Сергей Лукяненко
Неспокойкото (11)

1

Трикс се събуди посред нощ от траурния вой на защитното заклинание. Скочи от леглото, щракна с пръсти, за да изключи алармата, и произнесе старото като света, но кой знае защо винаги работещо заклинание:

— Да бъде светлина!

Горната спалня на факултета на Веселите и Находчивите се озари с бледо розово-бяло сияние, сякаш зората беше настъпила няколко часа по-рано от обичайното.

Всичко беше точно както Трикс очакваше. На прага на спалнята беше застинал Дерик, бос и в черна нощница, прекрачващ с левия крак над прага и протегнал дясната си ръка напред — заклинанието го беше хванало и не му позволяваше да довърши крачката си. В ръката си стискаше бойна метла БФГ-2000 — здрава бамбукова пръчка, подсилена с пластини от смокиново дърво и оборудвана с две хиляди остри гъвкави стръка хибискус. Самият Трикс вече доста добре беше усвоил изкуството на бой с метли, но братовчед му впечатляваше с уменията си не само учителя Абв, но и студения, невъзмутим Еам. В лявата си ръка Дерик здраво стискаше тиган — като цяло боят с кухненски прибори не беше задължителен, но синът на съхерцог Гриз беше готов да тренира от сутрин до вечер, само и само да изпревари Трикс.

— Мислех, че ще опиташ по-рано — каза Трикс, разглеждайки зачервеното от напъване и обида лице на Дерик. Защитното заклинание беше просто, всеки маг би го разрушил с две контразаклинания, а възрастен рицар щеше да го преодолее със сила. Но Дерик не беше нито маг, нито силен възрастен мъж, и здраво се беше хванал. — А ти цяла седмица чака.

— Реших да приспя бдителността ти — измърмори Дерик. — Спомняш ли си, когато бяхме на десет години? Дружих с тебе цели два дни, преди да те бутна в езерцето при двореца.

— Спомням си — усмихна се Трикс от нахлулите спомени. — А после аз два месеца не ти говорих.

— Аз и не исках да говоря с теб — изсумтя Дерик. Опита се да размърда ръка и безнадеждно попита: — Може ли да махнеш магията си?

— Не бързай — отказа Трикс, — нека първо да поговорим…

Той придърпа един стол по-близо до вратата и седна пред Дерик. Погледна метлата, после тигана и попита:

— А ти какво смяташе да правиш? Да ме намушкаш с метлата или да ме цапнеш с тигана?

— Първо да те цапна, а после да те намушкам — кръвожадно отвърна Дерик. — Един удар — две хиляди дупчици!

— Нямаш късмет, че съм маг — каза Трикс.

— Така си е — Дерик отново се размърда и накрая се отпусна в невидимата паяжина. — Казвах на татко, че трябва да те екзекутира. А той: „Не, нека те стимулира кръвен враг, ще те държи нащрек…“ Пфу! И сега седим в този гаден Самаршан…

— Баща ти ли те изпрати тук? — попита Трикс.

— Сам дойдох — мрачно отговори Дерик. — Баща ми беше против. Той смята, че трябва да изчакаме пристигането на витамантите и заедно с тях да измислим нещо. Но аз от дете мечтая да стана асасин. Откраднах пръстена на баща си, продадох го, купих си камила, сушени фурми, мях с вода… Наех водач. И дойдох тук.

— За да станеш асасин, да се върнеш в кралството и да ме убиеш? — попита Трикс.

— И теб, и родителите ти, и феята ти! — храбро призна Дерик. — И крал Маркел също!

— Дерик, защо толкова мразиш нашето семейство? — тъжно попита Трикс. — Ние с теб сме братовчеди… е, не по кръв, а по положение. Нашите предци са живели заедно толкова много векове!

— Аз ли те ненавиждам? — възмути се Дерик. — Всъщност вие, Соийе, ненавиждате нас, Гриз!

— Не е вярно! — избухна Трикс. — Твоят баща организира метеж, а моите родители… — той се поколеба, осъзнавайки, че Дерик няма да повярва на истината, — … ги хвърли в тъмница и искаше да ги убие. А мен ме прогони от дома. И заяви пред всички, че метежникът е татко!

— А какво друго му оставаше на баща ми? — Дерик толкова се ядоса, че дори успя малко да се придвижи напред. — Твоите родители нищичко не правеха! Баща ти му дай само на лов и приеми да ходи, да организира балове, да посреща менестрели. Веднъж седмично приема по десетина просители, отговаря любезно на всички — и е свободен. А баща ми носи цялото херцогство на гърба си. Кой язди до гората да се оправя с елфите? Моят баща! Кой свързва двата края на бюджета? Моята майка! Ако трябва да повишим данъците — „Гриз, ти излез пред хората, знаеш как да поднасяш лоши новини!“ А ако трябва да се организира празник и да изнесем бъчви с вино на площада — баща ти първи тича! Моите родители всички ги ругаят и проклинат… „Алчните Гриз пак смучат кръвта на народа…“ А твоите — любимци на всички! Започна епидемията от холера, трябваше да се забрани на тъкачите да изнасят платно… майка ти идва и казва на моята — „Скъпа, кажи им го сама, аз не мога да гледам в страдащите очи на тези бедни честни труженици!“ Сякаш на моята майка й е приятно да се обяснява на гилдията на тъкачите! Но ако ще се раздават помощи на гладуващи семейства — майка ти първа с черпака застава! А и как разлива… половината извън купата, в началото изгребва всички мръвки и когато от супата остане само рядка чорбица — веднага дава черпака на майка ми! Само войниците ни обичаха, татко винаги се е отнасял добре с тях…

Зяпнал, Трикс слушаше тази гореща и явно искрена реч на Дерик. Досега никога не му беше хрумвало, че родителите му, които никога на никого нищо лошо не бяха направили, жалееха просяците и покровителстваха вдовиците и сираците, в нещо не са прави. А от думите на Дерик изглеждаше…

Недобре изглеждаше.

