Сергей Лукяненко
Неспокойкото (19)

4

Скрити зад гърбовете на другите воини, Трикс и Тиана наблюдаваха влизащия в лагера на Алхазаб фургон на пътуващия театър. Актьорите нервно се оглеждаха, постоянно придърпваха белите ленти на ръкавите си, които трябваше да гарантират безопасността им, и като цяло, поне според Трикс, изглеждаха толкова подозрителни, че ако той беше истински пазач на Прозрачния бог, веднага би извикал „Вържете ги, братя!“

Най-накрая фургонът стигна до пресъхналото езеро и спря. От шатрата на Алхазаб излезе Хамас, накара актьорите да се подредят и набързо ги разпита. Трикс нервно облиза пресъхнали устни, чудейки се дали пълководецът ще открие неочакваната прилика между младия актьор Трикс и новоизпечения пазач Три. Но Хамас не се загледа в Трикс, а и въобще, като се успокои и внимателно се вгледа, юношата осъзна, че между днешния Трикс и този отпреди месец няма много прилики. Сега косата на Трикс беше доста по-пораснала, така че спокойно се връзваше на кок отзад на тила по обичая на асасините, предишният Трикс беше много по-светлокож, по-слабичък, а и очите му бяха къде-къде по-наивни. Може би, дори ако предишният Трикс и сегашният Трикс застанеха един до друг — щяха да изглеждат по-скоро като братя, но не и като един и същи човек.

Може би точно затова да гледа себе си беше изненадващо, но изобщо не толкова странно и плашещо, колкото очакваше Трикс. „Това не съм аз — изведнъж си помисли той. — Това е момчето, което бях. А човек се променя през цялото време, всеки ден той става друг. Всъщност ние живеем не един живот, ние живеем хиляди животи — просто те следват един след друг и ние не веднага забелязваме, че старият живот е свършил и е започнал нов…“

— Трябва да се подстрижеш — прошепна Тиана в ухото на Трикс, прекъсвайки философските му размишления. — Дългата коса не ти отива много…

— Добре… — отговори Трикс, малко смутен от подобна загриженост.

— Жалко, че не бях с вас!

— Защо? — изненада се Трикс.

— Ама ти наистина ли не разбираш? Кое огледало ще ти позволи да се видиш толкова добре отстрани, дори в движение, и при това от всички страни? Подходяща ли е прическата ти или не, красива ли ти е походката, дали погледът ти е загадъчен…

Колкото и да беше увлечен да се гледа, Трикс мислено отбеляза, че в думите на Тиана има интересна идея. Ако успее да изгради някакво магическо устройство, което да позволи на жените да изучават себе си отстрани, търсенето му ще бъде значително!

Междувременно Хамас приключи с комедиантите, даде им последни указания и се отдалечи. Трупата на господин Майхел се хвана на работа, а бездействащите зрители започнаха да се разпръскват малко по малко. Трикс и Тиана побързаха да се махнат.

— Разбираш ли — обясняваше Трикс, — в никакъв случай не трябва предишното ми аз да види сегашното.

— Защо?

— Защото това ще е парадокс.

— Какъв?

— Аз не се видях, когато дойдох при Алхазаб заедно с театъра. Разбираш ли?

Тиана се замисли.

— Всъщност не. Ти не си се видял… и какво? Сега ще се видиш!

— Но аз помня, че не съм се видял! — тържествено обясни Трикс.

— А ще помниш ли, ако си се видял, но си забравил!

— Не, струва ми се, че не би трябвало да може — отговори Трикс, след като помисли малко. — Как мога да не помня нещо, което се е случило?

— Глупости — изсумтя Тиана. — На регент Хас това му се случва след всеки празник, и нищо!

— Не, аз така не мога! — изплака Трикс. — Ами ако от това се случи някаква катастрофа? Ще излезе, че съм се видял и не съм се видял… магията е опасно нещо!

— Но ще е страхотно да отидем при актьорите и да ги предупредим — замислено каза Тиана. — Тогава няма да се страхуват, ще знаят, че всичко ще е наред…

— Самите ние все още не знаем дали ще е наред! — твърдо отвърна Трикс. — Не, нека се придържаме към плана. Ще изчакаме вечерта и…

Тиана още веднъж погледна актьорите и кимна:

— Добре. Щом така смяташ…

Трикс облекчено въздъхна. Имаше смътното чувство, че току-що бе спасил целия свят.

Кой знае, може би наистина беше така?

До вечерта сцената беше готова и номадите се събраха, за да гледат представлението. Но те не крачеха към сцената с празни ръце! Отдавна е известно, че когато човек слуша музика или песни, никога няма да му хрумне да дъвче нещо — в края на краищата дъвченето и скърцането със зъби ужасно пречат на слушането. Но когато човек гледа — няма значение дали театрално представление, гладиаторски битки или състезания с камили, той със сигурност има нужда от нещо за ядене. И това изобщо не е, защото апетитът му изведнъж се е събудил. Просто устата трябва да е заета с нещо, защото зрелищата предизвикват толкова силно желание да викаш, крещиш, аплодираш и подкрепяш, че ако го правиш постоянно, не след дълго ще загубиш гласа си.

