Савако Арийоши
Съпругата на доктор Ханаока (3)

III

Късно пролетта на третата година от смъртта на дядото Оцуги отново се яви в дома на семейство Имосе. Кае я чу да казва, че иска да говори с баща й. Саджихеи я покани в стаята, в която държеше разни документи и използваше за приемна. Тази стая беше отделена от другите помещения в къщата, за да може несмущаван да решава деловите въпроси. Кае нямаше как да разбере защо е дошла Оцуги — на жените и децата бе забранено да стъпват там. Тя съжали, че Тами не е вкъщи. Дойката беше отишла да й купи някакви конци. Измъчвана от любопитство, остана наведена над бродерията си, като се чудеше как да пита на другия ден баща си защо е идвала Оцуги. И през ум не й мина, че повод за посещението е тя самата.

Саджихеи Имосе също нямаше представа за какво е дошла Оцуги. Той я покани, защото в момента не беше зает, и подхвана радушен разговор. Макар да бяха минали три години, спомените за баща му го спохождаха често и го натъжаваха, затова бе настроен доброжелателно към всички, които някога са били близки със стареца. Въпреки че никога не бе прибягвал до услугите на съпруга на Оцуги, той попита любезно:

— Как е господин Ханаока?

Тя сведе глава и отговори:

— Съпругът ми тежко преживява кончината на вашия баща. Откакто баща ви почина, той просто е сломен. Днес съм дошла по негова поръка.

— Да, за какво става дума?

— Дошла съм да поискам дъщеря ви Кае за съпруга на сина ни Шин.

Саджихеи остана поразен. Чуваше ли се тази жена? Забравила ли бе, че семейство Имосе произхожда от известния едноименен род, построил величествения замък в долината Таниширо в Нюдани? Не знаеше ли, че в още по-стари времена семейството му води началото си от славния род Имубе? Сега Имосе имаха годишен доход над сто и двадесет коку^[1] ориз. Приходите им растяха и от участието на Саджихеи в работата на съдилищата и в събирането на данъци. Земите им се простираха от Годжо до устието на река Кинокава. В тяхното имение отсядаше владетелят на Кишу, когато минаваше по тези места. Тази жена сигурно беше загубила ума си, за да иска той, Саджихеи Имосе, произхождащ от такъв знатен род, да се сроди със семейството на беден лекар! С лице, изкривено от подобие на усмивка, той отвърна:

— Това е доста неочаквано, не сме мислили…

Но Оцуги без ни най-малък признак на смущение се зае да обяснява защо семейство Ханаока желае да вземе за снаха Кае. Саджихеи неволно се заслуша. Тя изброяваше какви качества трябва да притежава съпругата на един лекар:

— Да бъде здрава преди всичко. Необходимо е също да не е малодушна. Освен това — да проявява разбиране за задълженията, които има един лекар. Хората не страдат само в приемните часове. Лекарят трябва да се отзовава, когато и да го потърсят — било то денем или нощем. Ако са го извикали някъде, съпругата му поема работата, докато се върне. Например ако дойде някой тежко болен или наранил се човек, тя трябва да знае как да му окаже първа помощ. Една сърцата, твърда жена не изпада в ужас, ако види кръв или грозен недъг. Тя почиства раната и прави всичко друго необходимо. — Оцуги не спираше дори да си поеме дъх. — Дъщеря на земеделец например би ли могла да се справи със задълженията на лекарска съпруга, след като знае само да копае и сее? Жените понякога се приспособяват към новата среда, след като се омъжат — съгласна съм, така е. Но все пак ми се струва, че когато едно момиче от малко не е научено на нужното, после не може да се очаква кой знае какво от него. Дъщеря на търговец също не би могла да е лекарска жена — в семейството на един лекар никой не трябва да се блазни от мисълта за печалба. Какво да правят тогава онези болни, които не могат да си платят? Болестите, както знаете, не подминават ни бедни, ни богати. Една лакома за пари жена ще хвърли лоша сянка върху съпруга си, който е воден от най-благородни помисли, не е ли така?

Думите й се лееха в непресекващ поток. Саджихеи я слушаше като в захлас.