Оказваше се, че родителите на Трикс просто са прехвърляли всички неприятни управленчески задължения върху родителите на Дерик — да повишават данъци, да потушават бунтове, да екзекутират престъпници и да се мъчат да закърпят бюджета. А за себе си са оставяли най-приятните неща — да раздават милостиня, да проявяват милосърдие, да помилват разкаялите се и да покровителстват изкуствата.

А това — юношата със срам трябваше да признае, че Дерик е прав — беше нечестно!

Но Трикс не можеше да не защити честта на семейството си. Затова твърдо отговори:

— Е, може и да е така! Ако моите родители по характер са по-меки и по-добри, тогава е правилно да отстъпват всички сурови решения на твоите. Когато на бой тръгнат маг и рицар, те също вършат различни неща — магът прави заклинания, а рицарят размахва меч! И никой не се сърди на другия! Ако е имало проблеми — не биха ли могли да ги решат по пътя на мирни разговори? Защо веднага организирате преврат?

— Как така — веднага? — от възмущение на Дерик му избиха сълзи в очите и това още повече смути Трикс. — Татко дълги години спори с баща ти. Казваше — не се прави така, не бива съуправителите да се държат така! А твоят само махваше с ръка. И тук… тук татко не издържа. И тогава витамантите му предложиха съюз…

— Витамантите — те винаги усещат слабостите — кимна Трикс. — А аз? Мен защо ме мразиш? Как съм те обидил?

— Не разбираш ли? — удиви се Дерик. — Ти си умен, изчел си всички книги в замъка. Моите родители винаги те даваха за пример: „Виж какъв умен братовчед имаш, не че ти си глупав, но само да стреляш с лък и да размахваш меч можеш…“ Ще нарисувам рисунка, ще изтичам при мама да се похваля, а тя я поглежда и казва: „Мазало някакво. Братовчед ти такава ябълка нарисува — да ти се прииска да я захапеш! А ти? Часовникът на кметството? Самото кметство е наклонено, часовникът сякаш се е издул от жегата… на нищо не прилича!“ Съчинявам стих, а те се смеят и казват: „Ако нямаш талант, по-добре върви оседлавай коне. В стиховете ти няма рима.“ Отговарям им, че съм измислил такъв стих — без рима, а те ми се смеят като на глупак! Защо, мислиш, баща ми не те затвори в тъмницата, а те пусна? Да, чух го да казва на майка ми: „Ще пусна момчето, той е крехък, слабичък, в тъмницата ще се разболее и ще умре… не искам да си слагам и този грях на душата…“

— Лъгал е! — сега вече сълзи се появиха в очите на Трикс.

— Разбира се, че е лъгал! Просто те харесват повече от собствения им син! — сега Дерик вече ревеше с глас. — Ех, защо не си се родил момиче?

— Какво? — ококори се Трикс.

— Тогава щяхме да се оженим и съвместното херцогство щеше да приключи по естествен път!

Трикс за всеки случай отстъпи от Дерик и каза:

— Не, нека се придържаме към естествения ход на събитията!

Дерик също съобрази, че е изтърсил нещо нередно и се изчерви:

— Не мисли за това… говоря изключително в полза на държавните интереси. По принцип харесвам блондинки… Добре, давай.

— Какво „давай“? — подозрително попита Трикс.

— Убий ме! Какво друго? Ученик на асасин, който е хванал друг асасин при опит за покушение върху собствената му персона, може да го убие, да му отреже ушите и да ги отнесе на учителя Абв, след което курсът на обучение автоматично се счита за завършен!

Трикс погледна стърчащите уши на Дерик и попита:

— Може да го убие или е длъжен да го убие?

— Като че ли може — отговори Дерик без особена увереност, но с надежда.

Трикс въздъхна и каза:

— Магическата защитна мрежа, уловила нещастния убиец, отслабна и изчезна като дим…

Дерик рухна на пода. От изтръпналите му ръце с трясък падна тигана, а метлата звучно се удари в него.

— Пожали ме, значи — въздъхна Дерик. — А аз теб не бих те пожалил, да знаеш!

— Да, знам — призна Трикс и за всеки случай стана и отстъпи така, че столът да е между него и Дерик. Дерик се претърколи и седна на пода. Меланхолично попита:

— И какво ще правим? Ние сме врагове, това е факт. И няма да станем приятели. От друга страна, ти не ме уби, въпреки че можеше. Сега на мен също ми е някак неудобно да те убия… като благородна личност. Въпреки че… като асасин… — той погледна метлата.

— А ти, Дерик, какво искаш? — прекъсна гласните му размишления Трикс. — Е, да се разплатиш с мен и с Маркел — това е нещо за душата… Но какво наистина искаш да постигнеш?

