Лусинда Едмъндс
Бавен танц (79)

79.

Кейт се събуди преди будилника и се пресегна в тъмнината да го изключи, преди звънът му да разтърси тишината.

— Пет без десет — изпъшка тя. — За какво, по дяволите, го правя?

Тя скочи от леглото и отиде до прозореца да дръпне завесите. Веднага й стана ясно защо ставаше всяка сутрин в пет и работеше по цял ден до изнемогване.

Равната местност, която се виждаше през прозореца, все още бе забулена в ранна утринна мъгла. Въпреки това в далечината се виждаха малките фигури на коне, които пасяха сред пасбището в края на фермата. Сградите на конюшните бяха отляво. Дворът беше безупречно чист, а прясно боядисаните бели огради на пасбището блестяха в мъглата.

Колко по-различно беше мястото сега, отколкото преди четири месеца, когато бе заварила истински хаос. Навсякъде имаше строители и работници. Седнала в наскоро ремонтираната къща, тя се беше питала как ще се справи. Слава богу, Крис, управителят от Нюмаркет, й беше помагал през първите два месеца и двамата заедно бяха работили денонощно, за да въведат някакъв ред. Доволен, че Кейт вече може да се справя сама, Крис си беше тръгнал обратно за Англия преди шест седмици.

Докато вървеше към банята, Кейт осъзна, че предстоящият ден наистина я вълнуваше. Хасан щеше да пристигне в десет часа да направи първия си оглед. Спомни си с гордост за четирите превъзходни кобили, които беше избрала от едни продажби в Англия. Но най-добрата новина беше, че преди седмица бе успяла да получи победителя от миналогодишното френско дерби за основен жребец в конюшнята. Той беше основният й удар и тя нямаше търпение да се похвали на Хасан за него.

След като се изкъпа набързо, Кейт се върна в стаята си и нахлузи чист чифт бричове и дебел пуловер. Макар да бе едва септември, рано сутрин бе студено.

Като управител Кейт знаеше, че няма нужда да става рано и да наблюдава работата на момчетата, но се опитваше да държи под око персонала. След време нейната работа ще стане основно административна. Ще посреща и забавлява клиенти и ще уговаря финансово сделките. Затова сега искаше да научи възможно най-много за това как функционира конефермата на най-ниско ниво.

Кейт слезе в новообзаведената кухня на долния етаж и напълни чайника, доволна, че централното парно беше пуснато предишната седмица. Тя извади една чашка от костен порцелан от някакъв шкаф и ахна изненадано. Скъпият сервиз от шейсет части беше пристигнал миналата седмица направо от „Хародс“ заедно с други скъпи кухненски уреди. Хасан й беше оставил пълна свобода по отношение на вътрешния дизайн, като единствената предварителна уговорка беше всичко да бъде от възможно най-добро качество. Беше й казал, че е от огромно значение посетителите да бъдат посрещани стилно. Вчера й беше съобщил по факса, че е назначил готвач, който ще пристигне следващата седмица. Той щеше да попълни обслужващия персонал на къщата заедно с назначените от Кейт иконом и чистачка.

Кейт взе чашата с чая си и тръгна по коридора към своя кабинет. Той също беше скъпо обзаведен с махагоново бюро и два големи зелени кожени дивана.

Включи компютъра върху бюрото си. Беше безкрайно горда със системата, която беше разработила и която й даваше възможност да контролира цялата работа от кабинета си. Машината можеше да й каже по всяко време колко бали сено има на склад, какъв е списъкът с фактурите или кога на някой от конете трябва да бъде сложена подсилваща инжекция от ветеринаря.

Както си мислеше за ветеринари, Кейт си спомни, че иска да говори с Хасан за създаването на малка лаборатория в конефермата. Така кръвните проби от конете можеха да бъдат анализирани на място, а конете да бъдат изолирани веднага при нужда. По този начин се намаляваше рискът от разпространяване на инфекции.

В десет и пет Кейт видя от прозореца на кабинета си приближаващото по алеята порше. Тя стана и изпъна брича и сакото си. Слезе по коридора и отвори входната врата.

— Здравей, Кейт — усмихна се Хасан и я целуна по двете страни. — Изглеждаш прекрасно.

— Благодаря.

Кейт се изчерви. От предната врата на поршето слезе тъмнокоса жена. Беше облечена с изтънчен вкус и изглеждаше великолепно.

— Кейт, това е Тани. Тя много се интересува от коне, затова я доведох да поразгледа тук.

— Приятно ми е да се запознаем, Кейт — каза жената със силен средноизточен акцент.

Кейт веднага се смути. Беше чакала с нетърпение да разведе Хасан навсякъде и да побъбри с него за всичко, но насаме. Вълнението, което я беше обзело, я напусна.

— Всичко изглежда безупречно, Кейт. Толкова е различно от онова, което видях последния път. Откъде започваме обиколката?

