минути… Има девет черни кокошки…

— 362 яйца — рече таткото на Алсест.

— 7420 — каза таткото на Жоашен.

— Не е вярно! 412 — обади се таткото на Мексан.

— Как стигате до този отговор? — попита таткото на Йод.

— По алгебричен път — отвърна таткото на Мексан.

— Какво? — скочи майката на Клотер. — Дават им алгебрични задачи? На техните години? Сега разбирам защо изостават.

— Нищо подобно — възрази таткото на Алсест, — това е най-фасулска аритметична задача. Прави 362 яйца.

— Може да е фасулска, драги господине — рече таткото на Мексан с пресилено любезна усмивка, — това не пречи да бъркате.

— Да бъркам? Как бъркам? Къде бъркам? — попита таткото на Алсест.

— Госпожице! Госпожице! — рече Анян, като вдигна пръст.

— Тишина, Анян! — кресна учителката. — Ще вземете думата по-късно.

Изглеждаше притеснена учителката.

— Аз пък ги изкарвам 412 яйцата — каза татко на таткото на Мексан, — както и вие, драги господине.

— Ха! — рече таткото на Мексан. — Ама че разбира се, ще ти извади очите… Ох… Почакайте за миг… Объркал съм при смятането… Прави 4120 яйца… Сбъркал съм мястото на десетичната запетая!

— Я! Аз също! — каза татко. — Точно така — 4120 яйца е отговорът.

— Каквото и да казвате, но задачата е много мъчна — обади се майката на Клотер.

— Нищо подобно — възрази таткото на Алсест, — ето как разсъждавам аз…

— Госпожице! Госпожице! — извика Анян. — Аз го сметнах…

— Тихо, Анян! — рече учителката, като се блещеше.

И това нас ни учуди, понеже тя не се кара често на Анян, който й е любимец. А после учителката каза на нашите татковци и майки, че сега са видели какво правим в клас и е сигурна, че до един ще получим добри оценки на контролните. Директорът пък рече, че е време да си ходят, и татковците и майките се ръкуваха с учителката, а на нас ни се усмихнаха. Таткото и майката на Клотер за сетен път го изгледаха кръвнишки и всички си тръгнаха.

— Бяхте много послушни — похвали ни учителката. — За награда не се морете да решавате задачата.

И избърса черната дъска, и после, понеже звънецът изби за междучасие, ние излязохме. Не всички, защото учителката рече на Анян да остане, имала да му говори.

А ние в двора си казахме, че учителката вярно постъпи страшно мило, дето спази обещанието си и не ни посрами пред нашите татковци и майки.