Лусинда Едмъндс
Бавен танц (78)

78.

Саша се събуди посред нощ от сухата си кашлица. Като се опитваше да я потиска, за да не събуди малката Наташа в съседната стая, той отиде с олюляване до банята, пи малко вода и се загледа в измъченото лице в огледалото. Изглеждаше ужасно.

Кашляше вече повече от три седмици, но вместо да минава, кашлицата ставаше все по-лоша.

Страхът се беше загнездил в мозъка му и все повече го разяждаше.

Ами ако?… Саша поклати глава. Не, сигурно беше само някакъв летен вирус, който скоро щеше да го остави на мира.

Чу Наташа да изплаква тихо, но реши, че ще задреме отново, и не отиде да я види. След няколко минути тя започна да пищи. Знаеше, че Никол няма да й обърне внимание и ще чака, докато той не издържи, затова отиде да я успокои.

Вдигна мъничкото вързопче с червено личице и то веднага спря да плаче.

— Хайде, хайде, мъничката ми. Гладна ли си? — загука Саша и я понесе към кухнята да й приготви биберон с мляко.

Никол беше отказала да я кърми, въпреки че от акушерката знаеше, че има мляко в изобилие. Беше заявила, че е чела някъде, че кърменето води до увисване на бюста, а тя няма намерение да го прави.

Саша се върна в детската и седна на един стол. Наташа налапа биберона и засука доволно.

Откак бебето беше пристигнало в дома им, единствено той се грижеше за него. Никол се беше върнала в стаята си с думите, че е твърде изтощена, за да се справя, и че ако на Саша му е омръзнало да се грижи за Наташа, трябва да потърсят бавачка. Никол ни най-малко не се интересуваше от красивата си дъщеричка, за разлика от Саша, който я боготвореше. Понякога егоизмът на Никол и пълното й безразличие към собственото й бебе го вбесяваха до такава степен, че му се искаше да я стисне за гърлото и да я удуши. Но винаги когато Саша подадеше Наташа на Никол, тя започваше да плаче. Не съществуваше никаква връзка между майка и дъщеря. Саша беше поел ролята на Никол.

По ирония на съдбата сега, когато най-сетне беше свободен да напусне Никол, Саша не беше сигурен дали иска да го направи. Ако се решеше на тази крачка, това означаваше, че трябва да се сбогува с мъничкото същество и да го остави на милостта на майка му.

През целия си живот Саша винаги беше проявявал пълен егоизъм. Знаеше, че никога не бе обичал истински друг човек и винаги бе поставял себе си на първо място. И ето, изведнъж, и то от съвсем неочакван източник, се появи едно мъничко бебе, създадено от друг мъж, но въпреки това напълно зависимо от него за всичко. Саша чувстваше, че беше започнал да разбира какво означават любовта и грижите. Беше започнало да му се иска той да бъде истинският баща на Наташа.

Тя се закашля и изплю мляко на лигавника си. Саша я вдигна на рамото си и започна да глади гръбчето й.

— Шшш, миличка — успокояваше я той, но плачът й не стихваше.

Той стана и започна да я люлее в ръце. Тя отново се закашля. Пипна челцето й и се намръщи. То гореше.

Както я гледаше тревожно, Саша изведнъж изтръпна от ужас. Може би бебето бе прихванало от неговия вирус.

Или може би… Мисълта беше прекалено непоносима!

Намери бебешкия термометър и го мушна в устата на Наташа. След няколко минути го извади и го разгледа внимателно. За негово успокоение температурата й беше повишена съвсем леко.

Реши да остане при нея и да я наблюдава. Най-сетне тя заспа в ръцете му.

Беше се любил с Никол няколко пъти — преди да я помоли да се омъжи за него и в началото на брака им, когато трябваше да я убеждава в истинските си чувства заради интервюто в имиграционните служби. Но това определено беше ставало след връзката му с Игор. Съществуваше вероятност Игор да е заразил него, а после той да е заразил Никол и бебето в ръцете си.

— Моля те, Господи, дано не е така — шепнеше той и галеше пухкавата главица на успокоената Наташа.

Разбра, че заради бебето трябва да направи онова, което не смееше да направи заради себе си.

Саша остана в детската стая до сутринта. Беше готов да се откаже от кариерата си, от живота си, от всичко само срещу сигурността, че този крехък, току-що започнал живот няма да пострада заради неговата някогашна безразсъдност.