Е, а и остатъците от храната могат да са полезни, ако зрелището не ви хареса — много са подходящи за хвърляне по артисти или състезатели. Хубаво е също, когато публиката е склонна към вегетарианство и носи със себе си основно ябълки, домати и печена царевица! Номадите, поради тежкия си бит, предпочитат да ядат месо, а месо без кости няма.

Дори Трикс, въпреки че апетитът му напълно изчезна от вълнение, а и със сигурност нямаше намерение да хвърля храна по самия себе си, не можа да устои и си купи пакет сушени фурми. Заедно с другите пазачи те седнаха близо до Алхазаб, отделяйки го от тълпата обикновени войници. Не че Прозрачният бог се страхуваше от своите воини, но така беше прието. Халанбери, въпреки цялото му възмущение, трябваше да седне по-далече — при войниците от отряда на Шамад. Може би Трикс и Тиана щяха да успеят да го вземат със себе си, но решиха, че това ще е рисковано. По-разумно беше хлапето да е по-далече от сцената и Прозрачния бог, а и номадите определено го харесваха и никой нямаше да го обиди.

С напредването на пиесата Трикс ставаше все по-нервен. Дали гномите бяха успели да изкопаят тунела? Ще успее ли той да спаси комедиантите? Ще му се удаде ли да победи Алхазаб? От вълнение на Трикс му се струваше, че пиесата се точи непоносимо бавно и актьорите едва-едва мърморят ролите си или, напротив, че всички прекалено бързат и всеки момент ще трябва да действа…

А седналата редом Тиана, за негова изненада, беше истински очарована от пиесата! Тя се смя, когато видя играещия нея Песя, руга при появата на Гавар и като цяло сякаш напълно беше забравила какво предстои да се случи…

— Хайде, младежо, покажи му на този ходещ мъртвец! — извика Алхазаб, подканяйки онзи Трикс, който беше на сцената. И Трикс отново изпита угризение на съвестта при мисълта, че му предстои да се сражава с този като цяло добър човек.

Спектакълът междувременно неумолимо се приближаваше към развръзката. Не, не към тази, която беше измислена от Майхел, а към тази, която на практика щеше да се случи…

— От дълбините на моята мъртва душа, изтляла — но не и изчезнала, от зловонната мърша на моето навеки спряло сърце, от самата природа на витамантията, ненавиждаща всичко суетно, всичко топло и живо, се появи ужасно заклинание — нечувано никога досега под небето на този свят…

Номадите, които до този момент вдигаха шум, притихнаха и сякаш малко се уплашиха. Някъде в далечината жаловито изрева камила — и на Трикс му се стори, че това е неговата камила…

— Добре играе — тихо прошепна на Алхазаб седналият пред Трикс Хамас. — Не играе ли прекалено добре, господарю?

— Самото неумолимо време, което ние, витамантите, толкова ненавиждаме, се прекланя пред непоколебимата ми воля — продължи Гавар, гледайки към Трикс. — И… спря ходът на времето! Вечен покой се спусна върху…

Трикс видя как Хамас слага ръка върху дръжката на меча си.

— Се спусна върху шатрата на Прозрачния бог, магьосника Алхазаб! — изрева Гавар.

Сякаш милиони сребърни камбанки тъжно звъннаха в пустинята. Трикс не се обърна, но и така знаеше, че шатрата на Алхазаб е обгърната от магическо сияние.

— Времето спря! — ликуващо възкликна Гавар и се обърна към номадите. — Ще минат векове и хилядолетия, а шатрата ще остане да стои сред пясъците. Никой не ще успее да влезе в нея — и никой не ще може да излезе, защото там няма време, няма живот и няма смърт! Отсега и завинаги, докато самата Вселена не се свие в точка и не избухне отново от напрежение!

„Добре го каза!“ — с професионална завист си помисли Трикс.

Настъпи ледена тишина.

Гавар злобно се засмя.

„Решихме, че сме победили! — тъжно си помисли Трикс. — И наистина щяхме да победим, ако се бяхме постарали да разберем как изглежда Прозрачния бог и къде седи!“

Междувременно Алхазаб се изправи и гневно извика:

— Скапано парче гнилоч… — възкликна той. — Оставих в шатрата любимия си плащ!

Ликуващ шепот се разнесе из тълпата.

Витамантът, и без това мъртвешки блед, леко позеленя от страх и объркване. Той вдигна ръка и изрече първото нещо, което му хрумна:

— Свиреп неугасим огън ще погълне твоето тяло, Алхазаб!

И както добре помнеше Трикс, това просто заклинание, макар и да обгърна Алхазаб в пламъци, не предизвика никакъв резултат. Само за миг огънят се стече от Прозрачния бог като вода, плисната върху парче масло. При това пламъците не угаснаха, а затанцуваха в пясъка и Трикс почувства силна горещина — магическият огън беше истински, но нищо не направи на Прозрачния бог.

— Несъкрушими връзки сковаха ръцете и краката ти, витаманте! — изрева Алхазаб и засия със синя магическа светлина, сякаш беше казал някакво много силно заклинание. — А твоят гнусен език се поду и вече не може да се движи!

