Вернер Гитт, Карл-Хайнц Ванхайден
Ако животните можеха да говорят (15)

8. 150 000 и аз

Не ви ли харесвам? Но, чуйте! В края на краищата и аз съм оригинално творение на Създателя, както и вие. Няма нужда да ме гледате от високо с такова презрение. Аз съм създаден така съвършен, както и вие, но са ми поверени други задачи. Затова и Създателят е трябвало да ми даде друга форма. И освен това аз съм по-важен за вас, отколкото предполагате! Ако имате търпение да ме изслушате, ще се стъписате — и в бъдеще ще гледате на мен с по-голямо уважение.

Детската ми стая

Първото, за което мога да си спомня, е каучуковидна, затворена в двата си края превръзка през корема, в която растях добре защитен. Въпреки това я напуснах, когато се почувствах достатъчно силен. Моето същинско жилище е почвата, в която садите домати и краставици, върху която играете футбол и строите къщите си. Там копах усърдно. Жилището ми е разположено дълбоко — 1,5 м. под повърхността. С това аз постигам „средни резултати“. Световният рекорд за червеи, доколкото знам, е 8 метра. Жилището си използвам само два пъти в годината — в студената зима и в горещото лято. Тогава аз се свивам удобно на пръстен и чакам по-добри времена.

Моето име

Чувствам се особено добре, когато вали. Тогава земята е приятно рохкава и аз с удоволствие се измъквам на повърхността. Затова се казвам дъждовен червей, ако все още не сте разбрали. Но вие може да ме наричате и „Lumbricus terrestris“. Това звучи по-научно, но означава същото. Някои ми казват „долен червей“, но не защото съм направил нещо долно — такова нещо никога не бих направил! „Долен“ означава само „обикновен“. Наистина съм съвсем обикновено, но въпреки това чудно творение на Създателя.

Някои от вас имат проблеми с това, че се усещат като „обикновени“ хора. Те се чувстват излишни и може би роптаят срещу Бога. Какво си мислите! В обикновеното се крият толкова много чудеса, че изобщо не можем да спрем да се учудваме, ако веднъж сме започнали. И освен това, Божият свят не може да се състои само от необикновени създания; той се нуждае от известно количество обикновени, такива като вас и мен.

Моята техника на ровене

Между другото, замисляли ли сте се за моята техника на ровене? Може би вече сте се чудили, как го правя. В крайна сметка нямам лопатки за копаене като къртицата или багера. За тази цел използвам своя силен, заострен ръб на главата си. Той е направен толкова фино, че може да проникне в най-малките пукнатини. Аз притискам главата си в пукнатината, напрягам след това мускулите, с които богато ме е снабдил моят Създател и разтварям земята като с клин.

Може би се питате как го постигам, след като нямам скелет, за което вероятно знаете. Моят Конструктор е измислил нещо специално. Когато искам да задействам истински мускулите си, се нуждая от опора, тъй като действието винаги предизвиква противодействие. Това може би сте го учили по физика. Така че моят мъдър Създател ме е снабдил с две възглавнички за налягане, които са разположени във всеки един от многото ми сегменти (опитайте да ги преброите!), които са подредени около средното черво. Учени са измерили, че в тези водни торбички се създава свръхналягане от 1560 Ра (= 1,54% от атмосферното налягане), когато аз истински напрегна мускулите си. Но не искам да ви отегчавам повече със сложни подробности.

Начинът ми на придвижване напред

Трябва да знаете още нещо: наблюдавали ли сте как се придвижвам напред по земята? Вече сте забелязали, че мога да свивам и разтягам сегментите си. Но онова, което със сигурност все още не сте видели, това са „котвите“, които аз всеки път „хвърлям“ от двете си страни, когато удебелявам някой от своите сегменти. Като се придвижвам, аз се захващам за повърхността на земята с два чифта къси четинки, разположени от двете страни на тялото ми. Така „закотвен“, аз мога да обтегна предните сегменти и по този начин силно да се отблъсна напред.

Но за да не си създадете погрешна представа: тези четинки не са остатък от предишна космена покривка. Моите предци са били също толкова гладки, колкото и аз, тъй като и те са били конструирани за нашия начин на живот. Какво мога да предприема на земята с космена покривка? Моите осем закотвящи четинки на всеки сегмент не ме смущават, защото те са скрити много практично в джобчетата на кожата, когато не ги използвам.

Мислите ли, че всичко се е развило от само себе си? Не вярвате обаче, че ръчният ви часовник се е конструирал от само себе си! Аз съм много по-сложен от един часовник. Това имам предвид! Освен това вашият часовник не може да се размножава — но затова пък аз мога! Принципът на размножаването е толкова сложен, че не искам повече да ви отегчавам с това.