— Да не говорим за дъщерите на занаятчиите и за това как са научени само да използват хората! Съпруга от такова потекло ще гледа на учениците и помощниците на лекаря като на чираци. Ето така стоят нещата. Нито дъщеря на земеделец, нито на търговец, нито на занаятчия може да бъде лекарска жена!

Думите й — оскърбителни, изпълнени със смайващо високомерие — можеха да изкарат от кожата и най-благодушния човек. Ако на нейно място беше Наомичи, щеше да е намерил пътя към къщи, преди да е изрекъл и половината. Но Саджихеи, сякаш омагьосан от Оцуги, седеше безмълвен. Тя продължи:

— Казах ви всичко това, защото зная, че аз самата така и не станах истинска лекарска жена. Причината е, че отраснах сред земеделци, търговци и занаятчии. Съпругът ми е усвоил най-доброто не само от нашата, но и от чуждестранната медицина, но не е постигнал много. Може би защото аз не бях добра съпруга за него. И до ден-днешен полагам всички усилия, но някои неща само с желание не се постигат… Синът ни Умпеи замина пролетта за Киото да учи медицина. След три години ще се върне. Като майка аз съм длъжна да му намеря подходяща съпруга, която да го насърчава, за да достигне висините на своята професия. Като не можах да бъда достойна за лекарско семейство, трябва да изпълня поне това свое задължение…

Без да даде възможност на Саджихеи да се обади, Оцуги продължи:

— Разбира се, не може и сравнение да става между почитания род Имосе и моето семейство. Зная, че ще погледнете на предложението ми като на оскърбление, а държането ми ще сметнете за непочтително. Но аз ви моля за едно. Попитайте дъщеря си Кае какво би предпочела — осигурен, спокоен живот в някое заможно семейство или живота от мечтите си? Може би тя ще избере да издигне от колибата замък? Чувала съм, че дъщеря ви е възпитана, както подобава на девойка от семейство като вашето, и се радва на добро здраве. Сигурна съм, че е подходяща за съпруга на сина ни.

Добродушен, мек по характер, Саджихеи никога не изливаше гнева си върху жена или дете. Като се поотърси от смайването, той изчака Оцуги да довърши думите си — дан към съпруга й, на когото се чувстваше донякъде задължен, и великодушен жест от страна на селски старейшина. Когато най-после тя млъкна, отговори й кратко:

— Ще ви дадем отговор, след като размислим. Предложението ви дойде така неочаквано.

Съпроводи я до портата любезно усмихнат, макар да нямаше и най-малкото намерение да обмисля предложението й. Вече бе решил да изпрати веднага по някого от слугите писмо с категоричен отказ.

На вечеря Саджихеи спомена за посещението на Оцуги, като се пошегува със старата пословица, че хартиеният фенер не трябва да се мери с медната камбана. Той заговори за случката само колкото да каже нещо на масата — и без това не бе имал намерение да се съветва с жена си за „предложението“.

— Наомичи с налудничавите си брътвежи сигурно е заразил Оцуги — каза Саджихеи развеселен. — Станала е по-голяма бъбрица и от него. Трябва да се е побъркала от сметки и кроежи как да ожени сина си.

Жена му го изслуша, без да каже нищо. Той реши, че въпросът е приключен.

Същата вечер и Кае научи защо бе идвала Оцуги. Случи се така, че прислужницата, която беше сервирала на вечеря, бе чула какво говори господарят и разказа на Тами, а тя на свой ред предаде новината на младата господарка. Кае бе обзета от радост и вълнение, каквито не бе изпитвала дотогава. В главата й се завъртя рояк въпроси — кога ли Оцуги за първи път е помислила за нея, с какво ли е привлякла вниманието й. В този момент чу Тами да казва, че баща й няма намерение да приеме предложението, и пребледня. Цяла нощ не можа да заспи.

Саджихеи също преживя известно вълнение. Това стана на следната утрин, когато жена му неочаквано повдигна въпроса отново. Започна с това, че Наомичи наистина едва побира своето голямо семейство в старата си къща и далеч не е богат — има само един помощник и една прислужница за домашната работа. После припомни, че макар родът Ханаока да бе живял от няколко поколения в провинция Кишу, местното общество го беше приело, след като Наомичи бе взел Оцуги за жена. Чак тогава, може би с покровителството на рода Мацумото, семейство Ханаока беше заело малко по-високо положение. Ето, и в техния дом Наомичи бе получил достъп едва след като се ожени.

