Ники Пелегрино
Рецепта за живот (89)

Бабета

Бабета спеше така дълбоко, че Рафаела нямаше сърце да я събуди, за да се премести в леглото си. Тя зави раменете и коленете й с допълнително одеяло, за да не й стане студено, ако случайно духне прохладен бриз откъм морето. Нощта беше топла и нямаше голям проблем в това да прекара няколкото часа до изгрева навън.

Рафаела стоя така известно време, заслушана в тихото похъркване на възрастната жена. Главата й бе клюмнала на гърдите, а очите бяха плътно затворени. Сгушен в краката й, старият Скай също спеше дълбоко. Не помръдна дори когато Рафаела намери стара черга и зави и него.

Задържа ръката си върху топлата му глава, след което обърна очи отново към Бабета. Тялото й беше вече изкривено и натежало като старо нарово дърво. Никой не знаеше възрастта й и още колко ще остане здраво стъпила на земята. Можеше това да са още дълги години или само една.

Рафаела се наведе и целуна бузата й — топла и лъскава като стара кожа.

— Лека нощ, приятелко — прошепна тя и остави Бабета за остатъка от нощта до момента, когато гледката на гладката морска повърхност под небесната синева щеше да я посрещне на следващата сутрин.