Бедният витамант възмутено замуча. Ръцете и краката му се изпънаха в различни посоки, сякаш беше марионетка. От отворената му уста увисна дебел черен език, наподобяващ надула се пиявица.

Трикс погледна тъжно към другото си аз, застанало на сцената. И с гордост разбра, че страхът му е почти незабележим. После Трикс на сцената се намръщи, отвори уста и извика:

— Алхазаб напразно тържествува! Младият магьосник му нанесе коварен и безмилостен удар! Всички сокове на тялото — от черната злъч на далака и жълтата злъч на черния дроб до червената кръв във вените и безцветната слуз в главата — всички те изкипяха, разкъсвайки Алхазаб на парчета!

Всички — и комедианти, и зрители — извикаха ужасено, гледайки Алхазаб.

Прозрачният Бог въздъхна и тъжно каза:

— А аз бях за теб в тази пиеса… Коварно хлапе, недоучен магьосник, презрял законите на гостоприемството и справедливостта — подчинявайки се на моята воля, на волята на Прозрачния бог, ти отиваш в самото сърце на ада!

Прозрачният бог отново бе обгърнат от магическо сияние.

И Трикс от сцената изчезна.

— Време е… — едва доловимо прошепна Тиана. — Време е!

Трикс панически се огледа. А къде са гномите? Къде са бойните големи?

— Мръсник! — разнесе се от сцената тънък, но пронизителен глас. И мъничката фея Аннет се стрелна към Алхазаб. Увисвайки във въздуха пред лицето му, феята направо засия от магия — и мънички искри полетяха в различни посоки и със съскане изгориха дрехите на войниците. — Върни Трикс!

— Каква е тази говореща огнена муха? — възмути се Алхазаб.

— Аз съм цветна фея, а не огнена муха! — възкликна Аннет. — Аз съм феята-фамилиар на Трикс!

— На младия актьор? — с любопитство попита Алхазаб.

— Могъщият магьосник! Той е същият този Трикс! Върни го обратно!

Феята сложи юмруци на кръста и войнствено добави:

— Иначе…

— Какво „иначе“? — разпери ръце Алхазаб. — Ще ме омагьосаш ли, фейо? Няма да ти се получи! Когато станах най-великия магьосник на света, първото нещо, което направих, беше да се защитя от всякаква враждебна магия. Дори могъщ дракон не може да ме победи, да не говорим за теб, дете на цветята.

— Но… — гласът на феята трепна. — Но… моля те! Върни го, пощади го…

— От къде на къде? — възмути се Прозрачният бог. — Чу ли как се опита да ме омагьоса? Това беше законна самоотбрана!

— И той също се защитаваше! — не се отказваше Аннет.

— А, не, тук няма да влизаме в дискусия! — поклати глава Алхазаб. — Всички сте виновни за опит за покушение срещу мен и затова ще бъдете строго наказани.

Актьорите на сцената затрепериха от страх.

— Може би с витаманта ще се занимая отделно — допълни Прозрачният бог, гледайки вързания с невидими връзки Гавар. — Ще е полезно да узная плановете на витамантите, както и границите на тяхната магия и способността им да издържат на болка. А теб, смешно безполезно същество, ще оставя при себе си, изглеждаш приятно и си забавна в разговорите. Но всички останали предатели комедианти…

— Предай ги на своите воини, Алхазаб — предложи Хамас. — Те ще ги нарежат на парчета, ще ги прободат с копия и ще ги стъпчат в пясъка с камилите си.

— Добро предложение — кимна Алхазаб. — Но няма да сме толкова сурови. Нека презрените комедианти бъдат бити с камшици и позорно прогонени в Дахриан…

— Тогава по-добре ме изпрати след Трикс! — внезапно извика Йен. — Изпрати ме в Сърцето на ада!

— И мен — внезапно извика Бамбура. Алби, притисната в крака му, утвърдително излая.

— И мен! — каза Хорт.

— И мен! — потвърди Шараж.

Майхел погледна приятелите си и каза:

— Е… щом въпросът е поставен така… тогава нека децата бъдат бити и освободени, хубавия пердах никога не е вредил. А аз… аз като всички останали. С приятелите.

— Каква саможертва — удивено каза Алхазаб. — Е, смятах да проявя милост, но щом така искате…

Трикс разбра, че няма за кога да отлага. Изправи се, пристъпи към Прозрачния бог и положи ръка на рамото му.

— Какво още? — попита Алхазаб и се обърна. — А… ти ли си, момчето от земите на солопроизводителите…

Внезапно се намръщи и внимателно се вгледа в Трикс.

— Аз съм магьосникът Трикс! — каза Трикс. — Същият, когото безуспешно се опита да изпратиш в Сърцето на ада!

— Трикс! — извика Аннет, изхълца и падна на пясъка. Тиана бързо вдигна припадналата фея и я скри в пазвата си.

— Не се опитах, а те изпратих! — възрази Алхазаб, загубвайки всякакъв интерес към феята. — Как се върна? И защо се върна преди още да бъдеш изпратен?

— Защото съм велик магьосник! — стараейки се да придаде твърдост на гласа си, каза Трикс. — И те предизвиквам на магически дуел!

— Какво? — намръщи се Алхазаб. — На магически дуел?