— Хората ненапразно говорят колко е умна Оцуги — продължи жена му. — Ясно е, че каквото е постигнал Наомичи през последните години, се дължи на нея. Освен това досега не сме имали нито едно такова… определено предложение. — Личеше как тя много внимателно подбира всяка дума. — Не съм ли права? Дори държането на Оцуги да е било непочтително… Дъщеря ни би била щастлива, щом е толкова искана от това семейство.

Неочакваната загриженост на жена му накара Саджихеи да се замисли. Мина му през ум, че няма да е лесно да омъжи единствената си дъщеря. Кае вече беше прехвърлила първа младост, а той бе отказал няколко предложения — наистина до едно неподходящи. Още по-трудно бе да признае за себе си факта, че положението на Кае като дъщеря в семейство, у което отсяда владетелят на Кишу, беше някак двусмислено. Мина му през ума, че това може би е погубило възможностите й за подходящ брак. И сигурно беше станало причина жена му да погледне сериозно на предложението на семейство Ханаока. Саджихеи упорито бе пропъждал мисълта какво говорят хората за дъщерята на домакините на високия гост. Имаха всички основания да вярват, че гостоприемството на семейство Имосе стига дотам, дъщеря им да дели постелята с него. Не че това щеше да се смята за нещо позорно, напротив — за нея щеше да е чест да бъде харесвана от владетеля на цялата провинция, който бе и роднина на шогуна. Ако ли пък мислеха, че господарят никога не й е обръщал внимание, щеше да означава, че е грозна и няма защо да се гордее със своето целомъдрие. Саджихеи осъзна, че високото положение, вместо да огради дъщеря му от хорските приказки, бе я превърнало в тяхна мишена. Дори другите да смятаха, че владетелят на провинцията й е оказал високата чест, сигурно вече бяха преценили, че тя би останала само забава за една вечер, без възможности да се издигне поне до положението на любовница. Така стояха нещата, а Кае вече беше на двадесет и една година и все още живееше под бащин покрив без изгледи за добър брак.

Сбърчил чело, Саджихеи потъна в дълбок размисъл. Лекарите не принадлежаха към никое от четирите съсловия — самураи, селяни, занаятчии и търговци, но не можеше и съвсем да се пренебрегнат — те бяха образовани и изпълняваха благороден дълг пред обществото. Повечето от тях бяха втори или трети синове в заможни семейства. Обикновено преживяваха от ренти, а медицината бе за тях само допълнително занимание, нещо като начин на изява. Саджихеи си спомни, че Наомичи се хвалеше с произхода на семейство Ханаока, което водело началото си от известния през четиринадесети век род Кусуноки. Но всички Ханаока, живели в Нате, доскоро са били само прости селяни. Бащата на Наомичи беше първият, посветил се на медицината. Не, тези хора стояха много по-долу от семейство Имосе и нямаше да получат дъщеря му за снаха.

Саджихеи каза на жена си:

— Може би си права за Оцуги. Но я погледни Наомичи! Няма да забравя как накара Мацумото да му даде дъщеря си за жена — възползва се от нейната болест. Сигурно той е накарал Оцуги да дойде с такова предложение. Семейство Ханаока може да са свикнали да си взимат жени от заможни семейства, само че при мен това няма да мине!

Но жена му продължи да упорства. От настоятелния й тон можеше да се заключи, че и тя много бе мислила по въпроса.

— Защо да не предложим на семейство Ханаока да приемат Кае без чеиз? Казват, че Оцуги не донесла никакъв чеиз, родителите й дали само дрехи. Вижте само каква съборетина е къщата на Наомичи и колко е малка!

Докато Саджихеи се чудеше какво да отговори, неочаквано, без да е повикана, влезе Тами:

— Простете, че се намесвам в разговора ви, но трябва да ви кажа нещо. Кае е зле, просто не е на себе си. Снощи я попитах какво й е, ала не ми каза. Но аз мисля, че… иска да иде снаха у семейство Ханаока. Затова дойдох, да ви кажа.

