Лесли Даунър
Последната наложница (8)

IV

Далеч преди да настъпи вечерта, Сачи се върна зад паравана в отделения само за принцесата ъгъл на стаята и зачака мадам Цугуко да дойде да я инструктира. Принцесата още я нямаше. Сачи не помнеше да е отсъствала толкова дълго. Знаеше, че принадлежи на принцеса Кадзу и Нейно височество я е избрала за подарък на Негово величество. Да можеше да е сигурна, че каквото и да направи, ще разсее тъгата на принцесата, а няма да я задълбочи.

— Моментът наближава.

Сачи последва мадам Цугуко в главната тоалетна стая. Маслени лампи и високи свещи осветяваха и най-тъмните ъгли, хвърляйки трептящи лъчи по птиците, дърветата и кулите, изрисувани пищно върху златните паравани. И най-дребните предмети — кръглите огледала върху стативи, окачалките за кърпи, кутиите с гримове, четки, гребени, пинсети, бурканите с козметика — бяха подредени в стройни редици на пода пред тях, кръглите легени и дългочучурестите кани бяха лакирани в златно и украсени с императорския герб. По закачалките висяха кимона, избродирани с летни цветя.

Сачи коленичи. Прислужницата, която отговаряше за стаята, отвори малкия железен чайник със смес от смрадликова шикалка, саке и желязо, използвана за почерняне зъбите на принцесата. Горчивата миризма изпълни въздуха. Прислужницата започна да боядисва зъбите на Сачи. Момичето гледаше в огледалото как белите й зъби, които познаваше от детството си — лъскави като на дивак или на животно, — изчезваха. Когато се усмихваше, виждаше само празната уста на възрастна жена, жена, която е познавала мъж.

Прислужницата избръсна веждите на Сачи, изскубвайки и последното косъмче. Масажира лицето й с восък, после нанесе слой от бял грим, а върху него — пудра. После потопи палците си в прах от въглища и внимателно ги притисна точно на един пръст разстояние от мястото, където бяха веждите на момичето. На челото й се появиха два тъмни овала. Прислужницата подчерта с черно очите й, сложи руж на бузите й и нарисува по едно малко листо от шафраника на устните й, от което устата й заприлича на малка розова пъпка.

От огледалото я гледаше съвършена бяла маска. Сачи се беше превърнала в кукла като онези, които редяха в редици за Деня на момичето.

Други прислужнички, коленичили край нея, разделяха косата й на кичури, дърпаха и я отпускаха, докато цялата се разпиля на пода като ветрило. Намазаха с помада и сресаха всеки кичур, после я вдигнаха и опънаха назад, встрани от лицето. Косата беше сресана отзад на опашка, черна и лъскава, вързаха я с панделки. Сачи стоеше, без да мърда, докато я облякоха в церемониално кимоно от бяла коприна, подобно на сватбено кимоно или покров.

Коридорът вън беше изпълнен със сенки. Сачи за първи път напускаше покоите на принцесата след падането на нощта. Жените в коридора я изгледаха любопитно и прошепнаха нещо. Свещите в ръцете на прислугата хвърляха мигаща светлина, а фенерите по коридорите пукаха. Пушекът дразнеше ноздрите й. По дървените стени танцуваха сенки. Полираните подови дъски скърцаха под леките стъпки на множество тихи крака.

Когато стигнаха до коридора на Горния купол, мадам Цугуко коленичи пред вратата към апартаментите на шогуна. Тя сведе чело до земята и обяви:

— Ще отведа простосмъртната девойка в страничната стая. Бъдете милостив!

— Направи всичко по силите си, дете! — прошепна тя.

Сачи усети под робата си капка пот да се стича от мишницата към хълбока й. Мислено се помоли да не се изцапа или смачка тънката копринена материя. Чувстваше се ужасно сама. Трудно й беше да вярва, че всичко това не е наказание за някакво извършено от нея ужасно престъпление.

Озова се в преддверие, осветено от фенери и огромни пушещи свещи във високи златни свещници. Отговорницата на седемте по-възрастни жени, мадам Накаока, дребна и елегантна под лъскавата си черна перука, беше коленичила. Помощничките й чинно се въртяха край нея.

— Ела тук, дете — промълви тя любезно. В сумрака жълтата плът и хлътналите й страни й придаваха вид на неземен демон.

Замаяна, Сачи не помръдваше, докато прислугата й сваляше дрехите.

— Разтвори краката! — строго рече мадам Накаока, показвайки дивана, проснат пред нея.

Сачи легна, чувствайки се дребна и беззащитна. Старицата се наведе напред, надничайки и опипвайки я. Прегледът като че ли продължи цяла вечност. Накрая тя мушна кокалестия си пръст в Сачи. Момичето гледаше тавана, втренчено в сложните плетеници на бамбука.

Думите на Хару звучаха в ушите й. Някак си трябва да запази своето достойнство. Никога не трябва да показва какво чувства, независимо колко силна е болката и унижението.

Сачи се замисли за щастливото си минало и потъна в предишния си живот. Спомни си за голямата дървена къща с плочи на покрива, песента на цикадите и хладните води на река Кисо. Опита се да си припомни малкото момиченце, което бе живяло в селото далече в планината, но споменът й беше съвсем бегъл. Тогава животът й изглеждаше толкова безгрижен. Сега тя се чувстваше напълно променена. Миналото не би могло да се върне.

Мадам Накаока кимна.

— Добре — рече тя.

Сачи коленичи и жените развързаха косата й. Мадам Накаока разроши кичурите един по един, сякаш търсеше нещо скрито.

— Добре — повтори тя.

Заведоха голата Сачи в една тоалетна стая. Край нея се засуетиха прислужнички, вързаха й отново косите, като ги сресаха с гребен, и й помогнаха да облече широка нощница от фин бял плат. Мадам Накаока й нареди да коленичи пред нея.

— Това ще ти е за първи път, дете, затова ще ти обясня твоите задължения. Внимавай много! Мадам Чийо и една от проповедничките ще бъдат наблизо и ще следят. Аз самата и мадам Цугуко ще сме в съседната стая. Всички ще бъдем будни и нащрек цяла нощ. Наше задължение е да чуем всяка дума, разменена между Негово величество и теб. На сутринта ти ще ми докладваш за разговора ви. Запомни го внимателно. Мадам Чийо и свещенослужителката също ще докладват. Трите доклада трябва да съвпадат. Внимавай да не поискаш някаква услуга от Негово величество. И помни — погрижи се да спиш обърната с лице към Негово величество.