Рьоне Госини
Малкият Никола` тръгва пак на училище (11)

Урокът

Когато у дома узнаха, че имам най-слабата оценка на контролното по аритметика, се разрази буря! Като че ли аз бях виновен, задето Клотер е болен и отсъства в деня на контролното! Ами така де, все някой трябва да е на опашката, като го няма него!

Татко много писка, рече, че хубаво бъдеще съм си готвел, ай, ай, ай, и че той за какво така се бъхтел, като съм изкарал такива оценки, явно умът ми бил само в игрите и не съм се замислял, че един ден него вече няма да го има, за да се грижи за мен, и че той на моите години бил все първенец и неговият татко страхотно се гордеел с моя татко, та се питал дали няма да е по-добре отсега да ме даде да уча занаят, какъв да е, вместо да упорства да ме праща на училище, пък аз рекох, че много ще ми хареса да уча занаят. Тогава татко се разкрещя и наговори сума ти злобни неща, а мама рече, че била сигурна, много съм щял да се старая, за да изкарам по-добри оценки в училище.

— Не — отсече татко. — Би било твърде лесно, няма да му се размине току-така. Ще му взема частен учител, колкото и да струва, но не искам да казват, че синът ми е малък кретен. В четвъртък, вместо да ходи на кино да гледа щуротии, ще взема уроци по аритметика. От голяма полза ще му е.

Тогава аз се разревах, взех да пищя и да раздавам ритници де що сваря. Казах, че никой не ме обича и че ще убия всички и после ще се самоубия, а татко ме попита дали искам да ми хвърли един хубав бой. Тогава аз се нацупих и мама рече, че заради вечери като тази остарявала с няколко години, и отидохме да вечеряме. Имаше пържени картофки. Супер.

На другия ден татко обясни на мама, че Барлие — той е приятел на татко от службата — му препоръчал някакъв учител, дето бил син на един негов братовчед и, казват, бил цар по аритметика.

— Той е студент — рече татко. — За пръв път дава частни уроци, но по-добре така, има младежки дух и не е някой мухъл. Пък и условията са доста изгодни.

Пробвах се да поплача още малко, обаче татко се облещи страшно и мама каза, че ако пак подхванем снощната сцена, ще напусне къщата. Затова нищо повече не казах, но се мусих яко чак до десерта (крем брюле!).

И после, в четвъртък следобеда на вратата се позвъни, мама отиде да отвори и въведе един господин с огромни цайси, дето приличаше на Анян, само че по-стар, но не много повече.

— Аз съм господин Казалес — рече господинът. — Идвам за уроците.

— Чудесно, чудесно — рече мама. — Аз съм майката на Никола̀, а това е вашият ученик. Никола̀, ела да поздравиш своя учител.

Господин Казалес и аз се ръкувахме, без да стискаме. Ръката на господин Казалес беше цялата мокра. Аз мъничко се боях и мама ми рече да заведа господин Казалес в стаята си, та да ми предаде урока. Влязохме в моята стая и седнахме пред моето чинче.

— Е и… — рече господин Казалес, — какво правите в училище?

— Ами… играем си на Ланселот — отвърнах.

— Ланселот ли? — попита господин Казалес.

— Да, до миналата седмица си играехме на „ловец и дивеч“ — поясних, — обаче Бульона — това е нашият възпитател — ни конфискува топката и нямаме повече право да носим други в училище през този срок. Та на Ланселот си играем, като един застава на четири крака, ето така, това е конят, и другият го възсяда, това е рицарят. И после рицарите се пердашат с юмруци по носа. Йод я измисли тая игра, а пък Йод…

— Елате си седнете на мястото! — рече господин Казалес, като се пулеше зад очилата.

Тогава аз отидох да си седна на мястото и господин Казалес ми рече, че не ме питал какво правим в междучасието, а в часа по аритметика. Стана ми тъпо, не мислех, че ще се впрегнем тутакси на работа, хоп и айде.

— Учим за дробите — казах.

— Добре — рече господин Казалес, — покажете ми тетрадката си.

Показах му я и господин Казалес погледна тетрадката. Погледна мен, свали си очилата, избърса ги и пак погледна тетрадката.

— Това едрото в червено го написа учителката — обясних.

— Аха — рече господин Казалес. — Да почваме тогава. Що е дроб?

Понеже не отговорих нищо, господин Казалес рече:

— Това е число…

— Това е число — казах.

— Изразяващо една или повече…

— Изразяващо една или повече — казах.

— Части от единицата…

— Части от единицата — казах.

— Разделена на колко? — попита ме господин Казалес.

— Не знам — отговорих му.

— Разделена на равни части!

— Разделена на равни части! — казах.

Господин Казалес си попи челото.

— Тъй — рече, — да вземем примери от практиката. Ако имате торта или ябълка… Или по-скоро не. Имате ли играчки тук?

Отворихме шкафа тогава, изпадаха сума ти играчки и господин Казалес взе шепа топчета, които сложи на пода, и се разположихме на килима.

— Тук са осем топчета — рече господин Казалес. — Да предположим, че тези осем топчета съставляват едно цяло. От тях вземам три. Изразете ми с дроб какво представляват тези топчета спрямо цялото… Това е равно…

— Това е равно — рекох.

Господин Казалес си свали очилата, избърса ги и видях, че леко му трепери ръката. По това ми заприлича на Анян, който също трепери, като си сваля очилата, за да ги бърше, защото все се бои да не му шибнат някой, преди да е сварил да си ги сложи.

— Да опитаме друго — предложи господин Казалес. — Ще поставим една до друга десет релси…

Поставих десетте релси, за да образуват кръг, и попитах дали мога да сложа върху тях локомотива и товарния вагон, последния, дето ми е останал, откакто Алсест настъпи пътническия вагон. Алсест е едно много тежко приятелче.

— Щом искате — рече господин Казалес. — Добре. Тези десет релси представляват десетте части на кръга. Сега, ако взема една релса…

— Влакът ще дерайлира — казах.

— Ама аз не ви говоря за влака! — изкрещя господин Казалес. — Не сме тук да си играем на влакче! Ще го махна оттук това влакче!

Толкова изглеждаше сърдит господин Казалес, че се разревах.

— Нямам нищо против да си играете двамата, но поне не се карайте!

Това го бе изрекъл татко. Беше влязъл в стаята и господин Казалес го гледаше с изблещени очи и с локомотива и товарния вагон в ръце.

— Ама аз… ама аз… — запелтечи господин Казалес.

Помислих си, че ще се разреве и той, и после каза: „Тюх, да му се не види!“ Стана от килима и си тръгна.

Никога повече господин Казалес не се върна. Татко се скара с господин Барлие, обаче на мен ми потръгна: Клотер оздравя и вече не съм последен в класа.