Лесли Даунър
Последната наложница (6)

II

Звънчетата в края на коридора иззвъняха. Тънкият, слаб звук още вибрираше, когато четири барабана проехтяха един след друг откъм укрепленията на замъка, отбелязвайки часа. По-възрастните, придворните дами и жените проповеднички от двете страни на вратата коленичиха.

Сачи също беше коленичила и се взираше в татамито. Тя чу как със стържене беше издърпано от ключалката желязното резе и как изскърца и се отвори голямата врата. Настъпи дълга тишина, последвана от приглушено дрънкане на стомана. Сред хора от гласове звучаха непознати плътни мъжки басове — първите, които Сачи чуваше от близо четири години. Наред с потропването на женски крака и шума на коприната се чуваха приглушените стъпки по постелките татами, по мъжки отривисти, и се усещаше мирисът на екзотични тежки парфюми. Времето минаваше болезнено бавно. Гласовете и уханията приближиха. Комплиментите, разговорите и смехът станаха по-отчетливи. Полека-лека твърдите мъжки стъпки напредваха. После се спряха точно пред нея.

— Това ли е тя? — попита нечий глас. Думите прозвучаха странно архаични. Сачи никога не беше чувала официалната лексика, която само шогунът можеше да използва, и тя с голямо усилие проумя какво казва той.

— Вдигни глава, дете — просъска мадам Цугуко, главната придворна дама на принцесата, коленичила точно зад Сачи. — Поздрави Негово величество!

Сачи вдигна глава само колкото да види чифт бели къси чорапи. После за миг погледна по-нагоре. Погледът й срещна чифт озадачени кафяви очи. Тя бързо наведе лице, толкова притеснена, че ушите й пламнаха.

Настъпи дълга тишина.

— Как е името й? — попита гласът.

По коридора пробяга шепот, подобен на шума на поле с летни треви. Мадам Цугуко се засмя със звънък сребрист смях.

— Господарю, това смирено дете е Юри от рода на Суги, знаменосецът на даймьото от Огаки — рече тя, използвайки официалното име на Сачи. — Тя е под моя закрила.

Сачи продължи да трепери дълго след като стъпките и уханията бяха отшумели и чу как вратите на покоите на шогуна се отварят и затварят.

Тя последва мълчаливо придворната дама обратно до апартамента на принцесата, като не спираше да мисли. Беше нарушила най-важното правило. Беше вдигнала лице към човек с по-високо положение дори от по-възрастните — мадам Цугуко и Всесилната, към Негово величество шогуна, който беше по-скоро бог, отколкото човек. Принцеса Кадзу, разбира се, имаше по-висок ранг дори и от него. Но това беше различно. Сачи принадлежеше на принцесата. Тя я беше избрала и я държеше близо до себе си. Погрешно ли беше разбрала? Дали мадам Цугуко не я накара нарочно да направи такова нарушение на протокола?

Още по-странно беше, че Негово величество е млад. Тя винаги бе мислила, че човек с толкова власт и знания, който никога не бива да бъде виждан от простосмъртните, трябва да е дори по-стар, груб и по-страшен от старши съветниците, които понякога й даваха сведения за една или друга знатна дама.

Освен това мислеше и за Фую. Защо тя беше там и в толкова пищна премяна? Това я объркваше. Пристъпяйки с птичи стъпки по коридорите, свела срамежливо рамене, както я бяха учили, Сачи чувстваше, че се задушава от протокола и всичките правила. Да можеше да захвърли диплите плат, да тича и да скача, както правеше някога. Трябваше да говори с Таки, своята приятелка. Тя разбираше всичко; щеше да знае отговорите.

Мадам Цугуко също мълча, докато стигнаха покоите на принцесата. Там тя скри Сачи зад параваните и я накара да коленичи.

— Е, скъпа — рече тя. — Каква късметлийка си! — явно беше много доволна.

Сачи никога не я беше виждала да се държи по друг начин, освен надуто и с гордо снизхождение.

— Ти се справи много, много добре. Родителите ти ще се гордеят с теб.

Почти забравяйки за обучението, Сачи я гледаше смаяна.