— Не, всъщност на разговор! Нека със заклинания се сражават слабаците, недостигнали дълбините на магията. А ние ще анализираме нашата магия и ще разберем кой от нас е по-силен!

— Господарю мой, усещам уловка в думите му! — възкликна Хамас. — Ще бъде по-добре, ако посека предателите, проникнали в редиците на твоята охрана.

Трикс стисна копието по-силно, въпреки че всъщност не вярваше особено в способността си да победи опитния воин.

— Предполагам, че си прав, верни Хамас… — замислено каза Алхазаб. — Щом като той успя да оцелее след моето заклинание, би било разумно да опитаме със стомана…

И в този миг земята под краката им затрепери, пясъците като фонтани излетяха нагоре и изпод земята започнаха да изскачат искрящи стоманени големи. Размахващи ръце, в които стискаха огромни саби, с огромните си крака и с искрящите си стъклени очи големите изглеждаха много внушително. Ужасените воини на Алхазаб се отдръпнаха. Няколко смелчаци се опитаха да ги посекат с мечове, други започнаха да стрелят с лъкове и да хвърлят копия — но не изглеждаше, че това наврежда на големите.

Само за миг големите образуваха кръг, обхващащ Прозрачния бог, десет от неговите пазачи и сподвижници, трупата на господин Майхел и Трикс с Тиана.

— Забавно — спокойно каза Алхазаб. — Това са…

— Гноми! — изкрещя Хамас.

И наистина, след големите изпод земята изскочиха гноми. Мрачни, войнствени, със сплетени за бой бради (на края на всяка брада — тежка бодлива топка, с която да удрят враговете), с остро наточени кайлове. Единственото нещо, което малко не подхождаше на вида им, бяха големите тъмни очила, проблясващи изпод шлемовете. Гномите застанаха с гръб към големите, образувайки втори, по-малък кръг.

— Ей, брадатите! — извика им Алхазаб. — Привет! Как да разбирам това? Дойдох при вас с мир, тръгнах си като приятел. Защо заставате на страната на враговете ми?

Груя пристъпи напред. Изглеждаше малко смутена, но отговори твърдо:

— Привет и на теб, Алхазаб, когото приехме като приятел и който си тръгна, без да се сбогува.

— Не исках да ви безпокоя… — промърмори Алхазаб.

— Ние, лишените от магия, ти помогнахме да станеш най-великия магьосник на света — продължи Груя. — А ти дори не ни обясни какъв е нашият проблем.

— Е, ами вие просто не умеете да правите заклинания — и това е всичко — отговори Алхазаб. — Нима със се заклевал, че ще ви дам отговор?

— Така да бъде — съгласи се Груя. — Но ти започна война. Готов си да удавиш целия свят в кръв!

— Великите дела изискват велики жертви — сви рамене Алхазаб. — След като станах толкова могъщ, че мога да променя целия този свят, защо да не го направя по-добър?

— А сигурен ли си, че като унищожиш старото, ще успееш да изградиш ново?

— Кой ще ме спре?

— Той — Груя посочи към Трикс.

Хамас кимна на охраната и те застанаха около Прозрачния бог. Трикс улови възмутените погледи на скорошните си другари и смутено сведе очи.

— Позволи ни да ги избием всички! — каза Хамас. — Нашата войска ще помете тези железни кукли и брадати джуджета. Дайте заповед!

— Ще има много кръв… — замислено каза Алхазаб. — Какво искаш, гноме?

— Постъпи както подобава на вожд. Бий се с Трикс, един на един.

— Вече победих паленцето в честен магически двубой — отговори Алхазаб. — Мога да го победя и в обикновена схватка!

— А ти ме победи в битка с думи! — предложи Трикс.

— Какво е това?

— Говоря за магически анализ — обясни Трикс. — Когато се сражават двама наистина могъщи магьосници, те не се замерват с огнени топки и не се изпращат един друг в блата или пустини. Те просто разнищват чародейството си взаимно дума по дума и изразяват своето мнение по повод заклинанието.

— И какво? — удиви се Алхазаб.

— Този, който пръв започне да крещи, да размахва ръце и да обижда, се счита за победен — обясни Трикс. — Защото магьосник, който е загубил самообладание, губи и всичките си способности, всеки знае това.

— Аз? Да крещя, да размахвам ръце и да обиждам? — избухна в смях Алхазаб. — Мога да викам, мога да заплашвам, мога и да обидя. Но го правя спокойно и внимателно, както подобава на вожд и магьосник. Това е глупаво състезание, от което няма да излезеш победител, сукалче!

— Тогава защо се страхуваш да си премериш силите с мен? — попита Трикс.

Алхазаб се ухили. Щракна с пръсти и каза:

— Чуйте ме, мои верни воини! Гнусните предатели ме предизвикват на дуел. Какво пък, всички вие ще му станете свидетели! Сега ние с този недорасляк, който се отплаща толкова лошо за добрината, ще кажем всичко, което мислим един за друг. Губи този, който първи загуби самообладание! И победителят ще реши какво да прави с поддръжниците на загубилия и със самия него!

Гласът на Алхазаб гърмеше над пустинята. По магичен начин той се чуваше от всички, независимо колко далеч се намираха.