Дерик се замисли.

— Ами, херцогството Маркел определено няма да ни го върне… това е сигурно. А и народът сега ни ненавижда повече от преди. Но и не мога да остана без полагащите ми се като благородник земи и поданици, това ще е някакво абсолютно преобръщане с краката нагоре! Искам да имаме положение в обществото, много пари и уважението на околните! А Соийе… майната ви, най-щастлив ще съм, ако никога повече не ви видя!

— Ама че ситуация… — промълви Трикс. — Но да се съюзявате с витамантите, това е ужасно! Да управляваш живи мъртъвци — какво му е хубавото?

— А ти какво предлагаш? — унило попита Дерик.

— Защо не помогнеш на мен? — попита Трикс. — Аз искам да победя Прозрачния бог.

— Да, чух, номад някакъв… — намръщи чело Дерик. Трикс трябваше да си напомни, че Прозрачният бог все още не беше приближил до Дахриан и неговият така наречен братовчед все още не си представя мащаба на проблема. — Е, ще го победиш… и какво?

— Прозрачният бог е най-силният магьосник в света — обясни Трикс. — Всички се страхуват от него: Маркел, султана, витамантите… Ако ние го победим — той се постара да каже „ние“ възможно най-небрежно, но в същото време уверено, — тогава всички ще ни бъдат много благодарни.

— И ти ще ми отстъпиш своя трон — изсумтя Дерик.

— Не, тронът няма да ти го отстъпя — призна Трикс. — Но Маркел в знак на благодарност може да отдели на родителите ти някое баронство на границата със Самаршан, а султанът ще се съгласи да ви отстъпи част от пустинята.

— Защо ми е на мен пустиня — сви рамене Дерик.

— Ако Гриз имат собствено баронство или дори херцогство на границата между кралството и Самаршан… — Трикс замислено се почеса по носа. — Само от таксите на керваните може да спечелите цяло състояние.

— А витамантите? Те няма да простят измяната на баща ми.

— За тях е лесно да стигнат до вас, ако сте на морския бряг. Но тук, на границата с пустинята? А освен това там живеят дракони и ти ще се сприятелиш с тях…

— Нима може човек да се сприятели с дракони? — възкликна Дерик.

— При мен се получи — скромно отговори Трикс.

— А защо мислиш, че кралят и султанът ще ни подарят земи?

— Ще ги убедя — твърдо каза Трикс. — Повярвай ми, след месец те ще са готови да дадат всичко на онзи, който ги избави от Прозрачния бог.

— Откъде знаеш? — подозрително попита Дерик.

Трикс помисли и реши да не усложнява нещата.

— Нали съм магьосник. Виждам бъдещето.

— И наистина няма да ме излъжеш?

— Всъщност аз помолих Маркел да не ви екзекутира, а само да ви изгони от кралството, глупчо! — възмути се Трикс.

— Добре — Дерик стана. — След като даваш дума… братовчеде… тогава нека сключим примирие. Заедно ще се обучим за асасини и ще победим този твой… прозрачния… И ако след това на нашето семейство бъдат дадени прилични владения — обещавам повече да не се опитвам да ти навредя! И татко ще убедя да се примири. Може дори ако някой ден ти имаш дъщеря, а аз — син, те окончателно да помирят фамилиите ни!

Трикс пак се изнерви. Дерик някак много едностранчиво разбираше помирението!

— Може би — уклончиво отвърна Трикс.

Те внимателно си подадоха ръце.

— Е… да си тръгвам, а? — попита Дерик, като вдигна метлата и тигана.

— Да — каза Трикс. — Още е съвсем рано.

— Ами… спокойна нощ тогава… — Дерик предпазливо размаха ръка пред себе си, преди да стъпи на стълбището. — И ти… също си лягай. Утре сутринта имаме ексглумация и лабораторни упражнения по порицание…

— Лека нощ — съгласи се Трикс. — Приятни сънища и въобще всичко най-хубаво!

Заклинанието за светлина почти се беше изчерпило. Трикс се върна в леглото си, повъртя се малко, но после все пак не издържа, стана и отново постави охранително заклинание на вратата.

Просто за всеки случай.

 

 

— Мнозина от вас, жалките недостойни ученици, недооценяват важността на ексглумацията — говореше декан Еам, докато крачеше из лекционната зала. — „О, защо да се подиграваме на победения и мъртъв противник?“ — казват тези плашливи нещастници. Някои стигат дотам, че смятат падналия враг достоен за уважение или пък твърдят, че за мъртвите трябва да се говори или добро, или да се мълчи. Срам и позор! Това правило, ако изобщо е подходящо, е за обикновените хора. А на вас, асасините, ви предстои да си имате работа с крале, магьосници, пълководци, тоест онези, от чието име треперят народи, за които летописци пишат балади. А това е съвсем различно нещо. Запомнете: нищо не радва така селяните и не възбужда така подмазвачите, както хубавата подигравка с бивш кумир! Нищо не укрепва така властта, както унижението на предшественика! Ти! — Еам посочи Трикс. — Стани и отиди при дъската!

Трикс послушно стана и тръгна към широката дъска, монтирана на две каменни стойки пред катедрата. На дъската лежеше нещо, покрито с червено платнище.

— Махни покривалото! — заповяда Еам.