— Изглежда, Негово величество прие предложението на Нейно височество. Разбира се, нещата трябва да се уредят по съответния начин. Негово величество показа своето желание, както чу и сама, а Нейно височество даде своето разрешение. Писмото незабавно ще бъде написано и изпратено на емисаря на Негово величество. Ела при мен довечера, когато слънцето започне да залязва, и аз ще те инструктирам и подготвя.

— Ще ме подготвите? За какво?

— За невинността на това дете — рече мадам Цугуко и тихо се изсмя. — Ти си повишена в помощничка от среден ранг. По желание на Негово величество Нейно височество те подарява на него като прощален дар, да му бъдеш наложница.

Наложница! Сачи сведе лице към пода.

— Аз не съм достойна за такава чест — прошепна тя.

После, осъзнавайки напълно значението на думите, остана като гръмната.

— Мадам… Ваше благородие… Това е прекалено голяма чест. Нейно височество винаги е била далеч по-добра с мен, отколкото заслужавам. Нямам по-голяма амбиция от тази да служа на Нейно височество — отрони тя. — Моля ви, изберете някоя друга. Не мен, Ваше благородие. Моля ви, не ме карайте! Знам, че няма да се справя. Не съм наясно какво да правя. Не съм готова. Не знам нищо. Не знам абсолютно нищо.

— Дете! Недей да подлагаш на съмнение нашето решение! — строго рече Цугуко. После смекчи глас. — Наясно съм, че още си малка и не знаеш нищо за света. Но трябва да разбереш, че това е най-голямата чест и най-добрата възможност за всяко момиче, особено за момиче с твоето потекло. Всичко се случи много бързо. Нямах време да те науча на повечето от нещата, които трябва да знаеш. Но това е хубаво. Твоята невинност е чарът ти. Негово величество тръгва утре за Осака, затова ще отложим официалната церемония на съюза до неговото завръщане. Ако успееш да се харесаш на Негово величество, кракът ти твърдо ще стъпи върху пода на инкрустирания с камъни паланкин. Повярвай, повече никога няма да имаш такъв шанс.

Ние зависим от теб — добави тя със строг глас. — Довечера отиваш при Негово величество.

Сачи все още стоеше на колене и се чувстваше замаяна, когато на вратата се чу шум. Беше Всесилната. Тя никога не се беше приближавала до покоите на принцесата. Чу се шум на коприна от падналите на колене придворни дами. В следващия миг тя се появи зад паравана. Красивото й лице беше сковано и само една вена пулсираше на челото й. Обърна се към мадам Цугуко.

— Е — промълви тя и зае властна стойка. — Трябва да се гордееш със себе си. Ти се справи добре, ти и тази твоя наложница, като пробута това същество, това намерениче, на сина ми!

Мадам Цугуко беше коленичила. Поглеждайки нагоре, тя вдигна вежди и сбърчи чело в израз на лъжливо смирение.

— Каква изненада! — рече тя — За нас е голяма чест, че почетохте нашите скромни покои с благородното си присъствие. Много ви благодаря за поздравленията. Разбира се, не е нужно да ви напомням, че мадам Юри е осиновената дъщеря в рода на Суги, знаменосеца на даймьото от Огаки.

— Тя може да се е издигнала, но ние знаем откъде идва — сряза я Всесилната и страните й се зачервиха. — Тя е животно, неграмотна тиква. Видяхме я, когато я доведохте тук. Дори не можеше да говори като човешко същество.

— Успокойте се, госпожо. Ваше благородие знае много добре, че отчаяно търсехме наложница, която да роди на Негово величество син. Вие също бяхте загрижена за това. Много лошо ще бъде от наша страна, ако регентът, господин Иошинобу, трябва да вземе властта. Няколко пъти пристъпяхме към процес на избор, но Негово величество отхвърли всички придворни дами, които избрахме. Въпреки това — продължи мадам Цугуко — кой знае защо това скромно момиче му хареса. Да благодарим на боговете.

— Това е позор за рода на Токугава — сряза я Всесилната.

— Сигурна съм, че не сте забравили, госпожо, че мадам Тама, майката на петия шогун и любимата съпруга на третия шогун, принц Иемицу, започва живота си като дъщеря на бакалин, твърде ниско социално положение дори за да влезе в присъствието на Негово величество.