— Трикс… — Тиана, все още бдително пазеща гърба му, извърна глава. — Трикс, порицанието и ексглумацията няма да помогнат, той е твърде самоуверен и горд!

— Знам какво правя… — шепнешком отвърна Трикс.

Подчинявайки се на жеста на Алхазаб, охраната му и Хамас неохотно отстъпиха. Груя хвана ръката на Тиана и я отведе настрани.

Прозрачният бог и Трикс останаха лице в лице. Трикс заби копието в пясъка и скръсти ръце на гърдите си, опитвайки се с целия си вид да покаже, че изобщо не се страхува.

Известно време Алхазаб мълчаливо гледа Трикс. После каза:

— Ти се появи от пустинята, самонадеян младеж без род и име. Дадоха ти място до нашите огньове, пуснаха те да се сражаваш за правото да бъдеш сред най-добрите воини. Позволих на теб и твоят приятел да спечелите и да не се сражавате помежду си, дадох ти злато. Беше удостоен с честта да пазиш шатрата ми, гостих те с халва и хубав разговор. Ти ми се отплати с предателство. Настрои моите приятели гноми срещу мен. Доведе злия витамант. Прокълна ме с ужасно проклятие. Кой си ти след това? Позорът на своите родители, предателят на своите приятели, човекът, който не държи на думата си и няма чест! Обвинявам те!

Номадите възторжено закрещяха. Трикс дори се олюля от острите и, няма две мнения, справедливи упреци на Прозрачния бог.

— Твой ред е — с усмивка каза Алхазаб.

— Ти дойде от пустинята в царството на гномите — твърдо отговори Трикс. — Обеща да им помогнеш, но като придоби сила — избяга, без да им кажеш и дума! Обърна своя меч и своята магия срещу всички племена на пустинята, със страх и жестокост ги накара да се подчинят на твоята воля. Но дори това ти се стори недостатъчно! Ти въстана срещу властта на най-добрия султан и поведе номадите към великия град Дахриан. Знаеш, че в идващата битка ще паднат десетки хиляди хора, мъдри дракони ще загинат, реките ще пресъхнат и нивите ще изгорят — но това не те спира. Ти искаш да властваш не само над Самаршан, ти искаш да завладееш всички населени земи — и не се страхуваш, че земята ще подгизне от кръв. Казваш, че завладявайки целия свят, ще го направиш добър — но кой ще живее в този добър нов свят? Войници, свикнали да убиват и които не ценят ничий живот? Овдовели съпруги? Осиротели деца? Ще покълне ли добър плод на зла почва? Ти трябва да бъдеш спрян на всяка цена, дори с цената на предателство и коварство. Обвинявам те!

Гномите и комедиантите започнаха да аплодират и одобрително да крещят. Алхазаб се намръщи. После каза:

— Добре. Има истина и в моите думи, и в твоите, младежо. Нека победител стане този, чиято магия е по-силна! Когато реши да ме убиеш, ти каза: „Алхазаб напразно тържествува! Младият магьосник му нанесе коварен и безмилостен удар! Всички сокове на тялото — от черната злъч на далака и жълтата злъч на черния дроб до червената кръв във вените и безцветната слуз в главата — всички те изкипяха, разкъсвайки Алхазаб на парчета!“

Трикс раздразнено кимна. Добра памет имаше Алхазаб.

— Нека анализираме твоята магия — иронично каза Алхазаб. — Магия на недоучено момче, което се опитва да изглежда като истински маг. Първо — какво изобилие от емоции! „…тържествува!… безмилостен удар!… на парчета!“. Ти през цялото време крещиш, момче! Твоята магия е просто помпозни фрази и емоции. Къде е красотата на словореда? Къде е мисълта? Къде е мъдростта? Взрив от истерия! Второ, какви скучни и еднообразни похвати. Изброяване, вкарващо слушателя в транс — „от черната злъч и жълтата злъч“, „до червената кръв и безцветната слуз“… Скучно, момче! Скучно и примитивно! Сигурен съм, че всички твои магии са изградени върху този прост трик! Трето, какъв примитивен избор на епитети… „коварен“, „безмилостен“… просто не ти достигат думи, говориш като лош летописец. Сигурно си чел тези думи в някакви глупави хроники, а сега ги хвърляш наляво и надясно… Е, и четвърто…

„Това вече е силно! — мрачно си помисли Трикс. — Обикновено всички спират на «трето», а той продължава!“

— И четвърто, ти се опитваш да примамиш и поразиш слушателите и самия себе си с празна кръвожадност. „Соковете изкипяха… разкъсвайки Алхазаб на парчета…“ — имитира го Прозрачният бог. — Ти изобщо виждал ли си истинска битка, момче? Истинска кръв, разчленени тела? Чувал ли си стоновете и проклятията на умиращите? Не, не и не! Ако твоето заклинание беше сработило и наистина ме беше разкъсало на парчета — щеше да изповръщаш днешната си закуска и вчерашната си вечеря на пясъка, а след това нямаше да можеш да спиш цяла седмица от ужасните кошмари! В заключение, ти си лош магьосник, ти дори не си магьосник, а просто самонадеян недоучил се хлапак, който с крясъци и викове се опитва да впечатли хората. И всички твои приятели разбират това. Аз казах!