Изненаданите родители попитаха как е научила Кае за предложението, но Тами, без ни най-малко да се смути, отговори с познатата поговорка:

— И стените имат уши.

— Кае познава ли Умпеи? — попита разтревожен Саджихеи. Оставаше дъщеря му да е влюбена!

Тами поклати глава:

— Не, не е виждала момчето. Тя много харесва майка му, онази красивата жена, дето идва вчера. Сега непрекъснато плаче… иска да й стане снаха. И снощи никак не е спала, ама не е мигнала…

— А откъде познава Оцуги?

— Е, кой не познава Оцуги и не се възхищава от нея? Тя произхожда от богато семейство — има ли човек да не го знае, — но не се оплаква от бедността, в която живее. Та нали заради нея хората се отнасят благосклонно към семейство Ханаока! Кае се радва, че Оцуги е избрала нея, ама плаче, щото може да не й разрешите да се омъжи за Умпеи.

Думите на Тами, макар и малко пресилени, предаваха тъкмо онова, което ставаше с Кае. Отначало Саджихеи се учуди, после се ядоса на жена си, защото реши, че се е наговорила с дойката.

— Какво толкова хвалите тази Оцуги? Ти можеш ли да посочиш друга жена, която да се е държала така непочтително?

— Може би е говорила откровено, за да няма недоразумение — показала е, че ясно си дава сметка кой къде стои. Вие сам казахте, че…

— Оцуги говореше така, като че ли медицината е най-важното нещо на света! Ако искаш да знаеш, това може да е лоша поличба и да ни сполетят болести!

— Хората са благодарни, когато има кой да им помогне, щом се разболеят, но после забравят, че са оздравели от лекарствата, и благодарят на всевишния. Бързо забравят за лекаря!

Думите й не звучаха много убедително за Саджихеи, защото откак бе починал дядото — вече три години, в семейството никой не беше боледувал. Пък и той никога не бе смятал, че лекарите заемат кой знае какво място в обществото. Но жена му продължи да настоява на своето — медицината била много важно нещо, лекарите спасявали живота на хората.

Разговорът ставаше все по-неприятен за Саджихеи, а и жена му бе не по-малко раздразнена. Като я гледаше как от време на време въздиша тежко, мина му през ума, че сигурно си припомня как са се оженили.

За майката на Кае животът в тази къща бе тежък от самото начало. Дълги години трябваше да слугува на роднините на мъжа си, надменни особи, преизпълнени с високомерие за това, че произхождат от стар род. Подчинила се бе на обичаите на семейството, а при всяко разногласие, заплашващо да прерасне в открит сблъсък, беше проявявала въздържаност. Но в първите години на семейния живот просто се задушаваше в стаите, населени с призраци от минали времена. Живяла беше осигурен живот без особени вълнения в благоденстващо семейство — точно както се бе изразила Оцуги.

Странното бе, че сега, докато лелееше надежди дъщеря й да бъде избавена от такива изпитания, тя — без да го съзнава — се държеше със снахите си така, както навремето бяха се отнасяли с нея.

Майката на Кае не познаваше семейство Ханаока, но доколкото можеше да съди от Наомичи и от вида на малката им къща, надяваше се, че Кае поне няма да се задушава там. Настойчивостта й пред Саджихеи се подхранваше от спомените за първите години у семейство Имосе и грижата за бъдещето на дъщеря им.

— А пък Умпеи, както казват всички, бил гордостта и надеждата на доктор Ханаока. Много се говори за него и някои предричат, че ще стане голям лекар. Баща му може да си има някои… слабости, но в случая е важен синът, а не бащата, нали?

— Аз пък съм чувал, че синът бил глупак — изръмжа Саджихеи.

— Е, и аз съм чувала какво ли не. Разправят, че веднъж намерил нещо на пътя и чакал там цял ден някой да дойде и да си го потърси. Казват също, че никога не отива на празненства, колкото и да го викат. И че ходи в планината не за дърва, а да събира разни семенца.

