Рьоне Госини
Малкият Никола` тръгва пак на училище (1)

Пак е време за училище.

Мама каза, че утре сме щели да идем да купим разни неща за новата учебна година.

— Какви неща? — попита татко.

— Ами много неща — отвърна мама. — Освен всичко останало нова чанта, кутия за моливи, а, да, и обувки.

— Пак обувки ли? — викна татко. — Не може да бъде! Яде ли ги това дете?

— Не, но яде супа, за да порасте — рече мама. — А като расте той, и краката му растат.

На другия ден отидох с мама на пазар и малко се посдърпахме за обувките, понеже аз исках маратонки, а мама каза, че щяла да ми купи яки кожени обувки и че ако това не ми харесвало, сме щели да се приберем и татко нямало да е доволен.

Продавачът в магазина беше крайно любезен; даде ми да пробвам сума ти обувки, като обясни на мама, че всичките са супер, обаче мама все не можеше да се реши, а после хареса едни кафяви обувки и ме попита дали са ми удобни, и аз казах да, за да не обидя продавача, макар че обувките мъничко ме стискаха.

После мама ми купи страхотна чанта, а ние с чантите лудо се забавляваме след училище, целим с тях краката на приятелчетата, за да ги спъваме, нямам търпение да си видя пак приятелчетата, а после мама ми купи кутия за моливи, която наподобява калъф за револвер, с острилка на мястото на револвера, която наподобява самолет, гума, която наподобява мишка, молив, който наподобява дудук, и сума ти неща, дето наподобяват други неща, и с тях също има да правим маймунджилъци в клас.

Когато вечерта татко видя всичко накупено ми от мама, ми каза, че се надявал да се отнасям много грижливо с вещите си, и аз му казах да. Истина е, много съм грижовен към вещите си, нищо че острилката се счупи още преди вечеря, докато си играех да стрелям по мишката, и татко се разсърди, рече, че съм непоносим, откакто сме се върнали, и че с четири очи гледал пак да тръгна на училище.

Трябва да ви кажа, че учебната година е съвсем скоро, обаче аз, татко и мама се върнахме от ваканция преди доста време.

Много беше хубаво през ваканцията, чудно си изкарахме. Бяхме на море и аз върших големи щуротии; плувах много навътре, а после на плажа спечелих състезание и ми дадоха две списания с картинки и едно байраче. И освен това бях целият загорял от слънцето — много ми отиваше.

То се знае, като се прибрах у дома, ми се щеше да покажа на приятелчетата колко съм почернял, но това му е тъпото, като не си на училище, че приятелчетата ги няма никакви. Алсест — онзи, дето живее най-близо до нас и е най-добрият ми приятел, един дебеланко, дето все яде — не си беше тук. Алсест всяка година ходи с родителите си у чичо си, който има месарница в Оверн. И много късно заминава във ваканция, понеже за да иде у чичо си, трябва да чака чичо му да се върне от своята си ваканция на Лазурния бряг.

Господин Компанѝ, кварталният бакалин, като ме видя, ми рече, че съм ужасно сладък, приличал съм на меденка, и ми даде стафиди и една маслинка, обаче не е същото като приятелчетата.

Ама не е честно най-после, защото ако никой не го види, за какво ти е да имаш тен, и бях в адски гадно настроение, и татко ми каза, че нямало пак да правим цирк като други години и че не ме щял такъв непоносим, докато станело време за училище.

— Ще избелея съвсем до началото на учебната година! — рекох.

— Ама това вече му е мания! — кресна татко. — Откакто се е върнал от ваканция, само за тена си мисли!… Чуй, Никола̀, знаеш ли какво ще направиш? Ще идеш в градината да се печеш на слънце. Така няма да ми надуваш повече главата и като тръгнеш на училище, ще си истински Тарзан.

Отидох аз в градината, обаче, дума да няма, не е същото, като да си на плажа, още повече че беше облачно.

После мама ме повика:

— Никола̀! Какво правиш легнал на тревата? Не виждаш ли, че започва да вали?

Мама рече, че това дете ще я побърка, и аз се прибрах вкъщи. Татко, който тъкмо си четеше вестника, ме загледа и ми каза, че съм хванал хубав тен, а сега да съм идел да си попия главата, че съм вир-вода.

— Не е вярно! — изкрещях аз. — Хич даже не съм хванал тен! Искам пак да се върна на плажа.

— Никола̀! — кресна татко. — Ще ми доставиш ли удоволствие да се държиш прилично и да не говориш врели-некипели! Ако ли не, се качваш в стаята си без вечеря! Ясно ли е?

Тогава пък аз се разплаках, казах, че не е честно и че ще напусна дома и ще ида сам на плажа, и че по-добре да умра, отколкото да съм такъв бял, та мама дотича от кухнята и рече, че й омръзнало да слуша крясъци по цял ден и че ако така ни действа почивката, предпочитала да си остане вкъщи догодина, а татко и аз да сме си ходели сами на почивка, не държала чак толкова.

— Че нали ти настоя да отидем и тая година в Бен ле Мер — отвърна татко. — Всеки случай, не съм виновен аз, че сина ти го прихващат и е непоносим, като си е у дома!

— Татко ми каза, че ако ида в градината, ще стана като Тарзан — обясних аз. — Ама хич не съм вече изпечен!

Тогава мама се разсмя, каза, че ме намирала все още много черен, че съм нейният малък Тарзан и е сигурна, че в училище ще съм най-изпеченият от всички. И после ми рече да си ида в стаята да си играя, щяла да ме повика за вечеря.

На масата опитах да не му говоря на татко, но той взе да ми прави муцки и ме развесели, беше супер. Мама бе приготвила ябълков сладкиш.

А после, на другия ден, господин Компанѝ ни каза, че семейство Куртплак трябвало да си дойдат от почивка днес. Господин и госпожа Куртплак са нашите съседи, дето живеят в къщата току до нас и си имат момиченце, нарича се Мари-Едвиж и е колкото мен на възраст, с жълта коса и страхотни сини очи.

Е сега вече наистина ми докривя, понеже страшно ми се искаше Мари-Едвиж да ме види с хубав тен, обаче нищо не му казах на татко, понеже ме беше предупредил, че ако още веднъж му спомена за тен, зле ще си изпатя.

Грееше слънце, затова се настаних в градината и час по час тичах до банята да се видя в огледалото, но все не почернявах, та си помислих, че ще пробвам още веднъж в градината и ако пак си остана такъв бял, ще обадя на татко.

Тъкмо излязох в градината, колата на господин Куртплак спря пред тяхната къща, със сума ти багаж по покрива.

После Мари-Едвиж слезе от колата и като ме видя, ми махна с ръка за поздрав.

Аз пък цял се изчервих.