Номадите завиха от възторг. Трикс усети как коленете му се разтреперват. Алхазаб каза това, което и самият той от време на време си мислеше. Това, което и Лапад понякога му казваше…

Нима той наистина е безполезен магьосник, решил да се състезава с велик майстор? И с това обрича на гибел своите приятели?

Алхазаб чакаше, гледайки презрително Трикс.

Трикс погледна Тиана. Тя го гледаше уплашено. Трикс насочи поглед към сцената. Комедиантите, отпуснали ръце, не смееха да го погледнат. Гномите бяха свели глави. Дори големите сякаш се отпуснаха. И само Гавар, с провесен език и разперени ръце и крака, мучеше, опитвайки се да каже нещо…

„Той е прав — помисли си Трикс. — Той е прав… и моите приятели го разбират. Те вече не вярват в мен. Никой не вярва в мен. Аз съм нескопосан, шило в торба, недоучен. Нищо не ми се получава, винаги се пъхам където не трябва, не знам нищо…“

— Трикс, той лъже! — внезапно се разнесе над оазиса гласът на Халанбери. — Ти си велик магьосник! Аз вярвам в теб! Той просто всички е ома…

Гласът секна, сякаш някой беше затиснал устата на Халанбери с ръка. Гавар започна да кима, доколкото му позволяваха магическите връзки.

„Той просто всички е ома… омаскарил? Омаял? О… Омагьосал! — Трикс вдигна глава. — Ама разбира се! Въпреки че уж не правим заклинания, а само се ругаем един друг, но ние сме магьосници. И магията на Алхазаб действа и на моите приятели. Само Гавар не се поддаде. Може би защото е мъртъв. Или защото не ми е приятел?“

— Благодаря ти, уважаеми Алхазаб, за анализа на моето заклинание — отговори Трикс и разпери ръце. — Някак си дори не разбирам с какво да споря? С факта, че в моята магия има много чувства и емоции? Всъщност целият ни живот се състои от тях! Какво е изненадващо, че в моята магия, която е част от живота, звучат чувства? Изброяванията те смущават? Животът ни е изчислен и следва определен ритъм. Лятото идва след пролетта, след лятото идва есента, зимата следва есента, а след нея е отново пролетта! Час по час, минута по минута, миг по миг, ние вървим по пътя на живота към вечността — и само там, във вечността, всичко ще спре и вече няма да бъде изброявано. Моята магия е жива и в нея има свежата зеленина на пролетта, горещото злато на лятото, сивата мрачност на есента и… (тук Трикс спря за миг, осъзнавайки, че в Самаршан няма сняг дори през зимата)… и мъгливия студ на зимата. Ти се присмиваш на това, че в моите заклинания звучат думите „коварен“ и „безмилостен“? Но това са същите тези думи, които са неразделни от теб, Алхазаб! Обвиняваш ме в кръвожадност? А кой унищожи най-добрите магьосници на Дахриан? Кой накара бедните, гладни гълъби да отнесат обратно на султана останките на неговите убийци? Не, Алхазаб, не си ти този, който трябва да ме упреква в жестокост! Не, Алхазаб, не си ти този, който може да плюе на магията ми… защото ти изобщо не си магьосник!

Всички — и номади, и гноми, и комедианти — ахнаха едновременно. Дори Алхазаб трепна от изненада.

— Аз не съм магьосник? — вдигна вежди той.

— Ти не си магьосник! — потвърди Трикс. — Ти си магофен!

— И какво означава това? — презрително попита Алхазаб.

— Ти никога не си се учил на магия — каза Трикс. — Ти дори с чуждата магия не си запознат. И напразно! Магията много-много отдавна е станала точна наука и всички магьосници са измерени и класифицирани. Така че…

Наоколо беше много тихо и Трикс радостно осъзна, че е привлякъл вниманието на слушателите. А какво може да е по-добре за един магьосник от хиляди внимателни слушатели? Нищо! Особено ако противникът ти от недомислие е направил твоите думи достъпни за всички събрали се!

— Най-разпространеният вид вълшебници са маговете. Самаршанците ги наричат магьосници, северняците — шамани, планинците — чародеи. Но всички те са едно и също — хора, които с думите си могат да създават вълшебства. При някои от тях се получава по-добре, при други — по-лошо, но на мага е подвластно всичко. Тях, като правило, сред хората ги наричат вълшебници… Второ, съществуват чудотворци — това са едностранно развити вълшебници. Това са онези вълшебници, чийто талант им позволява да създават само един вид вълшебство — например да лекувате подагра или да превръщат тикви в карети. А третият вид — това са вълшебници без талант или магофенове. С искреното си желание да правят магии и дръзко да измислят заклинания, те всъщност не са в състояние да измислят нещо ново и необичайно. Но вярата им в самите себе си е толкова голяма, че дори успяват наистина да го направят, като създават слаби и нетрайни заклинания.

Алхазаб се засмя:

— Ти си противоречиш, момче! Моите заклинания ли са слаби и нетрайни? Моите, на Прозрачния бог? Та аз едва бях разбрал как се прави заклинание, когато казах: „Нека отсега нататък никакви заклинания, а също и никакви човешки оръжия, огън и вода, нокти и зъби, ръце и крака, предмети от бита и природни катаклизми да не могат да ми навредят!“ И от тогава аз съм неуязвим нито за магии, нито за груба сила!