„Колко съм нищожен“

Сега е времето да кажа още нещо за себе си: сега съм на около една година и съм дълъг 20 см. Някои от моето семейство могат да станат дори на 10 години. Нашите най-големи роднини живеят в Австралия. Те успяват при диаметър 3 см да достигнат дължина 3 метра — страхотно, нали?

Мозъкът ми се намира над глътката. Той, разбира се, е по-малък от вашия, но по принцип функционира по същия начин. Или мислите, че не се нуждая от него? Но тогава обяснете, защо, когато бързам, аз извършвам три вълнообразни движения, заключаващи се в последователно съкращаване и удебеляване на тялото?

Окото ми е само светлочувствително място в предния ми край. Създателят е знаел, че не се нуждая от повече. За какво ми е сложно око? Трябва ми само да разпознавам кога съм достигнал до повърхността и кога отново трябва да се заровя надълбоко. За мен слънчевата светлина е опасна, тя може дори да ме убие. Въпреки това мога да понеса изсушаване на тялото до 70% от теглото си, а от друга страна, да преживея сто дни под вода. Едва ли ще можете да ми подражавате!

Моите врагове.

Не ми е приятно да говоря за враговете си. Но, ако искате да ме разберете правилно, трябва да чуете и това, защото то е свързано с едно от най-удивителните ми качества. Не можете да ме убиете, като отрежете парченце от мен. При определени условия аз мога да възстановявам липсващите части. Моят Създател е програмирал гените ми така, че например задната ми част да пораства отново, ако е откъсната при нещастен случай. Но сега ще ви учудя още повече: дори главата ми, с всичко, което е в нея, може да се възстановява. Но моля, не ви разказвам приказки за чудовища! Това е чиста истина! За съжаление, моите врагове, къртиците, се възползват от това. Те ме хващат, когато попадна в техните тунели. Тогава ми отхапват главата и три-четири сегмента, при което аз се обездвижвам и те ме залепят по стените на техните хранилища. Един полски биолог веднъж е преброил 1200 червея в един такъв ужасен склад. Но ако през зимата успея да избягам от лакомията на къртицата, тогава имам още един шанс да се измъкна. Ако междувременно главата ми се е възстановила, мога доста бързо да напусна опасното място. За съжаление къртицата не е единственият ми враг. Бих могъл да ви разказвам още за ужасни преследвания и мъчения, в които дори вие… но от тактичност няма да говоря за това.

Знаете ли, че и ние трябва да страдаме поради грехопадението? Това, което вашият предшественик е извършил, засяга всички нас. Затова ние копнеем за освобождението на цялото творение от „робството на тлението“. Прочетете в Библията, а именно Римляните 8:19–23.

Моята храна

Но засега в този свят трябва да изпълнявам една задача. Създателят ми е поръчал да разравям и да торя почвата. Затова моите тунели пресичат плодородната земя. Ако на някои места тя е толкова твърда, че аз не намирам пукнатина, за да се промъкна, тогава аз просто „плюя“ върху нея. Когато се размекне, на бърза ръка я поглъщам. Изобщо, това е моят метод да проникна в по-дълбоките слоеве на почвата. По този начин аз мога да погълна шума и други органични вещества. Не можете да си представите, какво ли само не минава през червото ми! Остатъците от това ще откриете като малки купчинки върху повърхността на земята. Не трябва да се гнусите от тях! Това е най-качествен хумус.

Моите постижения

Учени са изчислили, че ние произвеждаме за 24 часа повече от 100 кг хумус в 1 хектар добра почва. Годишно това са 40 тона, които разпределяме равномерно по повърхността. Разбира се, сам не мога да се справя. На площ колкото футболно игрище заедно с мен живеят още около 150 000 други червеи. Върху сочни ливади може да са дори няколко милиона.

Ако искате да ни претеглите всички заедно, разбира се, ще се затрудните. Ние ще тежим най-малко 500 кг. Това са килограмите месо, които ще получите, ако изхранвате едър добитък на същата площ.

Във всеки случай специалистите ни хвалят заради невероятните постижения при разравянето и преработката. Ако ни оставите малко време, да речем 300 до 400 години, то можете да бъдете сигурни, че цялата маса на земята на дълбочина 40 см ще е преминала през червата ни.

Така изпълняваме поръчението, което ни е дал Творецът. Нашето съществуване, колкото и невзрачно да ви се струва, служи за Негова прослава.