Трикс преглътна и предпазливо свали платнището. За щастие, учителят Абв не беше излъгал — на дъската лежеше не труп, а само натъпкано със слама плашило — в разкъсани дрехи, с нахлупена на меката глава широкопола шапка, несъразмерни ръце и крака и небрежно нарисувано лице.

— Встъпителна лекция — небрежно каза Еам, описвайки кръгове около Трикс и чучелото. — Това е бивш владетел на могъщо кралство, убит от теб с помощта на царевичен кочан и отвара от гъбата мораво рогче. Той е бил суров, умен, от него са се страхували и са го обичали… като цяло, нормален владетел.

— Разбрах — прошепна Трикс, гледайки печално чучелото.

— Сега ти трябва да му се подиграеш. Така, че всички блюдолизци и клеветници да започнат да го критикуват, а теб да те възхваляват.

— Разбрах — повтори Трикс.

— Започвай. Аз не само ще коментирам твоите действия, но и ще защитавам мъртвия владетел.

Трикс погледна назад към Тиана и Дерик. Тиана го гледаше със съчувствие, а Дерик — с любопитство.

— Аз искам… искам да кажа няколко думи за бившия владетел… — започна Трикс.

Еам презрително изсумтя.

— Искам да кажа за това… плашило… — изтръгна от себе си Трикс.

— Вече е по-добре — промърмори Еам. И веднага възмутено възкликна: — Как смееш да го наричаш плашило?

— Ами какъв да е? — отговори на въпроса с въпрос Трикс. — Вижте го само! Целият е смачкан, ръбат, ръцете и краката му са с различна дължина!

— Срамно е да се смееш над физически недостатъци — отсече Еам. — Недостатъци може да се открият във всеки човек — ти ли не го знаеш, чипоноско!

— Не става въпрос за физическа грозота! — поправи се Трикс. — Аз го наричам Плашилото, защото той вдъхва страх!

— На нашите врагове! — изрева деканът.

— На всички! — парира Трикс. — Хората трепереха при мисълта, че ще изпаднат в немилост пред него!

— Всички хора треперят, ако изпаднат в немилост пред владетеля си!

— Той екзекутира всички свои врагове!

— Всички екзекутират враговете си!

— Той ги екзекутираше тайно! Преструваше се, че няма нищо общо, а лично ги екзекутираше! Включително и своя верен приятел, рицаря, наричан заради непреклонната си воля Железния, а заради майсторското владеене на брадвата — Дървосекача! Той го екзекутира, той!

— Какви са твоите доказателства? — възмути се Еам.

— Нима са нужни доказателства, когато това е общоизвестен факт? — отговори Трикс. — Всички знаеха за това, но се страхуваха да говорят! А мъдрият съветник, наричан заради смелостта си Лъва, а заради предпазливостта си — Страхливия? Закара го в далечната пустиня и там го уби! Това никой няма да посмее да отрече!

— Самият съветник нямаше нищо против да свали Плашилото! — възмути се Еам. — Това са си най-нормални интриги между властимащи!

— А хилядите изтормозени селяни? — попита Трикс.

— Чак пък хиляди…

— Десетки хиляди! Стотици хиляди! — Трикс почувства прилив на ентусиазъм и каза немислимата дума: — Милиони!

— Милиони? — онемя Еам.

— Стотици милиони мирни поданици! Малки хорица, които той изпрати да прокопават канали, да строят пътища, да изсичат гори, да копаят руда!

— Но поданиците са длъжни да копаят, да строят и да секат!

— Никой нищо на никого не е длъжен! — изкрещя Трикс.

— Страхотно… — отбеляза с учителски тон Еам. — Прекрасен лозунг, престъпниците ще го подкрепят…

И вече с друг глас извика:

— Това е демагогия!

— Това е истина! — отговори Трикс. — А гномите? Бедните гноми, изнемогващи под властта на злата магьосница… ъ-ъ-ъ… Гимгита! Той искаше да ги нападне!

— Те нападнаха първи!

— Просто Плашилото нямаше време да ги изпревари! Ами елфите?

— Какво за елфите?

— Той им се подиграваше!

— Как?

— Всячески!

— Половината му двор беше от елфи!

— Точно в това беше особеният цинизъм на Плашилото! — тъжно каза Трикс. — А бедното момиче от далечна страна, което дойде при него с кученцето си…

— Какво момиче? — притесни се Еам. — Какво момиче?

— Тя му помогна да дойде на власт! Момичето-асасин, което унищожи Гимгита!

— Плашилото й благодари и й помогна да се върне в родината си! — бързо вмъкна Еам и се ухили.

— Той каза така — зловещо отвърна Трикс. — Но всъщност истината е, че никой никога не видя повече нито момичето, нито, което е още по-ужасно, кученцето!

— Всички бяха свидетели как момичето отлетя към дома си на гърба на дракон! — Еам дори се усмихна и изплези език.

— И всички видяха как драконът се върна и задряма с пълен стомах!

— Драконите не ядат момичета! — възмути се Еам.

— Човек би си помислил, че и камили не ядат — изсумтя Трикс.

— Прекрасно — каза Еам и дръпна бедното плашило на пода. — Ще приемем, че си се справил… въпреки че с дракона, според мен, малко прекали… Добре. Ти си дошъл на власт и си управлявал страната, но след това си бил свален. Както си му е редът. Лягай.

