Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Enchanted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 31гласа)

Информация

Сканиране
Интернет
Корекция и форматиране
Regi(2020)

Издание:

Автор: Лусинда Едмъндс

Заглавие: Бавен танц

Преводач: Мая Керезова

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Пламен Тотев

Коректор: Данислава Калъчева

ISBN: 954-459-516-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11075

История

  1. —Добавяне

84.

— Мади, разбира се, че трябва да идеш! Не проумявам защо си толкова резервирана — въздъхна Ивет. — Та ти само ще направиш пробен запис. Това е специален ден в твоя живот. Спомням си как те чух да пееш „Това любов ли е?“. Имаш прекрасен глас и той трябва да бъде чут.

Беше почти полунощ. Седяха в кухнята и си говореха вече три часа.

— Ивет, щом видят, че куцам и все още използвам бастун по стълбищата, едва ли ще се заинтересуват. Не, вече се опарих веднъж. Няма да го изтърпя отново.

— За бога, твоето накуцване почти не се забелязва и знаеш много добре, както и аз, че само след седмици ще ходиш съвсем нормално. Трябва да се възползваш от шансовете, които ти се дават. Ами твоят баща? Той получи шанса си, когато беше вече твърде късно — Ивет се прозя. — Съжалявам, Мадлен, но съм изморена. Трябва да си лягам. Никол ще ми донесе Наташа сутринта. Утре е първият й работен ден след майчинството, а очевидно Саша не е добре напоследък. Никол не ми обясни подробности. Както и да е, може би един хубав сън ще те накара да се вразумиш — тя се усмихна мило на Мади. — Лека нощ.

Мади напълни чайника за нова чаша кафе. Мислеше си колко добре се разбираха с Ивет тези дни. Двете най-после бяха намерили обща територия в мъката си и връзката им се беше развила на тази основа. Мади не знаеше какво би правила без Ивет през последните седмици. Сега осъзна защо Кристофър я беше обичал. Помисли си колко доволен щеше да е баща й, ако ги видеше как добре се разбират вече.

Мади наля вряла вода в чашата с нескафе и седна пред масата. Замисли се върху телефонното обаждане, което беше получила по-рано. Някакъв продуцент на име Гай де Суза й беше казал, че случайно чул пробния запис на „Омагьосани“, и я беше попитал дали не би минала да си поговорят за един нов пробен запис. Изглеждаше много заинтригуван. Звукозаписната компания, за която работеше Гай, „Талисман“, беше изключително известна. Мади му беше казала, че ще си помисли и ще му се обади до два дни.

Ивет не можеше да повярва, че Мади не беше сграбчила веднага появилата се възможност, но предложението повече я плашеше, отколкото я вълнуваше. Тя живееше ден за ден. Знаеше, че още едно голямо разочарование може да се окаже фатално за нея.

От друга страна, нямаше нищо друго в живота си, никакви перспективи. Времето се простираше пред нея като вакуум.

Както седеше на масата, Мади изпита някакво особено усещане, сякаш баща й беше в стаята. Макар да не го виждаше, тя долавяше присъствието му много осезателно. И той й казваше да опита, че точно от това имаше нужда, за да успее в бъдеще. Тя знаеше, че не може да се крие цял живот. Какво всъщност щеше да загуби? Нищо. Абсолютно нищо.