— Кое момче ще вземе да прави такива работи? Да не искаш да дадеш дъщеря си на малоумен?

— Хорските приказки или превъзнасят, или очернят. Знаеш ли — доктор Ханаока сам научил сина си да чете и пише, така че нямало защо да ходи в началното училище. Щеше ли да се научи на грамотност, ако не е с всичкия си? Някои казват, че той не бил глупав, ами напротив — необикновено умен.

— Както и да е, това момче сигурно нещо не е наред.

— Дим без огън няма. В слуховете все има някаква истина, а тя е, че…

— Напълно съм съгласен, дим без огън няма!

Но жена му не се предаваше:

— Дори да е глупав и умен едновременно! Това значи, че е даровит. Не забравяй колко е умна майка му!

Саджихеи не намери веднага какво да отговори и тя се възползва от мълчанието му, за да събере кураж и да изрече:

— Намирам предложението приемливо. Кае я поиска жена, която умее правилно да преценява и да предвижда нещата.

Докато Саджихеи се ядосваше на жена си, че е готова едва ли не да благодари на семейство Ханаока за високата чест, дойде му наум съкрушителен според него довод:

— А не ти ли се струва, че е смешно да седим и да говорим за тая работа, когато бъдещият младоженец току-що е заминал за Киото и както казва майка му, няма да го има поне три години? Това не е малко време. Може ли някой да каже какво ще стане дотогава? А дори и да се върне след три години, на колко ще е Кае тогаз? На двадесет и четири!

Саджихеи правилно бе предвидил, че това ще е най-важното за жена му. Оцуги и Наомичи, разбира се, не биха изпратили Кае при сина си в Киото. А майка й искаше да я омъжи още през тази година, защото бе много загрижена, че е прехвърлила възрастта за женитба. Тя наистина не намери какво да му отговори, а той побърза да изпрати човек от селската управа с официален отказ от името на семейство Имосе.

Но без ни най-малко да се смути, Оцуги изпрати по същия човек писмо, в което се казваше:

С ваше позволение бихме искали дъщеря ви да дойде в нашия дом още до края на тази година. Така ще бъде най-добре, за да може тя да привикне към живота в лекарска къща и когато синът ни Умпеи се върне, да го посрещне като член на семейство Ханаока. За нас ще бъде голяма радост да поемем уреждането на предварителна сватбена церемония и разгласяването й.

Родителите на Кае отново имаха пред себе си доказателство за проницателния ум на Оцуги. В писмото тя предлагаше още да дадат Кае без чеиз, защото къщата им и без това е твърде малка. Сякаш бе знаела какво си говорят Саджихеи и жена му!

Главната причина семейство Имосе и Ханаока да се сродят стана самата Кае. Когато разбра, че дъщеря му нито яде, нито спи, Саджихеи се видя принуден да се откаже от първоначалното си решение. Кае не гладуваше, за да накара родителите си да се съгласят. От вълнение, редуващо се с отчаяние, тя просто не можеше да поеме зрънце ориз. Чувстваше болки в гърдите и нощем не можеше да спи, та покрай нея се измъчи и Тами.

Една нощ Кае има видение: пред нея се разстила озарена от ярка светлина пътека, а в края й стои Оцуги като богиня пред вратите на рая^[2]. Обхвана я радостно вълнение, каквото не бе изпитвала дотогава в спокойния си живот под бащиния покрив. Но то трая само миг. Блясъкът угасна, пътеката изчезна и тя видя, че е в стаята си. Кае не се замисли за значението на това видение, но то така я порази, че загуби интерес към всичко наоколо. Тя не обвиняваше родителите си за нищо, просто изпадна в пълно безразличие.

Оцуги, която вярваше, че Кае се радва на добро здраве, би се изненадала, ако я видеше тогава. Пред очите на близките си тя слабееше все повече и повече, сякаш се топеше. Детинският начин, по който възприемаше нещата, наивността й бяха резултат от уединения живот в строгия самурайски дом. Изправена пред първия кръстопът в живота като жена, тя все още бе във властта на красотата на Оцуги. Младоженецът — Умпеи — нито веднъж не се яви в мислите й.