Трикс смутено се усмихна и легна на дъската.

— Дерик! — извика деканът. — При дъската!

Дерик радостно се ухили и пристъпи към Трикс.

— Сега е твой ред — каза Еам. — Да предположим, че ти си убил този недостоен владетел с бойна метла и тиган. Сега го опозори!

Дерик присви очи и погледна Трикс. После се наведе и го целуна по челото!

— Ей! — изкрещя Трикс и се дръпна.

— Спи спокойно, бойни другарю — каза Дерик и се изправи. — Днес изпращаме в последния му път нашия бивш владетел — и аз се чувствам длъжен да кажа няколко думи за него. Хората го наричаха Ужас-ужас и това говори много за неговия характер и маниери.

— Отлично — с удоволствие каза Еам. — Възхитително.

— Мнозина не го харесваха за това, че критикуваше нашето мъдро Плашило — продължи Дерик. — И наистина — голямо чучело беше нашето Плашило! Тормозеше гномите и елфите, потискаше селяните и експлоатираше занаятчиите. Но! Нима можем да забравим заслугите на Плашилото? До края на дните си се бореше срещу крадците, опустошаващи полята и градините! За три откраднати житни стръка той набучваше крадците на кол, да пазят полето!

— Това добро ли е или лошо? — попита Еам. — Нещо не улавям основната идея…

— Чудесно е, че не я улавяте — ухили се Дерик. — Това е добро, разбира се! Реколтата трябва да се защитава! Освен това за Плашилото съвсем основателно казваха, че е поел кралство с примитивно земеделие, а го оставя с най-усъвършенстваната система за земеделие! Така че не е прав, не е прав нашият бивш владетел, като упреква Плашилото за всичко. Самият той направи много глупости! Например, като голям любител на царевицата (с неин кочан, напоен с отвара от мораво рогче, той отрови бедното Плашило), заповяда да я садят навсякъде, дори и там, където тя не може да вирее. Разчитайки за всичко на бойната магия, той заповяда да изгорят флота. Между другото, към огъня той имаше неестествена страст, явно заради панически боящият се от огън Плашило! Всички си спомнят как, когато отиде на изложбата по художествено тъкане със сламки, Ужас-ужас изпадна в ярост и заповяда да я изгорят!

— Малко слабичко е — прозя се Еам. — В сравнение с Плашилото не му достигат истински жестокости.

— Изобщо не слушаше своите верни съветници — продължи Дерик.

— Това си е нещо нормално — отсече Еам.

— А това, че увеличи тайните агенти в кралството! — упорито продължи Дерик. — Вербува за агенти най-тъпите и злобни поданици, за което народът ги наричаше тъпоглавците. Скара се с всички околни крале и владетели…

Уви, колкото и да се стараеше Дерик, в крайна сметка Еам се намръщи и каза:

— Задоволително. Получи ти се не ужасен злодей, заслужаващ прозвището Ужас-ужас, а някакъв глупав истерик.

— Това беше планът! — оправда се Дерик. — Не може да обявиш на народа, че втори владетел поред се оказва кървав тиранин. Трябва да се разнообразява!

— Правилна мисъл, но слабо изпълнение — безпощадно отсече деканът. — Трябваше да го изкараш по-смешен и нелеп, за да изглежда Ужас-ужас съвсем глупав. Например — когато нещо не му харесвало, той тропал с обувка по масата. Обличал се безвкусно. Връзвал смелите стражници към ракета и ги изстрелвал в небето. Осквернил фамилната гробница на Плашилото, извадил тялото му оттам и го заровил в боклука. Оценка — задоволителна, не повече!

— Така е нечестно, Трикс вече използва най-хубавите идеи — озъби се Дерик. — Бяхме в неравни условия!

— Няма нищо, животът като цяло е несправедлив — отвърна Еам. — Тиана, твой ред е! Трикс, можеш да станеш. Дерик, лягай на дъската!

Тиана, за удоволствие на Трикс, се развихри над Дерик. Отначало тя пророни фалшива сълза и съобщи, че изпадналият в безумие владетел се е задушил под тежестта на ордените и медалите, с които сам се награждавал. После кратко похвали Ужас-ужас, въпреки че призна редица негови грешки, след което отново строго осъди Плашилото (тук деканът взе думата и каза, че подобно редуване е най-правилната тактика. Човекът трябва строго да осъжда предишния владетел (или поне да не пречи на хората да го обиждат и критикуват), много сдържано да ругае по-предишния, отбелязвайки някои добри негови черти, после отново да продължи с критиката — и така нататък, до безкрайност).

После Тиана се зае със самия Дерик. Тя изброи огромен брой негови недостатъци — от тщеславие до старческо безумие, но все пак не стигна до нивото на Трикс. В сравнение със зверствата на Плашилото всичко друго бледнееше.

— Какво научихме от този урок? — попита Еам, след като сдържано похвали Тиана. — Първо, всички вие повече или по-малко знаете как да ругаете силните на този свят. Това е прекрасно. Но, страхувам се, че тук оказва влияние вашият благороден произход — кой аристократ не обича да се подиграва на изпаднал в немилост аристократ.

При тези думи Дерик погледна неприязнено към Трикс.

