Вернер Гитт, Карл-Хайнц Ванхайден
Ако животните можеха да говорят (8)

Сивите китове — „прелетните птици“ на океана

Ние, сивите китове, държим рекорда по маратонско плуване. Приличаме на прелетните птици и всяка година изминаваме път с дължина 10 000 км от Северния Ледовит океан през Беринговия проток към Алеутските острови и Тихоокеанското крайбрежие на Америка до мексиканския полуостров Южна Калифорния. Точно на Коледа достигаме калифорнийския град Сан Диего. Ние не летим на клиновидно ято както златния дъждосвирец, а в стадо от 40 животни образуваме внушителна армада от сиви китове, която напредва неотклонно към целта си със 185 км на ден.

Защо тръгваме на толкова дълъг път, който заедно с връщането, възлиза на 20 000 км? Обърнете внимание, ако обичате: това е точно половината от дължината на екватора или разстоянието, което сте в състояние да изминете с автомобила си, ако го използвате често в продължение на цяла година. Мислите си, че ни привлича обилната храна? Не, не, напротив — там за нас няма почти нищо хранително. Ние постим, макар и принудително, доста дълго — в продължение на 6 месеца. Всичко това правим единствено заради нашето поколение — в края на януари се раждат малките ни и дотогава трябва да сме достигнали лагуните при Сан Игнасио на брега на Южна Калифорния. Сега разбирате и защо ние, сивите китове, почти всички имаме рожден ден в един и същи ден. Въпреки че нашите бебета още при раждането си са с дължина 4,5 м и тегло 1,5 тона, те все още нямат слой от мазнина, която да ги предпазва от студа на Северния Ледовит океан. На всеки 24 часа, благодарение на ежедневно впръскваната доза от 200 литра мляко, малките ни нарастват с 20 кг. В продължение на 8 месеца нашите бебета поемат това изключително хранително мляко. Малкото ни тренира в „детската стая“ на Бая и за два месеца става издръжлив плувец, за да бъде достатъчно подготвено за връщането в далечния Север. Всичко това става при пълен пост на майката. Дори бащите участват в далечното пътуване, постейки. Ние се нуждаем от тях, от една страна, за да ни защитават на връщане от агресивно настроените косатки, а от друга, когато пристигнем, за съвсем кратко време ние преживяваме нашия любовен период. След завръщането в Северния Ледовит океан гладът ни естествено е ненаситен, тогава ние отново загребваме стотици килограми раци и трупаме внушителен слой сланина, дебел много дециметри — блубер. От този блубер се нуждаем не само като изолация от студа, но и за следващото пътуване, предприемано в точно определено време. Той ни служи като хранителен резерв, от който не можем да се откажем по време на постите.