Гласът на мадам Цугуко звучеше сякаш бе захаросан.

— Тя беше, сигурно помните, помощничка, пратена да помага в банята на Негово величество, когато негова светлост я хареса. Шестият шогун, принц Иенобу, беше дете на толкова ниска простосмъртна, че тя дори не можеше да получи статут на официална наложница. Негово величество, ако позволите да ви напомня, трябвало да бъде отглеждан тайно от васал. После и мадам Раку, майката на четвъртия шогун. Нека помисля. Не беше ли баща й продавач на дрехи втора ръка?

— Достатъчно, достатъчно!

— Във всеки случай това не е наша работа. Вие присъствахте, когато Негово величество сам избра нашата кандидатка, а не вашата.

— Той е момче — просъска Всесилната. — Не знае нищо. Вие сте го омагьосали.

— Знаете също много добре, че е задължение на Нейно височество да предложи на Негово величество държанка като дар. Виждате, че нямате никакво основание да се оплаквате.

Тя постави ръцете си върху постелката от ароматна оризова слама — събраните върхове на пръстите й се докосваха.

— Много благодаря, че ни удостоихте с посещението си — рече накрая, допирайки чело в ръцете си.

— И сте я научили на изкуството на спалнята, така ли? Не мисля. Момичето е една селяндурка. Няма да се задържи дълго!

С тези думи Всесилната изхвръкна от стаята.

Когато вратата се затвори и стъпките й заглъхнаха, мадам Цугуко се обърна към Сачи със свито от загриженост аристократично лице.

— Какви жестоки и необмислени думи! — рече тя. Сачи никога не я беше чувала да говори толкова развълнувано. — От всички нас се очаква да покажем уважение към госпожа Теншо-ин, но тя отива твърде далече. Този път тя загуби битката. Не се натъжавай, мила! Не мисли за нейната коварна завист! В мига, когато те видя за първи път, Нейно височество разбра, че мястото ти не е там, на село. Разбра, че съдбата ти е друга, не си една от нас. Негово величество е млад и добре възпитан, той не държи на игрите с жени. Мадам Теншо-ин и старейшините му предложиха доста красиви жени с благородна кръв, владеещи добре кокетството, но той ги отпрати всичките. Нейно височество го познава много добре. Тя е разбрала, че ти с красивото си лице и чистото си сърце ще отговориш на вкуса му. Не се плаши. Нейно височество и аз имаме пълна вяра в теб. Но внимавай. До довечера стой тук, в кралските покои. Знае ли човек към какво може да прибегне една жена от ревност?

Сачи още стоеше на колене. Тя много пъти беше ставала мишена на злостни забележки като тези на Всесилната. Беше проумяла, че женският дворец е коварно място, където жените могат да ти се усмихват, а после да изрекат думи, които като с кама се забиват в корема ти. Независимо от това, че беше официално осиновена от самурайско семейство, всеки знаеше откъде произхожда. Много от придворните дами на принцесата и от женския дворец бяха присъствали, когато Нейно височество я видя и я хареса. За тях тя беше диво същество, животинче, което принцесата кой знае защо беше взела при себе си като домашен любимец. И въпреки че научи езика, маниерите и походката им, въпреки че се движеше сред тях всеки ден, техният свят оставаше завинаги затворен за нея. Те бяха мили, както е мил човек с едно куче.

Сачи все още беше твърде смаяна, за да вземе присърце клеветите. Думите, които си повтаряше наум, бяха не тези на Всесилната, а тези на мадам Цугуко. „Красивото ти лице и чистото ти сърце“… Сачи въобще не се възприемаше по този начин.

Да можеше да се срещне с Нейно височество. Затова ли беше я извела от селото и я беше издигнала толкова високо? Дали за да й служи по този начин? Сачи беше сигурна, че трябва да узнае още едно последно нещо, от което всичко щеше да се изясни. Но принцесата не се върна.

Въпреки това момичето разбираше своите задължения. Каквото и да ставаше, тя щеше да служи на Нейно височество по най-добрия начин. Беше готова за всичко, което й готвеха боговете.