— Второ, основното в подигравките е — премълчаване, преувеличаване и преобръщане. Ако вашият враг е имал достойнства и добри дела, просто ги премълчете! Ако е имал недостатъци — преувеличете ги! Ето например Трикс, говорейки за нашия измислен владетел Плашилото, стигна до стотици милиони мъртви. Малко е! Трябва да се говори за хиляди хиляди милиони! Ако искат доказателства, поискайте и вие в отговор. Нека ви докажат, че не е имало хиляди хиляди милиони, например! Да доведат всеки неубит лично! Воювал с гномите? Не просто воювал, а особено жестоко воювал! Хванал гномите от подземните градове и лично отрязал брадите на милион гноми!

— Това е разбираемо — нетърпеливо се обади Дерик. — А какво ще кажете за преобръщането?

— Много просто. Да допуснем, че вашият враг има постижения, за които всички знаят и не могат да бъдат опровергани. Например, построил град. Или усъвършенствал производството на скорострелни арбалети. Или построил училища за децата и болници за възрастните. Това не бива да се опровергава, защото всички го знаят и помнят. Така че трябва да го преобърнете. Градът го построил с кръв! Под всяка къща е зазидал десет души! Тайната на арбалетите е откраднал от елфите. И измъчвал елфите-изобретатели! Училищата били лоши, защото насила принуждавали децата да учат там! Отворил болници само за да не умират прекалено бързо изтощените от непосилния труд хора. Съкратил армията? Глупак, отслабил е страната! Увеличил армията? Злодей, който се готви за война! Уважавал елфите? Играел по тяхната свирка, самият той е таен полуелф! Ругаел елфите? Няма уважение към древен народ с уникална култура! Всичко, всичко може да бъде представено в удобна за вас светлина!

Дерик кимна.

— И, разбира се, важен е личният подход — добави Еам. — Например кажете, че тиранинът и злодеят е хвърлил в тъмница чичото на ваш добър познат. И дори това да не е познат, а приятел, и да е влязъл в затвора за кражба и грабеж. Няма значение! Когато можете да посочите човек и да кажете „ето я, невинната жертва!“, доверието веднага нараства.

Еам въздъхна. После продължи:

— И трето. Колкото по-значим е бил вашият враг, толкова по-лесно е да се подигравате с него, както се убедихме в примера на ученика Трикс. Как само се подиграваше на манекена? Затова ако сте светнали някой глупак и дърдорко, който не е правил нито добро, нито зло… ще ви кажа честно — точно такива управници народът ги обича най-много… така че не си струва да ги подигравате кой знае колко. Изберете някой по-значителен от свалените по-рано и основното плюене насочете към него. Като цяло няма голямо значение дали се подигравате на този, когото сте убили лично, или на този, който преди това е бил убит от него. Главното е да има обект за клеветене, с това ще отклоните упреците лично от себе си.

— Значи, ако убием… да речем, Прозрачния бог, той ще е добър обект за подигравки? — попита Трикс. — И верните му поданици няма да ни смачкат на място?

— Ако не ви разкъсат на момента, тогава бързо ще ги убедите, че не трябва да го правят — отговори Еам, без да мигне. — Разбирам защо се обучавате за асасини. Но работата е в това, че да се убие Прозрачния бог е много, много трудно.

— Защо? — попита Трикс.

— Точно в това е въпросът — Еам седна на дъската, извади лула от джоба си, погледна я — и лулата задимя. След като дръпна от нея (Тиана неодобрително се намръщи и започна да разпръсква дима с длан), деканът обясни: — Магията на Прозрачния бог има някак странна природа…

И тогава Трикс, който от известно време го терзаеше смътно безпокойство, възкликна:

— Твоята магия също е странна, Еам! Не произнасяш заклинания!

— И какво от това? — спокойно отговори деканът. — Да ги произнасяш е нужно само ако не си достатъчно уверен в себе си и имаш нужда от слушатели. Опитен, уверен в силите си магьосник може да произнесе заклинанието мислено. Прозрачният бог, между другото, произнася заклинанията си…

— И заклинанията му са някак… никакви… — въздъхна Трикс. — Но как само работят!

— В това е и целият проблем — кимна деканът. — Тук имаме пред себе си най-обикновен дивак. Вожд на малко пустинно племе. На пръв поглед би трябвало целият му живот да е предопределен — от първата коза, която са му поверили да пасе, чак до кинжала в гърба, който ще му забие жадният за власт негов наследник. Може би той притежава много явни и скрити достойнства, но просто няма къде да научи каквото и да било. Но ето че младият вожд изчезва някъде за един месец… и се появява обратно като могъщ магьосник. Как? Защо?

— Срещнал е мъдър стар магьосник, който преди смъртта си го е научил на всичко, което знае? — предположи Трикс.

— Колкото и да е талантлив Алхазаб — за месец няма как да стане най-великия магьосник.

— Намерил е хранилище на древни знания — предположи Дерик. — Изгубената мъдрост на древните!

— Доста по-правдоподобно! — кимна Еам. — Но никой не е виждал Алхазаб да чете каквото и да е. Той дори няма книга със заклинания.

— Прозрачният бог е научил някаква специална магия? Като драконите — казват заклинания на своя драконов език и никого не учат на него — изказа предположение Тиана.

— Драконовата магия на практика не се различава много от човешката магия — поклати глава деканът. — Просто драконовият език е много сложен и затова е доста подходящ за заклинания. Освен това всички дракони са много самоуверени и живеят дълго.