— Да, така е — кимна Трикс. — Но не защото твоето заклинание има някаква сила. В продължение на хиляди години магьосниците са призовавали подобни защити за себе си, така че всички тези думи вече са износени. И твоето заклинание изобщо не би те защитило. И дори хиляди вярващи в теб воини не биха могли да направят заклинанието толкова силно! Виж само какви са твоите заклинания! „Несъкрушими връзки сковаха ръцете и краката ти, витаманте! А твоят гнусен език се поду и вече не може да се движи!“ Та това е абсурдно, Алхазаб! Точно същите емоционални и прости думи, с които осъди моята магия! Най-простите думи, в тях няма нищо необичайно, нищо сложно и интересно!

— За мен магията е проста и нямам нужда от много украсяване! — рязко отговори Алхазаб.

— Не магията е проста за теб! — насмешливо отвърна Трикс. — Всъщност простият си ти, Алхазаб! Дълго мислих как си успял така бързо да станеш толкова силен маг. Какъвто и да е твоят талант, не е възможно да научиш всичко наведнъж! А после… после аз и моите приятели минахме по твоите стъпки. И знаеш ли какво забелязах? Не можах да се досетя как да отворя вратата към подземното царство на гномите. И моят учител, мъдър магьосник, също не можа. Но моят приятел, съвсем още момче — успя! И после, докато вървяхме по твоя път, аз разчитах на неговия избор — и всеки път той постъпваше така, както и ти! И въпреки че няма някакви големи способности за магия, той, преминавайки по твоя път, се превърна в магьосник!

— Какво искаш да кажеш? — излишно силно извика Алхазаб.

— Твоята жестокост ме накара да мисля, че ти си злодей, който не цени човешкия живот — продължи Трикс. — Но ти се оказа едновременно и добър, и жесток! Желаеш добро на всички и за това си готов да поробиш целия свят! Едни екзекутираш, други награждаваш — без никаква логика. Но кой се държи така? Ти нямаш дори една жена, въпреки че всеки вожд вече се е обградил с цял харем!

— Искаш да кажеш, че съм лош мъж ли, глупако? — възмути се Алхазаб.

— Може и да си добър мъж, но не си готов да станеш нито добър съпруг, нито добър баща! Скучаейки в шатрата си, ти не пиеш вино, а хапваш халва! Не се любуваш на танцьорките, а слушаш приказки! През цялото време ме наричаш хлапе и момче — защо? Нима за истинския маг е важно на колко години е неговият противник? Твоите простички заклинания работят — защо? Как може да не виждаш, че думите ти са изхабени и протрити от употреба? Всъщност ти самият си дете, Алхазаб! Нищо, че имаш брада, нищо, че си свиреп и добре размахваш сабята си — така или иначе дълбоко в душата си ти си оставаш едно наивно дете, което вярва във всякакви чудеса и най-вече в това, че умее всичко на света и всичко му се получава!

— Аз не съм дете, аз съм възрастен, аз съм вожд! — изкрещя Алхазаб. — Роден съм в годината на голямото слънчево затъмнение, тридесет и два пъти пустинята е цъфтяла, откакто съм роден!

— Няма значение на колко си години! — презрително каза Трикс. — Има хора, които и на десет години разсъждават като възрастни, и дори на пет не изглеждат като деца. Ето гномите — всички са такива. И затова при тях магията не се получава по никакъв начин. А се случва човек и до дълбока старост да запази детското в себе си. Всеки магьосник е малко ексцентрик, всички знаят това — и това е така, защото за вълшебство човек трябва да вярва в приказки. А ти — ти си съвсем дете, макар и два пъти по-възрастен от мен. Затова и вярваш в себе си толкова силно, че магията ти работи. Затова и се опитваш да завладееш света — защото детето иска да докаже, че е пораснало. Ето защо се стараеш не просто да те слушат, а и да те обичат — в края на краищата всяко дете мечтае всички да го обожават!

— Ти лъжеш, лъжеш, лъжеш! — закрещя Алхазаб. — Лъжеш за всичко! Сега главата ти ще се пръсне от твоите лъжи!

За миг Трикс изтръпна. Но подигравателно каза:

— Ама защо е тази детска жестокост, Алхазаб? Да беше казал „нека носът му порасне“ или „нека ушите му окапят“. А ти веднага заплашваш. Като хлапе, което чупи играчка, на която не може да играе, честна дума…

— А-а-а! — закрещя Алхазаб и като извади меча си, се хвърли към Трикс.

Но Трикс очакваше това. Може дори да се каже, че мечтаеше за това!

И измъквайки копието от пясъка, той посрещна атаката на Алхазаб — така, сякаш в ръцете му беше не копие, а вярната метла. Дръжката нагоре… дръжката надолу… в дясното коляно… в левия лакът… по челото… в корема…

Алхазаб падна на колене, изпусна меча си и закрещя:

— Убийте го! Убий го, Хамас! Убий, убий, убий! Нарежи го на парчета! Той лъже, аз съм велик магьосник, аз съм Прозрачният бог, аз съм вашият предводител и съм най-най-силният! Хамас! Но ти го знаеш, Хамас!