— Предлагам да започнем с къщата.

— Чудесно. Моля, води ни — усмихна се той.

Разглеждането приключи след два часа. Накрая отидоха в кабинета на Кейт, където тя показа на Хасан компютърната си система.

Той седеше на дивана до Тани и се усмихваше широко.

— Трябва да те поздравя, Кейт. Свършила си чудесна работа. Не ти ли казах, че ще се справиш? А новината за жребеца е отлична. Не знам как си успяла.

— Сигурна съм, че Кейт знае как да използва женския си чар, нали? — каза Тани и кръстоса съблазнително дългите си крака.

— Бих казала, че нещата се свеждат до финансово предложение, на което никой не би устоял — рязко отвърна Кейт.

— Добре, мисля, че е време да ви заведа на обяд — Хасан погледна часовника си.

— Всъщност, Хасан, имам няколко финансови въпроса, които трябва да уточня с теб — каза Кейт.

— Давай тогава — каза Хасан, но Кейт замълча. — О, не се тревожи за Тани. Тя всъщност е член на семейството, нали? — усмихна се той.

— Почти — прошепна Тани и тайно му се усмихна в отговор.

 

 

Обядът в едно малко ресторантче в съседното село беше много приятен. Тримата разговаряха за коне и Кейт трябваше да признае, че Тани изглеждаше изключително осведомена.

Хасан поръча кафе и нещо за пиене.

— И така, какво ще кажеш? — попита той Тани.

— Силно съм заинтригувана. Ще си ида у дома и ще го обсъдя с баща ми.

Кейт беше озадачена.

— Извинете ме, не ви разбирам.

— Нека ти обясня, скъпа Кейт — намеси се Хасан. — Бащата на Тани притежава голяма конеферма в Англия, но счита, че поддръжката й е твърде скъпа. Смята да се мести в Европа, затова доведох Тани да погледне нещата тук. Тани се усмихна. И погледна часовника си.

— Това, което видях, ми хареса. Трябва да тръгваме, Хасан, иначе няма да успеем да се върнем навреме в Париж за моя бал. Извинете. Трябва да ида да си напудря носа преди пътуването.

— Разбира се — Хасан направи знак на сервитьора и се наведе през масата. — Съжалявам, че трябва да тръгваме толкова скоро, Кейт, но отново искам да подчертая колко съм впечатлен от онова, което си направила. Гордея се с теб. Продължавай все така.

Тя се изчерви.

— Благодаря. Кога ще можеш да дойдеш отново? — чу се тя да пита нетърпеливо.

Хасан вдигна рамене.

— Не мога да кажа кога отново ще бъда във Франция. Програмата ми е много напрегната. Както винаги, ако възникнат някакви проблеми, прати ми факс до офиса в Лондон и моят помощник ще ме открие. О, между другото, бащата на Тани притежава миналогодишния победител от дербито Епсом. — Той й намигна, тъй като Тани приближаваше към масата.

 

 

Кейт помаха след поршето за довиждане, после се върна с колата си във фермата и отиде в кабинета си. Чудеше се защо нямаше настроение. Може би това беше обратна реакция при приключването на един тежък ден.

Отиде до вграденото барче в ъгъла на кабинета. То беше от осемнайсети век. Знанията й за антиките се бяха оказали безценни, когато се стигна до обзавеждането на къщата. Напоследък Кейт пиеше много рядко, особено следобед, но сега определено чувстваше нужда от едно питие.

Нещо в посещението на Хасан я човъркаше отвътре.

Тя си приготви джин с тоник и седна на дивана. Трудно й беше, но трябваше да си признае истината.

Беше съвсем очевидно, че Хасан и Тани бяха нещо повече от добри приятели. Тани бе споменала някакъв бал тази вечер, който двамата щяха да посетят, а самият Хасан беше казал на Кейт, че Тани беше „почти член на семейството“.

„Не, не може да бъде!“ — бавно заговори Кейт на скъпата картина, която висеше на стената. Елегантният кон я гледаше, без да мигне.

В края на краищата тя беше накарала Хасан да страда, като го беше отблъснала по най-грубия начин, когато знаеше, че е лудо влюбен в нея. Тогава не се беше замислила, но явно бе свикнала да го има винаги на разположение.

Очевидно вече не беше така.

Кейт въздъхна, като си спомни, че тя самата му беше казала съвсем категорично, че ако работи за него, отношенията им трябва да бъдат само служебни.

Може би само си въобразяваше. Та тя не беше имала романтични преживявания от доста дълго време.

Но после се сети за това как се беше събудила тази сутрин — развълнувана от предстоящото му посещение. А също и за безспорното разочарование, което изпита, когато Тани слезе от колата.

— По дяволите! Никога не съм избирала подходящ момент.

Тя отново отпи от джина си с тоник. Нямаше никакво съмнение. След всичкото това време тя най-сетне се беше влюбила в Хасан.