— А ти самия какво още знаеш за магията на Алхазаб, уважаеми декан Еам? — попита Трикс.

— Магията го защитава постоянно — отговори Еам. — Кинжалът пада от ръцете на убийците, бойното заклинание ще го пропусне или няма да му причини вреда, отровата ще се превърне в безвреден прах. И това е удивително! Магьосникът може да се прикрие с магически щит, но ще му се наложи да изброи всички заплахи, от които трябва да се защити. В допълнение, щитът отслабва с времето, особено — ако отразява атаки. А тук се създава впечатлението, че Алхазаб се е защитил от всичко опасно веднъж завинаги!

— Тогава напразно се учим? — натъжи се Тиана.

— Защо? Едва ли Алхазаб би могъл да предвиди реалната опасност от носни кърпи и чаени лъжички, бойните свойства на филцовите обувки или отровните способности на меда! Така че един асасин има реален шанс да се справи с Прозрачния бог!

Но още преди Трикс и Тиана да се спогледат радостно, деканът добави:

— Но не бих преувеличавал тези шансове. За пълна гаранция ще трябва да се узнае природата на магията на Алхазаб.

Трикс въздъхна.

— Как? Всички се страхуват от Прозрачния бог — хора и дракони, самаршанци и витаманти. Страхуват се именно защото не знаят в какво е силата му. Предполагам, че това го знае единствено самият Алхазаб! Но не можеш да отидеш при него и да го попиташ!

— Защо не? — попита Еам. — Асасинът не е просто ловък убиец, владеещ нетрадиционния бой с метли! Асасинът е преди всичко шпионин, разузнавач, човек, който знае как да се приобщи към всяка една компания и да накара всеки да му се довери! Кажете ми, какво си помислихте за мен, когато ме видяхте?

— Честно казано… — смутено отговори Тиана. — Стори ни се, че сте много… строг. И още доста… сдържан.

— Тоест решихте, че съм зъл и безчувствен — кимна Еам. — А сега? Преподавам ви вече цяла седмица. Станах ли по-учтив? Смея ли се с вас? Често ли ви хваля? Не, не и не. Но вие вече се отнасяте към мен със симпатия и ми доверявате своите тайни. И защо? Ами защото аз съм асасин!

Трикс искаше да отговори, че изобщо не се отнася към декана със симпатия, а и никакви специални тайни не му доверява, просто е добре възпитан младеж… Но погледна гордото лице на Еам и се отказа.

— Как да спечелим доверието на Прозрачния бог? — попита на глас.

— Обикновено този въпрос се разглежда в горните курсове — призна деканът. — Това са незадължителни часове по хвалебствия, посещават ги само най-способните ученици. Но на вас ви остават едва три седмици… Добре! Вместо порицание сега ще се заемем с хвалебствия! Дейностите са близки, дума да няма! Трикс, на дъската!

Трикс очакваше, че сега ще трябва да хвали Плашилото. Но Еам прецени друго. Трикс трябваше да стои на дъската, заел горда поза. А да го хвали деканът извика Дерик.

— Не ми се иска да го правя… — измърмори Дерик.

— Затова те и накарах — усмихна се със студената си змийска усмивка Еам. — Да хвалиш някого от сърце е лесно и просто. Но за да възхваляваш неприятен човек, при това искрено — точно тук е нужно истинско майсторство!

— И кой точно е той сега? — мрачно попита Дерик. — Мъдрото и зло Плашило? Или глупавият и капризен Ужас-ужас?

— Не — ехидно отвърна Еам. — Той е Трикс Соийе. Твоят така наречен братовчед. Синът на съхерцог Рат Соийе. Вашето семейство коварно е свалило Рат Соийе от престола и го е затворило със съпругата му в тъмница, а бедния Трикс сте го прогонили. Но благодарение на доброто си сърце и природните си таланти Трикс успял да отстои своето, да осигури достойно наказание за вашето семейство, да спечели любовта и уважението на хората и да стане талантлив маг. Ти си в изгнание, семейството ти е опозорено и разорено. И всичко това — заради него! А сега, ученико Дерек, почвай да възхваляваш Трикс!

Дерик стисна зъби и за момент погледна в пода, докато се справи с чувствата си. После се обърна към Трикс.

— Трудно ми е да го кажа — започна той. — Стоя пред вас, гледайки в очите братовчеда, когото мразех от дете и когото сега би трябвало да мразя още повече, търся омраза в сърцето си. Търся — и не мога да намеря!

Еам одобрително кимна.

— За всички злодеяния, които му сторихме, той ни отвърна с добро — продължи Дерик. — Убеди крал Маркел да ни изпрати само в изгнание, а не на ешафода. Хващайки ме с могъщата си магия, когато се опитах коварно да го убия, докато спи, той ми прости и ме пусна. И това беше онази последна капка, изгарящата капка пламтяща доброта, която разтопи леда на моята омраза. Започнах да си припомням целия си живот. Всички обиди към Трикс… и разбрах, че половината от тях са измислени, а в половината братовчед ми изобщо не е виновен! Спомних си всички мръсни номера, които му бях погаждал — и избухнах в сълзи от отвращение към самия себе си! Как съм могъл?! Как съм могъл да се отнасям така към най-търпеливия и мил човек в моята среда? Спомням си, когато бяхме съвсем малки, от храстите към нас скочи отровна змия…

— Змия? — изуми се Трикс.