Над оазиса увисна тишина, само железните стави на големите поскърцваха — те се опитваха да завъртят глави и да хвърлят бърз поглед към случващото се. После Хамас пристъпи напред. Безмълвно извади меча си.

Трикс стисна копието в готовност.

Хамас се наведе, заби дръжката на меча си в пясъка, отстъпи крачка назад и каза, обръщайки се не към Трикс, а към всички номади:

— Аз съм прост човек. Не съм обучен за магия. Всички вие знаете, че съм добър воин и умел пълководец, но аз никога не съм се стремял да стана вожд над вождовете. Защитавал съм племената, но не се опитах да принудя жителите на градовете да живеят така, както обитателите на пустинята. Разбирах къде лежат границите на силата и ума ми… Познавам Алхазаб още от дете, всички знаете, че бях приятел с баща му. И… младият маг от кралството е прав. Знаех, че Алхазаб така и никога не порасна. Че неговата душа е душа на дете, понякога добра, а понякога зла, арогантна и плаха едновременно… Когато Алхазаб стана магьосник, реших, че ще бъда негов помощник и слуга. Че съм готов да бъда втори… да бъда слуга на Бог… и че ще се опитам да го направя по-добър и да му помогна да порасне… Предполагам, че все пак бях твърде самоуверен. Магът от кралството победи! Той доказа, че дори без брада и по-млад, е по-зрял и по-отговорен от нашия повелител. Простете ми, воини. Алхазаб не е Прозрачен бог. Той е момче, което не успя да порасне и което вярва в своите приказки. И това не би било проблем… ако вярата му не ни караше да проливаме кръв…

Хамас погледна Трикс и каза:

— Заповядвай, Трикс. Неговата кръв, моята кръв, нашата кръв — всички са твои.

Трикс трепна. Погледна към сцената, където мълчаливо, сгушени един до друг, го гледаха комедиантите. Гавар стоеше до тях и се опитваше да натъпче подутия си език обратно в устата — заклинанието на Алхазаб се разсейваше. Чувайки думите на Хамас, Гавар енергично закима.

— Не ми трябва вашата кръв — каза Трикс.

— Тогава вземи нашите мечове — предложи Хамас. — Може да покориш целия свят, аз вярвам в теб. И ние… ние ще те последваме. Въпреки че не си жител на пустинята, ти си достоен за нашата вярност.

— Не, Хамас — отвърна Трикс. — Не са ми нужни вашите мечове, те са твърде много… и са твърде остри. Вие сте щастливи, че живеете в пустинята, отглеждайки камили и грижейки се за вашите оазиси. Жителите на Дахриан са щастливи, отглеждайки посевите си и пътувайки с кервани. Жителите на кралството са щастливи, развивайки занаятите и строейки кораби. Животът е толкова разнороден и сложен, не бива да го правим еднакъв и прост. Живейте така, както искате да живеете… и не пречете на другите, които живеят по-различно.

— Говориш като мъдър и възрастен човек — с горест каза Хамас. — А какво ще кажеш за Алхазаб?

— Той е твой — каза Трикс и замълча. — Ти се отнасяш с него като със син. Помогни му… в крайна сметка той всъщност знае как да прави заклинания, но никога вече няма да успее да постигне истинска сила. А мнозина ще поискат да му отмъстят за това, че ги е командвал… и за това, че не е оправдал надеждите им.

Хамас мълчаливо пристъпи към Трикс и силно го прегърна. Трикс беше объркан. Номадът миришеше на пот, камила и вълна, но да се отскубне щеше да е неучтиво.

— Не бих те нарекъл син — каза Хамас, — но бих се радвал да бъда твой брат. Нека пътят ти е лесен!

Разцелува Трикс по бузите (от което той би се отказал дори с още по-голямо удоволствие, отколкото от прегръдката), извади меча си от пясъка и пристъпи към Алхазаб.

— Ставай… трябва да се махаме оттук.

Алхазаб изхлипа, докато се изправяше, и при вида на това недостойно за вожд поведение верните пазачи ужасено се извърнаха. Хамас свали плаща си, покри Алхазаб през глава и го поведе за ръка.

А Трикс Тиана вече го прегръщаше (против което той изобщо не възразяваше!), после Груя (някъде в областта на коленете), промъкналият се — и кога само беше успял! — през кръга големи Халанбери (в областта на колана), след това радостно крещящият Йен, смеещият се Бамбура, мълчаливо усмихващият се Шараж, бърборещият нещо (от вълнение — на родния си език) Хорт… В краката подскачаше и лаеше Алби, отгоре Аннет танцуваше, а отстрани, хванати за ръце, радостно подскачаха в старинен народен танц Майхел с неговите племенници.

— Да изпуснеш такава мощна бойна сила! — със съжаление каза Гавар. Езикът на витаманта вече беше намалял до нормалния си размер. — И все пак си нескопоско.

— Да, такъв съм! — радостно отвърна Трикс, полузадушен от приятелските прегръдки. — Да!

— Може би един ден ще съжаляваш — каза Гавар.