— Скочи? — изненада се Тиана.

Но Дерик не се разсея:

— Уплашен и ужасен, аз се втурнах да бягам, но се спънах на един камък и останах да лежа безпомощен. Змията, с избиваща по кожата й смъртоносна отрова…

— Хм — недоверчиво изсумтя деканът.

— Това беше потяща се скачаща отровна змия, едно докосване до която е смъртоносно — добави Дерик. — Но моят малък братовчед не се изплаши! Грабна един камък и го стовари върху главата на змията! А след това и втори камък — с него удари по опашката на влечугото! Накрая взе тояга и удря, удря, удря гадната твар!

Погледът, с който същевременно Дерик пронизваше Трикс, изобщо не се хареса на младия магьосник. Но Дерик веднага се усмихна и каза:

— А после той ми помогна да стана, но аз, в своята гордост, отблъснах ръката му! Ръката на своя спасител! Срамувах се, че той спаси мен, а не аз — него!

— Дерик, не помня нищо подобно… — промърмори Трикс.

— Вижте колко е скромен! — въздъхна Дерик. — Той дори не помни добрите си дела… е, разбира се, защото ги прави постоянно! А с каква грижа се отнася Трикс към животните! Никога няма да забрави да напои коня си, да нахрани кучето си, да погали котката си! Ами селяните? Колко пъти мъдрите съвети на Трикс са ги спасявали от глад и студ. Трикс беше още дете, но само да излезеше от двореца — и земеделците тичаха към него с въпроси. „Време ли е да сеем пшеницата? — питаха те. — Трябва ли да плевим ряпата? Струва ли си да поливаме доматите?“ И Трикс оставяше игрите и търпеливо им отговаряше…

— Не прекалявай! — каза Еам.

— Но това наистина беше така… — промърмори смутеният Трикс. — Обичам животните. А относно земеделците… е, тъкмо бях прочел трактата „За плодовете на земята и тяхното отглеждане“. И тогава при баща ми дойдоха селяни, имаха някакъв спор за границата… А аз им казах, че вече е време да сеят… След това, когато и да ме видеха, селяните веднага започваха да ми се кланят и да питат: „Не е ли време да сеем рапицата?“ Е… мисля, че моите съвети ги развеселяваха. И те така… шегуваха се в отговор. Когато казах на стражата как трябва да чистят доспехите си, те също дълго време ми задаваха въпроси. С коя страна на меча да разсичат, трябва ли алебардите да имат дълга дръжка…

— О, не! — каза Дерик. — Напразно се притесняваш, братовчеде! Това бяха искрени въпроси! Те всичко правеха по старомоден начин, по навик. А ти прочете ръкописите. Това е много по-важно!

Трикс се вгледа в очите на Дерик. Бяха чисти и невинни.

— Наистина ли? — тихо попита Трикс. — А аз си мислех, че ме правят на глупак…

— Браво! — възкликна Еам. — Дерик, справи се. Той повярва.

— Не повярвах! — възмути се Трикс. — Съмнявах се!

— Това е едно и също. Още няколко минути — и щеше да повярваш, че си научил селяните да орат, рибарите — да ловят риба, а стражите — да се веселят.

— Защо да се веселят?

— Защото те така или иначе никога няма да се научат да се бият.

Трикс обидено изсумтя и слезе от дъската. Ами да, тръгнало малко хлапе да съветва възрастните… всички деца правят това. А Дерик, гадината, му припомни!

— Е, добре ли те похвалих? — попита Дерик с усмивка.

— О, стига вече… — измърмори Трикс.

— Значи всичко е чиста истина! — братовчедът широко се ухили.

— Да. И за потящата се змия също…

— И за змията е вярно — сериозно каза Дерик. След което изненадващо се наведе към Трикс и прошепна в ухото му: — Само че аз убих змията. А ти се разплака, блъсна ме и избяга. Попитай татко си, ако не вярваш…

Трикс онемя. А Дерик, сякаш съжалявайки за думите си, се обърна и отиде на мястото си.

— Винаги съм се интересувал от тънкостите на човешките взаимоотношения — каза Еам с видимо удоволствие. — А двамата с Дерик сте прекрасен материал за наблюдение!

— А аз? — възмути се Тиана.

— Ти? — замисли си Еам. — Ти си добро момиче. За принцеса — просто прекрасна. Но с теб всичко е ясно. Виж, ако се влюбиш в Дерик, тогава отношенията вътре във вашата компания биха придобили допълнителна острота…

— Пфу… — изсумтя Тиана.

— Да бе — намръщи се Дерик.

— Що за глупости! — възмути се Трикс и веднага спря да разсъждава излъга ли Дерик за отровната змия или не.

Деканът се разплу в усмивка:

— Това е! Точно това имам предвид. Така че помислете, млади хора. Останалите седмици ще преминат много по-бързо, ако се появят сцени на ревност и обиди на любовна основа. Е… да продължим с хвалебствията! Сега всички вие ще възхвалявате мен. Който ме похвали най-добре, ще получи… — Еам се замисли. — Не, изпитът е твърде много. Ще получи моето бойно ветрило с отделяща се ръкохватка!

Учениците се втурнаха към декана — бойното ветрило на Еам, изработено от тънки, остри като бръснач пластинки от слонова кост, беше обект на всеобщо възхищение.